Решение по дело №2031/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2119
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20201100502031
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

гр.София,             .2020 г.

 

 

В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                 

                               

                                                          Председател:  БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                               Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                          ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 2601/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

 

Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против постановление от 13.01.2020г. на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изп. д. № 20198440402952, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване възложените му разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.

            Жалбоподателят навежда доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид правната и фактическа сложност на изпълнителното дело и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че задължението било платено в срока за доброволно изпълнение, поради което длъжникът не следва да отговаря за разноски на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени. Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело.

Взискателят Р.Д.Б.счита жалбата за недопустима като просрочена, а по същество за неоснователна, тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело били посочени и конкретни способи, насочени към удовлетворяване на вземането. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и определяне на адвокатския хонорар по него страните не са знаели дали длъжникът ще изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение, предвид несигурното му финансово състояние. По тези съображения счита, че му се дължи възнаграждение, както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело. 

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като по молба на длъжника и изразено положително становище от взискателя разноските за адвокатско възнаграждение са намалени от 450лв. на 350.07лв. според материалния интерес. Длъжникът е изпълнил задължението по изпълнителния лист не преди завеждане на делото, а едва след получаване на покана за доброволно изпълнение.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.    

Производството по изп.д. № 20198440402952 на ЧСИ С.Я. е образувано по молба от 17.12.2019г. на Р.Д.Б., чрез упълномощен адв. В.Т.Д.- САК, въз основа изпълнителен лист от 05.12.2019г., издаден по гр.д. № 85674/2017г. по описа на СРС, 79 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати сумата 556.62лв., представляваща разноски по гр.д.№ 63473/2017г. на СРС, 79 състав, както и сумата 445.29лв., представляваща разноски по гр. д.№ 85674/2017г. по описа на СРС, 79 състав. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с уговорено възнаграждение от 450лв., в който е удостоверено заплащането в брой. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 06.01.2020г., като с нея длъжникът е поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за адвокат на взискателя от 450лв.  и такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 10.01.2020г. длъжникът подал възражение срещу размера на адвокатско възнаграждение на взискателя и таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление от 13.01.2020г. съдебният изпълнител намалил адвокатския хонорар до сумата 350.07лв. В срока за доброволно изпълнение длъжникът платил посочената в поканата сума в общ размер от 1663.29лв., съгласно представеното платежно нареждане от 10.01.2020г. и извършено отбелязване върху изпълнителния лист.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата. В молбата за образуване не са посочени изпълнителни способи, а е извършено овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ да избере способа за изпълнение. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по чл.426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство, а следва да се счита като единствено такова. От данните по изпълнителното дело е видно, че не са били извършени никакви изпълнителни действия насочени към удовлетворение на вземанията. Същевременно длъжникът е платил задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Следователно, освен възнаграждението от 200лв. за образуване на изпълнителното производство, на взискателя не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата. Предвид това жалбата в тази част е основателна с последица отмяна на постановлението на ЧСИ с намаляване разноските за възнаграждение на адвокат на взискателя до предвидената в чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата сума 200лв.  

 С оглед изхода от делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 75лв.

Водим от горното Софийски градски съд      

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, постановление от 13.01.2020г. на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20198440402952, с което е оставено без уважение искане за намаляване на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА разноските на взискателя Р.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп.д. № 20198440402952 по описа на ЧСИ С.Я., на  сумата 200лв.

ОСЪЖДА Р.Д.Б., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ***, разноски за настоящото производство по чл.78, ал.1 ГПК от 75лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.