РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110201928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А. Р. К. против Наказателно постановление №707/06.03.2024г. на
Директора на „РДГ" - Варна, с което на А. Р. К. е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 500 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован се явява лично и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител се явява, като
оспорва жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 10.12.2023г. в гр.Варна главен път -плажна алея и бул. „1-ви
май“жалбоподателят съхранявал в лек автомобил с рег.№ В0462НМ -0,4
пр.куб. м.еднометрова дървесина от дървесен вид акация, непридружена с
превозен билет. Била посочена правна квалификация на нарушението по ЗГ.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен
1
и връчен на въззивника.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата
обстановка, установена и описана в АУАН е била възприета изцяло.
Наказващият орган се е произнесъл при липсата на спорни обстоятелства,
посочил е правна квалификация по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ и е наложил
административно наказание глоба над минимално предвидения в чл.266 ал.1
от ЗГ размер.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят Н., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, разпити на свидетели в хода на съдебното
производство и приложените писмени доказателства, които преценени в
тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
основателна.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно
разпоредбата на чл. 275 ал.1 от ЗГ и Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните. В хода на административно-
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в
рамките на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и
са посочени нарушените материално правни норми. След служебна проверка
на двата документа съдът констатира, че административнонаказващият орган
2
е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН;
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за
издаването му. АУАН и съставеното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за
извършено административно нарушение, като фактическото съхранение на
дървесните видове, непридружени с превозен билет е безспорно. В
съдържанието на съставения акт за установяване на административно
нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, като е
посочена и правилната правна квалификация по ЗГ.
При анализ на разпоредбите на Глава 13, Раздел II от Закона за горите се
налага изводът, че превозният билет е задължителен при извършване на
дейности, както по съхранение на дървесина, така и по нейното
транспортиране. При граматическото тълкуване на нормата на чл. 213, ал. 1
от ЗГ се установява, че законодателят е въвел забрана за извършване на седем
различни по естеството си дейности, визирани в ал. 1 на чл. 213 от ЗГ, ако не е
изпълнено което и да е от изискванията в т. 1 до т. 4 от същата норма. Тези
дейности са: покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене,
транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване,
като при всяка една от тях поотделно, следва да са налице изискванията по т.
1- 4. В този смисъл и санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ препраща
към всички нарушения на забраните в закона, относно посочените в състава
дейности, поради което нарушението на всяко изискване към
законосъобразността на дейностите, съставлява отделно административно
нарушение наказуемо с отделно наказание. Съгласно текстът на чл. 213, ал. 1,
предл. седмо, т. 2 от Закона за горите. се забранява съхраняването на
дървесина без да е придружена с превозен билет, като при липсата на такъв
безспорно се счита, че съхраняването на дървесината е незаконно. Съгласно
чл. 15 ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, превозният билет удостоверява законния произход на
описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета
място на доставка съотв. превозният билет се съхранява до окончателната
преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. В случая
3
нарушението е установено по безспорен начин, като по несъмнен начин е
установено и осъществяването му от въззивника.
Като не е сторил това жалбоподателят е осъществил нарушение на
нормата на чл. 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, с оглед на което законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.
266 ал. 1 от ЗГ, която според редакцията, действаща към момента на
извършване на нарушението предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва
или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. От субективна
страна административното нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че не притежава разрешително за добив
и транспортиране на дървесина. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си и неговите обществено опасни последици, нарушаващи
обществените отношения свързани с опазването на горския фонд, но въпреки
това е целял общественоопасния резултат . С оглед визираните данни, съдът
намира, че наложеното наказание „Глоба“ към минималния размер се явява
справедливо и съответстващо на целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН
Съдът намира, че нарушението не притежава белезите на маловажно
такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Количеството и стойността на предмета
на престъплението не са единствените критерии, които следва да бъдат взети
предвид при преценката на обществената опасност на деянието, а преценката
за това дали едно нарушение е маловажен случай следва да е комплексна –
въз основа на всички фактически данни по случая, отнасящи се до мястото,
времето и начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
вредните последици и не на последно място, данните за личността на дееца.
Това е така, доколкото с конкретната стойност на незаконно добитата
дървесина не се изчерпват вредните последици от деянието, предмет на
нарушениетоо, а обществената опасност на извършеното посегателство
следва и от неговата морална укоримост, доколкото са накърнени особено
важни отношения, свързани със запазване на природата, с оглед на което в
обхвата на вредните последици от деянието следва да се включат и
екологичните такива.
4
До приключване на делото страните не са направили искания за
присъждане на разноски и не са представили доказателства за направени
такива. Предвид това обстоятелство съдът намира, че не следва да се
произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №707/06.03.2024г. на
Директора на „РДГ" - Варна, с което на А. Р. К. е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 500 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5