ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 15.02.2021 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. д. № 22 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на длъжника М.В.Т. *** срещу разпореждане
от 01.12.2020 год. по изп. дело № 20189250400169 по описа на ЧСИ Радост
Горанова-Чолакова рег. № 925, с което
съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на С. В. Т. – встъпил в дълга на длъжника, срещу приетите в
изпълнителното производство такси и разноски. Счита, че приетите разноски са
прекомерно завишени и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото,
като освен това няма доказателства за авансово плащане на приетите разноски за
вещи лица, особен представител и т.н. Твърди също така, че част от разноските
са начислени за способи, които няма да бъдат приложени, тъй като е видно, че
само единият описан поземлен имот е достатъчен да покрие задължението на длъжника.
Сочи, че особен представител не й е необходим, тъй като желае да участва в
изпълнителноо производство лично. Моли съда да отмени разпореждането и да
намали размера на приетите разноски.
Препис от жалбата е връчен на взискателя – О.С. В срока по
чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.
Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя О.С.
срещу М.В.Т. въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 1558-1/03.08.2017 год., като предмет на изпълнението е парично
задължение за неплатени данъци и такси битови отпадъци. На 22.05.2020 год. по
делото е назначен особен представител на длъжника – адв. А. В., на осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК, като е насрочена публична продан на недвижимо имущество на
длъжника. На 20.10.2020 год. по делото е постъпила молба от С. Т. – брат на
длъжника, съсобственик на описаното имущество, с която иска да встъпи в дълга
на сестра си и иска разсрочване на дълга. На 26.10.2020 год. съдебният изпълнител е извършил разпределение
на постъпилите по изпълнителното дело суми и е определен дължимия остатък след
разпределението, включително дължимите такси
и разноски по изпълнителното дело. 27.11.2020 год. по делото е постъпило
възражение от встъпилото лице против „приетите за събиране по делото такси и
разноски“, инкорпорирани в съобщение до С. Т. изх. № 7375/09.11.2020 год.,
изпратено по имейл на 10.11.2010 год. /съобщението не е приложено по делото/. С
разпореждането от 01.12.2020 год. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението, тъй като не са налице законови основания за „редуциране на
таксите и разноските по делото“. С. Т. е уведомен за разпореждането на
посочения от него имейл адрес на 02.12.2020 год. Съобщение за това разпореждане
не е изпратено до длъжника чрез неговия особен представител. Частната жалба
срещу разпореждането е подадена лично от длъжника М.Т. на 16.12.2020 год.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбата е недопустима.
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В случая това е направено с протокола за извършеното разпределение от 26.10.2020 год., към който е приложена сметка за дължимите такси и допълнителни разноски на ЧСИ, който именно подлежи на самостоятелно обжалване пред съда, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК.
В случая за длъжника не е налице правен интерес да обжалва разпореждането от 01.12.2020 год., тъй като с него е оставено без уважение възражението на трето лице – С. Т., срещу приетите разноски и искането на същото за редуцирането им. Самият длъжник и частен жалбоподател М.Т. не е направила искания и възражения във връзка с разноските по делото. Същата има самостоятелно право да обжалва определените в изпълнителното производство разноски с разпределението от 26.10.2020 год. /ведно с приложената към него сметка/, като по делото липсват данни същото да й е съобщено /лично или чрез назначения особен представител/. Едва след уведомяването й за приетите по делото такси и разноски същата може да реализира правото си като длъжник да иска тяхното намаляване, респ. да обжалва постановлението на съдебния изпълнител по този въпрос.
По изложените съображения Софийският окръжен съд, намира,
че жалбата е недопустима, поради което не следва бъде разглеждана по същество, а
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника М.В.Т. *** срещу разпореждане от
01.12.2020 год. по изп. дело № 20189250400169 по описа на ЧСИ Радост
Горанова-Чолакова рег. № 925, с което
съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на С. В. Т. –
встъпил в дълга на длъжника, срещу
приетите в изпълнителното производство такси и разноски, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 22/2021 г. по описа на Софийския
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.