№ 224
гр. София , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260182 от 16.10.2020 г., постановено по търг. дело № 2156/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав е осъдил „Метро Кеш енд Кери
България“ЕООД да заплати на „Акорд Трейд“ЕООД на основание чл.327 ТЗ сумата от 87
877,62 лв., представляваща останалата неплатена цена на продадени и доставени от ищеца
на ответника стоки в периода 01.01.2015 г. – 30.06.2019 г., от които 4 640,80 лв. – останалата
неплатена цена на продадените през 2015 г. стоки, 179 24,64 лв. – останалата неплатена цена
на продадени стоки през 2016 г., 26 945,66 лв. – останалата неплатена цена на продадените
през 2017 г. стоки, 27023,90 лв. – останалата неплатена цена на продадените през 2018 г.
стоки и 7 140,63 лв. – претендираната от ищеца и останала неплатена цена на продадени
стоки в периода 01.01.30.06.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 7408,19
лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, като е отхвърлила исковете за разликата до пълния предявен размер.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Метро Кеш енд
Кери България“ЕООД, с която се обжалва решението в осъдителната му част като
неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Акорд Трейд“ЕООД е депозирала отговор на въззивната
1
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че между страните са съществували
трайни търговски отношения, уредени със сключено Рамково споразумение – Общи
условия на системата за доставки в Метро от 20.12.2013 г., по силата на което ищецът е
доставял на ответника за магазините му от търговската верига Метро стоки от 2014 г., като
отношенията между страните са изменяни с анекс от 20.12.2014 г., Търговски условия от
10.02.2017 г., логистично предложение от 03.01.2014 г., с които са уговорени специфични
условия, установяващи задължения за заплащане от страна на доставчика на разходи за
реклама, бонус за постигнат оборот и логистична такса, уговорени като фиксиран процент
от оборота на доставчика. Твърди се в исковата молба, че за периода от периода 01.01.2015 г.
– 30.06.2019 г. част от цената на доставените стоки от продуктова гама „основни стоки“,
идентифицирани с код на доставчика за този вид стоки 25138 не му е заплатена, тъй като
ответникът неправилно прихванал задължението за заплащането й със свои вземания за
разходи за реклама, бонус за постигнат оборот и логистична такса, които изчислил върху
общият оборот от цената на всички доставени стоки, без да съобрази, че част от стоките са
върнати от ответника, а по отношение на друга част
Ответникът е оспорил предявените искове по основание и по размер. Не е оспорил
твърденията на ищеца относно съществуването на трайни търговски отношения,
респективно уреждането им от Общи условия и допълнителни споразумения установявани
специфични условия, но е поддържал твърдението си, че дължимото от ищеца
възнаграждение за разходи за реклама, бонус за постигнат оборот и логистична такса следва
да се изчисли на база процент от доставната продажната цена на стоките, които ищецът е
доставил в търговските обекти на ответника. И съответно на това основание е поискал, че
не дължи плащане за разликата до претендирания от ищеца размер поради осъществено
извънсъдебно прихващане с вземането му за възнаграждение за логистичини разходи и
исковете на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че трайните търговски отношения
между страните са регламентирани в Рамково споразумение- Общи условия на системата за
доставки в Метро/“Общи условия“/ от 20.12.2013г. в т.2.1 на което е предвидено
сключването на Споразумение за търговски условия, дефинирано като „установяващо цени
и условия и срокове за плащане“ за различните продуктови групи, за доставката на които
2
ищецът се идентифицира като доставчик.
Не се спори, а и се установява, че условията за транспортиране на доставките до
магазините на „Метро“, включително – дължимата от доставчика логистична цена, са
договаряни в Приложения за логистично сътрудничество, представляващо неразделна част
от Общите условия, съгласно 2.6 и т.5 от съответните Търговски условия.
Не е спорно между страните, а и се установява, че в полза на ответника Метро са
договорени специфични условия, сумите по които се обективират в кредитни известия за
намаляване на доставната цена и се прихващат от задълженията за заплащане на доставната
цена / т.9.3 от ОУ/, вкл. бонус в проценти за постигнат оборот без ДДС; разходи за пряка и
непряка реклама и логистична такса.
Установява се, че съгласно т.1.2 от подписаните между страните Споразумения за
търговските условия, ищецът като доставчик дължи на Метро сума за реклама на неговите
продукти, определена в процент : за 2015г. и 2016г., определена като 3 %, за 2017г., 2018 и
2019г.- в размер на 4 % от оборота.
Съгласно т.1.4 от подписаните между страните Споразумения за търговските условия,
ищецът като доставчик дължи на Метро сума, представляваща общ бонус от оборота,
определена в процент за 2015г; 2016г; 2017г; 2018г. и 2019г.- 3,5% с приложение на
интерполация.
Съгласно т.7 от Логистичното приложение ищецът като доставчик дължи на Метро
логистична такса в размер на 2,95% от нетния оборот на доставчика като размерът на
таксата не може да бъде по-малък от 28,02 лева без ДДС на всеки палет.
Не се спори между страните, а и се установява, че съгласно т.4 от Търговските
условия страните са уговорили, че при намаляване на цените, доставчикът извършва
незабавно съответните промени на цените. В случай, че намаляване на цените, всички
доставки по вече приети, но неизпълнени заявки, ще бъдат фактурирани на база на новата
по –ниска цена. В случай на увеличение на цените, всички доставки по вече приети, но
неизпълнени заявки, ще бъдат фактурирани на базата на старата по-ниска цена. В случай, че
доставчикът обяви намаление на цените по време на промоционална кампания и новата цена
е по-ниска от договорената за целите на кампанията, доставчикът се задължава да приложи
по-ниската нова цена за всички стоки, закупени от дружеството за целите на кампанията,
като издаде кредитно известие за съответната разлика“. Съгласно т.4 от ТУ, „Период на
ценово намаление“ е периода на промоционална активност от страна на дружеството,
договорено с доставчика, както и 10 дни преди и 10 дни след него, през което време
доставчикът се задължава да доставя определени стоки на цени по-ниски от регулярните.
В производството пред първата инстанция за изчисляване размера на претенцията на
ищеца за неизплатената разлика на продажната цена е прието и неоспорено от страните
3
заключение на вещо лице ССЕ.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е допустимо и правилно, като въззивният съд споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба на „Метро Кеш енд Кери
България“ЕООД доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в
отговора на исковата молба и в производството пред първостепенния съд, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
В тежест на ищеца по предявения от него иск с правно основание Чл.327,ал.1 от
Търговския закон е да докаже съществуването на твърдяното от него материално
правоотношение,основано на договор за търговска продажба, както и че той е изпълнил
задължението си да достави стоката, предмет на договорите, за да има правото да получи
уговорената покупна цена.
В настоящия случай между страните не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства – рамкови споразумения и данъчни фактури, както са описани по-
горе, се установява както наличието на договорни отношения между страните, така и
изпълнението на насрещните задължения на ищеца да достави уговореното количество
стоки на което съответства насрещното задължение на ответника да заплати уговорената
продажна цена.
Спорни са въпросите и обстоятелствата единствено досежно правото на ищеца да
получи разликата до пълния размер на доставната цена предвид упражненото от ответника
право да извърши прихващане с насрещното вземане за разходи за реклама, бонус за
постигнат оборот и логистична такса, които според ответника-въззививен жалбоподател
следва да бъдат начислявани върху база процент от доставната продажната цена на
стоките, докато според ищеца следва да бъдат отчитани действително реализираните
продажби и то на цената на които те са се осъществили предвид приложените ценови
намаления и търговски отстъпки за различни клиенти. Тоест основният спорен въпрос
между страните е какво се разбира под понятието оборот, посочено в договора като база за
начисляване на сумите по специфичните условия- разходи за реклама, бонуси и логистични
такси.
Въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция, с които е
възприета тезата и на ищеца, че оборотът представлява фактурната стойност на доставките,
намалена със стойността на издадените данъчни кредитни известия в промоционален период
4
или при връщане на стока. Това е така, защото съгл. т.4 от ТУ е предвидено изрично, че при
намаляване на цените поради навлизане в промоционален период или при прилагане на
различни търговски отстъпки, доставчикът извършва незабавно съответните промени в
цените, като в този случай всички доставки по вече приети, но неизпълнени доставки, ще
бъдат фактурирани на базата на новата по-ниска цена като следва да се издаде и кредитно
известие за съответната разлика в цената.
Така възприетият от страните подход е в съответствие с дефинираното в чл.96 от
ЗДДС понятие „оборот” като по аргумент от чл. 115 ЗДДС с издаваните от ищеца кредитни
известия при прилагане на ценови политики в промоционални кампании и при случаи на
връщане на стоки, е намалена фактурната цена на доставките, т.е намалена е данъчната
основа, респ. оборотът, който да служи като база за определяне на предвидените в договора
такси за реклама, бонуси и логистични услуги, прилагани в търговската мрежа на ответника.
Следователно, както правилно е приел и първоинстанционният съд уговорките между
страните следва да се тълкуват в смисъл, че под оборот, относим към изчисляване на
отстъпките/възнаграждението за реклама и бонус, следва да се разбира достигнатия нетен
оборот на доставените от ищеца на ответника стоки, като се съобразят съответните
последващи намаления на цените на вече доставените стоки, въз основа на допълнителни
уговорки относно продажба на стоки в период на реклама, както и върнатите от ответника
на ищеца вече поръчани и приети стоки. В противен случай, ако се приеме тезата на
жалбоподателя че при изчисляване на оборота следва да се вземе предвид броя и цената на
стоките при първоначалната им доставка, би се стигнало до неоснователно обогатяване за
сметка на доставчика тъй като целта на уговорките е Метро да получи възнаграждение за
реализираната от него продажба на възможно на най-висока цена като извършва реклама на
стоките и продажбата им в големи мащаби в търговската си верига от магазини. Връщането
на вече получени стоки и получаването на допълнителни отстъпки от цените, извън
уговорените специфични условия, във връзка с рекламни целеви кампании, изключва
правото на жалбоподателя за същите стоки, които е върнал или за които е получил
допълнителна отстъпка, да получи и основните отстъпки и възнаграждение за реклама, тъй
като намалява количеството и цената на реализираните стоки, респ. е извън целта, с която са
уговорени заплащането на бонус и възнаграждение за реклама. А това както се посочи по-
горе противоречи на принципа за добросъвестност в отношенията между страните и на
практика ще доведе до неоснователното обогатяване на търговеца за сметка на
доставчика.Или изразено образно- това би означавало, че при връщане на стока, за което
доставчикът е задължен да издаде данъчно кредитно известие, търговската верига ще има
правото да начисли, фактурира и прихване всички суми по специфични условия по
първоначалната фактурна стойност, независимо, че е върнала доставеното.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
5
На осн. Чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от него съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 3166 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение № 260182 от 16.10.2020 г., постановено по
търг. дело № 2156/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 21с-в.
ОСЪЖДА „Метро Кеш енд Кери България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе”№7-11 да заплати на „Акорд
Трейд“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.”Банишора”, бл. 53, вх.б, ап.41 сумата 3166 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по повод въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6