О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../…………….2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваната преписка по т.дело
№800/2018г. по описа на ВОС, ТО, намира следното:
Производството е образувано по искова молба на ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********,
София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин и посочен съд.адрес *** срещу ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да
заплати на ищеца сумите: 38 465.96 лева, дължими като цена за произведена
и доставена, но незаплатена ел.енергия за месец октомври 2015г., на основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата от 9 704.55 лева, представляващи
обезщетение за забава за плащане на посочената главница, за периода от
30.11.2015г. до датата на предявяване на иска на 30.05.2018г. ведно със законна
лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба, която съдът намира
за редовна се излагат съществените за предявената претенция факти и
обстоятелства. С определение №1956/04.06.2018г. съдът е извършил преценка
относно редовността на исковата молба и допустимостта на производството.
Спорът, с оглед естеството на
предявеното спорно право и качеството на страните, подлежи на разглеждане по
реда на глава XXXII
от
ГПК.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ АД, за допустимост, но неоснователност на исковете. В отговора
част от твърдените в исковата молба факти и обстоятелства не се оспорват, а се
признават като безспорни. Направени са и доказателствени искания.
В отговора на исковата молба е
направено искане за конституиране на НЕК
като помагач на ответника, на осн.чл.219 ГПК.
В срока за отговор ответникът е упражнил и насрещни права като е предявил НАСРЕЩЕН ИСК за осъждане на ВГ - 2 ЕООД
да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД:
сумата от 46 192.38 лева с ДДС,
представляващи разликата между стойността на преференц. цена по т.8 от решение
№Ц—10/30.03.2011 на ДКЕВР и цената за излишък за количеството ел.енергия,
надвишаващо НСП от 2000 кВтч за 1кВт инсталирана мощност, което за м.август
2015г. е 225 760 кВтч, посочено в дебитно известие №82/30.09.2015г. /недължимо
платена преф.цена след достигане на нетното специфично производство за 2015г./
както и
сумата от 166 596.10 лева с ДДС,
представляващи разлика между преференц. цена по т.8 от решение №Ц—10/30.03.2011
на ДКЕВР в размер на 175 510.79 лева с ДДС и цената за излишък за цялото
количество ел.енергия, произведено и доставено на крайния снабдител през
септември 2015г. в размер на 8 914.69 лева с ДДС. /недължимо платена цена
за 774 240 кВтч ел.енергия/.
Претендира се и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
върху първата сума 46 192.38 лева, считано от 30.12.2015г. /получаване на
поканата/ до предявяване на иска на 30.05.2018г., в размер на 11 635.48
лева; върху втората сума от 166 596.10 лева – законната лихва от завеждане
на иска на 30.05.2018г. до изплащане на задължението, ведно със сторените
съдебно-деловодни разноски.
Съдът намира предявените НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ за редовни и производството по тях
допустимо. Предявените насрещни права произтичат от едно и също правоотношение
с главната претенция по исковата молба.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба от ВГ -2 ЕООД /Л.152/, с която се оспорват фактическите
твърдения на ответника, поддържат се първоначалните искове. Излага се, че
действително сочените от ответника за безспорни факти и обстоятелства в
отговора на исковата молба са такива. Сочат се от ищеца и други такива
обстоятелства, които могат да бъдат приети за безспорни /на л.154 гръб/.
Не се оспорва искането за конституиране на трето лице помагач НЕК.
Изразява се становище по насрещните искове на ответника, които се оспорват
по основание и размер.
По делото е постъпила и самостоятелна молба от 22.06.2018г. на ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, за конституиране на трето лице помагач на ответника – НЕК ЕАД, ЕИК
*********, София.
С отделен отговор по НАСРЕЩЕН ИСК,
ищецът ВГ-2 ЕООД оспорва същия. Претендира отхвърлянето му. Претендира също
спиране на производството и произнасянето по насрещните искове до постановяване
на окончателно решение на ВАС по жалби срещу решение СП - 1. Претендират се
разноски.
По делото е постъпил ДОПЪЛНИТЕЛЕН
ОТГОВОР на допълнителната искова молба, от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, с
който се поддържат възраженията и доводите от отговора. Изразява се становище
за неоснователност на исковете. Изразява се становище за неотносимост на
цитираните от ищеца решения на ВАС, към предмета на спора. Твърди се, че т.1.7
и т.1.8 от решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, не са отменени като се признаваа,
че решението на ВАС не е стабилизирано.
Същевременно, ответникът ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, депозира допълнителна искова молба на предявените
насрещни искове, които се поддържат изцяло. Претендират се и разноски.
Постъпил е и допълнителен отговор
на ВГ-2 ЕООД от 30.10.2018г., с който се поддържа отговора по насрещните
искове. Преписи от този отговор следва да бъдат връчени на ответника с препис
от определението за насрочване.
Съдът, след извършената размяна на книжа, установи отново допустимост на
производството.
По искането за конституиране на трето лице помагач на ответника, на основание
чл.219 ГПК, съдът го намира за допустимо, поради което следва да бъде
конституиран НЕК ЕАД. На същия следва да се връчат преписи от молбата за
конституирането му ведно със становище на насрещната страна по нея.
Съдът намира направените доказателствени искания за допустими и относими
към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати за
приемане в съдебно заседание.
Съдът намира направеното от ответната страна доказателствено искане за
изслушване на СИЕ за допустимо и необходимо, поради което следва да допусне
задачите поставени от ответника Енерго про Продажби АД както по отговора, така
и по насрещния иск.
По направеното искане
за спиране на производството от ВГ – 2 ЕООД във връзка с висящността на
административен спор пред ВАС: Цитираното по-горе решение № СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР е отменено с решение от 23.03.2018г., постановено по адм.д.№8522/15г.
на Адм. съд София-град, понастоящем обжалвано пред ВАС по адм.д.№5284/18г.
Доколкото на това решение се основават изложените фактически твърдения от
страните, в частност на ответника/ищец по насрещния иск/ по подлежащия на
разглеждане в настоящото производство спор, съдът намира, че производството
пред админ.съд, в рамките на което ще бъде разрешен въпроса за валидността и
законосъобразността на административния акт, има преюдициално значение спрямо
настоящото производство. Въз основа на изложеното и съобразно разпоредбата на чл.302 ГПК съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и настоящото производство следва да бъде
спряно до окончателното приключване на производството по цитираното адм. дело №8522/15г. на Административен
съд – София град, решението по което е от значение за правилното решаване
на настоящия спор.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявен от ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин, с
посочен съд.адрес *** срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, иск
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 38 465.96 лева, дължими като цена
за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за месец октомври 2015г.,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата от 9 704.55 лева, представляващи обезщетение за забава за плащане
на посочената главница, за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на
иска на 30.05.2018г. ведно със законна
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявени от ответника ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, срещу ВГ -
2 ЕООД, ЕИК *********, София, НАСРЕЩНИ
ИСКОВЕ, за осъждане на ВГ-2 ЕООД да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД,
сумите, както следва:
сумата от 46 192.38 лева с ДДС,
представляващи разликата между стойността на преференц.цена по т.8 от решение
№Ц—10/30.03.2011 на ДКЕВР и цената за излишък за количеството ел.енергия,
надвишаващо НСП от 2000 кВтч за 1кВт инсталирана мощност, което за м.август
2015г. е 225 760 кВтч, посочено в дебитно известие №82/30.09.2015г.
/недължимо платена преф.цена след достигане на нетното специфично производство
за 2015г./ както и
сумата от 166 596.10 лева с ДДС,
представляващи разлика между преференц.цена по т.8 от решение №Ц—10/30.03.2011
на ДКЕВР в размер на 175 510.79 лева с ДДС и цената за излишък за цялото
количество ел.енергия, произведено и доставено на крайния снабдител през
септември 2015г. в размер на 8 914.69 лева с ДДС. /недължимо платена цена
за 774 240 кВтч ел.енергия/, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихвана върху първата главница 46 192.38 лева, считано
от 30.12.2015г. /получаване на поканата/ до предявяване на иска на
30.05.2018г., в размер на 11 635.48
лева; върху втората главница в размер на 166 596.10 лева – законната лихва от завеждане на иска на
30.05.2018г. до изплащане на задължението. Претендират се и сторените
съдебно-деловодни разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл.219 ГПК КОНСТИТУИРА НЕК ЕАД, ЕИК *********, София, като трето лице -
помагач на ответника ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД.
На третото лице следва да бъдат връчени ведно с препис от настоящото
определение, преписи и от молбата за конституирането му вх.№18756/22.06.2018г.
/на л.172/ по делото и становището на насрещната страна по искането в молба
вх.№24857/28.08.2018г. на ВГ -2 ЕООД /на л.175/.
УКАЗВА на третото лице, че следва да изрази становище по конституирането
си, вкл. по предявените искове – първоначални и насрещни като при посочване на
имейл – на същия ще му бъдат изпратени всички книжа по делото.
СЪДЪТ ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА СПОРА, който обявява на страните:
Ищецът твърди в исковата молба, че е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа
енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани
от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ преференциални цени на
ел.енергия, която се изкупува от ответното дружество съгласно Договор за
изкупуване на ел.енергия №89/17.02.2010г. Твърди, че вятърната ел.централа на
ищеца е присъединена към ел.мрежа на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД на основание Договор
за присъединяване на обект № ДУА
-1013/17.08.2007-3064/17.08.2007-4022-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. и Договор
за присъединяване № ДУА -381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008г.
от 20.02.2008г. Твърди се, че ищецът продава като производител на ответното
дружество ел.енергия съгласно условията на договора за изкупуване на ел.енергия
и ЗЕВИ както и Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергия.
Ответникът изкупува ежемесечно ел.енергия въз основа на издадените от
производителя фактури по преференциална цена, определена от КЕВР с решене
№Ц-010/30.03.2011г. Договорът между страните е в сила от 17.02.2010г.
Твърди
се, че за м.10.2015г. ищецът е произвел
и доставил на ответника 197 240 МВтч, за която е издал ф.№84/31.10.2015г. на
стойност от 40 935.19 лева с ДДС. Към този момент продажната цена е
172.95 лева/МВч, до преференц. цена по т.1.8 от решение СП-1. Фактурата е
издадени с тази стойност тъй като централата е работила над 2 250 часа без
да е прехвърлен прагът от 2 300 МВч/инсталирана мощност. Твърди се, че
въпреки извършеното частично плащане от ответника на 2 469.23 лева, не са
заплатени останалите 38 465.96 лева, поради което са предмет на иска.
Твърди се и задължение за лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2015г.
до подаване на исковата молба, в размер на 9 704.55 лева.
Ищецът
твърди, че съгласно писмо на ответника от 09.05.2016г., същия не е оспорил
размера на фактурираното количество ел.енергия, но е поставил плащането му под
определени условия. Оспорил е само дължимостта на плащането, не и размерът му
както и доставеното количество.
Твърди
се, че действащата между страните преференц. цена за изкупуване на ел.енергия е
тази, определена в решение на КЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г., по което е определен
размерът на преференциалната цена. Твърди се, че ищецът следва да фактурира
произведената от него ел.енергия по преференц.цена определена в т.8 от решение
№ Ц-10 до достигане на 2 250 еф.годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след 2250 часа – по преф.цена в т.9 от същото решение. Според ищеца,
такава е трайната практика в отношенията между страните по договора за
изкупуване.
Твърди
се, че съгласно
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в редакцията към влизане в сила на закона
(03.05.2011г.), на изкупуване по тази преференциална цена подлежи цялото
количество електрическа
енергия, а съгласно чл.31, ал.4 от ЗЕВИ, цената на електрическата енергия от
възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. до 2025 г. След влизане в сила
на ЗЕВИ, ищецът поддържа, че следва да продава цялата произведена от него електрическа
енергия на Ответника по преференциална цена определена в Решение Ц-10, като
тази цена не може да бъде изменяна за срока на Договора за изкупуване. Твърди се, че
с изменението
на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр. № 109/2013г., в сила от 01.01.2014 г., е въведена
промяна в количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, които
подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата цена.
Така според изменената разпоредба общественият доставчик ("Национална
електрическа компания" ЕАД или "НЕК"), съответно крайният
снабдител (в случая Ответникът), има задължение да изкупува произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за
количествата до размера на определената средногодишна продължителност на
работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества
произведена електрическа енергия надхвърлящи средногодишната продължителност на
работа произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която
общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващо изменение на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015 г. на ДВ, в сила от 24.07.2015 г.,
количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална
цена, се ограничават по нов начин, отново без да се променя преференциалната
цена. С тази разпоредба е създадено задължение за обществения доставчик- НЕК,
съответно за крайните снабдители- "Енерго-Про Продажби" АД, да
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по
преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални йени в съответните решения на КЕВР", като за
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията
следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В исковата
молба, ищецът цитира § 1, т. 29 от ЗЕВИ, съгласно който нетно специфично производство на електрическа енергия
е "средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
цени след приспадане на собствени нужди". В § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона
за енергетиката е предвиден срок до 31.07.2015 г., в който КЕВР да приеме
решение, с което да установи стойността на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните ценови решения, приети от КЕВР до влизане в сила на измененията в
ЗЕВИ и ЗЕ. В резултат на което, КЕВР постановява Решение № СП-1/31.07.2015
г. ("Решение СП-1"), с което установява нетно специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за
изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Съгласно т. 1.7 от
Решение СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически централи
при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-10) е 2
000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.
1.8 от Решение СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически
централи при определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9 от Решение
Ц-10), е 2 300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
С оглед на така
определените стойности на нетно специфично производство електрическа енергия за
които се прилага преференциална цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост
от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност
на вятърната електрическа централа, ищецът твърди, че ответникът следва да
изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната
електрическа централа на Ищеца, по преференциална цена до достигане на
максималното количество от 2 000 kWh (нетно специфично производство) при
условие, че вятърната електрическа централа на Ищеца не достигне 2 250
ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната електрическа централа
на Ищеца достигне 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да
изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната
електрическа централа на Ищеца по преференциална цена по т.9 от Решение Ц-10.
Твърди се, че съгласно чл.21, ал.1 от Договора за изкупуване, ищецът следва да фактурира
месечно продадената електрическа енергия на Ответника. Ищецът е фактура № 84 от
31.10.2015г. на стойност 40 935,19 лв. с ДДС като продажна цена за електрическа
енергия за количеството енергия доставена на Ответника през месец октомври
2015г. в размер на 197,240 MWh (единична цена за MWh в размер на 172,9500 лв.
без ДДС). Цената е формирана по този начин, тъй като през месец октомври 2015
г., вятърната електрическа централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа
и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно
специфично производство (като максимално количество подлежащо на задължително
изкупуване по преференциална цена) от 2 300 kWh съгласно т. 1.8 от Решение
СП-1. Доколкото това максимално количество от 2 300 kWh не е било достигнато
през месец октомври 2015 г., то цялото количество електрическа енергия,
произведена от Ищеца през месец октомври 2015г. е следвало да се изкупува по
преференциална цена. В резултат на фактурата общата сума, представляваща цената
за цялото количество електрическа енергия в размер на 197,240 MWh произведена и
доставена на ответника
през месец октомври 2015 е определена в размер на 40 935,19 лв., с ДДС, като е
приложена преференциална цена за MWh в размер на 172,9500 лв. Твърди се, че
това фактуриране
е правилно, тъй като през месец октомври 2015 г. вятърната електрическа
централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа и е следвало да се
приложи нетното специфично производство от 2 300 kWh. С оглед на това, цялото
количество електрическа енергия произведена от Ищеца през месец октомври 2015г.
е подлежало на изкупуване по преференциална цена от 172,9500 лв./MWh.
Съгласно чл.21, ал.4 от Договора за изкупуване, Ищецът е следвало да
уведоми Ответника за издадената фактура, като я изпрати по електронна поща, което ищецът
твърди, че е направил - Фактура № 84/31.10.2015 г. е изпратена и получена от
Ответника по електронна поща на 06.11.2015 г. За получаването на тези
документи, Енерго-Про Продажби признава и в писмо с изх. №
K-EPRS-2723-10/11.11.2015 г. ("Писмо от 11.11.2015 г.", Приложение №
5.7 "Писмо с изх. № K-EPRS-2723-10/11.11.2015 г."). Твърди се, че
ответникът
не е изпълнил задължение да заплати на Ищеца част от дължимата цена за доставената
електрическата енергия в размер на разликата от 38 465.96 лв., поради което
дължи тази сума.
Твърди се, че съгл. чл. 24, ал.1 от Договор за
изкупуване, ответникът
следва да изплати доставеното от Ищеца през предходния месец количество
електрическа енергия до 15 работни дни след получаване на издадената данъчна
фактура. Ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в
размер на 40 935,19 лв. до 30.11.2015 г. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба ответникът е заплатил сумата от 2 469,23 лв., а сумата от 38 465,96 лв.
остава незаплатена и дължима.
Становището на НЕК, изразено в писмо с техен изх. №
26-1632-130/28.10.2015 г. ("Писмо от НЕК", Приложение № 5.9) гласи,
че съгласно Решение № СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически
централи, работещи до 2 250 годишни ефективни часове "се определя съгласно
т. 1.7 [от Решение СП-1] "2 000 kWh, при определена цена - 188,29 лв./MWh,
без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа", т.е.
количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени на излишък." НЕК също
така счита, че е неправилно за вятърни електрически централи да има
"количества, остойностени по преференциална цена 172,95 лв./MWh, приложима
за централи работещи над 2 250 часа". С този аргумент НЕК е отказал да
заплати на ответника
вече закупената от крайния снабдител произведена електрическа енергия, така
както е фактурирана в съответствие със задължението му съгласно чл.94 от Закона
за енергетиката. Ищецът твърди, че позицията на ответника е поставена
изключително и преимуществено в зависимост от тълкуванието, дадено с Писмото на
НЕК и потенциално от евентуално становище на КЕВР по въпроса, без същевременно
да отчита законовите и договорните си задължения. В Писмото от 11.11.2015
г. Ответникът завява отново, че "при липсата на изрично становище по
тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011 г. и Решение СП-1/31.7.2015 г. от страна
на КЕВР, Енерго-Про Продажби АД е принуден да заплаща по цени за излишък
произведената електрическа енергия над 2 000 KWh нетно специфично
производство." Поради това, с писмо от 11.11.2015г., ответникът връща на Ищеца издадената
фактура №84/31.10.2015г. Ищецът твърди, че отказът на ответника да плати дължимите суми се
основава единствено на позицията на НЕК и е неоснователен. Излага в исковата
молба, че ответникът
не твърди, че се прилага друг механизъм за разплащане между страните или метод
на ценообразуване. Твърди се, че позицията на НЕК не е относима към задълженията на ответника да закупува
определени количества електрическа енергия по преференциални цени и не може да
служи като основание за неизпълнение на задължения по договора. Освен това, ищецът
излага, че НЕК
не е страна по Договора за изкупуване, а договорните отношения между ответника и НЕК не
пораждат действия спрямо Ищеца. Законът не предвижда възможност Ищецът да бъде
обвързан от договорните условия уговорени между Ответника и НЕК или от
задълженията на НЕК по чл. 94 от Закона за енергетиката. По същия начин според ищеца е напълно неотносимо дали
НЕК е отказал за закупи електрическата енергия или не, включително
предварително или в последствие. Ако Ответникът има претенции за суми, които му
се дължат от НЕК по реда на чл. 94 от Закона за енергетиката би следвало да
отнесе своите претенции към НЕК, включително по съдебен ред. Неизпълнението
(при това потенциално) на законови и договорни задължения от НЕК към Ответника
не го освобождава
от изпълнение на неговите задължения спрямо Ищеца, предвидени в два отделни
закона и поети с Договора за изкупуване. Ищецът твърди, че становището на НЕК е
неаргументирано и неправилно. Същото би довело до неприлагане на преференциалната цена
по т. 9 на Решение Ц-10 (172,95 лв./ MWh). Това е така защото при тази
хипотеза, независимо че вятърната централа на съответния производител е
работила повече от 2 250 часа, произведената електроенергия ще се изкупува по
цена за излишък, предвид че нетното специфично производство от 2 000 kWh е вече
надхвърлено. Такова неприлагане на определена преференциална цена би
противоречало на: (a) § 7 ПЗР от ЗЕВИ (в сила и към настоящия момент),
съгласно който преференциалната цена за изкупуване по договорите, сключени
преди влизането в сила на ЗЕВИ е действащата към датата на влизане в сила на
закона, което включва и преференциалната цена по т. 9 на Решение Ц-10; (b) Чл. 31, ал. 1 от
ЗЕВИ, съгласно който преференциална цена за изкупуване е цената, действаща към
датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на
територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, което
включва и преференциалната цена по т. 9 на Решение Ц-10; (c) чл. 31, ал. 4 от
ЗЕВИ, съгласно който цената на електрическата енергия от възобновяеми
източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, като се има
предвид, че неприлагане на т. 9 на Решение Ц-10 би представлявало
незаконосъобразно изменение на цената по договора за изкупуване; (d)
Факта, че нито законодателят, нито КЕВР са предвидили отмяна, изменение и/или
по друг начин промяна на преференциалните цени, определени съгласно горните
законови разпоредби и решенията на КЕВР, вкл. Решение Ц-10, дължими от крайните
снабдители, т.е. Ответника и съответно НЕК. Ответникът
е приел приложението на т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10 в трайните търговски
отношения между Ищеца и Ответника. Твърди се, че независимо от измененията
в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ във времето, Ищецът винаги е фактурирал количествата
електрическа енергия по преференциалната цена съгласно т. 8 на Решение Ц-10 в
размер на 188,29 лв./MWh преди неговата електрическа централа да достигне до 2
250 часа работа, и по преференциалната цена съгласно т. 9 от Решение Ц-10 в
размер на 172,95 лв./MWh след като централата е достигнала 2 250 часа. Ответникът не
е оспорвал
това и
редовно е заплащал дължимите суми по така издадените фактури. Нещо повече - по
реда на чл. 94 от Закона за енергетиката Ответникът е продавал на НЕК
количествата електрическа енергия, която е закупил от Ищеца по цената, по която
я е закупил, т.е. по преференциалната цена, определена в т. 8 или т. 9 от
Решение Ц-10 в зависимост от това дали електрическата централа на Ищеца е
достигала 2 250 часа работа.
Изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от 2015 г.,
в сила от 24.07.2015 г.) по никакъв начин не засяга последователното прилагане
на цените по т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10. Това е така, защото този въпрос не
само не се съдържа в текста на измененията на закона, но въобще не е и
коментиран в хода на обсъждането на измененията в Народното събрание. Също
така, при постановяването на Решение СП-1 КЕВР следва подхода, възприето и при
Решение Ц-10, и определя две последователни цени за производителите на
електрическа енергия от вятърни централи, съответно т. 1.7 и 1.8. Нито законодателят, нито
енергийният регулатор са приели промени относно механизма за прилагане на
цените на производителите на електрическа енергия от вятърни централи, нито пък
са им вменили задължение да определят изначално коя от двете цени ще се прилага, което
води до обоснован извод в подкрепа на разбирането на ищеца, а именно, че се
прилагат и двете първоначални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-10 при критерий
продължителност на работа на централите до и над 2 250 часа годишно.
Претендира се уважаване на иска за следните суми: 38 465.96 лв. (тридесет и
осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки),
дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015г. на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
9
704.55 лв. (девет хиляди седемстотин и четири лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 38 465,96 лв. за
периода от 30.11.2015 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и
законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до
окончателното им плащане.
В срока за
отговор е постъпило становище на насрещната страна ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Г.В. от САК,
с което искът се оспорва. Не се оспорва, че ищецът е производител на електрическа енергия
от възобновяем източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ „ВГ-1", находяща се в
поземлен имот №018031 в землището на с. Враново и ВяЕЦ „ВГ-2", находяща се
в поземлен имот №018044 в землището на с. Враново с обща инсталирана мощност от
4.000 kW, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1013/17.08.2007-3064/17.08.2007-4022-ВГ-27.05.2008г.
и Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008г. Твърди се, че
ответникът е титуляр
на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от
възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата
енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по
цени за излишък. „Национална електрическа компания" ЕАД /за краткост -
НЕК ЕАД / е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик
на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР. Като обществен доставчик
по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго- Про
Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия, която „Енерго- Про Продажби" АД е закупило по силата
на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя. Не се оспорва,
че между „Енерго-
Про Продажби" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Продажби"
АД/ и „ВГ-2" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010г., по силата на
който „ВГ-2"
ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект -вятърни електроцентрали „ВГ-1" и
„ВГ-2" на „Енерго- Про Продажби" АД в качеството му на купувач.
Съгласно чл. 18, ал.1 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е
регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди се, че в процесния период
преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение
Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Процесните количества
електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник №89 от 17.02.2010г. Изкупените количества ответникът е
продал на „Национална Електрическа Компания"ЕАД, в изпълнение на
законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ.
Ответникът излага, че е налице спор между страните
относно цената,
която следва да бъде заплатена за процесните количества електрическа енергия
- дали това е преференциалната цена,
определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР, или е цена за излишък на
балансиращия пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД /ЕСО/ по реда на
Правила за търговия с електрическа енергия. Спорът относно
приложимата цена е възникнал според ответника във връзка с тълкуване на
административен акт на КЕВР - Решение № СП-1 от 31.07.2015г., с
който се определя нетно специфично производство на електрическа енергия, което
единствено подлежи на заплащане по преференциални цени, съгласно изменената
разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Между страните няма спор (самият
ищец сочи в исковата молба), че собствената му централа е достигнала нетно
специфично производство (НСП) от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност през
месец август 2015г.
Ответникът
излага, че през месец август производството от 614 600 кВтч е в рамките на НСП, като
производителят издава за него фактура №80/31.08.2015г. с единична цена в размер
на 0,018829 лв/кВТч,
/равняваща се на 188,29
лв/МВтч - т. 8 от Решение № Ц-10/2011г./ и обща стойност 138 867,64 лева с
ДДС. Фактурата е платена от купувача своевременно и в пълен размер. След достигане на НСП от
8 000 000 кВтч производителят продължава да произвежда електрическа енергия и
да я продава на „Енерго-Про Продажби" АД. Останалата част от
производството през м. август в размер на 225 760 кВтч е фактурирано с Фактура
№81/11.09.2015г. от производителя по цена за излишък на балансиращия пазар на
обща стойност 4 817,64 лева с ДДС и е платено от купувача своевременно и в
пълен размер. Към Фактура № 81/11.09.2015г. е издадено дебитно известие №
82/30.09.2015г. на стойност 46 192,38 лева с ДДС, като основание за издаването
му е допълнително начисляване на разлика в цената за продажба - разлика между
фактурираната и платена цена за излишък по фактура № 81 и преференциалната цена
по т.8 от Решение № Ц-10/2011г. Купувачът е заплатил така определената разлика
на 27.10.2015г. През м. септември 2015г. „ВГ-2"ОЕООД е произвело и
доставило на „Енерго-Про Продажби"АД електрическа енергия общо в размер на
777 000 кВтч, за която е издало фактура № 83/30.09.2015г. на стойност 175
510,79 лева с ДДС по преференциална цена на енергия. Задължението по тази
фактура е заплатено от „Енерго-Про Продажби"АД на 27.10.2015г.
С писмо с изх. № 26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик
"НЕК" ЕАД, по идентичен с настоящия казус, уведомява „Енерго-Про
Продажби" АД, че връща обратно получено дебитно известие за закупена от
крайния снабдител електрическа енергия от вятърни електроцентрали и съответно
няма да заплати посочената в него сума, тъй като счита, че неправилно е
приложено определеното нетно специфично производство на посочените централи,
като е определен праг от 2 300 kWh за вятърни централи работещи над 2 250 kWh.
В писмото е посочено, че с Решение СП - 1/ 31.07.2015г. нетното
специфично производство за тези централи се определя съгласно т.1.7. "2 000 kWh, при
определена цена - 188.29 лв./ MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи,
работещи до 2 250 часа", т.е. количествата
над 2 000 kWh следва да бъдат по цени за излишък. Поради този отказ на „НЕК" ЕАД
да заплати изкупената от производителите електрическа енергия при така
фактурираните цени и изразеното становище относно приложимата цена за
изкупуване на електрическата енергия от вятърни електроцентрали съобразно
работата им до, съответно над 2 250 часа и нетното им специфично производство,
определено с Решение № СП-1/31.07.2015г., както и предвид „посредническата
позиция/дейност" на „Енерго-Про Продажби"АД в тези отношения,
дружеството краен снабдител отправя запитване към регулаторния орган - КЕВР с
искане за становище относно начина на определяне на приложимата цена за
изкупуване съответно нетно специфично производство. До настоящия момент КЕВР не е постановил решение, в което да изложи
официалната си позиция относно приложението на т.1 и т. 2 от Решение
СП-1/31.07.2015 г.
С писмо с изх. № K-EPRS- 2650/02.11.2015 г. „Енерго-Про Продажби"
АД е информирало всички производители на
електрическа енергия от вятърна енергия с действащи договори за изкупуване, в
това число и „ВГ-2" ЕООД, както за становището на „НЕК" ЕАД, така и
за отправеното към КЕВР запитване. Със същото писмо крайният снабдител е уведомил производителите, че при
липса на изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. и
Решение СП-1/31.07.2015г., „Енерго-Про Продажби" АД ще е принудено да
приложи становището на НЕК ЕАД и ще заплаща по цена за излишък произведената
електрическа енергия над нетното специфично производство.
За произведената и
продадената на ответника електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч през
месец октомври 2015г. ищецът е издал фактура №84/31.10.2015г. на стойност 40 935,19 лева,
като единичната продажна цена за електрическа енергия е в размер на 172,9500
лв./МВтч. без ДДС, представляваща преференциалната цена по т.9 от Решение
Ц-10/30.03.2011г. С писмо от 11.11.2015 г. ответникът отново уведомява ищеца,
че поради отказа на „НЕК" ЕАД да заплати електрическата енергия над първия
лимит по преференциална цена, както и поради липсата на становище от секторния
регулатор, връща така издадената фактура № 84/31.10.2015 г. за корекция на
цената на фактурираната ел. енергия за месец октомври 2015г. С писмо изх. № EPRS-
2957-3/18.12.2015г. „Енерго-Про Продажби" АД кани ВГ-2"ЕООД да издаде
кредитно известие към Фактура № 81/11.09.2015г. и да възстанови на надплатената
сума в размер на 46 192.38 лева с ДДС. Писмото е получено от
ответника по насрещния иск - той е отговорил на това писмо, като положената в
отговора дата е 30.12.2015г.
Твърди се, че до датата на завеждане на настоящия насрещен иск /депозиран с
отговора на ответното дружество/, „ВГ-2"ЕООД не е възстановило сумата в размер на 46 192,38 лева с ДДС. Отношенията между страните във връзка с платеното в повече
за произведената електрическа енергия (като разлика между фактурирана и платена
преференциална цена и дължимата цена за излишък на балансиращия пазар) през
месеци август и септември 2015г. са предмет на предявен в настоящото
производство НАСРЕЩЕН ИСК, който на основание чл.211 ГПК ответникът предявява
едновременно с отговора на исковата молба.
Не се спори, че на 03.05.2016 г. ответникът е
заплатил сумата от 2 469,23 лева по фактура № 84/31.10.2015 г. за произведената през месец
октомври 2015 г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч, по цена за излишък
-12,5189 лв./Мвтч, определена от„ЕСО"ЕАД. Вместо корекция на предявения за
плащане счетоводен документ фактура № 84/31.10.2015 г., „ВГ-2" ЕООД е завел настоящия иск, въпреки
че е уведомен за становището на обществения доставчик - краен купувач, както и
за съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР.
На 30.03.2011г. ДКЕВР приема Решение Ц-30/30.03.2011г., като с него
определя нови преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници, като прилага специален критерий -
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове работа на ветровите генератори - до 2 250 годишни часа включително и над
2 250 годишни часа. Тези цени се прилагат по сключения между страните договор,
считано от 01.04.2011г., съгласно нормата на чл21, ал.1 ЗВАЕИБ (отм.). На 03.05.2011г. влиза в
сила Закон за енергията от възобновяеми източници, който отменя Закон за
енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и
биогоривата. Параграф 7, ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ определя, че дългосрочните
договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници
запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действаща
към датата на влизане в сила на закона. Съгласно пар.7, ал.1 от
ЗЕВИ приложимата преференциална цена по договорите за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е тази,
определена с Ц-10/30.03.2011 на КЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ по тази
преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена
от ищците, до изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в ДВ бр. 109/2013г., в сила от
01.01.2014г., според която крайният снабдител има задължение за изкупуване на
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална
цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за
надхвърлящите произведени количества-по утвърдени цени за крайните снабдители и
електроразпределителни дружества. Със Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ бр. 56 от
дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г., е въведена промяна в чл.
31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за
излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, „нетно
специфично производство" е средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В § 17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г. е предвиден срок до 31 юли 2015 г., в който
КЕВР, в съответствие със ЗЕВИ, следва да приеме решение, с което да установи
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
С Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са определени различните
стойности на нетно специфично производство, съгласно които се прилагат и
определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, в настоящия
случай, определените в Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на КЕВР цени, като се
прилага същият критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни часове работа
на ветровите генератори. Произведената и продадена електрическа енергия над
така определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се изкупува по
цена на излишък. Електрическата енергия, произведена от възобновяеми
източници, която производителите не продават на свободен пазар или не използват
за собствени нужди, се изкупува от крайните снабдители (един от които е
ответникът) или от обществения доставчик (НЕК ЕАД), по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ. Изкупената от крайните снабдители енергия по чл. 31 ЗЕВИ не
се използва от крайните снабдители, същата енергия ( цялото количество) се
продава на обществения доставчик по цените, по които е закупена, в изпълнение
на императивната норма на чл. 94 ЗЕ.
С отговора си ответникът
признава за безспорни следните обстоятелства:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник
-вятърна електрическа централа, както е посочено в исковата молба;
Ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);
Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен
да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък;
„Национална електрическа компания" ЕАД е обществен доставчик и
титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на
електрическа енергия № № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.
Като обществен доставчик, по силата на чл. 94 от ЗЕ, „НЕК" ЕАД е
задължено да купува от ответника, в качеството на последния на краен снабдител,
количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният
снабдител е закупил от производителите на лицензионната му територия;
Процесиите количества електрическа енергия са произведени и продадени от
ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010 г.,
сключен между „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ-2" ЕООД.
Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство
от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. август 2015г.;
Произведената през м. октомври 2015г. електрическа енергия в размер на
197,240 МВт ищецът е фактурирал на ответника по единична цена 172,9500
лв./МВтч. без ДДС съответна на преференциалната цена, определена в т.9 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. или общо за сумата от 40 935,19 лв. с ДДС;
На 03.05.2016 г. ищецът е получил сумата от 2 469,23 лв. по фактура №
84/31.10.2015 г. за произведената през месец октомври 2015 г. електрическа
енергия в размер на 197,240 МВтч по цена за излишък - 12,5189 лв./Мвтч,
определена от„ЕСО"ЕАД;
До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на
ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч
-преференциална цена, утвърдена с т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР;
След изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015г.
преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества
надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар;
Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се
определя от Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата
ВяЕЦ е т.1 от решението;
Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа
Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;
Процесните количества
произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик
„Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94
ЗЕ.
Ответникът
твърди, че предявеният иск е
неоснователен тъй като е в противоречие с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР
и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. През месец август 2015 г. ВяЕЦ на
ищеца „ВГ-2" ЕООД е достигнала нетно специфично производство от 2 000 кВтч
при работа на електроцентралата до 2 250 часа. За количествата
произведена електрическа енергия през месец октомври 2015 г. ищецът е издал
фактура № 84/31.10.2015 г. Посочената във фактурата цена за това количество
електрическа енергия е 172,9500 лв./МВтч. без ДДС - съответна на
преференциалната цена, определена в т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. На 03.05.2016 г. ищецът е
получил сумата от 2 469,23 лв. по фактура №84/31.10.2015г. за произведената
през месец октомври 2015г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч по
цена за излишък - 12,5189 лв./Мвтч, определена от „ЕСО"ЕАД, което не се
оспорва от ищеца. С извършеното плащане на 03.05.2018г. ответникът твърди, че е изпълнил задължението
си за плащане на произведената и продадена през месец октомври 2015 г.
електрическа енергия. Изчислената от ищеца цена на
продадената през месец октомври 2015г. на ответника електрическа енергия по
фактура № 84/31.10.2015г. е неправилно определена - в противоречие с нормата на
чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и подлежащия на изпълнение индивидуален административен акт на
КЕВР - Решение № СП-1 от 31.07.2015г., както и в нарушение на чл.
16 от Договора за изкупуване. Съгласно т.1.7. от
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение Ц -10 от 30.03.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /каквато
е и ВяЕЦ на ищеца/, е 2 000 КВтч, при определена цена от 188,29 лева/ МВтч.
Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените
с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък. Твърди се, че
въпреки уведомяването от страна на ответното дружество, ищецът „ВГ-2" ЕООД издава
процесната фактура без да приложи цените, нормативно определени от КЕВР с
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. и без да се съобрази със становището на
обществения доставчик- краен купувач на произведената електрическа енергия,
като за произведеното количество електрическа енергия над 2000 КВтч часа
определя и начислява цена в размер на 172,95 лева/МВтч без ДДС, вместо цена за
излишък.
Ответникът претендира, че не дължи заплащане на произведената
електрическа енергия от ищеца по посочената в процесната фактура цена,
доколкото същата не е съобразено с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по
Договора за изкупуване. Оспорва се твърдението на ищеца, че с Решение № Ц -10 от
30.03.2011 г. на КЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят
две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в
рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на посочения праг, тъй като такова
тълкуване противоречи
на Решение СП- 1 от 31.07.2015г. на КЕВР. Ищецът с поведението си, предхождащо процесния период, демонстрира
принадлежността си към групата производители по т.1.7 от Решение СП- 1 от
31.07.2015 г. на КЕВР. За месец октомври 2015 г. ищецът е издал фактура за произведената
електрическа енергия над 2000 kWh нетно специфично производство при работа на
двата ветрогенератора над 2 250 часа по 172,9500 лв./МВтч. без ДДС съответна на
преференциалната цена, определена в т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., тъй като
приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно
специфично производство от 2 300 кВтч съгласно т.1.8 от Решение СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР. Собственикът на ветрогенераторите е
този, който разполага със статистическата информация по отношение на наличния
ресурс на първичния енергиен източник, използвана при планиране и
осъществяване на инвестиционното намерение и избора на подходяща технология за
производство на електрическа енергия, съобразена с локацията на централата и
данните за ветровия ресурс. Решение № Ц-10/30.03.2011. на КЕВР
разделя единната категория на производителите на енергия от ВяЕЦ на две отделни
групи: Вятърни електрически централи работещи до 2250 часа с преференциална цена 188,29 лв/МВтч и Вятърни електрически
централи работещи над 2250 часа с преференциална цена 172,95 лв/МВтч. Твърдението на ищеща, че
две от подточките, а именно т.1.7. и т.1.8. от Решение СП- 1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в
решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа
на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно
наличния ресурс на първичния енергиен източник.
Ответникът
твърди, че с решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР
размерът на нетното специфично производство е въведен не само като
ценообразуващ елемент, но и като праг на произведената ел. енергия, изкупувана
по преференциални цени, като тази относима за ВяЕЦ работещи до 2 250 ч. е определена
с т.1.7. от диспозитива. Твърди, че тази регулация съответства на закона и в
частност на нормата на чл.31 ал.5 т.1 от ЗЕВИ в последната й редакция,
действаща за релевантния за делото период. Твърди, че след достигане на пълните ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015г., следва да се вземе
предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т.1.7 от
Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове
при всички случаи съставляват праг, до който се дължи преференциалната цена.
Над този праг следва да се приложи чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ, т.е. произведената от
ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия
пазар. Продавайки произведената електрическа енергия от собствените си
ветрогенератори по цената на т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г., за което е
получил съответната цена от 188,29 лева за всеки МВтч ищецът е осигурил приходи
от преференциалната цена, съответстващи на заложената норма на възвращаемост в
определената с решението на КЕВР преференциална цена. В отговора си
отнетникът цитира постановена непротиворечива съдебна практика на Варненски Окръжен съд и
Варненски Апелативен съд по дела - напълно идентични с настоящото. / Решение №
15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по
в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение № 890/20.12.2017г. по т.д. № 336/2017г. по
описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение № 226 от 09.11.2017
г. по в.т.д. № 303/2017 г. на ВАпС/
Отделно,
ответникът твърди, че доколкото с правно основание да води иск по чл.79 ЗЗД е овластена само и
единствено изправната страна по договора, ищецът не е материално легитимиран тъй
като не е изправна страна. Ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения по Договор за
изкупуване № 89/17.02.2010 г.. като при издаване на процесната Фактура за
извършената доставка на електрическа енергия през за месец октомври 2015г. не е приложил чл.18, ал.2 от Договора,
съответно Решение СП -1 / 31.07.2015 г. на КЕВР. Правоотношенията между
страните, макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на
пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен
с норми от императивен характер. Цените, по които производителите продават
електрическа енергия на крайния снабдител не подлежат на договаряне, а на
регулиране от КЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Предвид факта, че
процесиите правоотношения се развиват на регулиран пазар, в чл. 35, ал. 1 от
Договора за изкупуване е договорено, че изменение или допълнение на договора
може да се извърши и при наличие на промяна на законодателството, като ал.2 на
чл. 35 от Договора въвежда задължение на продавача да се съобрази с
предложението от страна на купувача, възникнало вследствие на възникването на
такава хипотеза. С влизането в сила на изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ
(ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.),
се реализира визираната по-горе промяна на законодателството, която води до
изменение на действащия между страните Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №56 от 20.06.2008г., по
отношение на посочената в чл.16 от Договора нормирана цена за изкупуване. Считано от 24.07.2015г., нормативно
е уредено изменение на съществения елемент - цена на електрическата енергия в
съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия,
произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ. Тъй като
предявеният иск по чл.79 ЗЗД е неоснователен, такъв се явява и искът по чл.86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираните главници.
С
отговора е направено искане за
привличане на трето лице –помагач на ответника на основание чл. 219 от ГПК, а
именно "Национална електрическа компания" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н "Оборище",
ул. "Триадица" № 8, представлявана от Петър Асенов Илиев. Съгласно
чл. 94 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайните снабдители, какъвто е "Енерго-Про
Продажби" АД, продават на обществения доставчик - "НЕК" ЕАД,
количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 31 от Закона за
енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили. Твърди се, че
поради това за ответника съществува нормативно задължение да продава на НЕК ЕАД
изкупената от производителите на енергия от ВИ електрическа енергия, по цената,
по която същата е закупена, а за НЕК ЕАД респективно съществува нормативно
задължение да купува и заплаща същата. Предявеният от „ВГ-2" ЕООД иск
срещу „Енерго-Про Продажби"АД, по които е образувано т. д. № 799/2018г. по
описа на Окръжен съд- гр. Варна, представлява иск за реално изпълнение на
задължение за заплащане на преференциална цена на електрическа енергия, произведена
от възобновяеми източници и продадена на крайния снабдител, в рамките на
нетното специфично производство, определено от КЕВР. Процесните количества
електрическа енергия, произведени от „ВГ-2" ЕООД са произведени от вятърни
електрически централи и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про
Продажби" АД в изпълнение на чл. 31, ал.1 ЗЕВИ и дългосрочните договори, сключени между
производителите и крайния снабдител. Като такива те са изкупени
последващо от обществения доставчик НЕК ЕАД. Изкупените количества ответникът
е продал на НЕК ЕАД, в изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ. В тази връзка за
"Национална електрическа компания" ЕАД е налице правен интерес от
постановяване на решение в полза на ответника по делото "Енерго-Про
Продажби" АД, което мотивира направеното от ответника искане. Твърди
се, че за „НЕК"
ЕАД са налице предпоставките по чл.218 ГПК за встъпване в процеса, като за него
е налице правен интерес решението да бъда постановено в полза на ответника
„Енерго-Про Продажби" АД.
Въз основа
становищата на страните, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник
-вятърна електрическа централа;
Ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);
Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен
да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък;
„Национална електрическа компания"ЕАД е обществен доставчик и
титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на
електрическа енергия № № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.
Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК"ЕАД е
задължено да купува от ответника, в качеството на последния на краен снабдител,
количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният
снабдител е закупил от производителите на лицензионната му територия;
Процесните
количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на
ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010 г., сключен
между „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ-2" ЕООД.
Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство
от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. август 2015г.;
Произведената през м.октомври 2015г. електрическа енергия в размер на
197,240 МВт ищецът е фактурирал на ответника по единична цена 172,9500
лв./МВтч. без ДДС съответна на преференциалната цена, определена в т.9 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. или общо за сумата от 40 935,19 лв. с ДДС;
На 03.05.2016 г. ищецът е получил сумата от 2 469,23 лв. по фактура №
84/31.10.2015г. за произведената през месец октомври 2015г. електрическа
енергия в размер на 197,240 МВтч по цена за излишък - 12,5189 лв./Мвтч,
определена от„ЕСО"ЕАД;
До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на
ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч -преференциална
цена, утвърдена с т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР;
След изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015г.
преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества
надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар;
Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се
определя от Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата
ВяЕЦ е т.1 от решението;
Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа
Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;
Процесиите количества произведена
електрическа енергия са получени от обществения доставчик „Национална
Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ /сочени от
ответника и приети с допълнителна искова молба от ищеца за безспрони - вж.л.154 и л.196/;
Не се спори относно количествата електроенергия, отразени
в във приложените по делото фактури и дебитни известия;
През месец
10.2015г. вятърната ел.централа на ищеца е достигнала 2 250 еф.часа на
работа и страните са започнали да отчитат
и прилагат ограничението при нетно специфично производство от 2300 кВч
съгласно т.1.8 от решение СП-1;
Ответникът е получил всички фактури и дебитни известия за
периода.
По посочените в курсив обстоятелства в съдебно заседание
ответникът следва да уточни дали е налице спор или не.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на възникнало
договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма
за определяне на приложимата цена. Аналогично спрямо ищеца по насрещния
иск – вкл. изплащането на стойността, явяваща се разлика в дължимата цена за
произведената ел.енергия за м.08 и м.09.2015г., заплатена на ищеца ВГ -2
ЕООД.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в
т.ч. заплащане на дължимата цена за изкупената ел.енергия, съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а ответника по насрещния иск – основанието за заплатената му от Енерго
про Продажби АД разлика за м.09 и 08.2015г.
ДОПУСКА приобщаване на всички представени от страните писмени
доказателства по делото, по чието приемане съдът ще се произнесе в съдебно
заседание.
ДОПУСКА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНОТЕХНИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, по искане на ответника, по която вещи лица икономист и експерт по
експлоатация на ел.централи, произвеждащи електроенергия от ВИ, след
запознаване с материалите по делото, проверка при страните и въз основа на
данните от средствата за измерване, предоставени от Енерго про Мрежи АД и
цените за излишък на балансиращия пазар, определени от Електроенергиен системен
оператор ЕАД /ЕСО/, публ.достъпни на електронната страница на същия, да
определят цената за излишък на произведената от ВГ-2 ЕООД ел.енергия за
м.септември 2015г.; да отговорят отразено ли е в счетоводството на страните
извършеното от ответника плащане по дебитно известие №82/2015г. към фактура
№81/11.09.2015г. и по ф.№83/30.09.2015г. в пълен размер; на какво количество
ел.енергия съответства нетното специфично производство на ВяЕц на ВГ – 2 ЕООД,
опр.съгласно т.1.7 от решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и според инсталираната
мощност на централата; какъв е общият размер на произведеното количество
ел.енергия през м.08.2015г. и какво количество ел.енергия е произведено до
достигане на НСП от 2 000 кВч за единица инсталирана мощност от 1 кВч и какво
количество след достигане на НСП; каква е цената за излишък на балансиращия
пазар на количество ел.енергия произведено през м.август 2015г. след достигане
на НСП от 2 000 кВч за единица инсталирана мощност; какъв е общият размер
на произведената през м.09.2015г. ел.енергия; Каква е цената за излишък на
балансиращия пазар за произведената през м.09.2015г. ел.енергия; каква е
разликата между заплатетната преференц.цена по фактура №83/30.09.2015г. и
цената за излишък на балансиращия пазар за същите количества ел.енергия,
произведени през м.09.2015г.; какъв е размерът на законната лихва върху
главницата от 46 192.38 лева с ДДС, за периода от 30.12.2015г. до
завеждане на иска на 21.06.2018г., при депозит първоначален от общо 500 лева,
вносим от ответника в 1 седмичен срок от уведомяването му за допуснатата
експертиза с препис от определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица по КСТИЕ в.л.Иванка Казакова и
в.л.Маргарита Добрева, които следва да бъдат уведомени за изготвяне на
заключението след възобновяване на производството и авансиране депозита за
експертизата.
УКАЗВА на страните възможността да разрешат спора чрез спогодба или
посредством медиация на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията. Указва
на същите, че чрез медиатор могат да постигнат доброволно разрешаване на спора,
като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно,
като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице
– медиатор. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център
за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12,
ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с
подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание
следва да информират съда за участието си в процедура по медиация или причините
за невъзможността от такова участие.
СПИРА производството
по т.дело №800/2018г. по описа на ВОС, ТО до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на спора по адм.дело №5284/2018г. на ВАС, на осн.чл.229, т.4 ГПК
вр. ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране
подлежи на обжалване от страните в 1 седмичен срок от връчване на препис от
определението, с частна жалба пред АС-Варна.
Да се извърши служебно проверка относно отпадане
основанието за спиране с постановяване на влязъл в сила акт по АД №5284/2018г.
на ВАС, чрез служебна справка през м.02.2019г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: