Определение по дело №44143/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10281
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20211110144143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10281
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110144143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от СЛ. П. Д. срещу С*. Исковата молба е
редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени документи, които са относими, необходими и
допустими, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, което
искане съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал да бъде назначена СМЕ със задачи, поставени в исковата молба,
които искания съдът намира за основателни и следва да бъдат уважени. В отговора на
исковата молба са поставени допълнителни въпроси към вещото лице по СМЕ, по които
вещото лице също следва да работи.
Искането за прилагане на Решение № 531702 от 12.11.2018 г. на СРС, ГО,124 състав,
постановено по гр. дело № 25272 по описа на съда за 2017г., е основателно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.02.2022г. от 10:00 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се изпрати препис от определението, а на ищеца- препис и
от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
1
ДОПУСКА един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задачи, поставени в исковата молба
и в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в общ размер на 400 лева, вносими, както
следва: 200 лева първоначално от бюджета с оглед на обстоятелството, че с определение от
04.09.2021г. ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавни такси и разноски
по делото, 200 лева от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Ди. К. К., тел. 0***, специалност: Медицина,
ортопедия и травматология.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от Решение № 531702 от 12.11.2018г. на СРС,
ГО,124 състав, постановено по гр. дело № 25272 по описа на съда за 2017г., с отбелязване
дали същото е влязло в сила и кога.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от СЛ. П. Д. срещу С* осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр.
с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, причинени от ексцес от увреждане
на здравето , настъпило на 25.08.2016г., изразяващо се в счупване на раменна кост,
причинено вследствие на бездействие на С*, изразяващо се в непредприемане на действия
по ремонт на разрушена тротоарна настилка.
Ищцата твърди, че на 25.08.2016г. около 21:30 часа, когато се прибирала заедно със
сина си от разходка, на три метра преди входа на блока, в който живеели, паднала, поради
разрушена тротоарна настилка и по-конкретно поради пропаднали плочки и разместени
други такива. В резултат на падането получила сериозни физически увреждания и много
силни болки, които наложили спешното приемане в „Пирогов“, където е бил обездвижен
горния край на раменната кост с мнение за хоспитализация на 26.08.2016г. На същата дата
била приета в МБАЛ „Света София“ в отделение по ортопедия и травматология с диагноза
счупване на горен край на раменната кост (химерус), като на ищцата били направени
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, а на следващия ден и
операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, химерус,
скапула, клавикула средни. Твърди се, че след операцията ищцата е претърпяла негативни
емоции, както и болки и дискомфорт с голям интензитет и обем. Сочи, че отговорността на
ответника С* е била установена с влязло в сила Решение № 531702 от 12.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 25272/2017г. по описа на СРС, ГО, 124 състав. Излага твърдения, че
след постановяване на посоченото решение, ищцата е продължила да търпи неимуществени
вреди, за които следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
2
ответника за ексцес, съставляващи нови негативни последици за здравето на ищеца, а
именно: омартроза вляво, артрозни промени IV ст. на лява раменна става с кистоподобно
костно преустройство и деформация на главата на раменната кост- остеонекротични
промени на главата на ляв химерус, лимфостаза на лява ръка III ст. Поддържа, че
посочените негативни последици за здравето са нови и съставляват новодиагностицирани
заболявания, които са влошили значително качеството живот, причинили изключително
интензивни болки и страдания, които ищцата продължавала да търпи и към настоящия
момент, като същите довели до нейната нетрудоспособност, наложили непрекъсната
рехабилитация, непрекъсната хоспитализация в различни лечебни заведения и
невъзможността ищцата сама да се обслужва, което от своя страна довело до негативни
отражения върху психиката , а именно: тревожно-депресивно разстройство, за което
били предписани лекарства. Ищцата твърди, че липсата на възможност за физическа
активност и причиненият стрес влошили състоянието на придружаващите заболявания като
пристъпно предсърдно междене и трептене, застойна сърдечна недостатъчност,
дислипидемия и диабет, в основата на които били стресът и притесненията, като твърди, че
друг стрес и притеснения извън тези, предизвикани от последствията от установеното с
влязло в сила решение, не е имала. Поддържа, че предвид напредналата възраст,
причинената травма и последвалите здравословни проблеми, в резултат на падането на
разрушената тротоарна настилка, се отразили пагубно за психиката и здравето . Искането
към съда е да осъди ответника да заплати сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и
страдания от ексцес, вследствие на счупване на горен край на раменната кост (химерус).
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, евентуално като прекомерен по размер.
Поддържа, че твърденията на ищцата, че продължава да търпи неимуществени вреди,
вследствие на претърпения инцидент през 2016г., са несъстоятелни и недоказани. Твърди, че
измененията на раменната става в това число и на раменната кост на ищцата не са в
причинно-следствена връзка с претърпения инцидент, а се дължат на разнообразни рискови
фактори, както и на възрастта на ищеца. Излага твърдения, че омартрозата и артрозните
промени в раменната става са един и същ патологичен процес. Твърди, че омартрозата е
артроза на разменната става, като същата представлява изхабяване на хрущяла на ставата,
като в по-напреднал стадий причинява и разрушаване на костите, изграждащи раменната
става. Сочи, че основните причини за появата на заболяването са наследствеността и
естественото износване на хрущяла, а предвид и възрастта на ищцата, най-вероятната
причина за омартрозата е именно естественото износване на раменната става. Твърди, че
останалите причини за поява на заболяването се свеждат до определен кръг рискови
фактори като нерационално хранене с твърде мазни и рафинирани храни, наднормено тегло,
тютюнопушене, както и възпалителни процеси на ставите, предизвикани от артрити,
инфекциозни болести, заболявания, свързани с дисбаланс в производството на различни
хормони, както и диабет, като се твърди, че ищцата страда от диабет тип 2. Излага
3
твърдения, че кистоподобното костно преустройство на раменната става се дължи изцяло на
омартрозата, тъй като при изтъняване на ставния хрущял, организмът се опитва да
компенсира като изгражда нова тъкан, която обаче няма нужните качества да замести
изгубения хрущял и се образуват остеофити. Сочи, че твърдяната от ищцата лимфостаза на
лява ръка е недоказана, тъй като същата не може да се получи от травматично увреждане на
костта, тъй като в своята същност представлява увреждане на съдовете на лимфната
система, намиращи се в меките тъкани. Твърди, че по ищцата не е доказала, че страда от
посоченото заболяване. Поддържа, че твърденията на ищцата, че последната е била
непрекъснато хоспитализирана в различни лечебни заведения, както и че претърпеният
инцидент е довел до тревожно-депресивно разстройство, са несъстоятелни и недоказани.
Твърди, че престоят на ищцата в лечебно заведение, за което е представена епикриза от V
МБАЛ „София“ ЕАД от 2020г., не е свързан с претърпеният инцидент, а с хронична
артериална хипертония, с която ищцата била диагностицирана още през 2007г. Излага
твърдения, че ищцата е постъпила в лечебно заведение за терапевтично уточняване на
артериалната хипертония. След проведеното лечение същата била изписана с предписана
терапия и установена окончателна диагноза „артериална хипертония 3 степен, хипертонично
сърце, хипертонична криза, перманентно предсърдно мъждене-нормофрективно“. Твърди,
че поставената на ищцата диагноза са патологични състояния на сърдечно-съдовата система
на ищцата и нямат общо с претърпения инцидент, като същите са били налични преди
счупването на разменната кост. Поддържа, че както поставената диагноза, така и изписаната
терапия на ищцата нямат нищо общо с тревожно-депресивно разстройство, като същите не
са в причинно-следствена връзка със счупването на разменната кост. Оспорва твърдението
на ищцата, че поради конкретната травма била лишена от физическа активност, което е
довело до влошаване на останалите заболявания, като ответникът поддържа, че
физическата активност не се свежда само и единствено до движение на лявата ръка. Сочи се,
че същата има всякакви проявления и начини за практикуването без да се натоварва левия
горен крайник, още повече предвид заболяванията на ищцата интензивните физически
натоварвания и физическа активност не са препоръчителни при наличието на тази
съвкупност от патологични процеси. Твърди, че всички заболявания и състояния при
ищцата, описани в отговора на исковата молба, не са в причинно-следствена връзка със
счупването на раменната кост през 2016г. Твърди, че в предходно производство по гр. д. №
25272/2017 по описа на СРС, ГО, 124 състав е било изяснено, че поради възрастта си ищцата
няма да се възстанови напълно от травмата, което обстоятелство е било взето предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Искането към съда е да отхвърли изцяло
предявения иск, евентуално да не го уважава в пълен размер поради прекомерност на иска.
По иска с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищцата е да установи осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на
което са настъпили твърдените от нея неимуществени вреди, настъпване на вредите в
причинна връзка с процесното събитие, неизпълнение на нормативно установени
изисквания относно поддържане на пътна настилка, в т. ч. и тротоар в населеното място,
4
чието изпълнение ответникът следва да организира и контролира, и обуславящо
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица,
при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното
деяние.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5