Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ граждански състав в
открито заседание, на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При
секретаря : А.Х. като разгледа
докладваното от съдия ДИЛОВА гражданско дело № 5416 по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Пред *** е
депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против ***
с ЕГН **********,*** и *** с ЕГН **********,*** против Н.И.В. от ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Твърди се, че между*** от една страна като
кредитор и Н.И.В. от друга страна, като кредитополучател е сключен договор за
кредит, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10000лв., със срок на
издължаване 20 месеца, считано от усвояване на кредита. Твърди се, че поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя кредитът
е обявен за предсрочно изискуем на основание т.19.2 от ОУ на *** за
предоставяне на кредити за текущо потребление. Твърди, че е било образувано
заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д
3684/2016г. по описа на ***, но срещу издадената заповед за изпълнение е било
депозирано възражение от длъжника. Претендира се да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които била издадена
заповедта за изпълнение в заповедното производство.
Ответницата Н.В. е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции. Твърди се, че въпреки очевидно затрудненото
финансово положение на длъжника, банката – кредитор не е отправила предложения
за предоговаряне на условията по договора при по-облекчен режим за
кредитополучателя, което би довело до редовно плащане на погасителните вноски.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №3684/2016г. по
описа на ***, че на 20.05.2016г. ищецът е депозирал заявление по реда на чл.417
от ГПК, с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника Н.И.В.. Видно
от същото дело е, че съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
като е осъдил ответника да заплати на ищеца
сумата
от 9044.02 лв. – главница, сумата от 582.57 лв. – лихва за
забава от 10.10.2015г. -19.05.2016г.; сума в размер на 5.93лв. – санкционираща
лихва, за периода 18.05.2016 г. -19.05.2016 г.; сума в размер на 120.00 лв. –
заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата 20.05.2016 г. до изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски в размер на 195.05 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
571.34лв.| Видно от приложеното ч.гр.д.3684/2016г. е, че срещу заповедта за е
постъпило възражание. С определение,
връчено на заявителя на 08.07.2016г., на същия е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта, на основание
чл.415, ал.1 от ГПК и такъв е подаден в срок, което
сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
От приложения договор за кредит от 13.09.2013г.
се установява, че между *** от една страна
като кредитор и от друга – Н.И.В., в
качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит по силата на който банката
се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10
000лв., а последния се е задължил да го върне на 120 месечни вноски, като са
уговорили падеж на 10 число на месеца. Страните са уговорили, че при забава на
плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Страните са
уговорили, че последиците от предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а
ако законът го изисква след уведомление до клиента. Съгласно чл. 13 от Общите
условия кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в
случаите когато длъжникът забани уговорените плащания за главница или лихва,
както и по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително
изпълнение. Съгласно в чл.12 от договора неразделна част от договора за кредит
за общите условия, които са връчени на кредитополучателя. По делото е
представен погасителен план, от който е видно че кредитът следва да се издължи
на 120 равни месечни вноски всяка от 154.93 лв на падежа- 10 число от
съответния месец с начало 13.09.2013г. и последна вноска на 13.09.2023г.
От приложеното извлечение от сметка е видно, че ответника е забавил плащането на сумите за
главница и лихва за периода 10.12.2015г.- 10.05.2016г.
От представения препис на нотариална
покана рег.№3989 от 27.04.2016г. на нотариус с рег.№516 на НК и разписка
връчването й №109/09.05.2016г. се установява, че банката кредитор е уведомила
на 09.05.2016г. кредитополучателя, че обявява договора за банков кредит от 13.09.2013г.
за предсрочно изискуем
Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-икономическа експертиза
е, че кредитът отпуснат на Н.И.В. съгласно договор от 13.09.2013г. е усвоен на
16.09.2013г., като по заемната сметка с титуляр Н.В. е преведена сума в размер на 10 000 лв.
ВЛ е установило, че по сметката са постъпвали суми в размер на 3101,92 лв, с
които са погасени главница в размер на 955,98 лв, договорна лихва в размер на
2045,94 лв и такса за предоговаряне на кредита 100 лв. Вл е установило, че
последната пожасителна вноста по кредита е в размер на 89,79 лв. и след тази дата
няма извършени плащания.Сумите които дължи ответницата къв 20.05.2016г.- датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са : главница -
9044,02 лв , договорна лифхва в размер на 582,57 лв за периода 10.11.2015г.-
19.05.2016г., санкционираша лихва за периода 10.04.2016г.- 19.05.2016г. в
размер на 5,93 лв и сумата 120 лв такси , общия размер на неплатеното
задължение към датата на подаваен на заявлението по чл.417 от ГПК е 9893,49 лв..Съдът
кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
При така обсъдените доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
От
обсъдените по-горе доказателства се установява, че между ищеца *** и
ответницата Н.В. е бил сключен договор за кредит,въз основа на който в полза на
кредитополучателя е предоставен кредит в
размер на 10 000 лв. със срок на
договора 120 месеца. С подписване на договора, страните са се съгласили с обективираните
в него и приложимите ОУ уговорки относно начина и срока на връщане, дължимите
лихви и такси, и съответните последици при забава в плащанията. От
представените по делото доказателства се установява, че поради забава на
плащането на сумите за главница и лихви за период повече от 90 дни, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и кредитополучателят/ ответник в настоящото
производство/ е уведомен за това, видно от представената по делото нотариална
покана връчена на ответницата на 09.05.2016г. С оглед на изложеното съдът
намира, че банката –кредитор е упражнила
правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК,
уведомявайки изрично кредитополучателя за това. Ответника в писмения отговор е
направил възражение за нищожност на чл.
8 и чл. 9 от Договора и чл. 7.1, чл. 72. И 7.3 от Общите условия поради
противоречие с с чл. 143 т. 10 от Закона
за защита на потребителите, където законодателят е гарантирал защита на
потребителите срещу неравноправни клаузи. С определението, с което е изготвен
проекто-доклада е указано на ответницата да уточни основанията, на които се претендира нищожност на клаузите
на чл.8 и чл.9 от договора и чл.7.1, чл.7.2 и чл.7.3 от общите условия.
Уточнение в тази насока не е заявено от ответницата в дадения срок, поради
което съдът приема, че няма надлежно въведено възражение за нищожност на тези
клаузи, доколкото не се твърдят основанията за релевираната нищожност. Обстоятелството,
че банката е знаела че кредитополучателят не разполага със средства да погаси
задължението си и не е направила
необходимото за предоговаряне на договора за кредит е неотносимо към упражняване правомощието на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуемост и не обуславя недължимост на последния. С оглед горното, съдът приема, че към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по
процесния договор за кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното
производство размери,предявения установителен иск е основателен и доказан, и следва
да бъде уважен.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4
от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е ,
че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 766,39 лв
представляваща направени разноски в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК,
основателно е искането на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски
направени в исковото производство за държана такса и вещо лице в размер на 445,05 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, че Н.И.В. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА ***,
със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 9044.02 лв. –
главница, сумата от 582.57 лв. – лихва за забава от 10.10.2015г. -19.05.2016г.;
сума в размер на 5.93лв. – санкционираща лихва, за периода 18.05.2016 г.
-19.05.2016 г.; сума в размер на 120.00 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата 20.05.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, №2379/25.05.2016г. по
ч.гр.д.№ 3684/2016г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 766,39 лв, представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№3612/2016г. на ***.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
НА ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 445,05 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: