Решение по дело №805/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260000
Дата: 11 август 2023 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20204410100805
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _11.08._ 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети юли  2023 г. в състав:

                    Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                     

при участието на секретаря _Ваня Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _805_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 74 от ЗЗД по първоначално предявения иск и по чл. 357, вр. чл. 121а, ал.4, вр. чл. 121а, ал.1, т.1 от КТ.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от ***** ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя С.С., чрез адв. С.И. - ПлАК,

против И.М.Х., ЕГН**********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че С.С. представлява и управлява еднолично дружество с ограничена отговорност *****. На 05.12.2019г. работникът И.М.Х., шофьор в дружеството, управлявал на територията на Кралство Дания камион *****, собственост на дружеството. При проверка на компетентните датски власти, в превозното средство били установени устройства, които можели да се използват да манипулират тахографа – открит бил магнит, поставен в ръкавица под седалката.

Твърди се, че поради установеното от страна на датската полиция виновно противоправно поведение от страна на работника И.М.Х., на същия била наложена глоба в размер на 6 хиляди датски крони, чиято равностойност към датата на извършване на нарушението – 05.12.2019г. била в размер на 1560 лв.

Отделно от наложената на същия глоба, санкционирано било и юридическото лице *****  ЕООД с глоба в размер на 12  хиляди датски крони, чиято равностойност към 05.12.2019г. била в размер на 3120 лв., в качеството му на „лице, отговарящо за действията на И.М.Х.“.

Твърди се, че за да бъде освободен камионът на дружеството, както и за да не бъде предадена преписката на съд, на 05.12.2019г., управителят на дружеството С.С. бил принуден да  заплати така наложените глоби в общ размер на 18 хиляди крони или 4 680 лв., за която цел е наредил по банка сумата от 4 709.25 лв., с преводно нареждане за кредитен превод, включваща и комисионната на банката.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ***** ЕООД сумата от 1560 лв., представляваща наложена му глоба за извършено нарушение на чл. 12, ал.1, т.3, б.“в“ от Наредба №328 от 28.03.2007г. във вр. с чл. 32, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №165 на Европейския парламент и на Съвета, която е платена от дружеството работодател без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се изразява становище, че предявената искова молба е допустима. Относно нейната основателност, счита че не се касае за иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като било видно от изложението в обстоятелствената част на исковата молба, че работодателят съзнавал, че не предоставя претендираната сума на работника поради грешка или незнание на обстоятелствата (за да се говори за неоснователно обогатяване), а с конкретна цел – да изплати последният своя дълг. Счита, че при това положение би могло да се касае или за изпълнение на чужд дълг при наличие на правен интерес, или за предоставен заем по чл. 240, ал.4 от ЗЗД.

Прави признание, че работодателят е предоставил сумата за заплащане на наложената му глоба. Тъй като не разполагал с време и възможности в чужбина да оспори глобата, тя влязла в сила, макар да нямал вина за въпросното нарушение.

Глобата влязла в сила и ответникът следвало да я заплати в чуждата страна. Тъй като не разполагал с необходимите средства, работодателят му изплатил сумата, която превел за изпълнение на задължението си. Формално, следвало да я заплати, но не го е сторил, тъй като работодателят във връзка с извършената от него работа по трудовия договор му дължал неизплатени суми за месеците януари и февруари 2020г. и и то в много по–голям размер, но отказвал да изпълни задължението си.

Прави изявление за извършване на прихващане между претендираната от ищеца сума и неизплатените му дължими за месеците януари и февруари 2020г. суми по трудовото правоотношение. Въвежда възражението си с насрещен иск, който предявява, тъй като сумите, дължими от работодателя били в по – голям размер и имал интереса да получи остатъка след погасяването на вземанията до размера на по – малкото от тях.

Моли съда след като разгледа и уважи насрещния иск, да извърши прихващане между двете суми – претендираната от ищеца с исковата молба и претендираната от ответника с насрещния иск и двете да бъдат погасени до размера на по – малката от тях. 

Твърди се в предявения насрещен иск, че по силата на трудов договор №15/04.09.2019 г., сключен между И.Х. и ***** ЕООД, ищецът по НИ работел при ответника по НИ като шофьор-международен транспорт. Тъй като не бил доволен от условията на работа (нередности, допускани от работодателя, с които не бил съгласен), по взаимно съгласие прекратили договора, считано от 02.03.2020г. Твърди, че през последните два месеца от правоотношението - януари и февруари 2020г. изпълнявал възложените от работодателя курсове в Дания и Швеция.

Във връзка с тази транспортна дейност, според неговите изчисления, дължимите му се от работодателя суми - дневно възнаграждение, съобразно минималната ставка на чуждата държава, и командировъчни за всеки ден, били както следва:

-        за месец януари 2020 г.-неизплатени 1586,40 лв., след приспадане на изплатени суми от общо дължимите;

-        за месец февруари 2020 г. - неизплатени 3664 лв., след приспадане на изплатени суми от общо дължимите,

или общо неизплатената и дължима сума била в размер 5250,40 лв.

Позовава се на разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ „В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава", както и на чл.З, §1, б."в" от Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, според която в минималните условия на работа се включват и минималните ставки на заплащане в приемащата държава. Според чл.З, §2, изр.2 от същата директива, минималните ставки се определяли от законодателството и практиката на държавата, където се командирова работникът - в случая Дания и Швеция.

В този смисъл, при определяне на условия на работа, по смисъла на чл.121а, ал.4 от КТ, заплатата на командирования работник или служител трябвало да е равна или по-голяма от установената за работниците и служителите, изпълняващи същата и сходна работа в приемащата държава, като от нея се изключвали заплатените му пътни, дневни и квартирни пари.

Съгласно константната практика на Съда на ЕС, добавките и надбавките, които не били определени като компоненти на минималната заплата от законодателството или националната практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът и които променяли съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна, не биха могли съгласно разпоредбите на Директива 96/71/ЕО да бъдат считани за такива компоненти, т.е. за част от минималната заплата. Така компонентите на минималната заплата за целите на прилагането на Директивата се определяли от правото на държавата членка по мястото на командироване. Твърди се, че командировъчните пари не съставляват част от минималното трудово възнаграждение и те се дължат на отделно основание.

Счита, че с оглед действащите правила и норми, работодателят дължи за работата му в Дания и Швеция минималните ставки на заплащане в тези две държави за всеки ден от пребиваването и работата му там. Според действащите правила и норми, при осъществяване на дейност на територията на повече от една чуждестранна държава, на работника се предоставяла по-благоприятната за него минимална ставка.

По отношение на командировъчните:

Твърди, че съгласно същата Директива заплащането им е предоставено на преценката на работодателя, освен ако не е предвидено изрично такова задължение в законодателството на приемащата държава - в случая Дания и Швеция. Ако работодателят е определил изплащането на определена сума за командировъчни, но тя е по-ниска от задължителните (ако са налице такива) в съответната държава, то той дължал по-високия размер. Ако нямало установени задължителни командировъчни в съответната държава, то работодателят дължал поне минималните такива, предвидени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. При всички положения командировъчните пари не се считали за част от минималната ставка на заплащане в приемащата държава и работодателят дължал минималната ставка плюс командировъчните пари.

Тъй като не му било известно какви са правилата на заплащане на командировъчните пари в държавите Дания и Швеция и какви са минималните ежедневни ставки на възнаграждението там (при формиране на претендираната от него сума бил взел предвид обичайното заплащане, което е получавал от работодателя за извършената от него транспортна дейност в чуждите страни през предходните месеци, а доколкото му станало известно от наскоро проведени консултации със съответните специалисти, дължимата му се сума дори щяла да е в по-голям размер), счита за необходимо по тези въпроси да бъде назначена експертиза, като в зависимост от заключението ще измени и размера на исковата си претенция.

Доколкото наложената от работодателя на ищеца по насрещния иск практика била той да му изпраща по Вайбър всички книжа, касаещи съответната транспортна дейност (не е получавал на ръка никакъв документ от работодателя си, не е полагал нито един подпис в счетоводството или друга служба на работодателя си - видно дори и от приложените към първоначалната искова молба Трудов договор и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, получил ги по ел.поща), счита, че всички документи относно извършената от него такава през месеците януари и февруари 2020 г. да се намират в счетоводството на ответника. Дори и да са укрили някои документи, то били налице плащания, наредени от съконтрагента в съответната чужда страна, които би трябвало да бъдат отразени в счетоводството на ответника.

Разделя въпросите към вещото лице на две части.

Прави искане да бъде осъден ответникът  да му заплати сумата 5250,40 лв. (като предвид необходимостта да конкретизира отделните претенции, ги разделя на 5100 лв. възнаграждение и 150,40 лв. командировъчни, съобразно произволната разбивката по месеци по-долу), представляваща сбора от неизплатените му възнаграждения и командировъчни за работата му в Швеция и Дания през месец януари 2020 г. (1586,40 лв., от които 1500 лв. възнаграждение и 86,40 лв. командировъчни) и месец февруари 2020 г. (3664 лв., от които 3600 лв. възнаграждение и 64 лв. командировъчни).

Прави искане след като бъде определената дължима сума и уважи насрещния иск, съдът да извърши между нея и претендираната с първоначалната искова молба сума прихващане, като погаси двете до размера на по-малката от тях.

Претендира направените във връзка с насрещния иск деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника по насрещния иск, счита предявените искове за неоснователни и недоказани, по наведени съображения.

Ответникът по НИ счита, че искът е нередовен, тъй като подадената искова молба не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1, т.З, т.4, т.5 и ал.2 от ГПК; че предявените искове следва да бъдат уточнени, както по своето основание, така и по своя размер.

Твърди се, че нормата на чл.121а, ал.4 КТ предвиждала две хипотези, поради което счита, че ищецът по насрещния иск дължал посочване и уточнение на това коя конкретно визира. Предявеният иск следвало да бъде уточнен и по размер, досежно двата посочени компонента - неизплатени възнаграждения и командировъчни суми, за всеки един от претендираните месеци поотделно, предвид на отработените дни месечно.

Твърди, че ищецът не е уточнил кои документи следва да бъдат представени от страна на работодателя за проверка от вещото лице, предвид обстоятелството, че по негови думи, същите тези документи били изпращани по Вайбър на работодателя от работника, т.е последният разполагал с информация за тях. Такова уточнение било необходимо и с оглед изискването им по надлежния процесуален ред и невъзможността за попълване на делото с доказателства посредством назначена по делото експертиза. Също така ищецът следвало да посочи алгоритъма на изчисление на претендираните суми, в това число основанието да претендира заплащане по минимална ставка, предвид липсата на законово основание за това, размерът на трудовото възнаграждение, отработения брой дни, съответно часове, размерът на командировъчните за ден, размерът и периодът на платените от работодателя на работника суми за трудово възнаграждение и командировъчни за процесиите месеци, предвид твърдението му за приспадане на изплатените суми от дължимите.

По основателността - счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

Твърди, че работникът И.Х. е командирован в Дания и Швеция през месец януари 2020г. и месец февруари 2020г. на основание чл.121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Същият не бил командирован на основание чл.121а КТ, а именно в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на същия текст от закона, за да претендира заплащане на труда по минимални ставки за съответния труд в държавата, в която е изпълнявал служебните си задължения. Поради това обстоятелство счита, че ищецът неправилно се е позовал на норми, които са ирелевантни касатетелно неговото трудово правоотношение и командировки и неоснователно претендирал заплащане на суми, над дължимите му и заплатени по закон.

Сочи се в отговора, че за месец януари И.Х. имал отработени 26 дни, за които е получил по 29 евро на ден командировъчни, съгласно приложимата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, равняващи се на 1474.70лв., както и 458,71лв. нетно трудово възнаграждение за месец януари или общо за месец януари на работника се дължали 1933.41 лв., които му били платени както следва:

31.01.2020г. - 390. 00 лв. - заплата за месец януари 2020г.

04.02.2020г. - 68.71 лв. - остатък заплата за месец януари 2020г. /включени в платежно за сума от 1550лв./

04.02.2020г.  -   1481.29  лв.  -  командировъчни  за  месец  януари  2020г.

/включени в платежно за 1550лв./

Общо: 1940.00 лв.

/6.59 лв. командировъчни платени в повече/

За месец февруари И.Х. имал отработени 28 дни, за които получил по 29 евро на ден командировъчни, съгласно приложимата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, равняващи се на 1588,13 лв., както и 504,58 лв. нетно трудово възнаграждение за месец февруари или общо за месец февруари на работника се дължат 2092, 71лв., които били  платени както следва:

21.02.2020г. - 390.00 лв. - заплата за месец февруари 2020г.

24.02.2020г.   -   114.58   лв.   -   остатък   от   заплата   за   месец   февруари 2020г./включени в платежно за 780 лв/

24.02.2020г. - 665.42 лв. - командировъчни за месец февруари 2020г. /включени в платежно за 780 лв./

11.03.2020г. - 963.29 лв. - командировъчни за месец февруари 2020г. Общо: 2133.29 лв.

По отношение направеното доказателствено искане от страна на ищеца на основание чл.176 ГПК не оспорва факта, че работникът е бил командирован в Дания и Швеция за процесния период, поради което счита за безпредметно да бъде призоваван и разпитван в съдебно заседание управителят на дружеството.

          Моли съда да остави без уважение предявения от И.Х. насрещен иск против ***** ЕООД като неоснователен и недоказан.

          Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът по НИ признава, че работодателят е предоставил сумата за заплащане на наложената му глоба. Тъй като не е разполагал със средства, работодателят му изпратил сумата, която превел за изпълнение на задължението му.

Предвид изложеното следва И.Х. да бъде осъден да заплати на „ЛАГУНА 70“ ЕООД 1560 лв.- равностойността на 6000 датски крони към датата на заплащане на глобата, представляваща глоба за извършено нарушение по чл. 12, ал.1, т.3, б.“в“ от Наредба №328/2007, във вр. с чл. 32, §3 от Регламент/ЕС/ №165 на ЕП и на Съвета, която е платена от дружеството работодател.

Направено е и е прието изменение на иска от страна на И.М.Х., като е увеличен размерът на иска за неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2020г. от 1500 лв. на 6636,57 лв. и за м. 02.2020г. от 3600 лв. на 6581,12 лв., или общо за двата месеца е предявен иск вместо за 5100лв., за 13217,69 лв.

Между страните е сключен трудов договор №15/04.09.2019г., съгласно който И.Х. е работел при ***** ЕООД като шофьор международен транспорт, товарен автомобил на 8 часово работно време, клас 6,6% и основно месечно възнаграждение 560 лв. С допълнително споразумение №4/01.01.2020г. основното месечно възнаграждение е увеличено на 610 лв., клас — 40,26 лв. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №12/02.03.2020 г. на осн.чл.325 т.1 от КТ.

От представените по делото командировъчни заповеди е видно, че И.Х. за определени периоди от време е бил командирован на различни места на територията на различни държави, като през последните два месеца от правоотношението между страните – януари и февруари 2020г. е изпълнявал възложените му курсове в Дания и Швеция.

От приложените договори и становището на управителя на „Лагуна 70“ ЕООД се установява, че представляваното от него дружество има сключен договор за подизпълнител с *****, във връзка с който И.Х. е бил командирован в Дания и Швеция и е работил по услугата превоз на товари в Дания и Швеция, като *****  е определял мястото от което и до което е следвало да се превози даден товар, за което е издавана и съответната товарителница.

В отговора по предявения НИ ответникът по този иск е посочило, че И.Х. е командирован н Швеция и Дания през месец януари 2020г. и месец февруари 2020г. и че за м. януари Х. има отработени 26 дни, а за м. февруари – 28 дни.  

Според заключението на назначената ССЕ във връзка с претендираното ТБ и командировъчни суми от И.Х., експертизата е разгледала целия период от момента на назначаването до момента на прекратяването помесечно, тъй като от прегледа на представените документи за извършени плащания, се установявало разминаване между осчетоводяване на платените суми и посочените основания в платежните нареждания за преводи от дружеството към И.Х..

Счетоводното отразяване в дружеството е, че начислените суми за ТВ и командировъчни суми са изплатени изцяло. Така на база на счетоводните записвания по сметки 421 /заплати/ и 422 /подотчетни лица/, както и представените платежни документи за плащания от дружеството към И.Х., се установява, че чистата сума за получаване от ищеца е в размер на 2969,58 лв. и че Всички начислени суми за ТВ са осчетоводени като заплатени по банков път на посочените дати. Основанията, посочени в самите платежни нареждания не са отразени като забележка в счетоводните операции, това не е задължително, прави се по преценка на счетоводителя или по искане на ръководството.

Заключението на вещото лице по отношение на командировъчните суми — И.Х. е командирован съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, както е посочено в предоставените заповеди.

Посочени са заповедите за командироване,  които са предоставени на вещото лице по 29 евро на ден.

Начислени командировъчни суми през 2019г. - 5 728,64 лв., заплатени през 2019 г. — 5 423,45 лв., неизплатени 305,19 лв. към 31,12,2019 г.

Начислени командировъчни суми през 2020 г. — 3 062,83 лв., неплатени от 2019 г. — 305,19 лв., платени през 2020 г. — 3 368,77 лв., тоест надплатени 0,76 лв., които са счетоводно салдо по сметка 422 Подотчетни лица.

Според вещото лице вписаното основание на платежните документи не съответства на счетоводното отразяване, но е факт също, че това което е начислено е изплатено в цялост като се проследи целият период на работа на И.Х..

          Според експертизата, минималната часова ставка за шофьори в Дания е 163,50 датски крони, които към 01,02,2020 г. са се равнявали на 42,8043 лв. Именно такава е била минималната часова ставка. При преизчисляване на възнаграждението на ищеца, ще се установи следното възнаграждение на ищеца за м.01,2020 и м.02,2020 г. — 13217.69 лв. за доплащане.

          С нормата на чл. 121а КТ, в сила от 30.12.2016 г., в българското законодателство се транспонира Директива 96/71/ЕО на ЕП и на Съвета от 16 декември 1996 година, относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и се урежда командироването на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство на Конфедерация Швейцария, като със същата във вътрешното ни законодателство се транспонират разпоредбите на горецитираната директива. Цитираната разпоредба на КТ е приложима по отношение на всички командировки, отговарящи на описаните в нормата условия, за периода след влизането й в сила, т. е от 30.12.2016 г.

Ищецът претендира заплащане на възнаграждение, определено при условията на чл. 121а КТ за периода януари, февруари 2020г.

Съгласно чл. 121а КТ, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:

а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между

работодателя и ползвателя на услугите;

б) в предприятие от същата група предприятия; както и когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:

а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) предприятие от същата група предприятия.

Според ал. 2, изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: 1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; 2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.

Съгласно ал. 4, в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Съгл. ал. 6, когато в съответствие с изискванията на ал. 5 работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа по ал. 2, т. 2, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът или служителят има право на: 1. неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими при спазване на условията на ал. 5; 2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон; 3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски; 4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване. Според ал. 8, условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС от 29.12.2016г.

Ищецът по НИ е командирован да извършва превози от името и за сметка на своя работодател, в полза на същия, които превози са международни и се извършват в чужбина. Нормативният ред в случаите при командироване на шофьори са специфични и те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ в Раздел IV Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Следователно за шофьорите, които не са командировани да извършват услуга в полза на друга транспортна фирма, не се прилага режима на  чл. 121а КТ, доколкото няма приемаща страна в държавата членка, на която те да предоставят съответната услуга. Услугата се извършва в полза на българския работодател, който ги командирова и техните разходи се определят по реда на НСКСЧ, като се имат предвид и специфичните ставки за този вид персонал в Приложение № 3, както и по реда на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.

В случая няма приемаща държава, на територията на която е изпратен И.Х.. Той е шофьор, извършващ международни превози и работата му е свързана с преминаване през повече от една държави. Не е налице изменение на трудовото правоотношение съгласно чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Поради спецификата на работата на шофьори, извършващи международни превози тези норми не могат да се приложат, поради което не може да се приеме, че И.Х. е бил командирован на територията на тези други държави членки, по смисъла на Директива 96/71.

С оглед на изложеното съдът намира, че за часовете работа или престой в определена държава – членка на ЕС на ищеца по НИ не се следва минималното за същото трудово възнаграждение, поради което този иск следва да бъде отхвърлен. И.Х. претендира неизплатено трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2020г. в размер, съответстващ на минималния такъв за неговата длъжност в Дания и Швеция.

Ищецът по НИ дължи заплащане по сметка на РС – Левски на държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата 282,10 лв. за извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената ССЕ, и 132 лв. – деловодни разноски във връзка с поискана информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.

На основание изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.М.Х., ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***** ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя С.С. сумата от 1560 лв., представляваща наложена му глоба за извършено нарушение на чл. 12, ал.1, т.3, б.“в“ от Наредба №328 от 28.03.2007г. във вр. с чл. 32, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №165 на Европейския парламент и на Съвета, която е платена от дружеството работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Х., ЕГН**********, с адрес: *** срещу ***** ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя С.С., с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 13217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците януари 2020г. и месец февруари 2020г.

ОСЪЖДА И.М.Х., ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Левски държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата 282,10 лв. за извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената ССЕ, и 132 лв. – деловодни разноски във връзка с поискана информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщението.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: