Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,*** състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14763/2020 г. по описа на Районен съд - Варна,*** състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 791,63 лева,
представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия, начислена
като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., за обект
с абонатен номер***, клиентски №***, с адрес на потребление: село***, за която сума е издадена Фактура №***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 62,23 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за периода от
04.10.2017 г. до 03.10.2018 г.; за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд – Варна,*** състав.
Ищецът обосновава правния си интерес
от предявяване на исковите претенции с подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
суми, като по повод на издадена такава ответникът е подал възражение, обусловило
сезирането на съда за същите суми.
Твърди се, че процесната
сума за главница представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от
ответника, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
50 ПИКЕЕ. Счита, че е налице правно основание за корекцията, като се позовава
на действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ и конкретно – на
чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. Посочва, че процесното
количество електрическа енергия е отчетено от метрологично годно СТИ, че е
действително потребено и отчетено в невизуализиран
регистър на електромера.
Ищецът твърди, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на, като ищцовото дружество изпълнява задълженията си добросъвестно
и точно.
Заявява, че на 03.10.2018 г. е извършена техническа
проверка в обекта на абоната, като са отчетени показания в регистър 1.8.4., а
съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „***“, РО – ***
е налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 4 – 004187,1 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. На тази основа,***
е съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър
1.8.4. Ищцовото дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на исковите претенции и за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, излага съображения за
неоснователност на исковите претенции и претендира заплащане на разноски за
производството.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на
приетия по делото Констативен протокол №***се установява, че на посочената
дата е монтирано ново СТИ с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и
дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на
електромера по останалите регистри.
От
представения по делото Констативен протокол №***г. се установява, че на същата
дата служители на*** са извършили техническа проверка в обект,
находящ се в село***, абонатен
номер***, клиентски №***, като процесното СТИ с
констатирани показания в тарифа 1.8.4. е демонтирано,
изпратено за експертиза в БИМ и подменено с ново. Констативният протокол е
подписан от служители на*** и от двама свидетели.
От приложения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ***. на БИМ се
констатира, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера, наличие на преминала електрическа енергия на тарифа 4 –
4 187,1 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Последният съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на констатациите
от проверката със Становище за
начисление на електрическа енергия от 23.08.2019 г. на абоната е начислено
допълнително количество електрическа енергия за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018
г. от общо 4 178 кВтч, като е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена електрическа енергия.
За стойността на служебно
начислената електроенергия, възлизаща на 791,63 лева, ответното дружество е
издало Фактура №***
За извършената проверка и
направеното преизчисляване на количеството потребена
електрическа енергия от страна на*** до абоната М.С.К. е изпратено писмо изх. № *** г., което
е редовно връчено, съгласно приложеното по делото известие за доставяне.
От приетото по делото
заключение на назначената Съдебно-електротехническа експертиза се установява,
че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта
показанието от 4 187 кВтч, прочетено в регистър
1.8.4., не е визуализирано на дисплея и съответно не е регистрирано при
редовните отчети. Посоченото обстоятелство се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство
в програмата за параметризация на измервателния уред
и по-точно – в тарифната схема, а не е резултат на неправомерно хардуерно
вмешателство върху измервателната схема. Схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена. Според вещото лице, направените
изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия
са математически точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК
инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на
електрическа енергия в невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е
отчетено потреблението.
От материалите по придобщеното
ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – Варна,*** състав, се установява, че въз основа на подадено на 13.08.2020 г. от „Е.П.“ АД срещу М.С.К. заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми. Длъжникът своевременно е възразил срещу издадената заповед, като в
указания му едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил положителните
установителни искове, предмет на настоящото
производство.
Въз основа
на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1
ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК), установени от приобщеното заповедно дело. Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено
нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания, както следва:
за сумата от 791,63 лева,
представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия, начислена
като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., за обект
с абонатен номер***, клиентски №***, с адрес на потребление: село***, за която сума е издадена Фактура №***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 62,23 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за периода от
04.10.2017 г. до 03.10.2018 г.; за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд – Варна,*** състав.
Фактическият
състав на предявените положителни установителни искове
се свързва с установяване от страна на ищеца – доставчик, в условията на пълно
и главно доказване, на основанието и размера на вземането си –
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и ЗЕ или реалното доставяне на твърдяното
количество електрическа енергия през процесния период
до обекта на потребителя.
По делото
не
се спори, че ответникът е потребител
на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е част от електропреносната
мрежа, както и че с ищеца
са в договорни отношения за доставка
на електрическа енергия, уредени при ОУ, обявени надлежно, като последното се потвърждава и от приложените
доказателства за публично оповестяване на ОУ.
В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. са обнародвани Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са
приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗЕ и чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правомощия, съобразно
чл. 2, ал. 1, вр. чл. 11 и чл. 12
ЗНА, Правилата съставляват източник на правото в качеството си на акт по
прилагане на закона с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По аргумент
от чл. 5, ал. 4 КРБ и чл. 14 ЗНА, материалноправните
норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото
„друго” предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно, разпоредбите на ПИККЕ следва
да се отчитат единствено за корекционни процедури с
начална дата след 16.11.2013 г. Поради това и с оглед
въведения корекционен период, разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.) следва да се вземат предвид в случая, поради материалния им нормативен
характер.
От
приобщения по делото Констативен протокол №***г. и от заключението по допуснатата
Съдебно-техническа експертиза се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични
повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера, тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив, касае
се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата електрическа
енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна
за потребителя тарифа. При тези фактически данни, корекционните
основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ са неприложими, доколкото хипотезата на чл. 48
ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите
му на свързване и измерване, а хопотезата на чл. 49 ПИКЕЕ
регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на
СТИ.
В чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, тоест при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като процесният електромер не е от типа „***”, при който данните
от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството. Освен
това, по делото не са приобщени доказателства да е извършван отчет на място,
показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо,
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при
фактическите данни по делото корекционните правомощия
на ответното дружество по правилата на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ са
неприложими, а нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната
процедура. Ето защо, начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да се отрече.
За пълнота следва да бъде разгледана и
възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена
елекрическа енергия. В тази връзка обаче е от
значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството – доставчик да осигурява на
страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване, което впрочем е собствено на дружеството – разпределител. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат единствено неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Дори да се приеме, че такъв софтуер
би могъл да бъде закупен и на свободния пазар, доказателства за което няма, то
никой потребител не е длъжен да инвестира пари в подходящ хардуер и софтуер,
нито да може да борави с тях, за да упражни законовото си право на контрол на показанията на електромера.
И не на
последно място, от становището на експерта е видно, че е невъзможно да бъде
установено по несъмнен начин кога точно е
стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на
показанията е станало конкретно в процесния или/и в
друг (предходен) период.
Следва да
бъде отбелязано още, че нулевите показания при монтиране на СТИ не променят по
никакъв начин ситуацията, защото монтажът е извършен много време преди
началната дата на процесното „служебно начисляване”.
След като е повече от категорично заключението на вещото лице, че е невъзможно
да бъде установено кога точно е стартирало отчитането
по невизуализирания регистър, то е очевидно, че не може да се установи дали
„служебно начисленото” не е било отчитано (изцяло или отчасти) от скрития
регистър и преди процесния период, считано след
монтажа.
Поради
изложените съображения, съдът
намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на
сметката на абоната, с оглед на
което се явява недоказано от ищеца, че процесна сума
му се следва. Ето защо, тази му претенция следва да се отрече.
С оглед направения извод
за неоснователност на иска за главница, подлежи на отхвърляне и съединената с
него претенция за обезщетение за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора
и предвид отправеното от страна на
ответника искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № *** г. по т.д. № *** г. ВКС, ОСГТК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сторените
в заповедното и в исковото производства разноски за адвокатско възнаграждение.
Представени от ответника са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева за заповедното и в размер на 300
лева – за исковото производства, които суми следва да бъдат присъдени в негова
полза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 791,63 лева,
представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия, начислена
като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., за обект
с абонатен номер***, клиентски №***, с адрес на потребление: село***, за която сума е издадена Фактура №***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 62,23 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за периода от
04.10.2017 г. до 03.10.2018 г.; за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд – Варна,*** състав.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: