Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6540 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 33515/ 2015 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, по предявени от „А." ЕООД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено,
че С.Л.П. /ЕГН **********/
дължи на „А." ЕООД- гр. София /ЕИК********/
сумата 13 890.24 лв., представляваща главница по Акт за начет № 11-04-36/
22.10.2014 г., съставляваща причинени
на „А.” ЕООД вреди,
в резултат
на лични незаконосъобразни
разпоредителни действия на длъжника, изразяващи се в незаконосъобразно
изплатени в качеството му на управител за периода 1.01.2012 г.- 30.11.2013 г.
средства за задоволяване на социално- битовото и културното обслужване /СБКО/, ведно със законната лихва от 6.03.2015
г. /датата на депозиране на заявление вх.№ 30592/ 6.03.2015 г./ до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 443.41
лв., представляваща законна лихва за периода 10.02.2012 г.-
22.10.2014 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С.П. е осъдена да заплати на ищеца „А." ЕООД сумата
1 626.70 лв.- разноски за първоинстанционното производство,
и сумата 326.67 лв.- разноски за
заповедното производство, а също и да заплати
по сметка на СРС сумата 400 лв.- възнаграждение за вещо лице, и сумата 5 лв.-
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Л.П.
/ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявените установителни искове, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „А." ЕООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.21, ал.4 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „А.”
ЕООД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.21, ал.4 ЗДФИ и чл.26
ЗДФИ за признаване дължимостта на суми по издаден срещу С.П. акт за начет и
лихви за забава, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за ангажиране имуществената отговорност на ответницата С.П. за
причинени на „А.” ЕООД- гр. София вреди, за които е издаден редовен и надлежно
документиран акт за начет по реда на Закона за държавната финансова инспекция
/ЗДФИ/.
Производството
по финансов начет е особено исково производство за реализиране имуществената
отговорност на определени в чл.23 от Закона за държавната финансова инспекция
/ЗДФИ, обн. ДВ- бр.33/ 21.04.2006 г./ лица за щети, причинени на посочени в
чл.4 ЗДФИ юридически лица, което /производство/ е продължение на производството
по финансова инспекция на определеното учреждение /в случая търговско дружество
със 100 % държавно участие/ в случаите, когато при нея са констатирани вреди и
е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл.23 ЗДФИ. Това определя и
особената негова цел- да се провери пред съд истинността на констатациите на
финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото на
ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди.
Актът
за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и
форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на инспектирания обект от
някои от лицата, посочени в чл.23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи
възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл.43 ППЗДФИ/, се ползва
с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет
относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата
щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното-
чл.22, ал.5 ЗДФИ, чл.44, ал.4 ППЗДФИ и
ППВС
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6540/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
№ 5/ 1955 г.- т.12 /по приложението на
чл.301, ал.1 ГПК /отм.//. Това определя и разпределението на доказателствената
тежест в начетното производство.
По
правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответникът носи
тежестта да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за
отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет.
При липсата на ангажирани в този смисъл доказателства съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме
доказателствената сила на акта за начет за неопровергана. Установената от
законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации
обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен- да съдържа реквизитите, визирани в
чл.43, ал.2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите
се в него констатации /арг. чл.22, ал.2 ЗДФИ и чл.44, ал.1 ППЗДФИ/. В случай,
че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на
констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест
в процеса се премества върху ищеца, който следва да установи фактите,
обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответника.
В
настоящия случай приложеният по делото акт за начет е изготвен от финансов
инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/- Дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ при извършена финансова инспекция на „А.“ ЕООД- гр.
София- търговско дружество със 100 % държавно участие, с принципал Министърът
на културата. Инспекцията е възложена със Заповед № ФК-10-558/ 28.05.2014 г. на
Директора на АДФИ, със задача: проверка за законосъобразност при определяне и
изплащане на възнагражденията на финансовия контрольор и управителя на
дружеството /ответницата С.П./ за 2012 г. и 2013 г., като времетраенето й е
определено за периода от 29.05.2014 г. до 22.10.2014 г. /включващ спирания и
възобновявания на проверката и изменение на крайния срок за приключването й, за
което са приложени съответни заповеди по делото/. Проверката е извършена
съобразно зададения в заповедта от 28.05.2014 г. предмет, като е съставен
доклад по чл.16 и сл. ППЗДФИ под № ДИ1СФ-84/ 22.10.2014 г. /вх.№ 200/
27.10.2014 г. на инспектираното дружество/, отразяващ фактическите констатации
на финансовия инспектор, подкрепени със съответни доказателства. Докладът е връчен
на страните и по него е постъпило становище вх.№ ДИ 1СФ-84/ 13.11.2014 г.,
съдържащо възражения на ответницата, след разглеждането на които от финансовия
инспектор е изготвено заключение по доклада, потвърждаващо направените в него констатации
/т.1.1.2 от доклада/, въз основа на които именно е съставен процесният акт за
начет за търсене на пълна имуществена отговорност от ответницата по ЗДФИ. Актът
за начет е заведен в деловодството на проверяваното дружество „А.” ЕООД под №
203/ 27.10.2014 г. /Протокол за завеждане на акт за начет от 27.10.2014 г./ и е
надлежно връчен на ответницата /лично/, видно от съставения съгласно чл.46,
ал.1 ППЗДФИ двустранен протокол от 11.11.2014 г. В определения до 25.11.2014 г.
срок за представяне на писмени възражения са постъпили такива от начетеното
лице /писмено възражение вх.№ 11-04-35/ 25.11.2014 г./, разгледани са от
финансовия инспектор и е съставено Заключение по акт за начет, заведено в
деловодството на „А.” ЕООД под № 237/ 18.12.2014 г. /протокол от 18.12.2014 г./,
според което констатациите по акта за начет остават непроменени. Заключението е
връчено на ответницата на 9.01.2015 г. /Протокол за връчване на заключение по акт
за начет от 9.01.2015 г./.
На
15.01.2015 г. е проведено заседание на комисията по чл.49, ал.1 ППЗДФИ, извършила
проверка на процесния Акт за начет № 11-04-35/ 22.10.2014 г., на доказателствата
към него, заключението по акта за начет и възраженията на начетеното лице,
съобразно чл.22, ал.6 ЗДФИ, която е приела, че не са налице основания за
прекратяване на начетното производство /протокол от 15.01.2015 г./.
При
тези данни и доказателства се налага извод, че процесният акт за начет е
съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ процесуален ред за
издаването му: финансовата инспекция е възложена със съответна заповед;
финансовият инспектор е извършил инспекцията в посоченото дружество, като е
проверил дейността на посоченото в заповедта материално- отговорно лице;
съставен е акт за начет, съдържащ реквизитите по чл.43, ал.2 ЗДФИ; взети са
предвид от финансовия инспектор възраженията на лицето, чиято дейност е била
предмет на проверката /чл.17 ЗДФИ, чл.21 ППЗДФИ/; съставено е мотивирано
писмено заключение по акта за начет, в което са разгледани възраженията на
проверяваното лице, и като резултат- предвид приетото от инспектора наличие на
основания за ангажиране имуществената отговорност на ответницата, е съставен
процесният акт за начет /чл.22 ЗДФИ и чл.43 ППЗДФИ/.
Така
съставеният акт за начет е и надлежно документиран, тъй като направените в него
фактически констатации се основават на допустими от закона доказателства,
проверени от финансовия инспектор по надлежния ред /ППВС № 5/ 1955 г.- т.12/,
поради което и се ползва с регламентираната от закона /ЗДФИ/ материална
доказателствена сила. Наведените в този смисъл от страна на ответницата /въззивник/
възражения за повърхностно извършване на финансовата инспекция са неоснователни.
Документираността на акта предполага съдържащите се в него фактически
констатации досежно обстоятелствата по чл.43, ал.2, т.4 ППЗДФИ да са подкрепени
с доказателства /арг. от чл.22, ал.2
ЗДФИ/. Налице са в случая доказателства, въз основа на които може да се направи
обоснован извод, че на проверяваното дружество е причинена описаната в акта
вреда на стойност 13 890.24 лв. Приложени са към акта за начет релевантни
доказателства- заповеди за начисляването на суми за СБКО /издадени и подписани
от ответницата- като управител на дружеството/,
платежни фишове, авансови и платежни ведомости,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6540/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
извлечения за банкови преводи и др., които са
противопоставими на ответницата. Разпоредбата на чл.44, ал.1 ППЗДФИ, определяща
документите, въз основа на които могат да
се изграждат констатациите по акта за начет, допуска освен документи,
пряко удостоверяващи съдържащите се в акта фактически констатации, също и
справки и таблици, съставени от финансовия инспектор и отразяващи негови преки
възприятия или умозаключения въз основа на проверени от него документи. Приложените
към акта доказателства са достатъчни да обосноват отразените в него
констатации. Следва да се отбележи в тази връзка и че ответницата не оспорва
обстоятелството, че е получила процесната сума /главница/ през периода
м.01.2012 г.- м.11.2013 г. като средства за СБКО.
Съвкупният
анализ на приложените към акта за начет документи и на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, вкл. приетото като неоспорено
от страните заключение на съдебно- счетоводната експертиза, възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, обосновават приемането на
извод, че фактическите констатации в акта за начет отговарят на действителното
положение, респ. презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ не е оборена. Констатираната
при инспекцията вреда, настъпила в следствие даването на разпореждания от
ответницата за незаконни плащания и получаването от същата на суми за СБКО, за
чието наличие са събрани безспорни доказателства, е в причинна връзка с противоправно
поведение на ответницата П. като управител на ищцовото дружество.
Неоснователно
е възражението на ответницата, поддържано като довод и във въззивната жалба, че
законосъобразно е определила и разпоредила изплащането в своя полза на
допълнително възнаграждение за СБКО през периода 1.01.2012 г.- 30.11.2013 г.
Видно
от събраните в процеса доказателства, през периода 31.12.2010 г.- 30.12.2013 г.
ответницата С.П. е била управител на ответното дружество „А.“ ЕООД- въз основа
на сключен с Министъра на културата- принципал на дружеството /със 100 %
държавно участие/ Договор за възлагане на управление № РД-11-01-0081/ 17.12.2010
г. Според клаузата на чл.9 от така сключения договор възнаграждението на
управителя се формира по показателите, критериите и стойностите на чл.33 от
Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества
с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, без да е предвидена възможност за
изплащането и на други възнаграждения или суми, включая такива за задоволяване
на социално- битово и културно обслужване /СБКО/, каквито ответницата е получила
през процесния период. Съгласно цитираната норма на ПРУПДТДДУК /приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г., обн. ДВ- бр.51 от 3.06.2003 г./- чл.33, възнагражденията на членовете на изпълнителните и
контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие в
капитала се определят в зависимост от стойността на дълготрайните материални
активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат,
изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията,
както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори
/ал.1/; месечните възнаграждения на членовете на изпълнителните и контролните
органи на едноличните търговски дружества с държавно участие, се определят чрез
бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по
показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената
стойност на една бална единица /ал.2/; управителите
на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност получават
възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на
минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния
месец, а контрольорите на тези дружества- при стойност на една бална единица в
размер 40 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, установена
за съответния месец /ал.5/; след приключването на всяко тримесечие в зависимост
от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението
по ал.2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения
за отчетното тримесечие; преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат
с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие; през първите два
месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи
получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за
предходното тримесечие /ал.7/; изчисляването на балната оценка и размера на
възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи се
извършва в дружеството на основата на нормативно установената отчетност; средствата
за изплащане на възнагражденията са за сметка на разходите на дружеството; информация
за определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ
правата на едноличен собственик на капитала /ал.8/; членовете на изпълнителните
и контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие в
капитала получават тантиеми извън размерите на възнагражденията, определени по
реда на ал.7, при нарастване на счетоводната печалба през отчетната спрямо
предходната година и при условие, че дружеството няма непокрита загуба от
предходни години и просрочени задължения; тантиемите са за сметка на печалбата
след данъчното ѝ облагане и заделянето на нормативно определените части
от нея за резерв на дружеството и дивидент на държавата в размер, определен от
органа, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала, но не повече от
едно средно месечно възнаграждение, получено през годината от членовете на
изпълнителните и контролните органи /ал.9/; размерът на възнаграждението на
управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност по
ал.5 след преизчисляването по ал.7 не може да надхвърля дванадесеткратния
размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец,
а
на
Л.4 на Реш. по гр.д.№
6540/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
контрольорите на тези дружества-
четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за
съответния месец /ал.12/.
Сключеният
между ответницата П. и Министъра на културата- като принципал на ищцовото
дружество, договор за управление има смесен
характер и съдържа елементи на договор за поръчка и договор за изработка, тъй
като в съдържанието му са включени задължения за извършването както на
фактически /материални/, така и на правни действия. Правоотношението, което се създава между управителя и дружеството, не е трудово, а има мандатен характер и
се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Основни задължения
на управителя по това правоотношение са да управлява
търговското дружество, да защитава интересите на доверителя- принципал и да го
представлява в съответствие с действащата нормативна уредба, Устава на
дружеството и уговореното между страните.
Предвид
дадената в ПРУПДТДДУК и в сключения на 17.12.2010 г. договор регламентация на следващото
се на управителя на дружеството възнаграждение, не може да се приеме в случая,
че за него са приложими и правилата на чл.292 и сл. КТ, предвиждащи изплащането
и на средства за социално- битово и културно обслужване на работниците и служителите, независимо от наличието
на взето от ОС на работниците и служителите в „А.“ ЕООД решение за разпределяне
на средствата от фонд СБКО, каквито според ответницата П. са се полагали и на
управителя на дружеството.
Поради
посочените характеристики на договора за възлагане на управление правата и
задълженията на управителя не са регламентирани от КТ, поради което и спрямо
него нормите на чл.292 и чл.293 КТ са неприложими. Социално- битовото и
културното обслужване /СБКО/ на работниците и служителите, както е
регламентирано в Кодекса на
труда, към който препраща & 1, т.14 ЗКПО, обхваща въпроси и аспекти от ежедневието на
работниците и служителите извън престирането на работната сила, поради което и
разпределянето на средствата за СБКО се извършва не от работодателя, а от
Общото събрание на работниците и служителите в предприятието- чл.293, ал.1 КТ. Средствата
за СБКО се отделят от работодателя, който определя и техният размер
/дискреционно право на работодателя/, а разпределението и ползването им е
въпрос от компетентността на общото събрание на работниците и служителите,
чието решение е предпоставено от взето преди това от работодателя решение за
отпускането на тези средства. Социално- битовото и културно обслужване се
състои в предприемането на мерки и дейности, които не са част, но обслужват
трудовия процес и допринасят за ефективна почивка на работещите. Целта е да се
подобри битът на работниците и служителите и да се повиши производителността на
труда.
Тъй
като полученият при сключването на договор за управление с Министъра на
културата статут на ответницата С.П. като управител на търговското дружество не
е регламентиран от нормите на КТ, а и не може да се приеме, че същата е имала
положението на работник или служител на дружеството- обект на горепосочените
цели, за същата не е съществувало право както да определи за себе си средства
за СБКО, така и да получи такива средства, независимо от наличието на взето от
Общото събрание на работниците и служителите в дружеството решение за
разпределянето на такива средства. За нея е предвидена възможността да получи
както възнаграждение в увеличен размер- съгласно цитираните по- горе норми на
ПРУПДТДДУК и сключения договор за управление, така и т.нар. тантиеми-
възнаграждения, представляващи част от печалбата на търговското дружество, но
не и средства за СБКО, имащи трудовоправен характер.
Предвид
горното, тъй като към акта за начет са приложени счетоводни документи,
обосноваващи извод за констатираната в него вреда, както и доказателства,
обосноваващи извод, че тази вреда е била причинена вследствие противоправно
поведение на ответницата, настоящият въззивен съд, споделяйки изложените от
първо-инстанционния съд съображения, намира, че актът е документиран съобразно изискванията
на чл.22, ал.2 ЗДФИ и чл.44, ал.1 ППЗДФИ, ползва се с визираната в закона
материална доказателствена сила на същия /ППВС № 7/ 1981 г., ППВС № 5/ 1955 г.-
т.12/, и предвид установената вреда за проверяваното търговско дружество /със
100 % държавно участие в капитала/, намираща се в причинна връзка с поведението
на ответницата, противоправно разпоредила изплащането в своя полза и получила
средства за СБКО, е налице основание за ангажиране на отговорността й за
заплащане на главницата от 13 890.24 лв. по съставения на 22.10.2014 г.
акт за начет- съгласно чл.21, ал.4 ЗДФИ, както и на мораторната лихва от 2 443.41
лв., дължима за периода 10.02.2012 г.- 22.10.2014 г.- съгласно чл.26 ЗДФИ.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззиваемото
дружество има право на разноски за въззивното производство, но доказателства за
плащане на договореното с адв. К. адвокатско възнаграждение от 900 лв. /според
сключения бланков договор за правна защита и съдействие- платимо по банков
път/, не са представени, поради което и такива разноски на страната с
настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
Л.5 на Реш. по гр.д.№
6540/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
27.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 33515/ 2015 г. на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 81 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.