Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260023
гр.Свищов, 4.03.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 5.02.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.979 по описа за 2020г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ –признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна и по чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 от КТ за сумата 4263,18лв. - обезщетение за оставане без работа за шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на молбата
9.10.2020г.
Ищецът И.Х.И. твърди ,че е работила
при
ответника
по трудово правоотношение, на длъжността ******, докато със Заповед № 370/25.08.2020г. на работодателя ****** , представляван от директора М.К.,
на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ било прекратено трудовото и правоотношение, считано от 4.09.2020г.
Излага съображения, че уволнението е незаконно, тъй като Заповед № 370/25.08.2020г. не е мотивирана. Посочени са разпоредбите на чл.187 ал.1
т.7,т.8 и т.10 от КТ, без да са посочени конкретните факти и обстоятелства на
извършени нарушения.В пет точки били описани извършени дисциплинарни нарушения,
като липсвала конкретизация на това коя от хипотезите на нарушение е
осъществена, както и конкретизация на всяко едно нарушение откъм време и
място.Работодателят не изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Моли съда да признае
дисциплинарното уволнение ,извършено със Заповед № 370/25.08.2020г. на работодателя ****** , представляван от директора М.К. за незаконно и да го отмени, както да осъди ответника да заплати сумата 4263,18лв. - обезщетение за
оставане без работа шест месеца за периода от 4.09.2020 г. до датата на решението. Претендира разноски. В съдебно
заседание ищцата се явява лично и с адв.И.И.. Поддържа иска и конкретизира
претенцията по чл.225 от КТ.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез пълномощника адв. М.Я., в който оспорва основателността на исковете. Счита , че Заповед № 370/25.08.2020г. на работодателя ****** , представляван от директора М.К. е законосъобразна, спазена е
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и , че наказанието е съобразено с изискванията на чл. 189,
ал. 1 от КТ, като работодателят се съобразил с упоритостта и постоянството на
извършване на дисциплинарното нарушение, както и липсата на самокритичност . Претендира
и направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено:
Не се спори по делото, а и същото
е видно от представеното лично трудово досие , че между страните е съществувало
трудово правоотношение от 6.06.2016г., като ищцата е заемала длъжността
първоначално „хигиенист“, а от 1.09.2016г.- ******. Съгласно последното допълнително
споразумение № 107 от 20.02.2020г. към трудов договор , е договорено пълно
работно време, сменен режим на работа и основно трудово възнаграждение от 627,00лв.
От събраните в хода
на делото доказателства се установи, че със Заповед №370/25.08.2020 г. на
Директора на *****на основание чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, във
вр. с чл. 190, т.3 КТ на ищцата е наложено наказание „дисциплинарното
уволнение”, като в пет точки са описани дисциплинарните нарушения, които са й
вменени. Същите са квалифицирани от ответника като нарушения по чл.187, ал.1,
т.3 от КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила; чл.187, ал.1, т.7 от КТ- неизпълнение на законните
нареждания на работодателя; чл. 187, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на
поверителни за него сведения и чл. 187, ал.1, т.10 КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Основателно е възражението на ищцата,
че при изброяване на хипотезите на чл.187 от КТ, в заповедта липсва конкретизация
на това коя точно хипотеза за всяко едно
нарушение в случая е осъществена, както и конкретизация на всяко едно от
нарушенията откъм време и място на извършването им. В случая като нарушение е
описано, че на 6.08.2020г. , около 15,00часа *****констатира, че при смяна на
памперсите в сектора за лежащо болни не се прави интимен тоалет. Тогава на
смяна са били четири санитарки, като останалите три си замълчали, но ищцата И.И.
възразила, че не мисли, че е необходимо да се прави интимен тоалет при
положение , че две от жените са къпани сутринта , някои от памперсите са без
фекалии и т.н. Въз основа на това деяние, са изведени пет
нарушения,квалифицирани по чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ , описани по горе, без да е посочено и
конкретизирано , с кое точно действие е изпълнила състава на съответната точка.
По делото бяха
разпитани четири свидетелки-бивши и настоящи служителки в Дома за стари
хора,като от показанията им се изясни, че психоклиматът на работното място не е
добър, съществува напрежение между служителите, както и между служителите и
директора, в резултат на което много хора напускат, а ищцата е била от тези,
които са възразявали и са се противопоставяли на някои нареждания относно начинът на изпълнение на възложената работа. По
същество никоя от свидетелките не е присъствала при установяване на вмененото
нарушение.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят е
постановил, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага т.е
дисциплинарните наказания се налагат за констатирани конкретни нарушения на
трудовата дисциплина. Тъй като нормата на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна, то
съдът следи служебно за прилагането й. Липсата на мотиви или на част от тях
прави невъзможна проверката на законосъобразност на наложеното наказание, която
следва да бъде извършена от съда, включително и относно спазването на
преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното нарушение е
виновно, противоправно човешко деяние, което като факт от действителността се
обективира по време, обективни и субективни признаци.
По отношение възражението , че не е
спазена процедурата но чл.193 от КТ- Описано е едно нарушение- „ на 6.08.2020г. , около 15,00часа *****констатира,
че при смяна на памперсите в сектора за лежащо болни не се прави интимен
тоалет. Тогава на смяна са били четири санитарки, като останалите три си
замълчали, но ищцата И.И. възразила, че не мисли, че е необходимо да се прави
интимен тоалет при положение , че две от жените са къпани сутринта , някои от
памперсите са без фекалии“. По отношение
на това описано нарушение на трудовата дисциплина на 06.08.2020 г. свързано със задължението за извършване на
интимен тоалет на потребителите, видно от
поканата на основание чл.193, ал.1 от КТ с вх.№274/07.08.2021 г.,
работодателят е поискал обяснения за нарушение, извършено на 06.08.2021 г.
около 13,00 часа. Не е ясно дали е
искано обяснение за констатираното с представения констативен протокол вх.
№271/06.08.2020 г. нарушение или за друго такова, извършено в същия ден, както
и кога ищцата е следвало да извърши интимен тоалет в 13.00 часа или в 15.00
часа. В оспорената заповед е посочено,
че нарушението е извършено в 15.00 часа, като е спорно обяснения за кой час са
дадени. Въпреки констатираните несъответствия в часовете и с оглед описаното в
представените писмени обяснения от ищцата ,съдът приема, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ .
Друг е въпросът , че неизвършването на интимен тоалет на потребителите при
смяна на памперсите и в 13,00 часа, и в 15.00 часа не е
нарушение на трудовата дисциплина. В
т.6.1 от длъжностната характеристика на ищцата, както е посочено и в
самата заповед в т.1, трудовото й
задължение е „поддържане на лична хигиена на потребителите – специален тоалет –
интимен сутрешен и вечерен”, т.е. ищцата не е имала задължение за извършване на
обеден интимен тоалет на потребителите.
В Заповед №
370/25.08.2020г. нарушението на трудовата
дисциплина работодателят е квалифицирал по чл. 187, ал.
1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ - "неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологични правила", "неизпълнение на
законните нареждания на работодателя", "злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието" и "неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение". Съществен елемент на трудовата
дисциплина е задължението на работника да се подчинява на законните нареждания
на работодателя, да спазва техническите и технологични правила, като в
хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ "технически и технологични
правила" следва да се тълкува като указания относно начина, по който
уговорената работа следва да се изпълнява. Когато работникът не извърши
заповяданите му действия или нарушава забраната да се въздържа от определени
действия във връзка и по повод изпълнението на трудовите задължения или се
отклонява от предписаните технически средства и/ или методология, посредством
които следва да се извърши възложената му работа по трудова функция е налице
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 от КТ, т.е дисциплинарното
нарушение в тази хипотезата е резултатно. Неизпълнението на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение е нарушение на трудовата дисциплина по
чл. 187, ал. 1 т. 10 от КТ, която е бланкетна правна норма и позоваването на
нея задължава работодателя да посочи кои трудови задължения не е изпълнила
ищцата, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. В настоящия случай работодателят не е
конкретизирал в мотивите на процесната заповед кои негови конкретни законните
нареждания ищцата не е изпълнила, не е посочил кои трудови задължения,
предвидени в разпоредби на закони, нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, правилник за хигиена и дезинфекция,
етичен кодекс, ищцата не е изпълнила, какви
конкретни технически и/или технологични правила предвидени в нормативни или
вътрешни актове или кои конкретни законни нареждания, с които е била запозната
не е изпълнила, което затруднява преценката на съда относно кои от описаните
действия на ищцата в заповедта осъществяват състава на чл. 187, ал. 1, т. 3, т.
7 и т. 10 от КТ.
По отношение на двете заповеди, които се твърди, че ищцата е
нарушила, видно от представената Заповед №59/11.02.2019г. на Директора на ДСХ,
същата се отнася и вменява задължения на лица заемащи длъжността „болногледачи”
и „старша сестра”, а ищцата е заемала длъжност ******. Заповед №74/07.02.2020 г. на *****също не
вменява задължения на санитарите, а на дежурната медицинска сестра.
Следователно, не може да се изисква от ищцата да изпълнява тези заповеди, с
които не й се вменяват задължения.
По отношение на вмененото нарушение
по чл.187 ал.1 т.8 от КТ- Разпоредбата изисква
наличието на две кумулативни предпоставки - злоупотреба с доверие и уронване на
доброто име на предприятието, които са в причинно-следствена връзка.
Злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с
цел извличане на имотна облага или когато, без да е извлечена имотна облага, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си
е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. / в т.см. решение № 86/25.05.2011 г. по гр. д. №.1734/2009 г. на ВКС,
ІV г.о, решение № 513/14.01.13 г. по гр. д. №.1559/2011 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 201/13.10.2014 г. по гр. д. №.7329/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. В конкретния
случай няма фактология , която да се подведе под това вменено нарушение.
Всичко
гореизложено прави оспорената заповед немотивирана. Посоченото в мотивите на заповедта за
уволнение текст на разпоредбата на чл. 190, т. 3 от КТ, сочещ системни
нарушения на трудовата дисциплина, също не запълва законовото изискване на
заповедта за мотиви, поради липсата на поне три доказани нарушения на трудовата
дисциплина, които да обосноват тежестта на наложеното ми наказание – уволнение
в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Описано е едно нарушение от
6.08.2020г.
С оглед на това, съдът
намира, че дисциплинарното уволнение на И.Х.И. , извършено със Заповед
№370/25.08.2020 г. на директора на *****е незаконно и следва да бъде отменено.
По отношение на иска
по чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225 от КТ:
Обезщетението по чл. 225 КТ се
определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди
незаконното уволнение. В случая това е възнаграждението за месец август 2020 г.
, видно от представения фиш е в размер на 710,53 лв.
Шестмесечният период
по чл. 225 от КТ тече от датата на незаконното уволнение- 4.09.2020 г. Той не
се прекъсва и не се спира с факта на започване на работа при друг работодател.
Ако за тази нова работа работникът получава по-ниско трудово възнаграждение,
той има право на обезщетение по чл. 225 ал. 2
от КТ, но общо периодът, в който може да се претендира обезщетение по
чл. 225 от КТ, не може да е по-дълъг от общо 6 месеца и той започва да тече
непосредствено след датата на незаконното уволнение. В настоящия случай ищцата И.Х.И.
е уволнена от 4.09.2020 г. Видно от представената справка за регистрирани
трудови договори от НАП ,на 21.10.2020 г. ищцата е започнала работа при друг работодател- *****,където
е работила до 15.01.2021г. Трудовото
ѝ възнаграждение е било по-ниско - 610 лв., видно от представения трудов
договор №117/02.10.2020 г. и фишовете за заплати. След 15.01.2021 г., видно от издадената от НАП
справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищцата, същата е безработна. Законът императивно е предвидил,
че при незаконно уволнение се дължи обезщетение за оставане на работника или
служителя без работа в продължение на шест месеца. Това задължение на
работодателя не може да бъде дерогирано с оглед на обстоятелства, произтичащи
от други трудови взаимоотношения на уволнения работник или служител. Изисква се
само да бъде установено обективно състояние на безработица в периода от шест
месеца след уволнението. В конкретния случай ищцата не е имала никакви реални
възможности да противодейства на прекратяването на втория трудов договор, след
като той е сключен в полза на работодателя-( В този смисъл Решение № 154 от
20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 899/2012 г., IV г. о., ГК).
Когато в рамките на шестмесечния период след
незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов
работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца,
първоначалният работодател дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода
преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на
изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл.225,
ал.2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното
уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната - с
постъпването на работа по второто трудово правоотношение се е ограничил размера
на вредите от незаконното уволнение, но не е реализиран постоянния доход,
следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане
на непосредствените нужди за съществуване. Когато в рамките на шестмесечния
период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на
работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на
новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи
обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечен срок.
В исковата молба е
претендирано обезщетение в размер на 4263,18лева. Впоследствие в писмената
защита, претенцията е преизчислена с оглед обстоятелството, че в периода
21.10.2020г. до 15.01.2021г. ,ищцата е работила с по-ниско трудово
възнаграждение.
На ищцата следва да
се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2266,87 лева.
За времето от
4.09.2020г. до 20.10.2020г. / 1 месец и 12 работни дни/ то е
в размер на 1116,55 лв. /710,53 +12 х 33,83/, изчислено на база брутно трудово
възнаграждение за месец август 2020г. в
размер на 710,53 лв. и средно
дневно възнаграждение в размер на 33,83 лв./ 710,53 лева : 21 р.дни
през месец август/, а за времето от 16.01.2021г. до 4.03.2021г.
/1м. и 13 р.дни/ - в размер на 1150,32 лева.
За времето от
21.10.2020 г. до 15.01.2021 г. на ищцата следва да се дължи обезщетение по
чл.225, ал.2 КТ, тъй като ищцата е работила през този период на по-нископлатена
работа с трудово възнаграждение в размер на 610,00 лева, като разликата в заплатите, която
би получила на работното си място в *****е в размер на 256,46 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че искът следва да се уважи , като се признае уволнението на ищцата И.И.,
извършено със Заповед №370/25.08.2020 г. на директора на *****за незаконно и да
се отмени, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 2266,87 лева представляваща
обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконно уволнение, за
времето от 4.09.2020г. до 20.10.2020г. и от 16.01.2021г. до 4.03.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба, до окончателно плащане, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ, както и сумата от 256,46 лв.
представляваща обезщетение за времето от
21.10.2020г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба, до окончателно плащане, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 2 КТ
С оглед изхода на делото в тежест
на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищцовата страна разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева.Съдът намира, че няма
основание да се намали адвокатското възнаграждение с оглед частичното
отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 от КТ, доколкотосъщото не е диференцирано по отделните искове и освен това е под минилния опрделен размер, съгласно
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Освен това ответникът дължи и плащането на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК по сметка на РС Свищов разноски за държавна такса - 50 лв.
за неоценимия иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и 4% от цената на осъдителния иск по чл. 344, ал.
1, т.3,
вр. чл.225,
ал.1 от КТ в основателната му част - 90,67 лева , т.е. общо 140,67 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1 т.1 от КТ, дисциплинарното уволнение
на И.Х.И. с ЕГН **********, с адрес *** ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № 370/25.08.2020г. на работодателя ****** , представляван от директора М.К.,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
225, ал.1 и чл.225 ал.2 от КТ, *****, *****,
представляван от директора М.К. да заплати
на И.Х.И. с ЕГН **********, с адрес *** , обезщетение за времето, през
което същата е останала без работа поради незаконно уволнение , но за не повече от
шест месеца, в размер на 2266,87 лева,
ведно със законната лихва от 9.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до 4263,18 лева отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *****, *****, представляван от директора М.К. да заплати на И.Х.И. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400,00лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК *****, *****, представляван от директора М.К. да заплати в полза на РС –Свищов сумата от 140,67 лева - разноски за
държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.