Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 196
25.03.2022г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1210 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.Т.П. ***, подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, *** чрез адв. И.М., против Решение №131 от 28.09.2021 г., постановено по АНД №723 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г., в потвърдителната му част.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и било необосновано. На първо място, неправилно съдът приемал, че М.Т.П. отказал даване на кръвна проба. Никъде в постановлението не било посочено такова нарушение. Съдът неправилно приел за установено това нарушение на базата на последващи доказателства като свидетелски показания в случая. Тези доказателства не можели да санират обстоятелството, че изобщо липсва твърдение за подобно нарушение в обжалваното постановление, както и доказателства за извършването му. На второ място, неправилно съдът квалифицирал аргументите за незаконосъобразност на наказателното постановление като „краен правен формализъм“. Сочи се, че наказващият орган дължал максимална прецизност в прилагането на ЗАНН. В случая това обаче не било налице. В тази връзка, от описаното в наказателното постановление било неясно какво точно нарушение урежда чл.174 ал.3 и чл.150а от ЗДвП. Не било описано ясно и това какво точно е извършил М.Т.П.. Изобщо не било взето предвид обстоятелството, че чл.174 ал.3 от ЗДвП има различни хипотези. Накрая неизбежно се стигнало и до налагане на административни наказания за нарушения, които изобщо не били и описани в обстоятелствената част на постановлението. Видно било от АУАН и НП, че горепосочените неточности се пренесли и върху двата акта. Неправилно било с последващи доказателства в производството по обжалване на постановлението да се установяват, доизясняват и санират обстоятелства, които наказващият орган бил длъжен да посочи в НП. Следователно и решението на съда в този смисъл било неправилно и необосновано. Моли се за отмяна на обжалваното решение в частта, с която съдът потвърждава наказателното постановление, с което на М.Т.П. е наложена глоба в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.
Ответникът, в представена чрез процесуален представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши
и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №20-1253-001072 от 23.07.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на М.Т.П., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца (т.1 от НП), а за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева (т.2 от НП).
С Решение №131 от 28.09.2021г., постановено по АНД №723/2021г., Районен съд – Хасково е изменил Наказателно постановление №20-1253-001072 от 23.07.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, в която за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, като е намалил глобата от 300 лв. на 150 лв. и е потвърдил Наказателно постановление №20-1253-001072 от 23.07.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в останалите му части.
За да постанови решението си, районният съд е приел за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаните в АУАН и НП нарушения. Изложени са и съображения, че наложените на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания са правилно определени. Относно наложеното на основание чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП наказание съдът е приел, че същото неправилно е определено в максимален размер и в тази част наказателното постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание от 300 лв. на 150 лв.
Касационната инстанция намира проверяваното
решение в обжалваната му част за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление в частта по т.1. В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление в тази част. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място М.Т.П. е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на описаното в НП нарушение. При така събраните доказателства за настоящата инстанция не остава никакво съмнение относно осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вмененото деяние именно от касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в т.1 на оспореното НП.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен съд Хасково правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление в частта по т.1. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението в обжалваната му част е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена молба, на
ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание
чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131 от 28.09.2021г., постановено по АНД №723/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М.Т.П. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР – Хасково сумата от
80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.