Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3218 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца П.Г.Д. срещу решение от 03.12.2018 г. по гр.д. №4283/2017 г. на
Софийския районен съд, 168 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу „Ф.Б.“ ЕООД кумулативно съединени искова с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на незаконно и отмяна на
извършеното със заповед №14/23.11.2016 г. на управителя на „Ф.Б.“ ЕООД
уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Експерт логистика,
Мениджър дистрибуция сладоледи“.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, поради нарушение на процесуалния закон – липса на мотиви, и
нарушение на материалния закон. Твърди се също, че съдът не е обсъдил
твърденията, че процесното уволнение представлява
злоупотреба с право от страна на работодателя, както и че формирал грешен извод
относно прекратяването на процесното трудово
правоотношение с две последователни заповеди на различни основания. Поддържа,
че не е налице съкращаване в щата, както и че работодателят не е извършил
задължителния подбор. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да
обяви
за незаконосъобразна, и да отмени процесната
уволнителна заповед, както и да я възстанови на заеманата до уволнението
длъжност. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ф.Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано в частта, в която са отхвърлени изцяло
исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ и чл.128 КТ, поради което
решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „Експерт логистика, Мениджър дистрибуция сладоледи“.
Със заповед №14/23.11.2016 г. на управителя на ответното дружество
трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, считано
от 01.12.2016 г., на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ – поради съкращаване на
щата. Заповедта е връчена на ищеца на 29.11.2016 г.
Представена е и заповед №17/30.11.2016 г. на управителя на ответника за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.3 вр. чл.326 ал.2 КТ – поради намаляване обема на работа,
считано от 05.12.2016 г. Тази заповед а връчена на ищеца на 05.12.2016 г.
При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ, настоящият
съдебен състав намира, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, считано от
01.12.2016 г. Описаната по-горе заповед от 30.11.2016 г. не е произвела правно
действие, доколкото първата заповед от 23.11.2016 г. не е била отменена от
работодателя по реда на чл.344 ал.2 КТ, а и към датата на връчването
/05.12.2016 г./ трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено.
Уволнението по чл.328 ал.1 т.2 КТ изисква няколко предпоставки, които
следва да са налице кумулативно: решение на компетентния орган, взето по
надлежния ред, за намалявана, премахване на отделни щатни бройки по новия щат
на предприятието и действително премахване, намаляване на същите, считано от
влизане в сила на новото щатно разписание.
В доказателствена тежест на ответника –
работодател е да установи наличието на всички обстоятелства по
законосъобразността на уволнението, т.е. че съответната трудова функция е
премахната. Въпросът за необходимостта на премахване на съответната длъжност е
въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
От събраните по делото доказателства се установи при условията на пълно
и главно доказване, че ответникът е доказал и наличието на
предпоставките за извършване на съкращение,
т.е. налице
е реално премахване на щ.бр. за длъжността на ищеца „Експерт логистика, Мениджър дистрибуция сладоледи“ по новото
щатно разписание, в сила от 30.11.2016 г. Съдът намира, че е налице взето решение за съкращение на щата, взето от
компетентния орган, утвърдено е ново щатно разписание, отразяващо
действителното съкращение на щата, предхождащо датата на уволнението на ищеца.
Неоснователни са възраженията на
ищеца, че в
настоящия случай е налице т. нар. фиктивно съкращаване на щата. Т. нар.
фиктивно съкращаване на щата е налице в случаите, в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва
трудовата и функция в съществените
и права и задължения като съдържание на новооткрита
длъжност. Съкращаване на щата по смисъла на чл.328
ал.1 т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за
съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е
разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло,
тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално,
когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната
в щата. Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция
работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл
са решение №179/20.10.2015 г. по гр.д.
№5408/2014 г. на III ГО на ВКС и решение №17/31.01.2013
г. по гр.д. №1168/2012 г. на IV ГО на ВКС. При съпоставка на двете щатни разписания не се
установява, а и няма наведени твърдения в тази насока, наличието на новосъздадена длъжност, чиито съществени функции и
задължения са като на заеманата от ищеца длъжност, но с променено
длъжностното наименование. Твърденията са, че трудовите функции на заеманата от
ищеца длъжност са възложени на служителя, заемащ длъжността „Мениджър
логистика“, която длъжност обаче е съществувала и по старото щатно разписание,
т.е. изпълнението на трудовата функция е възложено на друг служител, назначен
отпреди това – на 19.02.2016 г.
Неоснователни са и твърденията на
ищеца, че уволнението и е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е
извършил подбор по чл.329 КТ. Задължението за подбор възниква за работодателя,
когато се засягат част от щатните бройки за една и съща длъжност. Това е така,
защото при уволнение,
поради съкращение, засягащо
повече от една еднотипна длъжност, работодателят е длъжен да извърши
подбор, тъй като това е част
от правото му да прекрати
едностранно трудовото правоотношение. Съгласно ТР №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, възможността да бъде разширен
кръга на работниците и служителите, към които може
да се насочи
правото на уволнение е установена от закона с определянето
на обсега на подбора - до
длъжности, които са близки или
сходни, със съкращаваните, с намиращите се в закриваната част от предприятието
или в намаления обем на работата.
При съкращаване в щата на единствената
щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния
работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи
подбор между него и друг /други/,
заемащ близка или сходна длъжност, т.е не е задължен. Ако обаче правото на подбор
бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението
във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят
преценява какъв да бъде обсега
на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават,
съответно се намират в звено с намален обем на
работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни
длъжности. В конкретния случай за длъжността, заемана от ищеца,
е съществувала само 1 щ.бр. по действащото щатно разписание, която е премахната
по новото такова, поради което за работодателя не е възникнало такова
задължение за извършване на подбор по смисъл на чл.329 КТ. Не възниква
задължение за работодателя да извършва подбор и в случаите, когато при
съкращаване на единствена щатна бройка за определена длъжност, трудовите и
функции се разпределят между други длъжности /решение №238/09.07.2012 г. по
гр.д. №1458/2010 г. на ІV ГО на ВКС/.
Неоснователни са
и възраженията, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
необсъждане от първоинстанционния съд доводи за незаконнност на процесното уволнение,
тъй като същото представлява злоупотреба с право по
смисъла на чл.8 КТ. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с това, че не е налице реално съкращаване на щата, както и
че не е извършен задължителния подбор. Довод за злоупотреба с право ищецът не е
навел в исковата молба, а в първото по делото о.с.з., проведено на 02.04.2018
г. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение
№19/18.02.2014 г. по гр.д. №4322/2013 г на IV
ГО, съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба,
като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу
оспорваното потестативно право на работодателя, но е
пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Ето защо, първоинстанционният съд правилно не е обсъдил доводите за незаконнност
на процесното уволнение, тъй като същото представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ.
За пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав счита, че следва да посочи, че в процесния случай не е налице злоупотреба с право. Съгласно чл.8 ал.2 КТ се
презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването
на презумпцията е изцяло в тежест на работника или
служителя - в този см. е и решение
№232/13.06.2011 г. по гр.д. №781/2010 г. на
IV ГО на ВКС. В множество съдебни актове на ВКС, /напр. решение №232/13.06.2011 г. по гр.д. №871/2010
г. на
IV ГО на
ВКС/, е изяснено, че съкращаване на щата означава
фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или
щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали
е имало обективна необходимост или не от такава
промяна не подлежи на съдебен
контрол. Съдът е компетентен само
да провери законността на уволнението към момента на извършването
му. Злоупотреба с права от страна
на работодателя в хипотезата на процесното уволнително основание е налице,
когато се установи, че единственото
му желание чрез законово допустими
средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор
с конкретен служител или работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на
пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл.328 ал.1 т.2 КТ е използвана целенасочено - единствената цел, преследвана
с промените в щатното разписание - уволнение на конкретен
служител.
Съдът не е компетентен да се произнася имало ли е обективна необходимост
или не от
такава промяна; тези обстоятелства са без значение
за преценката дали работодателят е действал при злоупотреба
с право.
В рамките на настоящето производство не се установиха факти и обстоятелства, които да обосноват извод
за недобросъвестност от страна на
работодателя
- промените в щатното разписание да са
направени единствено с цел уволнението на ищеца.
При тези данни, настоящият съдебен
състав намира, че процесното уволнение се явява
законосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ – неоснователен. Предвид
неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователен се явява
и акцесорният иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ - за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, доколкото основателността
на този иск включва извод за незаконосъобразност на уволнението.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
С изхода на делото
и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 672,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението
на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По делото е представен договор за правна помощ, сключен между въззиваемия и Адв. дружество „Д.,
Г., К. и В.“, според което въззиваемият е заплатила адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 3743,46 лв. с ДДС.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.1 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 672,00 лв. с ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №551790/03.12.2018 г., постановено
по гр.д. №4283/2017 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА П.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 672,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.