Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр.
д. № 760 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Р.Б.Г., подадена
чрез упълномощения от него адв. Н.К. от САК, срещу разпореждане от
02.09.2020 г. на ЧСИ Наталия Дангова,
рег. № 793 в КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, с което е отказано
прекратяване на производството по изп. д. № 20127930400055 по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на
обжалвания акт на съдебния изпълнител. Счита, за невалидни предприетите от
последния изпълнителни действия още след 13.02.2014 г., когато била настъпила
перемпция. Твърди, че, независимо от това, изпълнителни действия били
извършвани с налагане на запор върху трудовото му възнаграждение от 24.07.2014
г., след което действие отново в продължение на повече от две години не били
предприемани действия по събиране на вземането от страна на взискателя, което
също довело до настъпване на перемпция на 24.07.2016 г. Счита, че всички
извършвани действия от страна на съдебния изпълнител след посочената дата били
нищожни и подлежат на обезсилване, като отделно от това е изтекла и 5-годишната
давност за вземането на 24.07.2020 г. Моли съда да отмени обжалвания от него
отказ на съдебния изпълнител за прекратяване по силата на закона на
образуваното изпълнително производство, считано от 13.02.2014 г., а алтернативно
- от 24.07.2016 г.
Ответникът по жалба – „Е.М.“ ЕООД, взискател по
изпълнението, в срока за отговор на жалбата е депозирал такъв, в който изразява
становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение, като
му присъди разноски. Твърди, че по процесното изпълнително производство
многократно са искани и извършвани изпълнителни действия, като висящността му се
поддържа и към настоящия момент.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и мотиви на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, който изразява
становище за неоснователност на същата. Описва в хронологичен ред събитията по
делото и изтъква, че взискателят е искал
предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на двугодишния срок
от предишно изпълнително действие, с оглед на което не била налице хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въз основа на доказателствата по делото, Софийският
окръжен съд намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по дело № 20127930400055
е образувано по молба от 09.02.2012 г. на взискателя „Ю.Б.“ АД срещу длъжника Р.Б.Г.,
въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2011 г., издаден на основание чл. 418,
ал. 1 от ГПК по ч.гр.д. № 809/2011 г. на РС – гр. Сливница, за сумата 10100,50
лева – главница по договор за потребителски кредит, сумата 823,89 лева –
договорна лихва за периода 30.04.2010 г. – 21.10.2011 г., сумата 29,66 лева –
наказателна лихва за периода 30.04.2011 г. – 21.10.2011 г. и законната лихва от
09.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 219,08 лева – държавна
такса и 562,90 лева – адвокатско възнаграждение.
С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител
да извърши цялостно проучване на длъжника и да определи способа на изпълнение.
До длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена му лично на 13.03.2012 г., в която е посочен размерът на
задължението му към 07.03.2012 г., възлизащ на 13911,45 лв. и е описан
наложеният запор върху трудовото му възнаграждение. Запорно съобщение е
изпратено и до работодателя на длъжника – „К.Г.“ ООД и е връчено на 12.03.2012
г. Работодателят е признал за основателно вземането и на 20.06.2012 г. е
извършил преводно нареждане по сметката на съдебния изпълнител в размер на
107,62 лева.
С молба от 20.03.2014 г. взискателят е поискал,
съдебният изпълнител да насочи изпълнението върху движими вещи, собственост на
длъжника, които да бъдат описани и продадени по реда на ГПК.
На 11.04.2014 г. на длъжника е връчена покана за
принудително изпълнение чрез извършване на опис на движими вещи, намиращи се на
адреса на длъжника.
С молба на взискателя от 26.05.2014 г. е поискано
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
работодателя му „В. Т.“ ООД, до което дружество е изпратено запорно съобщение,
връчено на 24.07.2014 г. С преводно нареждане от 18.08.2014 г.
дружеството-работодател е извършило паричен превод по сметката на съдебния
изпълнител за сумата 112,06 лева.
На 11.03.2016 г. по делото е подадена молба от „Е.М.“
ЕООД, с която това дружество уведомява съдебния изпълнител, че между него и „Ю.Б.“
АД е сключен договор за цесия от 18.01.2016 г., въз основа на който е цедирано процесното
вземане, поради което моли съдебния изпълнител да го конституира като взискател.
С последваща молба от 25.10.2016 г. е приложена обратна разписка до длъжника за
уведомяването му за извършената цесия, а с такива от 25.01.2017 г. и от
05.07.2017 г. е поискано съдебният изпълнител да извърши справка за притежавани
от длъжника МПС и банкови сметки, като - при евентуалното наличие на такива - да
бъде наложен запор върху същите.
Дружеството-работодател на длъжника с писмо от
15.10.2019 г. е уведомило съдебния изпълнител, че считано от 07.10.2019 г., Р.Г.
не е негов служител, а на 16.10.2019 г. ще бъде преведена парична сума от
112,06 лева по изпълнителното дело.
След извършена от съдебния изпълнител справка за
трудовите договори на длъжника, запорно съобщение е изпратено до последния
работодател – „М.Т.“ ООД – връчено на 17.08.2020 г. Установява се, че са
извършени преводни нареждания по посочената сметка.
С молба от 02.09.2020 г. длъжникът Р.Г. е поискал,
съдебният изпълнител да обяви прекратяването на процесното изпълнително дело,
което по силата на закона било настъпило още през 2014 г. поради
непредприемането от страна на взискателя на действия във връзка със събиране на
вземането си.
С разпореждането от 02.09.2020 г., предмет на
настоящата проверка, съдебният изпълнител е отказал прекратяването на
изпълнителното производство, поради липса на основанията по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Основанията, осуетяващи реализацията на
правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 8 от нея, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява. Прекратяването поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Срокът, установен в горепосочената норма, е преклузивен, а не давностен,
и започва да тече от последното изпълнително действие, извършено по
изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на
започналото изпълнително производство, но не погасява материалното право, т.е.
няма пречка, и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото
принудително удовлетворяване.
От друга страна, от примерното
изброяване в мотивите към ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС може да се направи извод, че изпълнителни действия по смисъла на горната
разпоредба са само такива, които са пряко насочени към събиране на вземането, и
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. това са само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл са
мотивите към т. 10, според които давността за вземането се прекъсва с „ …предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица“. В
тълкувателното решение е посочено също така, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността действията по образуване на изпълнително дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на
разпределение, плащане въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай се установява, че първото
изпълнително действие, извършено от съдебния изпълнител, е това по налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 07.03.2012 г., довел до
превеждане на сумата от 107,62 лева по сметката на съдебния изпълнител на
20.06.2012 г. Съдът намира, че не е необходимо, а и не може да се очаква,
взискателят да предприема нови изпълнителни действия докато вече предприетите
такива все още дават резултат. Поради това няма основание, от него да се
изисква да извършва нови действия единствено с цел да предотврати изтичането на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Затова този срок следва да
брои от последния момент, в който предходните изпълнителните действия са довели
до целените с тях последици по удовлетворяване на взискателя. В конкретния
случай, с оглед обстоятелството, че сумата
от 107,62 лева е постъпила в резултат от надлежно предприето изпълнително
действие на 20.06.2012г., именно нейното постъпване прекъсва срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК и от тази дата е започнал да тече нов двугодишен срок.
Изтичането му е предотвратено с искането
на взискателя от 20.03.2014 г. за насочване изпълнението срещу собствени на
длъжника движими вещи, с последвал насрочен опис за 29.05.2014 г. (независимо
от липсата данни да е извършен).
Освен това, по молба на взискателя, на
27.05.2014 г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, а на 18.08.2014 г. е постъпило (единствено и последно) плащане по
сметката на съдебния изпълнител в резултат от този запор. По изложените по-
горе съображения, от тази дата е започнал да тече нов двугодишен срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 11.03.2016 г. „Е.М.“ ЕООД е
депозирало молба, с която уведомява съдебния изпълнител, че е придобило
процесното вземане чрез цесия и моли да бъде конституирано като взискател по
делото. Дружеството е подало и молба от 25.10.2016 г. относно уведомяването на
длъжника за цесията. На 25.01.2017 г. и 05.07.2017 г. са подадени нови молби от
„Е.М.“ ЕООД, с които последното е сезирало съдебния изпълнител за прилагане на
конкретно посочени изпълнителни способи за събиране на вземането и за
извършване на справка за притежаваните от длъжника моторни превозни средства и наличието
на банкови сметки.
При тези данни съдът намира, че през
периода от 18.08.2014 г. до 18.08.2016 г. взискателят (първоначално „Ю.И Е.Д.“
„ АД, а впоследствие - „Е.М.“ ЕООД) не е проявил необходимата активност за иницииране
на определени изпълнителни действия. С изтичане на двугодишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от 18.08.2014г., и липсата през този период от
време на ново искане от взискателя за извършване на изпълнително действие по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона на 18.08.2016 г. Срокът не е
прекъснат с подадената молба- уведомление за извършена цесия на 11.03.2016 г.,
тъй като с нея взискателят не е поискал извършването на определено изпълнително
действие, а и тя не може да се приравни на такова. Исканията за извършване на
изпълнителни действия от 25.01.2017 г. и 05.07.2017г. са подадени едва след
като производството вече е било прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което те също нямат препятстващ перемпцията
ефект.
По
отношение направеното от жалбоподателя-длъжник възражение за изтекла
погасителна давност на вземането следва да бъде отбелязано, че съдебният
изпълнител няма правомощие да разглежда въпросите, касаещи давността на
задълженията на длъжника. Отделно от това, съгласно чл. 120 от ГПК, давността
не се прилага служебно, но дори и да е направено такова възражение от страна на
длъжника, не е в правомощията на изпълнителния орган да извършва такава
преценка. В такъв случай защитата на длъжника би могла да се осъществи по исков
ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск относно вземането,
предмет на принудителното изпълнение, в производството по който би се разрешил
със сила на присъдено нещо спорът, дали е погасено по давност правото на
взискателя – кредитор да търси принудително изпълнение на дълга.
По тези съображения, жалбата на Р.Б.Г.
срещу разпореждане от 02.09.2020 г., постановено по изп. д. № 20127930400055 на
ЧСИ Наталия Дангова, с което е отказано прекратяване на производството по реда
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е основателна и следва да бъде уважена.
Разноски не са
претендирани от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ и район на
действие Софийски окръжен съд, обективиран в разпореждане от 02.09.2020 г., да
прекрати производството по изп. д. № 20127930400055 на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 и район на действие
Софийски окръжен съд, за издаване на постановление, с което да констатира
прекратяване на изп. д. № 20127930400055 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.