Р Е Ш Е Н И Е
№ 142 09.05.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на десети април две хиляди и деветнадесета година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: П.
Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1101 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба
на М.К.Т.–Б. от гр.Стара Загора, действаща чрез адв.Кр. К., против решение №
1370/27.12.2018 г. по гр.д.№ 1320/2018 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора в частта му, в която предявеният осъдителен иск по чл.31, ал.2 от ЗС е
уважен за сумата над 1 115,00 лв. до присъдените 5 548,28 лв.
С жалбата решението се
обжалва като неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния и
закон и необоснованост.
Изложени са оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение, т.к. изводите на първоинстанционния съд,
че за периода от 18.11.2015 г. до 21.08.2017 г. съсобственичката П.К.Т. е била
препятствана от въззивницата да ползва съсобствения им недвижим имот имот-апартамент
в гр.Стара Загора, ул.”...” № ..., ет...., не били съобразени с доказателствата
по делото, установяващи фактите, че П.К.Т. е разполагала с ключ за апартамента,
предаден й именно от М.К.Т.–Б.,
както и че е разполагала с ключ за прилежащите на жилището избено и таванско
помещение, считано от 05.07.2010 г.
Посочва се също така, че
снабдяването на П.К.Т. с ключ от жилищната сграда, в която се намира
съсобствения апартамент не съставлява задължение на въззивницата, а на всеки
етажен собственик, поради което този факт не следва да се тълкува като
препятстване на ползването по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.
Оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон се излагат във връзка
с неуваженото от първоинстанционния съд възражение за погасителна давност,
касаеща исковата претенция за периода от 07.11.2014 г. до 19.03.2015 г., като
се развиват доводи за приложение на кратката тригодишна погасителна давност на
вземането за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС предвид периодичния им характер.
Необоснованост на обжалваното
решение се обосновава и с доводи за неправилни изводи от страна на
първоинстанционния съд, че дължимото обезщетение следва да включва освен
пазарния наем на апартамента, така и наемите за съответната му идеална част от
дворното място, в което е построена жилищната сграда, и за прилежащите му
избено и таванско помещение, като в тази връзка се твърди, че съдът не е
обсъдил заключенията по двете назначени експертизи.
Претендира се отмяната на
решението на районния съд в обжалваната му част и постановяването на ново, с
което предявения срещу М.К.Т. – Б. иск бъде отхвърлен за сумата над 1 115,00 лв. до присъдената сума от
5 548,28 лв., а разноските бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от
иска.
В срока за отговор на
въззивната жалба е подаден такъв от въззиваемата П.К.Т. от гр.Стара Загора, действаща чрез адв.Л.В., с който жалбата е оспорена
като неоснователна.
Развити са съображения, че
обжалваното решение е обосновано, т.к. фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд са последователни, логични и основани на събраните по
делото доказателства, които анализирани последователно и в тяхната съвкупност
установявали по несъмнен начин, че през целия исков период въззивницата е
ползвала целия съсобствен имот и е препятствала достъпа до него на другия
съсобственик.
Изложени са доводи, че
касателно възражението за давност решението на районния съд е съобразено с
материалния закон.
По отношение на оплакването
за неправилно приложение на ГПК във връзка с цененето на заключенията на двете
експертизи се посочва, че първоинстанционният съд е процедирал в съответствие
със закона, като съобразно своето лично убеждение и всички данни по делото е
решил кои изводи на вещите лица да възприеме, предвид че възраженията на
въззивницата е следвало да намерят отражение в оспорване на заключенията,
каквото тя не е направила.
Претендира се решението на
районния съд да бъде потвърдено, а на въззиваемата да
бъдат присъдени направените от нея разноски.
В откритото съдебно заседание въззивницата
се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа
жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноските пред
двете съдебни инстанции по съразмерност на отхвърлената част от иска. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Въззиваемата се явява лично и се представлява
от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждането на сторените във въззивното
производство разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от П.К.Т. *** против М.К.Т.-Б. от гр.Стара
Загора иск по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на сумата от 9 753,38 лв.,
съставляваща обезщетение за еднолично служене със съсобствен на страните
недвижим имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“…“ № …, ет…., за периода от
07.11.2014 г. до 21.08.2017 г.
Ищцата твърди, че с
ответницата са сестри и са съсобственици по силата на наследствено
правоприемство от К.Г.Т., починал на 04.09.2009 г., при равни квоти от по
½ идеална част, на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр.Стара Загора, ул.“…“ № …, със застроена площ от 96 кв.м., ведно с
прилежащите му избено помещение с площ от 17,68 кв.м. и таванско помещение с
площ от 24,50 кв.м., както и 1/6 идеална част от дворното място, в което е
построена жилищната сграда, съставляващо парцел ХІІ в кв.25а по регулационния
план на града.
Твърди се, че от смъртта на
общия на страните наследодател съсобственият имот е бил ползван изцяло от
ответницата, която не допускала П.К.Т. също да го ползва съобразно правата си в
съсобствеността.
С нотариална покана, връчена
на М.К.Т.-Б. на 07.06.2010 г. ищцата я
поканила да й заплаща обезщетение за ползването на нейната част от имота, като
в отговор на поканата П.К.Т. получила ключ за апартамента, но не и за входните
врати на двора и жилищната сграда, както и за входните врати, водещи към
обслужващите апартамента избено и таванско помещение.
В последствие ключът за
входната врата на апартамента бил сменен от ответницата, а с нотариална покана,
връчена й на 24.06.2014 г., М.К.Т.- Б. била поканена от ищцата да й осигури
достъп до апартамента, но ответницата не се явила пред нотариуса.
С влязло в сила на 08.04.2016
г. съдебно решение М.К.Т.-Б. била осъдена да заплати на П.К.Т. обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 07.06.2010 г. до 07.11.2014 г., но след този
период ответницата продължила да ползва еднолично апартамента, като не
допускала в него ищцата.
На 18.11.2015 г., в хода на
висящо съдебно производство, М.К.Т.-Б. отново предала на П.К.Т. ключ за
входната врата на апартамента, без ключове за входната врата на двора и за
вратите на избеното и таванското помещение, но въпреки това продължила да
ползва цялото жилище.
С влязло в сила на
12.05.2017 г. съдебно решение съсобствеността върху процесния имот между
страните била прекратена чрез възлагане на имота в дял на ответницата, а
паричното уравнение на дела си П.К.Т. получила на 21.08.2017 г.
Твърди се, че за исковия
период М.К.Т.-Б. ползвала еднолично съсобствения на страните имот, като
препятствала ищцата също да го ползва, поради което се претендира присъждането
на обезщетение от 9 753,38 лв.
С отговора си на исковата молба ответницата е оспорила иска като
неоснователен, като е изложила възражение, че още в отговор на получената на
07.06.2010 г. нотариална покана е предложила на ищцата да ползва имота и й е
предала ключ, изработен от съпруга й, който
отключвал входните врати на апартамента, мазето и тавана.
Оспорва се твърдението, че за исковия период ищцата е била
препятствана от ответницата да ползва имота, като се твърди, че поради
влошените отношения между двете страни, П.К.Т. не била ходила в имота и не била
изявявала претенции да го ползва.
На 18.11.2015 г. ответницата предала на ищцата ключ от
входната врата на апартамента, тъй като по своя инициатива сменила патрона.
Досежно обстоятелствата, касаещи ключове за вратите на
двора и жилищната сграда се възразява,
че през целия исков период, считано до 28.11.2017 г. достъпът е бил свободен,
т.к. тези врати не са били заключвани.
Изложено е възражение, че за исковия период ответницата не
е ползвала целия имот, а само две стаи с кухня и баня с тоалетна, а другите
стаи били свободни, но ищцата не била изявявала претенции за ползването на
имота.
Изложено е и възражение за погасяване на вземането по
давност за периода от 07.11.2014 г. до
19.03.2015 г., т.к. обезщетението представлявало по правната си същност
периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и се погасявало с изтичането
на тригодишен давностен срок.
По искане на ищцата съдът е допуснал изменение на
предявения иск по размер, като претенцията е била намалена за сумата от
5 548,28 лв., а за разликата до първоначално предявения размер от
9 753, 83 лв. е била направен отказ от иска.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 5 548,28 лв., като е
приел, че с предоставянето на ключ за входната врата на апартамента на
18.11.2015 г. ответницата реално не е осигурила възможността на ищцата да
ползва съсобствения им имот през исковия период, т.к. не й е предала ключове от
входната врата на жилищната сграда и на вратите, водещи към избените и
таванските помещения в сградата.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Районен съд – Стара Загора, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази им част.
Безспорно
установено е, че страните са сестри, които са били съсобственици, при равни
права в съсобствеността, на процесния недвижим имот.
Съсобствеността
помежду им и възникнала по силата на наследяване на общия им наследодател К.Т.,
починал на 04.09.2009 г., и е била прекратена с влизане в сила на съдебното
решение за извършване на делбата на 12.05.2017 г.
Няма спор, че за
периода от 04.09.2009 г. до 07.11.2014 г. ответницата си у служила еднолично
със съсобствения имот, за което е била осъдена да заплати на ищцата
обезщетение, считано от датата на писмената покана – 07.06.2010 г.
Установено е, че на 05.07.2010
г. М.Т.-Б. е предала на сестра си ключ за апртамента, който обаче не е
отключвал вратата на жилището, т.к. патронът е бил сменен от ответницата.
С нотариална покана,
връчена на ответницата на 24.06.2014 г., П.Т.
поканила сестра си да й плаща обезщетение за едноличното ползване на
цялото жилище и да й предаде ключове от съсобствения им имот / за апартамента,
мазето, тавана, входната врата на сградата/, като в отговор на поканата
ответницата поканила ищцата на 11.11.2015 г. да се яви пред нотариус, за да й
предаде ключ от апртамента, но на уречената дата и час самата тя не се явила,
въпреки че ищцата се явила пред нотариуса.
Установено е, че на
18.11.2015 г. във входа на висящо съдебно производство по в.гр.д.№ 1493/2015 г.
по описа на СтОС М.Т.-Б. е предала на сестра си ключ за входната врата на
апартамента.
От показанията на
свидетелите И.С. и П.Г. е установено, че П.Т. е получила ключ за апртамента едва
през месец ноември
От показанията на
свидетелите П.Д. и Г.Б. е установено, че входните врати на двора и на жилищната
сграда, в която се е намирал съсобствения на страните апратамент, не са били заключвани до м.І.2018 г. Вратата
на жилищната сграда, не е била заключвана постоянно, т.к. нямало такава
практика у живущите в сградата, като през деня стояла отключена. За кратко през
От заключенията на
изслушаните съдебно-икономическа експертиза и повторна съдебно-икономическа
експертиза е установено, че за периода от 07.11.2014 г. до 21.08.2018 г.
размерът на пазарния наем на апартамента, без да се отчита площта на
прилежащите му избено и таванско помещение и 1/6 идеална част от дворното място,
е в размер на 10 070 лв., респ. 5 035 лв. за ½ част , а при
отчитане на площта на прилежащите на апртамента избено и таванско помещение и 1/6
идеална част от дворното място е в размер на 11 096,56 лв., респ.
5 548,28 лв. за ½ част.
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона
срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
частично неправилно, по следните съображения:
Безспорно установено по делото
е, че страните са били съсобственици на процесния недвижим имот от
Установено
е също така, че ключ за апартамента П.Т. е получила от сестра си на 18.11.2015
г., като от началото на исковия период до този момент М.Т.-Б. си е служила еднолично
със съсобствената вещ.
Съгласно
чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която ги е
лишил, от деня на писменото поискване.
Лично
ползване е всяко поведение на съсобственик, който възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да
събират добиви и граждански плодове, а веднъж отправено писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването на съсобственика.
Съгласно
ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС забраната да не се пречи на другите съсобственици
е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право.
Ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва
общата вещ заедно с него.
Правото на обезщетение съществува само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, като то не
възниква, когато съсобственикът отказва да получи предоставената му от
ползващия част от общата вещ съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай не е налице
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Настоящият въззивен състав намира, че с предаването на ключа от
апартамента на П.Т. на 18.11.2015 г. М.Т.-Б. е преустановила едноличното си служене със съсобствения имот,
т.к. реално е предоставила на сестра си възможност да ползва общата вещ, като й
е осигурила достъп до апартамента.
Доказано е, че след
получаването на ключа П.Т. е посетила
заедно със съпруга си жилището, а след този момент до прекратяването на
съсобствеността не го е посещавала
повече.
Ето защо съдът приема, че за периода от
18.11.2015 г. до 12.05.2017 г. П.Т. не е била препятствана от ответницата да ползва
жилището съобразно правата си, т.е. тя не е била лишена от ползването му, а е
налице нежелание от нейна страна.
Ирелевантни са обстоятелствата дали към
18.11.2015 г. в апартамента е имало празни стаи, в които да не са се намирали
вещи на М.Т.-Б., тъй като след
получаване на ключа от апартамента П.Т.
не е правила реално опит да ползва жилището и ползването й да е било осуетено
поради препятстващо я поведение от страна на сестра й.
Обстоятелството, че М.Т.-Б. не й е предала и ключове за
двора и входната врата на жилищната сграда, както и ключове за общите врати на
избените и таванските помещения, не може да обоснове извода, че е налице
лишаването й от ползване, предвид събраните по делото доказателства, че вратите
на двора и на самата сграда не са били заключвани през този период от време, а
ключ за общите врати за сервизните помещения е имал домоуправителя на етажната
собственост, който е предоставил ключове на всички живущи в сградата и при
поискване е можел да предостави такъв и на П.Т..
Недоказано при условията на пълно
доказване остана и твърдението на ищцата /понастоящем въззиваема/, че не е
разполагала с ключ за прилежащите към апартамента мазе и таван, т.к. са налице
гласни доказателства, че още от
Самата П.Т. не е положила дължимата от
своя страна грижа да си осигури достъп да тези помещения, като се снабди с
ключове за общите врати за сервизните помещения от домоуправителя на етажната
собственост.
Освен това следва да се има предвид, че
правото на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС възниква за съсобственика загдето е
бил лишен от възможността да ползва главната съсобствена вещ, а не при
препятстване на ползването му единствено на обслужващи главната вещ сервизни помещения.
В този смисъл дори и да се приеме, че
ответницата не е предала на сестра си
ключове за мазето и тавана, доколкото от 18.11.2015 г. П.Т. е имала достъп до
апартамента, то и правото й на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се е погасило.
Предвид изложените съображения
въззивният съд счита, че ищцата има право на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
за периода от 07.11.2014 г. до 18.11.2015 г., което изчислено съобразно
заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза е в размер на
2 048,17 лв., до която сума и искът се явява основателен и доказан.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че при изчисляване на обезщетението не следва да се вземат
предвид площите на прилежащите сервизни помещения и съответната 1/6 идеална
част от дворното място, т.к. фактическото им ползване следва да бъде отчетено
при изчисляване на обезщетението./ виж в този смисъл решение № 116/08.10.2015
г. по гр.д.№ 2677/2015 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС/.
Поради това не е налице необоснованост
на обжалваното решение, т.к. правните изводи на първоинстанционният съд са
направени въз основа на обсъждане на заключението на повторната съдебна
експертиза, която е била назначена именно със задачата да отчете това
фактическо ползване при определянето на полагащото се обезщетение.
Неоснователно е и възражението на
ответницата за постановяване на решението на СтРС при нарушение на материалния
закон поради незачитане на възражението за погасяване на вземането за
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС по давност за периода от 07.11.2014 г. до 19.03.2015 г.
Това вземане се корени в
забраната за неоснователно обогатяване и правното му основание произтича от
нормата на чл.59 от ЗЗД, поради което се погасява с общата петгодишна давност,
т.к. не съставлява периодични платежи по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД. /виж в
този смисъл решение № 74/01.07.2015 г. по гр.д.№ 4695/2014 г. на ІІ-ро г.о. на
ВКС и решение № 240/21.06.2011 г. по гр.сд.№ 1390/2010 г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС/
Тъй като крайните правни
изводи на настоящата въззивна съдебна инстанция, касаещи основателността на
исковата претенция, в частност периода за дължимост на обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС, не съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен за сумата над 2 048,17 лв. до размера на присъдената сума от 5 548,28 лв., а в
останалата му обжалвана част за размера от 1 115,00 лв. до 2 048,17 лв. решението на СтРС следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта за присъдените в полза на П.Т.
разноски пред първата инстанция за сумата над 730,67 лв., която е съразмерната
част на отхвърлената част от иска от общите направени разноски от 1980,14 лв.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка
от страните има право на разноски по
съразмерност.
На въззивницата следва да се присъди сумата от 567,90 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, която е съразмерна част на отхвърлената част от
иска от общите направени разноски от 900 лв., както и сумата от 501,31 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция,
която е съразмерна част на
отхвърлената част от иска от общите направени разноски от 629,00 лв., изчислена
върху обжалваемия интерес.
Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта му, в която в полза на П.Т.
са присъдени разноски пред първата инстанция за сумата от 730,67 лв., която е
съразмерната част на отхвърлената част от иска от общите направени разноски от
1980,14 лв.
Касателно полагащите се на
въззиваемата съдебно-деловодните разноски, направени от пред въззивната
инстанция, настоящият съдебен състав намира направеното от въззвницата
възражение за прекомерност на заплатеното от П.Т. –Сандева адвокатско
възнаграждение за основателно.
Видно от представения договор за правна помощ П.Т.
е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 850,00 лв., а
определеното по реда на чл. 7, ал.2 т. 2 от НМРАВ минимално адвокатско
възнаграждение е в размер на 540,33 лв.
Съдът счита, че действителната правна и фактическа
сложност на делото обуславя заплащането на адвокатско възнаграждение в
двукратния размер на минималното възнаграждение, определено по реда на НМРАВ, а
именно 1 080,66 лв., до който размер следва да бъде намалено по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК.
Предвид това съразмерната част на уважената част
от иска от общите направени разноски от 1 086,66 лв., върху обжалваемия
интерес, която следва да бъде присъдена на П.Т. – Сандева като
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство е в размер на 238,38 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ – то
от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1370/27.12.2018
г. по гр.д.№ 1320/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в
която предявеният от П.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** против М.К.Т.-Б.,
ЕГН – **********, с адрес: *** иск с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение за еднолично служене със съсобствен имот за периода
от 07.11.2014 г. до 21.08.2017 г. е бил уважен за сумата над 2 048,17 лв. /две хиляди и четиридесет
и осем лева и седемнадесет стотинки/ до присъдената сума от 5 548,28
лв. /пет хиляди петстотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта му, в която М.К.Т.-Б., ЕГН – **********,
с адрес: *** е осъдена да заплати на П.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: ***
съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция за размера над 730,67
лв. /седемстотин и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/ до присъдената сума от 1980,14 лв. /хиляда
деветстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки/, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.К.Т., ЕГН
– **********, с адрес: *** против М.К.Т.-Б., ЕГН – **********, с адрес: *** иск
с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за
еднолично служене със съсобствен имот – апартамент, находящ се в гр.Стара Загора,
ул.“….“ № …, със застроена площ от 96 кв.м., ведно с прилежащите му избено
помещение с площ от 17,68 кв.м. и таванско помещение с площ от 24,50 кв.м.,
както и 1/6 идеална част от дворното място, в което е построена жилищната
сграда, съставляващо парцел ХІІ в кв.25а по регулационния план на града, за
периода от 07.11.2014 г. до 21.08.2017 г. за сумата над 2 048,17 лв. /две хиляди и четиридесет и осем лева и седемнадесет
стотинки/ до претендираната сума от 5 548,28 лв. /пет хиляди петстотин
четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1370/27.12.2018
г. по гр.д.№ 1320/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в
която предявеният от П.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** против М.К.Т.-Б.,
ЕГН – **********, с адрес: *** иск с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение за еднолично служене със съсобствен имот –
апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“…“ № …, със застроена площ от 96
кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение с площ от 17,68 кв.м. и таванско
помещение с площ от 24,50 кв.м., както и 1/6 идеална част от дворното място, в
което е построена жилищната сграда, съставляващо парцел ХІІ в кв.25а по
регулационния план на града, за периода от 07.11.2014 г. до 21.08.2017 г. е бил
уважен за сумата над 1 115,00 лв. /хиляда сто и петнадесет
лева/ до размера на сумата от 2 048,17
лв. /две хиляди и четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за присъдените на П.К.Т., ЕГН – **********, с
адрес: *** съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция за
сумата от 730,67 лв. /седемстотин и тридесет лева и шестдесет
и седем стотинки/.
В останалата му част решение №
1370/27.12.2018 г. по гр.д.№ 1320/2018 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора като необжалвано е влязло в сила.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото заплатеното от П.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство по
в.гр.д.№ 1101/2019 г. по описа на СтОС от 1 850,00 лв. /хиляда осемстотин
и петдесет лева/ на 1 086,66 лв. /хиляда и осемдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.К.Т.-Б.,
ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплати на П.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: ***
сумата от 238,38 лв. /двеста
тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ - съдебно-деловодни пред въззивната съдебна
инстанция по съразмерност на уважената част от иска, върху обжалваемия интерес.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.К.Т., ЕГН
– **********, с адрес: *** да
заплати М.К.Т.-Б., ЕГН – **********, с адрес: ***
сумата от 567,90 лв. /петстотин
шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски
пред първата съдебна инстанция по съразмерност на отхвърлената част от иска, както и сумата
от 501,31
лв. /петстотин и едил лева и тридесет и една стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна
инстанция по съразмерност
на отхвърлената част от иска, върху обжалваемия интерес.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.