РЕШЕНИЕ
№ 14414
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110140788 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Н. Й. Й., ЕГН **********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1
ЗЗД, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че ищецът Н. Й. Й. не дължи на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата 940,46 лв., представляваща 1/2 от
цената на топлинна енергия за периода 01.11.2006 г. – 30.11.2008 г. по абонатен
№******
Ищецът Н. Й. Й. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът претендира заплащане на сумата 1880.93 лв. главница,
представляваща цена на топлинна енергия за периода м.11.2006 г. - м.11.2008 г. по
абонатен № ******на наследодателя му, която сума е недължима, тъй като
наследодателят му не е имал качеството потребител, поради което не е бил в
договорни отношения с ответника, услугата не е доставена, не отговаря на българските
държавни стандарти и нормативни изисквания и не е потребена, в евентуалност
вземането е погасено по давност. При тези твърдения иска съдът да установи, че не
дължи на ответника половината от посочената сума в размер 940,46 лв., съответстваща
на наследствената му квота.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете с твърдения, че наследодателят на
ищеца е бил потребител на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот
и дължи заплащане на цената на доставената им топлинна енергия в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася задължението, след което изпада в забава
за него. Признава, че вземанията в процесния период са погасени по давност..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 19.10.1980 г., по силата на който Димитра
Николова Й. е придобила недвижим имот, представляващ Апартамент № 1, находящ се
1
на адрес: гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, бл.38, ет. 1.
Представено е Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ21-УГ01-
336/21.01.2021 г., издадено от Столична община, район „Илинден“, видно от което
ищецът е наследник на Д Н Й., починала на 30.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на иска с твърдения, че при ответното дружество по
партидата на имота се претендира задължение в посочения размер за процесния
период, което се установява от приложената по делото справка. При това положение и
с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба, съдът намира, че е
налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.
По така предявения иск, в тежест на ответника е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и
за наследодателя, а след неговата смърт за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 19.10.1980 г.), Д Н Й. се е легитимирала като собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, поради което може да се направи извод,
че същата е била потребител на топлинна енергия в имота през процесния период,
респ. между нея и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
Липсва спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници се установи, че ищецът е наследник на Д Н Й. с квота 1/2, поради което
същият отговора за задълженията на своя наследодател, съобразно неговия
наследствен дял.
По делото обаче не бяха ангажирани никакви доказателства, че ответното
дружество е доставило до имота на ответника твърдяното количество топлинна
енергия за процесния период, за което претендира и процесната сума.
Дори да беше доказано доставеното количество топлинна енергия, то
процесните вземания са погасени по давност, поради изтичането на кратката 3-
годишна давност. В случая 3-годишния срок за фактурата от последния месец на
процесния период – м. 11.2008 г. е станала изискуема с изтичането на 45 дни от
изтичането на месеца, за който се отнася (чл.33, ал.2 от общите условия), т.е. на
14.01.2019 г., следователно три годишния давностен срок за тази сума е изтекъл на
14.01.2022 г.
2
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен
и следва да се бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.
Процесуалният представител на ищеца – адв. С. Д. е поискала и присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска,
намира, че на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Н. Й. Й., ЕГН
**********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, срещу ответника „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, че ищецът Н. Й. Й., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 940,46 лв., представляваща 1/2
от цената на топлинна енергия за периода 01.11.2006 г. – 30.11.2008 г. по абонатен №
**********.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. Й.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,00 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Й.
Стефанова, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, офис - партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 300,00 лв.
– адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3