Решение по дело №131/2018 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на М.В.П.-Б., началник отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Димово, против решение № 197/14.05.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №188/2014г., с което е установено , че М.П.-Б., началник отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Димово, е осъществила неравно третиране и тормоз по отношение на Г.Н.И. по признаци „лично положение“ и „семейно положение“, на основание чл.78,ал.1 от ЗЗдиск. , наложена и е „глоба“ в размер на 500 лв и е предписано на същата на основание чл.47,т.4 от ЗЗДиск. да предприеме действия за недопускане от дискриминация и  въздържане в бъдеще от по-нататъшни такива нарушения.

В жалбата си жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на решението с оглед изложените в него съображения за осъществена дискриминация. Сочи, че не е осъществила неравно третиране спрямо И. и не е поставила в по-благоприятни условия други лица.

Иска се от съда да отмени изцяло оспореното решение.

Ответникът по жалбата–Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованите лица - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Димово, и Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Видин, подържат жалбата и молят да се уважи същата.

Заинтересованото лице Агенция за социално подпомагане моли съда да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата като съобрази и размера на наложеното наказание.

Заинтересованата страна Г.Н.И., редовно призована, не е взела становище по жалбата. Постъпилото писмено становище от адв.Кълцева не е придружено с пълномощно, удостоверяващо надлежна представителна власт по делото.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административната преписка пред Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ е образувана по подадена жалба от Г.Н.И. до КЗД за извършена дискриминация спрямо нея от М.П.. С решение № 40/09.02.2016г. КЗД е установила, че директорът на ДСП-Димово, Директора на РДСП-Видин и М.П.Б. – началник отдел „СП“ в Дирекция „Социално подпомагане“-Димово, не са осъществили дискриминация по смисъла на чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. във вр. с §.1,т.7 от ДР на ЗЗДиск. по признаци „семейно положение“, „лично положение“ и „обществено положение“ по отношение на лицето Г.Н.И.. С решение № 54/05.05.2016г. Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на И. срещу решението на КЗД. С Решение № 3374/16.03.2018г., постановено по АД № 8347 по описа на ВАС, Върховен административен съд е отменил решението на Административен съд Видин и се е произнесъл по същество като е приел за установено, че М.П.Б. в качеството и на Началник отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“-Димово, е осъществила неравно третиране и тормоз по отношение на Г.Н.И. по признаци лично и семейно положение, с което е нарушила забраната за дискриминация по чл.4,ал.2 във вр. с ал.1,предл.12 от ЗЗДиск. във вр. с чл.5 от ЗЗДиск. във вр. с §.1,т.1 от ДР на ЗЗДиск. Постановено е връщане на делото на КЗД само по отношение на задълженията на Комисията по чл.65,т.3 и т.4 от ЗЗДиск.

С обжалваното решение КЗД при първоначално конституираните страни се е произнесла отново по спора има ли извършена дискриминация, като е установила установеното вече от Върховния административен съд с влязло в сила решение. На основание чл.78,ал.1 от ЗЗДиск. на М.П.-Б. е наложена глоба в размер на 500 лв за извършеното неравно третиране като са изложени съображения за определяне на размера на глобата над минималния- умишлено извършване на нарушението. На основание чл. 47,т.4 от ЗЗДиск. на М.П.-Б. е предписано да предприеме действия за недопускане на дискриминация и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на Комисията за защита от дискриминация, като адресат на акта.

Така оспореното решение е частично нищожно . С влязло в сила решение на ВАС е установена извършената дискриминация от М.П.-Б. по отношение на лицето Г.Н.И.. В тази част е формирана сила на пресъдено нещо . С оспореното решение КЗД отново е изследвала въпроса извършена ли е дискриминация. Този въпрос обаче не може да бъде пререшаван. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.177,ал.2 от АПК, съобразно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Предвид гореизложеното решението на КЗД в частта, в която КЗД отново е изследвала и установила извършването на дискриминация, е нищожно поради разрешаване на спора с влязло в сила решение на съда.

По отношение на наложената глоба и дадени задължителни предписания на жалбоподателката не са наведени конкретни оплаквания от същата, но доколкото се обжалва изцяло постановеното решение съдът е длъжен за извърши проверка на законосъобразноста му изцяло и на  всички основания по чл.146 от АПК.

С решение № 3374/16.03.2018г. ВАС е върнал преписката на КЗД за изпълнение на задълженията и по чл.65,т.3 и т.4, а именно-за определяне на вида и размера на санкцията/т.3/ и за прилагане на принудителни административни мерки/т.4/.

В частта, в която е наложена глоба на жалбоподателката и са дадени задължителни предписания на същата, решението е законосъобразно като липсват основания за неговата отмяна от визираните в чл.146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗЗДиск., който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая нарушението-извършването на дискриминация от жалбоподателката, е установено с влязло в сила решение. Въз основа на посочената разпоредба е определен и размерът на санкцията, като изложените съображения от административния орган за определянето на конкретния размер следва да бъдат изцяло споделени от съда. В случая в резултат на извършената дискриминация е осуетена възможността на И. да осинови детето, за което е полагала грижи като приемен родител и е изградила емоционална връзка с него. С оглед тежестта на нарушението, извършено от жалбоподателката, съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен около и над средния размер, но доколколкото няма данни за имотното състояние на нарушителя и с оглед принципите за съразмерност и ефективност на наказването и невъзможност да се влошава положението на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият е правилно индивидуализиран от административния орган в размер малко над минимума.

В съответствие с правомощията на комисията по чл.47,т.4 от ЗЗДиск. и извършеното нарушение са и дадените задължителни предписания с оглед спазването на ЗЗДиск. Предписаното спрямо жалбоподателката - да предприеме действия за недопускане на дискриминация и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива нарушения съответства на вида на извършеното нарушение . Конкретиката на действията следва да бъде определена от самата жалбоподателка с оглед характера на осъществяваната от нея дейност и служебни задължения.

Предвид гореизложеното и с оглед правомощията на административния съд по чл.172,ал.2 от АПК решението в частта , в която е установена дискриминация, следва да бъда обявено за нищожно , а спрямо останалата част от решението следва да отхвърли оспорването. 

Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като поискалите ги страни не са представлявани в съдебно заседание .

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2, АПК Съдът 

                              РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 197/14.05.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №188/2014г., в частта, в която е установено, че М.П.-Б., началник отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Димово, е осъществила неравно третиране и тормоз по отношение на Г.Н.И. по признаци „лично положение“ и „семейно положение“, с което е нарушила забраната за дискриминация по чл.4,ал.2 във вр. с ал.1,предл.12 от ЗЗДиск. във вр. с чл.5 от ЗЗДиск. във вр. с §.1,т.1 от ДР на ЗЗДиск.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.П.-Б. срещу Решение № 197/14.05.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №188/2014г., в частта, в която на основание чл.78,ал.1 от ЗЗдиск. и е наложена„глоба“ в размер на 500 лв и е предписано на същата на основание чл.47,т.4 от ЗЗДиск. да предприеме действия за недопускане от дискриминация и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива нарушения.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                         Административен съдия: