№ 2819
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110203016 по описа за 2024
година
Производството е образувано по жалба на „*“ ООД против наказателно
постановление (НП) № ДАИ-0000140/08.02.2024 г, издадено от началник
отдел АНД в дирекция АИ към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл.104а от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че неясно
е посочена датата на извършване на нарушението, което представлява
съществено процесуално нарушение. Посочва, че заявлението е подадено на
04.12.2023 г., когато и контролният орган се е осведомил за извършеното
нарушение, но АУАН е съставен на 09.01.2024 г. Излага доводи за наличието
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като промененото
обстоятелство е било обявено публично чрез вписването му в Търговския
регистър, като превозвачът сам е сезирал контролния орган за извършената
промяна, т.е. няма умисъл и вредни последици, както и повторност на
извършеното нарушение. Моли НП да бъде отменено.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, не се представлява. В
постъпили писмени бележки се поддържат доводите, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
Превозвачът „*“ ООД притежавал лиценз № 12703, валиден 28.01.2025
г., за извършване на товарни превози в Общността. На 17.10.2023 г. в
Търговския регистър била вписана промяна в адреса на управление и
седалището на дружеството. На 04.12.2023 г. жалбоподателят подал заявление
вх. № 30-14-00-7839/04.12.2023 г. за отразяване на настъпили промени в
обстоятелствата в лиценза на Общността за международен автомобилен
превоз относно сменения адрес на управление.
След запознаване с постъпилото заявление свидетелят Д. Г. С. – на
длъжност инспектор към дирекция „Автомобилна инспекция“ към ИА „АА“,
приел, че „*“ ООД не е изпълнило задължението си да уведоми ИА „АА“ за
извършената промяна на седалището и адреса на управление на дружеството
в 30-дневен срок от извършените промени, поради което съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 320584/09.01.2024 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗАвПр. Актът бил съставен в присъствие на надлежно упълномощен
представител на дружеството, на когото бил връчен и препис от АУАН. В
законоустановения срок не постъпило възражение срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
констатации било издадено обжалваното НП № ДАИ-0000140/08.02.2024 г. от
началник отдел АНД в дирекция АИ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на основание чл.104а от ЗАвПр на „*“
ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение
на чл.10, ал.1 от ЗАвПр. НП било връчено на 12.02.2024 г.
2
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Д. Г. С., както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка от ТР, заявление вх. № 30-14-
00-7839/04.12.2023 г., справка за лиценз, пълномощно, длъжностна
характеристика, удостоверение № * г. издадено от Агенция по вписванията,
трудов договор № * г., заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед № * г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетеля С., на които
съдът даде вяра като последователни и логични. Събраните по делото
доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка
по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не
оспорва, че не е подал заявление в законоустановения 30-дневен срок, а е
сторил това на 04.12.2023 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
АУАН е съставен в 3-месечния срок от извършване на нарушението,
регламентиран в чл.34, ал.1 от ЗАНН, като контролните органи нямат
задължение да съставят същия в първия възможен момент на установявана на
нарушението, в каквато насока са оплакванията в жалбата.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
3
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в
жалбата относно неяснота на датата на извършване на нарушението. В
наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е
извършено на 17.11.2023 г. А дори и да не беше посочена тази дата, същата е
еднозначно определяема от отразените обстоятелства – дата на вписване в
Търговския регистър на промяната в наименованието на дружеството, а
именно 17.10.2023 г. и 30 – дневния срок за подаване на заявление за
отразяването й. При посочване на началната дата, от която започва да тече
срокът, и размера на срока, точно и ясно може да се определи датата, на която
изтича срокът за подаване на заявление, съответно след която дружеството е в
нарушение. С оглед на това жалбоподателят не е бил в затруднение да разбере
фактическото обвинение и правото му на защита не е нарушено.
На следващо място, съдът намира, че „*“ ООД е осъществило от
обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗАвПр при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в
лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2
превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното
настъпване. От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение да
подаде заявление за настъпилата промяна в обстоятелствата – промяната в
седалището и адреса на управление дружеството, вписана в Търговския
регистър на 17.10.2023 г., в 30 - дневния срок от настъпване на промяната по
чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр - т. е. до 16.11.2023 г. Съответно АНО правилно е
приел, че нарушението е извършено в деня, следващ изтичането на срока, а
именно на 17.11.2023 г. Адресът на превозвача, съгласно Приложение № 10а
и Приложение № 11б към чл. 9 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, е
част от данните, съдържащи се в лиценза на Общността при международен
превоз на товари, какъвто извършва жалбоподателят, поради което промяната
4
му подлежи на заявяване пред ИА „АА“ в 30- дневния срок от настъпването
й.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице въпросът за субективната страна не следва
да се обсъжда.
Настоящият съдебен състав обаче споделя доводите в жалбата, че в
случая се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО
не е следвало да налага имуществена санкция на дружеството, тъй като
същото се явява несъразмерно. Формалният характер на нарушението
по чл.10, ал.1 от ЗАвПр и следващата се от него липса на съставомерни
вредни последици не изключва съпоставката и градирането на степента на
обществената опасност на различните му случаи при наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Въззиваемата страна не ангажира доказателства
за извършването на други нарушения по ЗАвПр от страна на дружеството-
жалбоподател, поради което съдът отчита настоящото като първо такова.
Следва да се отбележи, че заявлението за отразяване на настъпилите промени
е подадено преди съставяне на АУАН, като дори същото е инициирало
административнонаказателното производство. Закъснението не е значително
по своята продължителност - едва 11 работни дни (или 17 календарни).
Същевременно не се констатираха каквито и да било отегчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че нарушението се
характеризира с липсата на вредни последици и множество смекчаващи
обстоятелства, които обуславят негова по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Поради това
НП следва да бъде отменено, а нарушителят да бъде предупреден, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ДАИ-0000140/08.02.2024 г,
издадено от началник отдел АНД в дирекция АИ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на основание чл.104а от ЗАвПр на „*“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл.10, ал.1 от ЗАвПр.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „*“ ООД с ЕИК *, че при извършване в
едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6