№ 5690
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110154651 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Л. В. К. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1100 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от разстояние №339693 от 17.05.2021г.,
ведно със законна лихва от депозиране на заявлението – 16.06.2022г. до изплащане на
вземането и за сумата от 288,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от
16.07.2021г. до 12.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по
реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ФИРМА твърди, че въз основа на сключен договор за кредит от разстояние
№339693 от 17.05.2021г. е предоставил на ответника Л. В. К. сумата от 1 200 лв., която
е била усвоена изцяло от кредитополучателя и е следвало да бъде върната, ведно с
договорната лихва на 24 месечни вноски. Излага доводи, че при сключването на
договора е уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,15%
годишно. Поддържа, че до депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, ответникът е извършил плащания по
кредита в общ размер от 400,89 лв., които са разпределени, както следва: 100 лв.
главница с падежи 16.06.2021г. и 16.07.2021г., 77,55 лв. договорна лихва, 208,34 лв.
неустойка и 15 лв. такса за извънсъдебно споразумение. Поддържа, че на 13.05.2022г.
1
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което е уведомил ответника чрез
изпращане на имейл. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, моли съда да установи за дължими падежиралите към датата
на постановяване на решението погасителни вноски. Претендира разноски.
Ответникът Л. В. К. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който не оспорва предявените искове.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит между него и ответника в качеството му на кредитополучател с твърдяното
съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от
кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч.,
че кредиторът е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което е уведомил ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Безспорно между страните е, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит от разстояние №339693 от 17.05.2021г., по
силата на който ищецът е предал на ответника сумата от 1200 лв., която последният
се е задължил да върне, ведно с договорна лихва на 24 месечни вноски. Не се оспорва и
обстоятелството, че ответникът е заплатил по сметка на ищеца преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав,
сумата от 400,89 лв. по кредита, след което е преустановил плащанията. Предвид
липсата на оспорване от ответника за наличен дълг по договора в претендирания от
ищеца размер, предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер
на 77,78 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски в размер на 172,22 лв., представляваща заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРАЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, че Л. В. К., ЕГН **********, дължи на ФИРМА,
ЕИК ............., сумата от 1100 лв., представляваща главница по договор за кредит от
разстояние №339693 от 17.05.2021г., както и сумата от 288,75 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 16.07.2021г. до 12.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. К., ЕГН **********, да заплати на
ФИРМА, ЕИК ............., сумата от 77,78 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми
състав, както и сумата от 172,22 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3