Р Е
Ш Е Н
И Е № 72
гр. Силистра, 13.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в
състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна
Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 117 / 2020 г. по описа на съда за
2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на Б.С.Р.
***, чрез адв. Т.Г., против Решение № 1040-18-31 / 13.04.2020 г. на Директор на
Териториално поделение на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане №
2175-18-113#8/17.02.2020
г. на Ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -
Силистра. С оспорения акт е отказано признаване право на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО, тъй като заявеният стаж от 2 години и 17 дни, представляващ наборна
военна служба в периода от 07.01.1971 г. до 24.01.1973 г., не е зачетен като
действителен осигурителен стаж съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО
във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Чрез жалбата се
поддържат оплаквания за незаконосъобразност поради нарушаване на материалния
закон /чл. 146, т. 4 от АПК/.
Извличат се възражения и за липса на мотиви, тъй като фактическите
обстоятелства, съдържащи се в административната преписка, са оскъдни и
непоследователни и не обосновават съдържанието на акта. По-конкретно не са
изложени причините /фактологически и правни/, поради които административният
орган достига до един и същ отказ и извод за 14 години и 15, респ.16 дни
правнозначим стаж, при няколкократни изменения на акта при условията на чл. 99,
ал. 1 ,б .“д“ от КСО /изменение на влязъл
в сила административен акт за пенсия при неправилното й определяне/, при
различни факти, удостоверени с допълнителни доказателства в периода от датата
на първоначалното подаване на заявлението за определяне право на пенсия /л. 54 - заявление, подадено на 23.10.2017
г./ до настоящия момент. Не е ясно дали се признава, а ако не – защо не се
признава, стажът като общ работник /механизатор/ в ССБ с. Секулово 2 години, 08
месеца и 29 дни. Излагат се подробни съображения с цитирана съдебна
непротиворечива практика в подкрепа на тезата, че времето за отбиване на
военна, наборна служба, което в процесния случай е 2 години и 17 дни /1971 г. - 1973 г./, е действителен
осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО. По този начин са налице изискванията на заявената правна норма
на чл. 68, ал. 3 от КСО /навършена възраст за жалбоподателя към момента
на подаване на първоначалното заявление от 23.10.2017 г. и 15 години
действителен осигурителен стаж/, поради което заявеното право е следвало да се уважи. Претендира за отмяна
на акта, връщане на преписката за ново произнасяне и за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ -
Силистра, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт К., оспорва жалбата
като неоснователна, поддържа мотивите в оспореното решение на контролиращия
орган с теза, че процесният стаж под формата на наборна военна служба е
осигурителен по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но не и действителен
осигурителен по смисъла на чл. 68, ал. 3 във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО. На 01.06.2017 г. жалбоподателят действително е навършил изискуемата се
по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст - 66 години и 2 м.,но приложима в случая е
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/Наредбата/, в сила от 07.04.2017 г. Наборната служба се приравнява към трета
категория труд, но само в хипотеза по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не и в хипотеза
по чл. 68, ал. 3 от КСО. Ето защо в процесния случай „осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд при
придобито право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО след 06.04.2017 г.“,
какъвто е процесният случай. Това е така, тъй като посоченият чл. 15, ал. 4 от
Наредбата като подзаконов нормативен акт е в сила от 07.04.2017 г. и регулира
общественото отношение, възникнало към датата на подаване на заявлението. В
случая Б.Р. навършва възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО на 01.06.2017 г. и към
този момент следва да бъде преценено и правото му на пенсия. Това показвало, че
общият размер на действително положения от него осигурителен стаж ще бъде
получен без превръщане към трета категория труд, като към стажа, положен при
условията на втора категория труд - 13 години 04 месеца и 05 дни се прибави
този, положен при условията на трета категория труд, изключвайки наборната
служба - 00 години 0.8 месеца 11 дни, или това е 14 години 00 месеца 16 дни.
Претендира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение като, в случай на уважаване на оспорването,
възразява за прекомерност за претендираните разноски от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбоподателят Б.С.Р.
е роден на 01 юни 1951 г. На 23.10.2017 г. е подал Заявление /л. 54/ за
признаване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО. Към този момент той е навършил 66 г.,4 м. и 22 дни -
така, както е отразено в разпореждането. В заявлението се е твърдяло, че Б.Р. е
навършил изискуемата се по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст и притежава 15 години
действителен осигурителен стаж. По първоначалното заявление е последвал отказ, който не е бил оспорен. Впоследствие
жалбоподателят, веднъж годишно, в периода от 2018 г. до настоящия момент - 2020
г. е подавал молби за определяне на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Към заявленията/молбите били приложени документи, удостоверяващи трудовия му
стаж, респ. стажа в Българска Народна Армия. Административният орган е изисквал
и служебно информация за отделни периоди /ТКЗС с. Секулово и др./. В преписката
е бил приобщен и документ от Военен архив от гр. В.
Търново/ удостоверение № 7696 /
18.12.2019 г./, от което е видно, че от 07.01.1971 г. до 24.01.1973 г.
жалбоподателя е отбивал наборна военна служба в Българска Народна армия - общо
2 години и 17 дни. По делото не се спори за
наличието на тези факти, а за правната им стойност в хипотезата на заявеното
право по чл. 68, ал. 3 от КСО.
С Разпореждане № 2175-18-113#8 от 17.02.2020 г. /л. 73/ Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Силистра е отказал заявеното право на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО с формално цитиране на правни норми без
посочване на връзката между същите с конкретни факти по преписката.
По-конкретно не е ясно, защо се счита, че стажът, положен в Българска Народна
Армия в периода от 1971 г. до 1973 г., не е действителен осигурителен стаж и
защо не е зачетен като действителен осигурителен стаж този, положен като общ
работник-механизатор с продължителност от 2 г., 08 м и 29 дни в Селскостопанска
бригада - с. Секулово.
С оспореното Решение №
1040-18-31 от 13.04.2020 г. Контролиращият орган Директорът на ТП на
НОИ-Силистра е потвърдил отказа по разпореждането като е изложил съображения,
че в процесния случай наборната военна служба се зачита за осигурителен стаж по
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и за действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО за времето след
06.04.2017 г., когато влиза в сила чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения акт.
При така установената
фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен
материал, доводите и възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от лице
с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото
производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган,
съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.
Оспореното решение е издадено
в предвидената от закона писмена форма. На ниво – административен акт на
контролиращ орган, постановен след оспорването му по административен ред,
съдържа достатъчно мотиви, които да предоставят възможност за разбиране на
причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в
степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо
приложението на материалния закон.
От приетите по делото писмени
доказателства не се установява в хода на административното производство да са
допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията
на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на
процесуално основание.
Настоящият съдебен състав
намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните
съображения:
Основният спорен въпрос по
делото е правното третиране на периода от 1971 г. - до 1973 г., когато
жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба и по-конкретно – съставлява
ли този период от 2 години и 17 дни действителен осигурителен стаж по смисъла
на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в процесния
случай.
Съгласно § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, какъвто е процесният случай, се признава за осигурителен
стаж по КСО. Относимата действаща разпоредба до 31.12.1999 г. е нормата на чл. 81 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите
(ППЗП, обн. в Изв. Бр. 5 / 1958 г., отм. ДВ, бр. 21/17.03.2000 г., в сила от
01.01.2000 г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се зачита
изслужената наборна военна служба.Според чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периода на наборна военна служба, а според чл. 44 НПОС - за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. За тези периоди се внасят
осигурителни вноски във фонд "Пенсии" за сметка на републиканския
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В
процесния период 1971 г. -1973 г. наборната военна служба в България е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България
/обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила
от 27.02.1996 г. /., т. е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
изпълнената от Б.Р. редовна военна служба следва да се фиксира като период,
през който се счита, че е работил без трудово правоотношение, но който по
силата на закона е признат за действителен стаж.
В обобщение периодът на
полагане на наборна военна служба в процесния случай следва да се третира като
действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО. Този факт, ведно с безспорния по делото факт, че заявителят
е навършил изискуемата се възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО към момента на
подаване на заявлението, сочат, че са налице материалните предпоставки за
уважаване на заявлението. Налице е материална незаконосъобразност на оспорения
акт, поради което същият следва да се отмени и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне.
Полезна и относима към
процесния казус е и следната непротиворечива практика на ВАС: дело № 9460 / 2012 г.;
дело № 11816 / 2012 г.; дело № 1961 / 2016 г.;
дело № 7470 / 2016 г.; дело № 4023 / 2017 г.;
дело № 10591 / 2017 г.; дело № 13944 / 2017 г.;
дело № 2856 / 2018 г.; дело № 6749 / 2018 г.;
дело № 10942 / 2018 г.
Предвид материалната незаконосъобразност
на обжалваният акт, последният се явява постановен и в несъответствие с целта
на закона.
Ето защо оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ- Силистра, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби и целта на закона, следва да се отмени,а
преписката- да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на
НОИ-гр.Силистра за ново произнасяне.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на действително
направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
26.02.2020 г.
Неоснователно е възражението
за прекомерност, тъй като минималният праг за адвокатски хонорар при дела по
КСО е 350 лева, а заплатеният процесен хонорар от 500 лева съответства на
подробно изложените в жалбата аргументи, сочещи за достатъчно задълбочено
проучване на фактите по делото и приложимите норми.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-18-31 /
13.04.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Силистра, с което
е потвърдено Разпореждане № 2175-18-113#8 / 17.02.2020 г. на Ръководител на
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра.
ВРЪЩА преписката на
Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Силистра за ново
произнасяне по подаденото от Б.С.Р., ЕГН: ********** заявление от 23.10.2017 г.
съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението, относно
тълкуването и прилагането на закона.
Срок за произнасяне на
едноличния пенсионен орган – 7-дни, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Силистра
да заплати на Б.С.Р., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в
размер на сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Административен съдия: