Определение по дело №348/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2024 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700348
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н Е И Е

565

гр. Русе, 14 февруари 2024 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в закрито заседание на 14 февруари 2024 год. в състав:

 

     Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

   Членове: ЕЛИЦА ДИМИЙТРОВА

                                                                      ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря ………и в присъствието на прокурора  ……. като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.а.х.д. №348…… по   описа   на съда за  2023   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. по глава XIII от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК.

Основното производство по делото е било образувано по повод касационна жалба от директора на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) гр. София при Агенция Пътна инфраструктура. Жалбата е насочена срещу Решение № 133/09.03.2023г., постановено по а.н.д. № 1998/2022 г. по описа на Русенки районен съд. С него е отменено наказателно постановление (НП) № BG21032022/4000P8-266 от 15.09.2022г., с което на Н.Х.П., в качеството му на водач на ППС - „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

С решение №298 от 12 декември 2023г. по настоящото дело бе оставено  в сила Решение № 133/09.03.2023г., постановено по а.н.д. № 1998/2022 г. по описа на Русенки районен съд.

В съдебния акт касационната инстанция присъди в полза на Н.Х.П. ***, ЕГН ********** - сумата от 360 (Триста и шестдесета) лева разноски за адвокатско възнаграждение адвокатско възнаграждение, като за това е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, при поискани 720 лева. Редуцирането им бе подробно мотивирано от съдебния състав.

На 09.01.2023г. в съда постъпва молба от ответника - Н.Х.П. ***, чрез адв. К. А., АК Хасково, с която се иска изменение на касационното решение в частта за разноските. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.15 от Наредбата, която гласи „За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 13“. Според молителя, процесуално представителство е налице и в случаите, когато упълномощеният представител на страната не се е явил в съдебна зала, но  е извършил определени действия по повод упълномощаването му, като писмен отговор, становище по спора/нарочна молба/. На следващо място се сочи, че са били налице пречки, поради които адвокатът не се бил явил , но без доказателства в тази насока.

Ответникът в това производство – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез процесуален представител – Д. И., юрисконсулт счита искането за неоснователно. Излага също подробни съображения в подкрепа на мотивирането си становище.

След като обсъди оплакванията в искането и събраните по делото доказателства, Административният съд намира следното:

Искането е подадено в законния срок по чл. 248. ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и след представен списък за разноски по чл. 80 ГПК и производството е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е частично основателно.

При приложението на чл.15 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационната инстанция на РАС редуцира поисканото от страната по делото възнаграждение на 3/4 от минималният размер от 480 лева и определи сума в размер на 360 лева, дължима от Агенция Пътна инфраструктура в полза на Н. П..

Тук обаче не бе съобразено предл.2-ро от разпоредбата на §2а от Наредбата, според което „…за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Следователно, върху сумата от 360 лева, съдът следваше да съобрази и 20% ДДС или дължимата от АПИ към Н.Х.П. сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 432 лева.

Неоснователни са аргументите на адв. А., че независимо дали като процесуален представител ще се яви в съдебна зала или само ще представи писмено становище, това са идентични случаи и действия, извършени в подкрепа на упълномощителя и неин клиент и съдът не е следвало да приложи чл.15 от Наредбата. Служебно известно е на АС-Русе, че са налице множество дела, по идентични ли близки казуси, не само в настоящия съд, а и в останалите районни и административни съдилища в страната, касаещи санкционни актове на АПИ, за част от които дела процесуален представител е адв. К. А.. По съществото си писменият отговор по касационната жалба на директора на НТУ гр. София при Агенция Пътна инфраструктура и след това молбата по хода на делото съдържат идентични данни. Идентични по съдържание, с изключение разбира се на определени факти, обстоятелства и аргументи са и други жалби, депозирани от същия адвокат или адвокатско дружество. Това не омаловажава труда на процесуалният представител, но неявяването му в съдебна зала безспорно дава възможност за съда да редуцира исканото и договорено адвокатско възнаграждение с приложението на чл.15 от Наредбата, при наличието  на възражение от ответната страна.

В този смисъл е и част от съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя - Решение № 148 от 29.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 181/2015 г., I н. о., НК, Решение № 62 от 27.04.2023 г. на ВнАС по в. н. о. х. д. № 40/2023 г., Определение № 1460 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2010 г., I о и др.

 

 

По изложените в първата част на мотивите съображения, с настоящото определение следва да бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В полза на Н.Х.П. ***, ЕГН ********** следва да бъда присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 432 лева.

Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63в и чл.63д от ЗАНН, чл.144 АПК, вр. с чл.248, ал.1 от ГПК и чл.253 от ГПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ решение №298 от 12 декември 2023г.  по к.а.н.д. №348/2023г. по описа  на АС Русе в частта за разноските, както следва :

ОТМЕНЯ същото в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на Н.Х.П. ***, ЕГН ********** сумата от 360 (Триста и шестдесета) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Н.Х.П. ***, ЕГН ********** сумата от 432 (Четиристотин тридесет и два) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

 2.