№ 1308
гр. Перник, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720105294 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. Е. Д., ЕГН:********** и
адрес: гр. ****, чрез пълномощника си адв. М., срещу “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес
Център „България“, както следва:
-иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че
Договор за потребителски кредит № 2257686 е нищожен поради противоречие със закона и
неспазване изискването за посочване на правилния размер на ГПР, като противоречащ на
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
-в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, че
Договор за потребителски кредит № 2257686 е нищожен поради заобикаляне на закона и
неспазване изискването за посочване на правилния размер на ГПР, като противоречащ на
чл.22, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
Предявени са в условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горните
искове:
1/ от А. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез пълномощника му адв. М.,
срещу “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“ иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 2257686 е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, вр.
чл. 143 ЗЗП за признаването й за нищожна като неравноправна, съединен в условията на
1
евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването й за нищожна
поради заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
и
2/ от А. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез пълномощника му адв. М.,
срещу “Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за поръчителство № 2257686 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съединен в
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП
за признаването й за нищожна като неравноправна, съединен в условията на евентуалност с
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването й за нищожна поради
заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В исковата молба се излага, че на 14.07.2020г. ищцата сключила Договор за
потребителски кредит № 2257686 с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който последният се
задължил да й предостави сумата 1600,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 18
месеца при ГЛП 39,20% и месечна погасителна вноска от 118,97 лв. Сочи се, че на
основание чл. 4, ал. 1 от договора ищецът сключил договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който се задължила да заплати на
ответника сумата 2174,22 лв., платими на 18 вноски съобразно погасителния план. Твърди,
че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона,
евентуално - поради заобикалянето му, тъй като с невключването на възнаграждението по
договора за поръчителство в ГПР потребителят е подведен относно общия размер на
разходите по кредита, а в случай, че бъде включено в ГПР, размерът му ще надмине
предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит. Сочи, че едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, поради което с договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „Кредисимо“ АД, кредиторът плаща сам на себе си. С оглед
изложеното счита, че предвидената като възнаграждение по договора за поръчителство сума
представлява скрит добавък към възнаградителната лихва единствено с цел да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит
и договора за поръчителство е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която се претендира за поръчител е в
размер, равен на сумата по отпуснатия кредит. В условията на евентуалност твърди, че
клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит и договора за поръчителство нарушава основен
принцип на добросъвестността в гражданските отношения и води до неравновесие в правата
на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че по този начин се стига до заобикаляне на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. По изложените
съображения, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за
производството.
2
В срока за отговор ответникът „Кредисимо“ АД, чрез пълномощника си юрк. Б., е
оспорил иска като неоснователен по съображения, че сключения между страните договор не
противоречи на закона, нито го заобикаля. Сочи, че ищецът е могъл да избере дали да
сключи договора с поръчител. Твърди, че дори да се приеме, че договорът е недействителен
кредитополучателят дължи да върне чистата стойност на кредита. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
В срока за отговор ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г., е
оспорил иска като неоснователен. Твърди, че сключеният между страните договор за
поръчителство представлява валиден договор за поръчка, силата на който „Ай Тръст“ ЕООД
се задължава да отговаря солидарно с ищеца пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на
задълженията по договора за кредит. Сочи, че ищецът е могъл да избере дали да сключи
договора с поръчител. Твърди, че сключеният между страните договор за предоставяне на
поръчителство е съвсем различен от договорът за кредит, „Кредисимо“ ЕАД не е страна по
него и не е поставял сключването му като условие за действителността на договора за
кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
С Определение № 1014/24.03.2022г. на ПРС са приети за съвместно разглеждане
предявения от „Кредисимо“ ЕАД срещу А. Е. Д. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗДПФУР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
686,95 лв. - представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит №
2257686, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба -
21.02.2022г. до изплащането й, съединен в условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД за връщането й като получена без основание.
В срока за отговор ответникът по насрещните искове А. Е. Д., чрез пълномощника си
адв. М., ги оспорва като неоснователни и моли за отхвърлянето им.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
По делото е представена обективирана на хартиен носител електронна
кореспонденция, а именно – имейл от „ КРЕДИСИМО“ ЕАД до посочения от ищеца Д.
електронен адрес от 14.07.2020г., 11:35 часа, в който се сочи, че е приложен подписаният от
заявителя договор, ведно със Стандартен европейски формуляр за избрания от нея заем; и
общи условия.
Не се спори по делото, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №
3
2257686 от 14.07.2020г. Видно от същия ответникът „ КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на
ищеца потребителски кредит в размер на 1600,00 лв., които ищецът се е задължил да го
върне на 18 месечни вноски в размер на 118,97лв. уговорените параметри на кредита са:
Годишен лихвен процент 39.20%, Годишен процент на разходите на заема 47,07%, Обща
сума за плащане 2141,46 лева.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит №2257686
кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение по кредита- поръчителство.
Съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 14.07.2017г. между „Ай Тръст“
ЕООД поръчител и А. Е. Д., поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство
с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо, солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит /“Договора за поръчителство“/. За
поемане на задълженията потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Възнаграждение на поръчителя е 120,79 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит и се дължи на датата на падежа на съответното плащане на
кредита.
Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. по процесния договор за потребителски
кредит №2257686 от 14.07.2020г. ищецът е извършил плащания в общ размер на 913,05
лева.
Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. в случай, че в ГПР, посочен в Договор
за потребителски кредит №2257686, се включи и възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 2174,22 лв., то ГПР би бил в размер на 353,93
%.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесния Договор за
потребителски кредит № 2257686 от 14.07.2020г. приложение намира ЗПК в редакцията след
изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г., приложима към момента на сключване на договора. Предвид
изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски
кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава
ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на
обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за
комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.
6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
4
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 47,07%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора
за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че заемодателят е изпратил на
ищцата обединен погасителен план, в който е включил в месечната й вноска и дължимото в
полза на поръчителя възнаграждение от 115, 41 лв. месечно.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото
5
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи
кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на
кредита не подкрепят доводите на жалбоподателя за доброволност при избора на
обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане
на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор
за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че
реалният ГПР, получен в резултат на изчисленията на вещото лице, при вариант на
изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за възнаграждение поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД, размерът на ГПР възлиза на 353,93%.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно
- при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
6
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прогласи, че процесният договор
за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ
на чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Доколкото уважава главният иск съдът намира, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове на ищеца.
В същото време съдът намира, че следва да се произнесе по насрещния иск на
ответника.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена
в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. в случай, че направените от ищеца
плащания в размер на 913,05лв. бъдат приспаднати само от дължимата главница, то
задължението на ищеца е в размер на 685,95лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди А. Е. Д. да заплати на
"Кредисимо" ЕАД сумата 686,95 лв., представляваща неплатената част от главница по
Договор за потребителски кредит № 2257686, ведно със законната лихва, считано от
подаване на насрещната искова молба - 21.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 322,63лв. за държавна такса и
експертиза, които следва да му бъдат присъдени.
В настоящето производство ищецът е бил представляван безплатно от адв. М. по
договор за правна защита и съдействие от 22.09.2021г. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и предвид направените възражения от ответника, съдът намира,
че следва да осъди ответника да заплати на адв. Боян Брадварски сумата от 380,00лв.,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. Това е
дължимото се възнаграждение за изцяло уважения установителен иск за прогласяване
недействителността на процесния договор.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер
7
на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните
размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика
приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния
закон към момента на сключване на договора за правна помощ.
Това е минималният размер на адвокатското възнаграждение
Съгласно Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС, I
т.о., при уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради нейния
неравноправен характер отговорността за разноски не следва да се разпределя по реда на
чл.78, ал.3 ГПК, тъй като това противоречи на решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-
224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз.Поради това и в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски за настоящето производство.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иск на А. Е. Д., ЕГН:********** и адрес: гр. ****,
чрез пълномощника си адв. М., срещу “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център
„България“, Договор за потребителски кредит № 2257686 от 14.07.2020г., сключен между А.
Е. Д. и “Кредисимо“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на чл. 22,
вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА А. Е. Д., ЕГН:********** и адрес: гр. ****, чрез пълномощника си адв. М.,
да заплати на “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, сумата 686,95лв.,
представляваща неплатената част от главница по Договор за потребителски кредит №
2257686 от 14.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната
искова молба - 21.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ следните искове, предявени в условията на
евентуалност:
-иска на А. Е. Д. срещу “Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
че Договор за потребителски кредит № 2257686 е нищожен поради заобикаляне на закона и
неспазване изискването за посочване на правилния размер на ГПР, като противоречащ на
чл.22, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
-иска на А. Е. Д. срещу “Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 2257686 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съединен в условията
на евентуалност с иск с правно основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за
признаването й за нищожна като неравноправна, съединен в условията на евентуалност с
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването й за нищожна поради
8
заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
-иска на А. Е. Д. срещу “Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузата на
чл. 4, ал. 1 от Договор за поръчителство № 2257686 е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 148, ал.
1, т. 4 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за признаването й за нищожна като неравноправна, съединен в
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването
й за нищожна поради заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл.
19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, да заплати на А. Е. Д.,
ЕГН:********** и адрес: гр. ****, чрез пълномощника си адв. М., сумата от 322,63лв.,
представляваща направени разноски по делото за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, да заплати на адвокат
М. В. М., АК- Пловдив, сумата от 380,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9