Определение по дело №61783/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20241110161783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9258
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110161783 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова молба, наречена „жалба“ на Е. Д. М. срещу Д. Л. В. за
заплащане на сумата 24 хил. лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на набеждаване в престъпление, с период на
увреждането от 10.05.2018 г. до 18.12.2018 г. Изложени са твърдения, че
ответницата приписала на ищеца неизвършено от него престъпление по чл. 198 и
чл. 199 от НК, което е сторила по ДП №22/2018 г. по описа на ГДБОП като
свидетел.
Настоящият съдебен състав приема, че според формулираните от ищеца
обстоятелствена част и петитум на искатяхното разглеждане изрично
предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че
ответницата, в качеството й на свидетел е лъжесвидетелствала, в т.ч. набедила
ищеца в извършването на престъпление. За установяване твърденията би
следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което
наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да установи
фактическия състав на престъпление от общ характер. Процесуалният способ за
установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по
НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал.
5 ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а
именно: наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване
на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено, или спряно на
посочените в нормата основания, или тогава, когато извършителят му е останал
неоткрит. В настоящия случай не се твърди, нито се установява наличието на
влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК
хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по
гражданскоправен ред.
Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но
само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Законодателят
изрично е уредил в нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК кога е допустимо
установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд по
гражданскоправен ред. След като претенцията за ангажиране на гражданската
отговорност за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е
1
предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по
надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва че
предявения иск е недопустим. Ето защо производството подлежи на
прекратяване на основание чл. 130 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че
от материалите по гр. д. №56261/2024 г. по описа на СРС може да се заключи, че
наличието няколкото производства, започнати от ищеца във връзка със сходни
въпроси, с идентични и бланкетни правни квалификации за нарушени права,
само с промяна на период на търсеното обезщетение, за който е оставено празно
място за попълване в документа при условията на бланка, както и за номер на
наказателното дело, в т.ч. частно нак.д., образувани в рамките на един и същ
наказателен процес, дава основание на съда да приеме, че ищецът не преследва
легитимен интерес и сезирането на съда няма за цел разрешаване на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, освен да проличава
несъгласието на ищеца, че наказателната му отговорност е била ангажирана и
реализирана.
Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна помощ от вида
процесуално представителство следва да се остави без уважение, на основание
чл. 24, т.2 от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се предоставя,
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №61783/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл. 130 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна
помощ на ищеца Е. Д. М., обективирана в искова молба, наречена "жалба", по
която е образувано гр. дело №61783/2024 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца на изрично посочения в искова
молба съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2