Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………….
2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 1289 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх. № 2346/17.01.2020 г., по описа на ЧСИ
М.Б., рег. №838 на КЧСИ, чрез пълномощника му – юрк. С. Д., с надлежно учредена
представителна власт по делото, против Постановление за разноските,
обективирано в съобщение изх. №163/06.01.2020 г., с което е отказано да бъдат намалени
приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар от 230 лв.
на 200 лв. дължим в изпълнителното производство, по изп. д. №20198380406921,
както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа,
че определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение на
взискателя в обжалваното постановление за разноските е прекомерен за разликата
над 200,00 лв., до приетите за събиране 230,00 лв., предвид предприетите
действия по събиране на вземането, изразяващи се единствено в образуване на
изпълнителното дело, но не и такива, насочени към удовлетворяване на самото
вземане. Моли съда да отмени същото за разликата над 200 лв. до 230 лв., както
и да съобрази това с дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по
жалбата А.Г.Г., чрез адв. И. Д., изразява становище за нейната неоснователност,
сочейки че начислените такси и разноски са в нормативно установения размер. Изтъква,
че при образуване на делото не е възможно да се извърши цялостна и адекватна
преценка на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и реално
осъществения обем на процесуално представителство. Отделно от това сочи, че срокът за
доброволно изпълнение на длъжника е изтекъл и към настоящия момент дългът не е
погасен, което обстоятелство несъмнено водело до извод, че ще се наложи да бъде
извършвано процесуално представителство в рамките на изпълнителното
производство с цел удовлетворяване на взискателя.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М. Б. излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата, изтъквайки че определените разноски са в законовия
минимум.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№20198380406921, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ, е образувано по молба
на взискателя А.Г.Г. чрез адв. И. Д., за събиране на парични вземания срещу
длъжника Т.С. ЕАД, в размер на 401,49 лв. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да определи способ за принудително събиране на сумата, както и приемането
за събиране на адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, в
размер на 230 лв.
След връчване
поканата за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв., дължимо единствено за
образуване на делото, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С обжалваното Постановление за разноските, обективирано в съобщение изх. №163/06.01.2020
г., съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на „Т.С.“ ЕАД.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва
да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на
чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело минималното
възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав обаче същото в случая не
се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. се дължи 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, не намира приложение, тъй
като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване
на паричното вземане. Ирелеванто е соченото от адвоката на взискателя бездействие
за плащане от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, тъй като
основателността на претенцията по чл. 10, т. 2 от НМРАВ е обусловена от
наличието на реално извършени от процесуалния представител на взискателя
действия за събиране на вземането след изтичане срока за доброволно изпълнение
и доколкото посочените в молбата за образуване изпълнителни способи не са
довели до събиране на вземането. Осъществяването на подобни факти не се твърди,
а и не се установява по делото – според съдържащото се в приложеното копие от
изпълнителното дело, единственото процесуално действие на адвоката на
взискателя, насочено към събиране на вземането, се изчерпва с подаването на
молба за образуване на изпълнителното производство и възлагане на съдебния
изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ да определи способ изпълнение. Вярно е, че при
образуването на изпълнителното дело не е възможно да се предвиди дали и какви
действия по водене на делото ще са необходими да извърши адвоката на
взискателя, но по вече изложените съображения, разноските по т. 10, т. 2 от
НМРАВ се дължат единствено за реално извършени действия с цел удовлетворяване
на вземането, а не за бъдещи предполагаеми такива.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от „Т.С.” ЕАД разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на
постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв. Ето защо обжалваното Постановление,
с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско
възнаграждение за разликата над 200 лв. до 230 лв. следва се отмени за сумата
над 200 лв. При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т.
26 ТТРЗЧСИ, в посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 75,78 лв.
също следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се начислява върху
събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от
събираната сума, която е в общ размер на 601,49 лв., като в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т.
26, б. „б“ от Тарифата е в размер на 72,18 лв. с ДДС и за разликата над този
размер до определените 75,78 лв. следва да бъде отменена.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноските на ЧСИ М.Б.,
рег. №838 на КЧСИ, обективирано в съобщение изх. №163/06.01.2020 г., с което е
оставено без уважение искането на
длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да бъдат намалени
приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар, дължими по изп.
д. №20198380406921 до размера на 200 лв., както и таксата по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ - до сумата от 72,18 лв. с ДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: