Присъда по дело №681/2023 на Районен съд - Видин
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 1 март 2024 г. (в сила от 15 март 2024 г.) |
| Съдия: | Даниел Иванов Цветков |
| Дело: | 20231320200681 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 юни 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на РС-В.
------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано по внесен н съда обв. акт от страна на РП-В. с
който е повдигнато обвинение срещу:
В.П.Г, ЕГН: **********, роден на ******* г., жив. в гр. С. обл. ул. „М.“ №3,
българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
служител на „Д.Г.П.“ гр. Пловдив, реабилитиран.
З А Т О В А ЧЕ:
На 28.02.2017 г. в с. Б. обл. В. с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и до средата на месец април 2017 г. в същото село поддържал
заблуждение у И.В.П. от с. Б. че ще й заплати закупени животни - 29
/двадесет и девет/ броя говеда на стойност 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, като в резултат на измамливото си поведение й причинил имотна вреда
в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева – престъпление по чл. 209, ал.1 от
НК.
В с.з представителят на РП-В. пледира за налагането на наказание по
отношение подсъдимото лице – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Счита, че по делото са събрани достатъчно безспорни доказателства касаещи
виновното поведение от страна на подс. Г. поради което същият следвало да
търпи предвидената наказателна отговорност.
В качеството на гр. ищец и частен обвинител по делото е конституирана
пострадалата И.В.П., като Съдът е приел за съвместно разглеждане
предявеният от същата гр. иск. за сумата от 15.000лв. срещу подс. Г.
представляваща нанесени й имуществени вреди в резултат на извършеното
престъпно деяние, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането, до окончателното издължаване.
В с.з повереника на пострадалата пледира за уважаване на гр. иск, като
се иска от Съда да наложи справедливо наказание на подсъдимия.
Подс. Г. заяви, че разбира повдигнатото му обвинение, като изрази
съжаление за настъпилия вредоносен резултат. Поддържа, че имал намерение
да възстанови сумата от 15.000лв. на пострадалата, но към момента нямал
нужните финансови средства.
От приложените по делото доказателства, Съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
И.В.П. била регистриран земеделски производител за времето от 2014г
до 2018г. Към 2017г заедно със съпруга си- Е.П./ починал на 21.06.2022г/ се
занимавали с отглеждане на крави предимно за добив на мляко.
Животновъдният обект се намирал в с.Б. обл.В..
В края на 2016г. п. и покойният й съпруг решили да продадат отглежданите
животни, като това станало достояние на други лица, занимаващи се с
отглеждането на животни
1
В началото на 2017г. подс. Г. се свързал по телефона със съпруга на п.,
като казал, че има интерес да закупи животните. Било уговорено Г. да посети
фермата на п. на 28.02.20217г за да види кравите. На същата дата във фермата
на п. отишъл подс.Г. заедно със свидетелите Д.А. и В.В.. Подсъдимият
огледал кравите и изявил желание да ги купи, като уговорената продажна
била 25 000 лв. Г. обяснил на пострадалата, че към момента нямал цялата
сума, като след изплащането на земеделски субсидии и ще изплати
останалата част на вноски. Още същия ден - 28.02.2017 г. пострадалата И. п. в
качеството си на регистриран земеделски производител и подс. Г. сключили
пред нотариус Н.А. в гр. В. „предварителен“ договор, съгласно който п.
продала на подс. В. Г. гореописаните 29 бр. говеда за сумата от общо 25 000
лева. Г. в качеството си на купувач заплатил в брой сумата от 10 000 лева при
подписване на договора, а останалите 15 000 лева, съобразно клаузите на
договора, трябвало да плати разсрочено на п., на 5 бр. месечни вноски от по
3000 лева до 30.07.2017 г. След сключване на договора животните били
прегледани във фермата на п. от свидетеля д-р А.А. - общински ветеринарен
лекар на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване“ при Областна
дирекция безопасност на храните- гр. В.. Последният установил, че
животните са здрави и издал съответното ветеринарномедицинско
свидетелство , след което животните били транспортирани със специализиран
превоз във фермата на подсъдимия в гр. С..
След като към края на месец март 2017г. п. не получила първата вноска
от 3000 лв. по сключения договор, съпругът й -Е.П./ починал в последствие/,
позвънил по телефона на подс. Г. да попита защо се бави с дължимата вноска,
като Г. обяснявал, че не бил получил земеделските субсидии и затова нямал
възможност. В последствие подсъдимият престанал да си вдига телефона и п.
разбрала, че същият нямал намерение да изплати остатъка от дължащата се
сума и че най-вероятно била измамена.
В началото на 2018г . Е.П. решил да се срещне с подс. Г. поради и което
отишъл до гр. Свиленград. След като не го намерил на адреса, решил да се
види със свид. В.В., като в последствие Вълков подал сигнал в полицията, че
бил заплашван. След този случай Нито Петков , нито п. не могли да се
свържат повече с подсъдимия, като последният така и не изплатил остатъка
от дължаща се сума.
В хода на съдебното следствие подсъдимият не отрича твърдяното от
страна на пострадалата п., като излага, че не е изплатил останалите 15 000
лева, тъй като не бил доволен от кравите, които според него имали
здравословни проблеми и не давали достатъчно мляко. Твърди още, че
поради липсата на достатъчно парични средства не успял да се изплати на
пострадалата п.. Като основание за липсата на средства сочи факта, че не бил
одобрен за земеделски субсидии в качеството му на ЗП и че следвало да се
разплати преди това с други лица на които дължал пари.
Видно от приложените писмени д-ва по делото, в частност изготвена
справка изх. № РД-12-02-1638-1/03.01.2023 г. по описа на ОД „Земеделие“ -
Хасково, подс. В. Г. е имал регистрация като земеделски стопанин, съгласно
Наредба №3 от 29.01.1999 г. От 03.04.2017г до 10.06.2018г от 22.05.2019г до
2
15.06.2020г и последната е от 11.11.2019 г. с валидна регистрация до
11.06.2021 г. Видно от писмо изх. № 1-42/06.01.2023 г. на ОДБХ - Хасково, 29
бр. животни - говеда, с идентификатори, подробно описани по-горе са били
собственост на подс. В.П.Г за периода от 28.02.2017 г. до 11.04.2017 г.
Същите местодомували от 01.03.2017 г. до 11.04.2017 г. в животновъден
обект с per. №6490-0257, находящ се в гр. С. общ. С. с ползвател подс. Г..
Същият бил вписан именно като ползвател в горепосочения обект от
17.02.2017 г. до 12.01.2022 г. Животните били придвижени от животновъден
обект с per. № 3762-0171, находящ се в с. Б. обл. В. с ВМС
/ветеринарномедицинско свидетелство/ № BG2017-010137 от 28.02.2017 г.
към животновъден обект с per. № 6490-0257. Регистрираният ветеринарен
лекар, обслужващ животновъдния обект към който се придвижват животните
е длъжен да завърши движението и да приеме животните в животновъдния
обект /крайния пункт, а именно обект с per. №6490-0257/. Ветеринарно
медицинското свидетелство е издадено с валидност 1 ден и животните са
приети в обекта на 01.03.2017 г.
От съществено значение за изясняването на фактическите положения,
относими към предмета на доказване по делото се явява извършената
проверка на 11.04.2017 г. от официалния ветеринарен лекар на общ. С. в
животновъден обект на подс. Г. като било установено, че закупените от
пострадалата п. двадесет и деветте броя животни липсват. В конкретният
случай подсъдимият не е уведомил в законоустановения срок регистрирания
ветеринарен лекар за напускането на животните, въз основа на което му е
съставен и връчен АУАН №26019-006 от 11.04.2017 г., във връзка с
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВД, като във вр. с извършена преценка на
доказателствената тежест на приобщените по делото доказателства
въпросният АУАН , както и съставеният от 11.04.2017 г. констативен
протокол за изискани и приложени по делото. От същата дата животните
били със статус „изгубени“ . Така посочените писмени д-ва се явяват в
противовес на тезата на подс. Г. че бил отглеждал животните повече от
година, като по-скоро се извлича извод за наличие на измамливи действия от
негова страна с оглед продажбата на животните едва след малко повече от
месец след закупуването им и липсата на плащане от негова страна на сумата
от 15 000лв. на пострадалата п..
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия Г.
свидетелските показания на И. п., А.А., Д.А., В.В., както и от другите писмени
доказателства, приложени към делото и имащи значение към предмета на
доказване по делото между които АУАН №26019-006 от 11.04.2017 г. както и
Констативен протокол от същата дата, Предварителен договор за покупко-
продажба на движима вещ от 28.02.2017г., препис-извлечение от акт за смърт
по отношение лицето Е.И.П., декларации от страна на пострадалата п. , както
и списъци с посочени номера на ушни марки.
Така описаните доказателства не си противоречат, същите
кореспондират помежду си и взаимно се подкрепят, поради което Съдът ги
3
кредитира.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае подс. Г.
за виновен, Съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав
на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.
209, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна за времето от 28.02.2017 г. до средата на месец
април 2017 г. подсъдимият е реализирал конкретни действия, насочени към
въвеждане и поддържане на заблуда у пострадалата И.В.П. с това, че
сключвайки договор за покупко-продажба на 29 бр. говеда на стойност 25 000
лв. и предоставянето на първоначална сума в размер на 10 000лв., имал
намерение да изплати останалите 15 000 лв. на вноски, поради и което п. му
прехвърлила собствеността върху 29 бр. говеда. Освен това, подсъдимият е
поддържал възбуденото заблуждение , като в следствие провежданите
разговори със съпруга на п. обещавал, че възнамерява да плати дължимата
сума, след като получи субсидии за отглежданите животни. Основен момент
от измамливите действия от страна на подсъдимия се явява обстоятелството,
че към 11.04.2017г. закупените животни, те вече не са се намирали в
животновъдния му обект, като според неговите обяснения вече ги е бил
продал. В случая голословно се явява твърдението на подс. Г. че животните
не били в добро състояние, не носели приходи и давали малко мляко, тъй
като същият съвсем скоро след закупуването им вече се е бил разпоредил с
тях.
Така с извършените си противоправните действия, които са се изразили
във въвеждането и поддържане на заблуждение.у пострадалата, че ще й бъде
заплатена сумата от 15 000 лв. през 2017г., подс. Г. причинил на последната
имуществената вреда в посочения размер. За да е налице измама, чрез
възбуждане на заблуждение у едно лице, е необходимо деецът да предприеме
действия в насока да създаде, да формира неправилна представа у измаменото
лице относно правното основание или условията, при които то ще осъществи
акт на имуществено разпореждане с определено имущество. Тази неправилна
представа е от съществено значение за вземането на решение от заблуденото
лице (измамения) за разпореждане с имуществения предмет, а именно - ако у
заблуденото лице не е била формирана такава представа, то не би се
разпоредило с имуществото. При "възбуждането на заблуждение", като форма
на изпълнителното деяние, деецът предприема действия в насока да създаде,
да формира неправилна представа у заблуденото лице относно правното
основание или условията, при които то ще осъществи акта на имуществено
разпореждане с определено имущество предмет.
Така, с осъществените от него с деянията в периода 28.02.2017 г. до
средата на месец април 2017 подсъдимият е реализирал конкретни действия,
насочени към въвеждане и поддържане на заблуда у пострадалата И.В.П. с
това, че сключвайки договор за покупко-продажба на 29 бр. говеда на
4
стойност 25 000 лв. има намерение да изплати останалите 15 000 лв на
вноски. Поради тази причина И. п. прехвърлила собствеността върху 29 бр.
говеда на подс Г.. Същият е поддържал възбуденото заблуждение чрез
провежданите разговори със съпруга на п., че възнамерява да плати
дължимата сума, след като получи субсидии. Видно от приложените по
делото доказателства е, че на 11.04.2017г- т.е. месец и единадесет дни след
закупуване на животните, те вече не са се намирали в животновъдния обект
на подс. Г.- т.е. той се е разпоредил с тях. Твърдението на подсъдимия, че
животните не били в добро състояние, не носели приходи и давали малко
мляко е защитна теза и не се подкрепя от приложените към делото
доказателства - а именно, че по-малко от месец и половина от закупуването
им той вече се е бил разпоредил с тях. От обективна страна деецът е
реализирал поведение, осъществяващо признаците на посоченото
престъпление, като с измамливите си действия причинил на пострадалата И.
п. имотна вреда в размер на 15 000 лв.
При изследването на елементите на престъпния състав на извършеното
от подс. Г. престъпно деяние, съдебният състав обуславя извода, че
въздействайки върху съзнанието на пострадалата п. е формирал у същата
неверни представи за неговото намерение – да заплати сумата от 15000 лв.
дължаща се за закупените от него говеда.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината -
пряк умисъл от страна на подсъдимия. Същият е съзнавал противоправните
последици и е целял тяхното настъпване. Формата на вината се обективира
чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито се
извличат от приложените доказателства по делото. В теорията и съдебната
практика не съществува спор, че за извършване на измамата може да се
използват договорни отношения, като разграничителният критерий между
престъплението по чл. 209 от НК и обикновеното неизпълнение на договорни
задължения следва да се търси в намерението и възможността на дееца да
изпълни задълженията си. Безспорно в настоящия случай деецът изначално,
още към момента на сключване на договора за покупко-продажба на 29 бр.
говеда не е имал намерение да изпълни поетите ангажименти, като
въпросното му измамливо поведение е било реализирано в последствие. С
престъпните си действия подсъдимият се е стремял към постигането на
правно - релевантна цел - да се облагодетелства по престъпен начин за
сметка на пострадалата, като в резултат на противоправното поведение на
подсъдимия, пострадалото лице е понесло съответната имуществена вреда.
При реализиране на своите измамливи действия подсъдимият безспорно е
съзнавал, че пострадалата п. е въведена в заблуда, като за посоченият
инкриминиран период от време подс. Г. е поддържал всячески тази заблуда.
Освен това, безспорно подс. Г. е и предвиждал, че въведеното в заблуждение
измамено лице ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесните
29 бр. говеда на обща стойност 25000лв. и че в резултат на този акт
имуществото й ще бъде увредено с 15 000лв. , която сума той не заплатил.
Наред с това, чрез осъществяването на престъпното деяние подс. Г. е и
5
преследвал своята особена користна цел- да набави за себе си имотна облага,
като се е стремял към благоприятно изменение на своето имущество,
съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалата.
За престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр.с ал. 1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.
Към момента подс.Г. е реабилитиран.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализацията на наказанията.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелств
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, Съдът взе предвид и се съобрази и с всички индивидуализиращи
вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по -
висока от характерната за този вид престъпления, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и стойността на паричната сума
представляваща нанесената имуществена вреда. С оглед горното Съдът
стигна до извода, че следва да следва да наложи наказание на подсъдимия
при условията на чл.66 от НК, тъй като той не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и Съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденият не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Ръководен от горните съображения и с оглед постигане целите на
генералната и индивидуална превенция, Съдът наложи на подсъдимия
наказание: ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което
на осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното
наказание при изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Така определеното наказание на подсъдимия В.П.Г Съдът прецени за
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на
деянието и съответстващите на целите и значението на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК. Съдът счита още, че така наложеното наказание ще допринесе
за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия, като ще го възпре от
извършването занапред на други престъпления от общ характер и ще
въздейства възпитателно и предупредително- възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението– ниска
правна култура от страна на подс. Г. и стремежът му за облагодетелстване по
незаконен начин.
С оглед събраните и обсъдени от Съда доказателства по делото, Съдът
намери за основателен и доказан предявения от пострадалата И. п. гр. иск
6
срещу подс. Г. като Съдът осъди последния да заплати на гражданския ищец
п., представлявана от повереника си адв. Соня Иванова сумата от 15000.00лв.,
представляваща нанесени имуществени вреди на пострадалото лице в
резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано
от 28.02.2017г. до окончателното издължаване, както и направените разноски
по делото за повереник в размер на 3250.00 лева.
Съдът осъди подсъдимия В.Г. да заплати сумата от 600.00 лева в полза
на държавата по сметка на РС-В., представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Воден от горното, Съдът постанови мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7