№ 22
гр. Търговище , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530200832 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ГАЗ - 99“ ООД – гр.Търговище, ЕИК .............,
представлявано от Р.П.С. чрез адв.Ц.И. – АК – Търговище против Наказателно
постановление № 538174 – F564572 от 21.09.2020г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му. В с.з. жалбата
се поддържа от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА – по
съображения, различни от изложените в нея.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 02.08.2020 г. контролни органи от ЦУ на НАП извършили проверка в
търговски обект - автомивка „Л.“ и пункт за годишни технически прегледи,
1
находящ се в гр. Търговище, Промишлена зона, стопанисван от "ГАЗ – 99“
ООД, ЕИК .............. При проверката било установено, че в клетка за измиване №
2 в автомивката е поставен автомат за измиване на самообслужване, включен в
ел.захранване и оборудван с механизъм за приемане на монети, като в него
липсвало ФУВАС. От управителя на дружеството било извършено преброяване на
наличните монети в автомата, за което бил съставен опис. Установената сума била
в размер на 18 лева. При справка в системата на НАП било установено, че към
датата на проверката няма регистрирани ФУВАС на адреса, както и въобще от
дружеството. Резултатите от извършената проверка били отразени в ПИП сер.АА
№ 0389108/ 02.08.2020г. С оглед така установените обстоятелства, инспектор по
приходите в ЦУ на НАП съставил на „ГАЗ -99“ ЕООД АУАН № F 564572/
13.08.2020 г. за нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Въз основа на акта Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление
№ 538174 – F564572 от 21.09.2020г. Посредством същото, за нарушение на чл.3,
ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на
МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на търговеца имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е. и Т..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и
които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 2006 г. предвижда, че
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.8 от ЗДДС лице, което извършва продажби на стоки и услуги чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по
обмен на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС,
2
като фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей,
без да се издава хартиен документ /т. 1/ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал.
2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ
продажбата се издава на хартиен носител /т. 2/. Съгласно предвиденото в чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД
от датата на започване на дейността на обекта.
В случая е доказано и няма спор, че в деня на проверката, служителите на
НАП са установили, че в клетка № 2 в автомивката, стопанисвана от
жалбоподателя, е бил поставен автомат за измиване на автомобили, включен
към ел. захранване и оборудван с механизъм за приемане на монети. Т.е. същият
представлява „автомат на самообслужване", съгласно легалната дефиниция на § 1,
т. 12 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006, според която „автомат на
самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата
срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги,
включително и услуги с развлекателен характер. От приложения към делото опис
се установява, че при извършената проверка, в монетника на автомата в клетка
№ 2 е установена наличност от 18 лв. Следователно въпросният автомат е
функционирал и посредством същия са били осъществявани продажби на услуга,
без да е имал монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС с дистанционна
връзка с НАП. Това обстоятелство се потвърждава и от писмените обяснения на
управителя на дружеството. От показанията на свидетелите се установи, че към
датата на проверката фискални устройства за вграждане в автомати за
самообслужване не са били регистрирани на адреса и въобще от дружеството. От
приложените писмени доказателства е видно, че такива са били регистрирани
след проверката, на 04.08.2020г.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано нарушението на чл.3, ал.1
във вр. с чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ.
Посоченото нарушение е осъществено чрез бездействие и несъмнено то е било
налице и към датата на проверката, респ. датата на установяването му, поради
което, настоящият състав намира, че пороци в НП във връзка с определяне датата
на нарушението не са допуснати.
Видно от § 11 от ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата е издадена
и на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Следователно Наредба № Н-
18/13.12.2006г. представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.
3
С оглед изложеното, правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
който гласи: „ Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ Следователно
следва да е установено дали нарушението е довело или не до неотразяване на
приходи. В случая в НП е посочено, че нарушението е довело до неотразяване
на приходи, без обаче този извод да е мотивиран и да е доказателствено
обезпечен. От събраните по делото доказателства, включително ПИП е безспорно
установено, че провереният обект е включвал и пункт за ГТП, в който
дружеството е имало монтирано и въведено в експлоатация ФУ с № DT555134.
Според писмените обяснения на управителя, сумите, постъпващи в монетниците
в автомивката са били отчитани именно чрез него. Този довод не е опроверган от
доказателствата по делото. При тези данни и при липсата на безспорни
доказателства не би следвало да се приема, че деянието е наказуемо по чл.185,
ал.2, изр.1 от ЗДДС. Съдът намира, че при липсата на категорични доказателства
в тази насока, следва да се приеме, че е налице основание за приложение на изр.2
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която разпоредба е и по-благоприятна за жалбоподателя,
тъй като предвижда по- нисък размер на наказанието. Същевременно не се
вменяват нови факти на жалбоподателя, по които той да не се е защитавал в хода
на административнонаказателното производство. Поради това, съдът намира, че
съобразно изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС, следващата се на дружеството
имуществена санкция следва да е в границите, определени от ал.1 на чл.185 от
ЗДДС /от 500 до 2000лв./. Преценявайки размера й, съдът намира, че сумата от
500 лв. е достатъчна за постигане целите на наказанието, доколкото
нарушението е първо и не са констатирани отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосновават санкция в размер над минимума. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като на
основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС размерът на имуществената санкция бъде
намален от 3000 на 500лв.
Наказващият орган е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение
не е маловажно и е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът
4
споделя това становище, като счита, че не са налице обстоятелства, които да
обосновават извод за по - ниска степен на обществена опасност от обичайната за
този вид нарушения. Установената парична наличност в автомата, както и факта,
че нарушението е първо, обосновават минимален размер на санкцията, но не и
извод за маловажност на деянието. Последното засяга данъчната дисциплина и
установения ред за отчетност на извършваните продажби, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти, поради което не може да
се приеме, че деянието обуславя приложение на чл.28 от ЗАНН.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Доколкото крайният извод на съда е за
изменение на НП, не и за неговата отмяна, съдът счита, че искането е
основателно. Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС.
Следователно в съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за
справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 538174 - F 564572 от
21.09.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП, с което на „.............“ ООД – гр.Търговище, ул.“Ш.“ №4, ап.2, ЕИК
............., представлявано от Р.П.С. с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.2,
изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на
основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3000 до 500 лева.
ОСЪЖДА „.............“ ООД – гр.Търговище, ул.“Ш.“ №4, ап.2, ЕИК
............., представлявано от Р.П.С. с ЕГН ********** да заплати на НАП –
София сумата от 80лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд –Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6