Решение по дело №1088/2012 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Номер ……………    Година  2012     Град Варна

 

 

Варненският  окръжен   съд                          Наказателно отделение

На осемнадесети октомври

Година две хиляди и дванадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ПЕТЪР МИТЕВ

 

При секретаря А. Б.

Прокурор К. Петрова

като разгледа докладваното от съдия Митев ВНОХД № 1088 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид:

 

         Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурор при ДРП срещу присъдата на Районен съд Девня, V състав, постановена по НОХД № 297/2011г.

         С протестирания съдебен акт, подс. З.П.З. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209 ал. 1 пр. 1 от НК, за което при приложението на разпоредбата на чл. 54 от НК му е било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

След извършено групиране с наказание наложено по НОХД № 208г. на ДРС съдът наложил на подсъдимия едно общо най – тежко, наказание, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като го оправдал по първоначално възведеното обвинение за престъпление по чл. 311 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 3 от НК и по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1  от НК.

С присъдата е уважен предявения и приет за съвместно разглеждане гр.иск в пълен размер от 1360 лв. съответно от по 680 лв. за гр.ищец М.А. и за гр.ищец. С.А., представляващ  обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. 

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски и такси върху стойността на уважения гр.иск.

Със същата присъда е била оправдана подс. МАРИЯНА Д.Д. по първоначално възведеното и обвинение за престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

В протеста най - общо се твърди за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че съдът следвало да признае всеки един от подсъдимите за виновен по обвиненията. Моли се за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нов с осъдителни присъди за всеки един от тях по възведените им от ДРП обвинения.

         Срещу протеста е постъпило възражение от защитата на подс. Д., с молба да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена присъдата. Навеждат се доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

         В съдебно заседание, представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Сочи, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Гр. ищци и частни обвинители, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Процесуалният представител на подс. Д. моли да бъде потвърдена присъдата.

Защитникът на подс. З., не се явява, представя писмена молба, в която моли да бъде даден хода на делото, като навежда доводи за правилност и законосъобразност на съдебния акт и моли за неговото потвърждаване и оставяне без уважение на протеста.

В дадената му от съда последна дума, подс. З. моли да бъде потвърдена присъдата.

         В последната си дума, подс. Д. заявява, че не е виновна и моли присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на изразените становища, позицията на представителя на ВОП, събраните по делото доказателства, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 НПК констатира, че протеста е неоснователен по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ДРС е приел за установено, че подс. З.З. и лицето з. л. Тахирова живеели на съпружески начала в с. Калоян, Варненска област. На 19.01.2009г.  Тахирова била регистрирана като земеделски производител за отглеждане на девет крави. След регистрацията си в НВМС, получила право на субсидии за отглеждането на животни, като получавала субсидиите от ДФЗ по сметка в Банка ДСК, клон гр.Вълчи дол.  Животните отглеждала заедно с подс. З.. Тахирова била в лошо здравословно състояние, като още през 2004г. получила исхемична болест довела до мозъчен инсулт. С течение на времето заболяването и се влошавало, като имала и високо кръвно налягане, което постоянно варирало. Това нейно състояние се наблюдавало от личния и лекар  - св. Тодоров и св. Богданова - фелдшер в с.Калоян, която редовно посещавала Тахирова в дома и във връзка със заболяването и.

На 25.11.2009г. Тахирова си счупила дясната глезенна става при битов инцидент в дома си. Тъй като имала нужда от средства за лечението си, а не можела да се предвижва решила да упълномощи подс.З.  да изтегли средства от сметката и в Банка ДСК гр. Вълчи дол. За целта подс. З. се срещнал с под. Д. *** и я помолил да отидат до дома му, тъй като Тахирова била на легло и не можела да се придвижва. Подс. Д. се съгласила, още повече, че това било част от задълженията и. На 23.12.2009г. подс. Д. *** и помолила техническия сътрудник – св. Костадинка Иванова да изготви пълномощно по образец, като и обяснила, че ще отиде до дома на Тахирова за да може тя да го подпише. Св. Иванова също знаела, че Тахирова не е добре и не може да се предвижва сама. Подс. Д. взела пълномощното и отишла в дома на Тахирова. Там тя я попитала дали е съгласна да подпише пълномощно и Тахирова и отговорила утвърдително. След това Тахирова която била в легнало положение подписала пълномощното в присъствието на подс. Д. и подс. З.. След това подс. Д. занесла подписаното пълномощно в кметството, където св. Иванова положила два печата – изходящ и главния печат на кметството. Подс. Д. също се подписала на печата заверяващ пълномощното и си тръгнала. След известно време в кметството дошъл  подс. З., заплатил таксата и си взел пълномощното.

На 27.12.2009г. з. л. Тахирова починала. На 29.12.2009г. подс. З. решил да изтегли парите от сметката на Тахирова, отишъл в клона на в Банка ДСК гр. Вълчи дол, показал пълномощното на касиера – св. Апостолова, която му изплатила сумата от 1360лв. от сметката на з. Тахирова. Това обстоятелство било узнато от свидетелките М. и С. Ахмедови – дъщери и наследници на Тахирова, които предявили претенциите си и подали жалба в УП – Вълчи дол срещу действията на подс. З.. По случая било образувано  ДП № 2064/10г. по описа на управлението.

В хода на разследването по ДП била назначена и изготвена СГЕ, чието заключение сочи, че подписа изписан със синьо пишещо средство в графа “упълномощител” в изследваното пълномощно № 76/23.12.2009г. не е положен от з. Тахирова. Вещото лице не могло да отговори по категоричен начин на въпроса дали инкриминирания подпис е положен от Марияна Д.Д..

Според заключението на изготвената допълнителна СГЕ е видно, че поради простия строеж на инкриминирания подпис и разликата по структура, форма и посока на движение, на ръкописния текст и подписите на подс. Д. и подс. З. отговорът на въпроса дали горепосоченият инкриминиран подпис е положен от тях се оказва невъзможен.

Заключението на изготвената комплексна СМЕ и СГЕ установява, че исхемичния мозъчен инсулт прекаран от Тахирова не е бил съпроводен с двигателен дефицит на ръцете и това, че останалите установени заболявания не могат да доведат до изменения на почерка. Извършеното сравнение на подписа положен под пълномощното с № 76/23.12.2009г. и подписите поставени, като подписи на лицето з. Тахирова в амбулаторен лист № 000804 от 26.03.2009г. и в заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с рег. № 107721/18.10.2001г. е обосновало извод у вещите лица, че подписа положен  под “упълномощител” в пълномощното с № 76/23.12.2009г. не е положен от з. Тахирова.

Горните фактически изводи първоинстанционния съд е направил, вземайки предвид показанията на свидетелите Апостолова, М.А., С.А., Шабанов, Богданова, П., Сюлейманова, Тодоров, обясненията на подсъдимите, изготвените в хода на досъдебната и съдебна фаза експертизи, както и останалите писмени доказателства по делото прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

В съответствие с правилно установената фактическа обстановка по делото, ДРС правилно е изградил своите правни изводи за извършеното от подс. З. престъпление по чл. 209, ал. 1 пр. 1 от НК. На базата на анализа на доказателствата с акцент показанията на св. Апостолова и обясненията на подс. З. поотделно и в съвкупност предвид тяхната фактическа и логическа връзка съдът е достигнал до единствено възможния и определено доказателствено обоснован извод, че деянието е осъществено именно от подс. З.. Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, посочено по-горе за правилно установена, изцяло се споделя от въззивния състав на ВОС и не би могла да обоснове различни изводи, от тези, до които е достигнала първата инстанция, а именно, че обвиненията по чл. 311 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 3 от НК, по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1  срещу подс. З. и  това по чл. 311 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подс. Д. не са доказани по безспорен начин и същите следва да бъдат оправдани. Наред с това решаващия съд в мотивите си е дал правилен и доказателствено обоснован извод защо приема, че липсват достатъчно категорични и безспорни доказателства за авторството на подс. Д. и подс. З. в деянието наказуемо по чл. 311 ал. 1 от НК, който напълно се споделя от възвивния съд и не е необходимо неговото преповтаряне. Правилно е било индивидуализирано наложеното на подс. З. наказание, като са отчетени всички обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК. Преценени са високата степен на обществена опасност на деянието, а така и сравнително високата степен на обществената опасност на самия подсъдим. Наред с отегчаващите отговорността обстоятелства решаващият съд обективно е преценил и смекчаващите такива - частичните самопризнания и реабилитацията за предходните му осъждания. Наложеното наказанието на подс. З. е справедливо, законосъобразно и кореспондира с целите визирани в чл. 36 от НК.

Отонсно присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди ДРС справедливо и правилно е уважил, като доказан по основание и размер предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за претендираната сумата в размер на 1 360лв.

Предвид горното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакването в протеста е неоснователно, не са налице основания за отменяване или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения ( допуснати на ДП или в с. з.) които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 55 от 05.07.2012г. постановена по НОХД №  297/2011г. на Девненски районен съд.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: