№ 13540
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110147379 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 801,20 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Защитено имущество“ за претърпени
имуществени вреди, вследствие инцидент от 06.03.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 249,15лв. – мораторна лихва изтекла за периода от 14.06.2020 г. до 14.06.2023 г., за
които суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. 33714/2023 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
Ищецът З.А. АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Защитено имущество“ – на 06.03.2019 г., в обект, находящ се в
***, е настъпило застрахователно събитие – увреждане на компютър и хладилни витрини,
вследствие на токов удар. Заявява, че по повод на заявена претенция от застрахованото лице
е заплатил процесната сума. Поддържа, че настъпването на застрахователното събитие се
дължи на виновното и противоправно поведение на ответника, което е причинило
имуществените вреди. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е.М.З. АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Излага твърдения свързани с обстоятелството, че ищецът не е
собственик на процесните вещи, което обстоятелство не е спорно, доколкото ищецът е
застраховател и не претендира да е собственик на увреденото имущество. Не оспорва и
обстоятелството, че е имало авария във въздушната мрежа и са приели искането за
обезщетение за основателно, но липсват доказателства за стойността и амортизацията на
увредените вещи. Прави искане за привличане на трето лице-помагач З.Б.В.И.Г.АД.
Претендира и разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - З.Б.В.И.Г.АД, е взело становище по
предявените искове, като е оспорил същите по основание и размер и е изложил твърдения в
насока, че вредите се дължат на процеси, възникнали в електроинсталацията на
застрахованото лице след границата на собственост. Искът е оспорен и като завишен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
1
По делото е представена застрахователна полица „Защитено имущество“ **********
от 28.09.2018 г., със застраховано лице „А.“ ЕООД и адрес на застрахованото имущество ***.
Видно от полицата в „групи имущества“ попадат: сгради непроизводствени, машини,
съоръжения и оборудване, компютри, аудиовизуална и офис техника, материални запаси –
стоки. Периодът на застрахователното покритие е от 29.09.2018 г. до 28.08.2019 г.
Неразделна част от застрахователната полица е описът на застрахованото имущество: МСО
& хладилни витрини 2 бр. на обща стойност 1 500 лв.; 4 бр. хладилни витрини, отдадени за
ползване на обща стойност 4 000 лв.; Fregoglass Iccol 800; Ugur – USSS690 DTKL; EKT –
контролна везна, компютър и касов апарат на стойност 1 000 лв., Елтрейд, А300, модел
02КL – benq ET-0022-Na/Evl 037656; FV650.
Представено е уведомление за щета по застраховки на имущества, в което е
отбелязано, че застрахователното събитие е настъпило на 06.03.2019 г. между 10:00 и 10:30
ч., като е посочено, че същото е настъпило вследствие на ремонт на ***“, при копаене е
скъсан кабел на ЧЕЗ, вследствие на което е прекъснато електрозахранването на цялата
улица. Посочено е, че е предизвикан токов удар, вследствие на който не работили хладилните
витрини – 6 бр.; компютър и касов апарат; не светели и две от лампите в магазина.
Представен е констативен протокол № 012/06.03.2019 г. за повреда на хладилна камера,
съставен от „В.Г.“ ЕООД, както и констативен протокол от 07.03.2019 г. по щета №
10019080200020, уведомително писмо по щета №10019080200020, доклад по щета №
10019080200020, видно от който е определен размер на щетата 801,20 лв. без ДДС, който е
крайният такъв след отчитане на овехтяване на вложените материали в размер на 40 %.
Представен е договор за наем от 24.04.2017 г., сключен между Р.Ц.Д., в качеството й
на наемодател, и „А.“ ЕООД, в качеството му на наемател, за имот, находящ се в ***
Представена е регресна покана адресирана до ответника от 06.06.2019 г., с искане за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 801,20 лв., която е
получена на 12.6.2019 г., видно от приложената по делото обратна разписка.
Видно от фактура № **********/15.03.2019 г. стойността на ремонта на компютъра –
„дънна платка за РС“ е 302,00 лв. без ДДС, а видно от фактура, издадена от „В.Г.“ ЕООД,
ремонтът на хладилна витрина възлиза на 920,00 лв. без ДДС.
От страна на ответника е представен договор за задължителна застраховка „Обща
гражданска отговорност към трети лица и отговорност на продукта“ № 17-389/31.08.2017 г.,
сключен между него от една страна в качеството му на застрахован, и З.Б.В.И.Г. АД, в
качеството на застраховател.
По делото са изслушани показанията на А. П. Р. – управител на „А.“ ЕООД, които
съдът кредитира и им дава вяра. Свидетелят разказва, че токовият удар е повредил четири
витрини и компютър. Сочи, че при пускането на тока са изгърмели повечето неща. Излага,
че едната хладилна витрина е била негова, както и компютъра, за които завел щета при
застрахователя. Останалите три били на други фирми и те си отстранили повредите. Не се
сеща за модел на компютъра. Излага, че хладилната витрина е била „Арнег“.
По делото е изслушана съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че хладилната витрина Arneg
Mini Odessa SL 125 R 404 A 23050 с фабричен номер 06082402 е закупена като употребяване
на 28.08.2018 г., но за същата липсвали документи за закупуване, но данните за датата на
закупуване и нейната цена били видни от инвентарната книга на дружеството към
31.12.2018 г. Другата хладилна витрина CAREL PJEZ също била закупена на 28.08.2018 г. за
сумата от 800 лв. като употребявана, за същата липсвали документи за закупуване, но
данните за датата на закупуване и нейната цена били видни от инвентарната книга на
дружеството към 31.12.2018 г. За компютъра също липсвали документи, но същият бил
отписан като актив на дружеството през 2018 г., т.е. преди датата на застрахователното
събитие, и нямало данни да е вписан отново като актив. Според експерта, гаранцията на
хладилните витрини е 3 години, които са минали много преди витрините да бъдат закупени
от „А.“ ЕООД. Компютърът бил произведен през 2008 г., т.е. 10 години преди събитието и
2
същият също бил извън гаранция. По време на гаранционния срок и след неговото изтичане,
вещото лице е посочило, че няма данни за извършвани ремонти. Експертът е посочил също,
че ищецът не разполага с договор за следгаранционно обслужване от оторизиран сервиз.
Съгласно заключението всяка техника може да се повреди във всеки момент, но в
конкретния случай не е възможно да се повредят поради обичайно ползване едновременно 4
хладилни витрини, касов апарат, електронна везна и компютър. Посочено е, че е налице
причинно-следствена връзка между токовия удар и повредите на електроуредите.
Съгласно заключението няма данни да е осигурена защита от комутационни и атмосферни
пренапрежения на вътрешната електрическа инсталация на процесния обект към м. Март
2019 г., съответно на включените към мрежата увредени електрически уреди, като експертът
е посочил, че тя не е нормативно задължителна. Според експерта малко вероятно е
повредата да настъпи поради неизправност на вътрешната инсталация вътре в имота, след
като има документирана авария на цялата улица вследствие от прекъснат кабел след изкопни
ремонтни дейност. Посочено е, че ако е имало инсталирана защита, повредата на уредите
може би е щяла да бъде избегната, ако защитата сработи и успее да разсее възникналите в
мрежата пренапрежения над допустимите, като е изложено също и че в повечето случаи
тези пренапрежения се получават при възстановяването на тока и траят мили секунди.
Електрическите табла вътре в обектите били снабдени с автоматични прекъсвачи, служещи
за защита от пренапрежения. За допълнителна защита от пренапрежения било възможно и
желателно да се монтират катодни отводители, които разреждали случайно възникналите
стойности на напрежението над работното напрежение или да се изключат електроуредите
преди да се възстанови захранването с електричество. Отново е посочено, че монтирането на
допълнителна защита е възможност, а не задължение за потребителя. Според експерта
пазарната стойност на хладилните витрини, собственост на „А.“ ЕООД на ARNEG към
момента на аварията възлиза на 1598 лв., а на хладилна витрина CAREL PJEZ възлиза на 752
лв., като това били стойностите на употребявани уреди. Само ремонтът на двете витрини
възлизал на 920 лв. без ДДС. В проведеното на 17.06.2024 г. о.с.з. експертът е пояснил
допълнително, че винаги има начин, но няма сигурен такъв да се предотврати токов удар.
Изложено е, че всичко е въпрос на защити, които ако не сработят, при много високи
волтажи, няма как да се защити. Пояснил е, че може да се смени класът на защита спрямо
сградите. При високи сгради и при болници, се предоставяла услуга от по-висок клас, при
която източниците били два. Когато спре токът от единия източник, автоматично
захранването се осъществявало от другия източник. Така описаното, е подчертал, че е
препоръчително единствено при високи сгради и болници. Експертът е пояснил също и че
доколкото по делото има данни за това, че токът е спрял на цялата улица, то е налице
причинно следствена връзка между вредите и токовия удар. Пояснено е и също, че
изгарянето на уредите се получава не при спирането на тока, а при пускането, поради това,
че токът, който идвал бил с по-висок волтаж, което по принцип не трябвало да се случва. На
последно място, вещото лице е пояснило и че към момента на аварията, компютърът не е
актив, защото го няма в активите на фирмата.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 410, ал.1, т.1 КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя
на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение.
Ответникът не оспорва, че между него и застрахованото лице съществува договорно
правотношение при ОУ за използване на електроразпределителните мрежи, както и че по
силата на това правоотношение, ответникът е задължен да осигурява достъп и пренос на
електрическа енергия до процесния обект. Съгласно чл. 89, т. 2 ЗЕ, ответникът е задължен да
осигурява за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа,
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия.
3
Съгласно общата норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на задължения
произтичащи от договор, изправната страна има право да иска от неизправната
изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнението му. В съдебната практика се поддържа становището, че при виновно
неизпълнение на сключен договор изправната страна има право на обезщетение за
претърпените от нея имуществените вреди, които са определени по обем и съдържание
съобразно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди.
От общия смисъл на разпоредбата следва, че дължащото се обезщетение при неизпълнение
на едно договорно задължение обхваща онези вреди, които намаляват имуществото на
кредитора или респективно - не увеличават същото, т.е. имуществените вреди, които се
изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза.
Между страните по делото не се спори и от представените доказателства се
установява, че в срока на действие на застрахователния договор за имуществена застраховка,
сключен между ищеца и „А.“ ЕООД, е настъпило застрахователно събитие (токов удар) на
06.03.2019 г. Не е спорно също така и че твърдяното застрахователно събитие - токов удар,
попада в обхвата на покритите застрахователни рискове по сключената имуществена
застраховка, както и че в изпълнение на задълженията си по застрахователния договор
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 801,20 лв.
От изложеното съдът достига до извода, че ответникът е допуснал нарушение на
посочените по-горе разпоредби, доколкото е нарушено задължението за непрекъснатост на
доставянето на ел.енергия и на качествена електрическа енергия на застрахованото лице.
Съгласно чл. 81, ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В случая ответникът излага
твърдения в този смисъл, но същите не са подкрепени с доказателства.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза се налага извод, че процесните щети по имуществото на
застрахованото лице са настъпили в причинна връзка с токов удар. Вещото лице изрично е
посочило, че е малко вероятно повредата да настъпи поради неизправност на вътрешната
инсталация вътре в имота, след като има документирана авария на цялата улица, с оглед на
което е изложило, че е налице причинно следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите щети. Тоест, доказва се в случая пряко неизпълнение на договорни
задължения от страна на дружеството - ответник, поради което съдът приема, че е налице
неизпълнение на договорно задължение от негова страна, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Следващият спорен въпрос по делото касае собствеността на вещите. По отношение
собствеността на движимите вещи следва да се има предвид презумпцията на чл. 69 от ЗС.
Съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Следователно, застрахованото лице не е длъжно да разполага
и да представя писмени документи за собственост за всяка една от движимите вещи,
респективно не носи доказателствена тежест за установяване правото си на собственост по
отношение на движимите вещи, върху които осъществява владение по аргумент от
презумпцията по чл. 69 от ЗС. С оглед на това и поради обстоятелството, че ответното
дружество не е оборило презумпцията по чл. 69 от ЗС, съдът приема, че повредените вещи
са собственост на застрахованото лице. Доколкото обаче управителят на „А.“ ЕООД –
разпитан като свидетел по делото, изрично е заявил, че е собственик само на 1 хладилна
витрина /марка Арнег/ и компютър, то цитираната по-горе презумпция не може да намери
приложение досежно втората хладилна витрина – Carel pjez, като в тази връзка освен това
следва да се има предвид и заявеното от свидетеля, че вредите по останалите хладилни
витрини /които не са негова собственост/, са били отстранени от други фирми. Досежно
собствеността на компютъра съдът намира за необходимо да посочи, че в случая е
4
ирелевантно обстоятелството, че същият е отписан като актив на дружеството към момента
на настъпване на застрахователното събитие, доколкото от показанията на свидетеля може
да се направи извод, че същият е бил в магазина към момента на събитието. Освен това,
самият компютър е и изрично описан в описа към застрахователната полица. Дори да е
налице някаква промяна в собствеността, то при такава застраховката не се прекратява.
От представените доказателства по делото се установява, че за ремонт на двете
хладилни витрини общо са заплатени 920,00 лв. без ДДС /л.36/, като в този смисъл е и
заключението на вещото лице, а за ремонт на компютъра е заплатена сумата от 302,00 лв. без
ДДС /л.35/. Общият размер на сторените разходи възлиза на сумата от 1 222 лв., като
застрахователят е определил 40 % овехтяване на вложените материали и е определил
застрахователно обезщетение в размер на 801,20 лв. без ДДС. Доколкото нито в
представената фактура за ремонт на хладилните витрини /л.36/, нито в заключението на
вещото лице е посочено изрично каква е стойността за ремонт на двете хладилни витрини
поотделно, то съдът на основание чл. 162 ГПК, счита, че стойността за ремонт на хладилна
витрина Arneg mini Odessa /тази за която се установява по делото, че е собственост на
застрахованото лице „А.“ ЕООД/, възлиза на половината от 920,00 лв. (общата цена за
ремонт на двете хладилни витрини) или на сумата от 460,00 лв. С оглед изложеното съдът
достига до извода, че искът се явява основателен до сумата от 457,20 лв. (460 + 302 = 762;
762 х 0,40 = 304,80; 762 - 304,80 = 457,20), до който размер следва да се уважи, а за горницата
над него и до пълния предявен размер от 801,20 лв. подлежи на отхвърляне.
По акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: при забава в изпълнението на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. При липса на
уговорен срок, забавата настъпва след отправяне на покана. Ищецът е поканил ответника
доброволно да изпълни задължението си в 7-дневен срок, за което е изпратил покана,
получена от ответника на 12.06.2019 г., но последният не е погасил претенцията, поради
което считано от 20.06.2019 г. е изпаднал в забава. Ищецът претендира обезщетение от по-
късен момент – 14.06.2020 г., поради което и с оглед спазване принципна на диспозитивното
начало, следва да се съобрази заявеният период от ищеца. Размерът на обезщетението за
забава за периода от 14.06.2020 г. до 14.06.2023 г., изчислен върху главницата от 457,20 лв.,
възлиза на сумата от 142,18 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
над него и до пълния предявен размер от 249,15 лева подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 25,00 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство: 75,00 лева за държавна такса, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/, 50,00 лева за
депозит за свидетел. Съобразно уважената част на искове на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 128,40 лева разноски в исковото производство и сумата от 42,80
лв. – разноски в заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за експертиза в размер на 350,00 лв. и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК/. Съобразно отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на 193,21 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от З.А., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес ***, с правно
основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца З.А., ЕИК *** следните суми: от 457,20 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Защитено имущество“ за претърпени
имуществени вреди, вследствие инцидент от 06.03.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 142,18 лв. – мораторна лихва за периода от 14.06.2020 г. до 14.06.2023 г., за които
суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. 33714/2023 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 457,20 лв. до пълния предявен
размер от 801,20 лв., ведно със законната лихва счита от 19.06.2023 г. до окончателно
изплащане и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 142,18 лв. до пълния предявен размер от
249,15 лв.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес *** да заплати на З.А., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 128,40 лева
разноски в исковото производство и сумата от 42,80 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА З.А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 193,21 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *** - З.Б.В.И.Г.АД, ЕИК 000***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6