РЕШЕНИЕ
№.........
гр. Добрич, написано на 18.03.2020 г. и обявено на 07.04.2020 г. с оглед на
въведената с решение на Съдийската колегия на ВСС забрана за обявяване на
съдебни актове през периода от 16.03.2020 г. до 06.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4022 по
описа на ДРС за 2019 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.108 от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2“, бл.284, вх.А,
ет.1, ап.14.4, представлявано от управителя ***ева, чрез процесуалния представител
адвокат С.Ф.М. с адрес ***, срещу „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от управителя ***, по чл.108 от Закона за собствеността за признаването за
установено спрямо ответното дружество, че ищцовото дружество е собственик на
лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. №*** по силата на договор за
покупко-продажба от 19.03.2018 г., както и за осъждането на ответното дружество
да предаде на ищцовото владението върху
посочения автомобил, а също и за присъждането на сторените по делото разноски. В
първото съдебно заседание при изясняването на фактическата страна на спора
ищцовото дружество чрез своя пълномощник е заявило, че е собственик на
процесния автомобил по силата на договор за покупко – продажба, сключен на
19.03.2018 г. със „СПРИНТ АУТО ВАРНА“ЕООД, за което представя доказателства –
договор и фактура за заплатена цена; автомобилът е бил закупен употребяван. В
исковата си молба ищецът сочи, че на 20.03.2018 г. е сключен договор за
финансов лизинг между него като лизингодател и Билент Севдалинов Антонов като
лизингополучател; на лизингополучателя е предоставен за ползване този автомобил;
с оглед на неизпълнението на задълженията по договора от страна на
лизингополучателя договорът е бил развален, като на *** е била изпратена
нотариална покана; последният е посочил, че автомобилът не се намира в негово
държане, а е предаден на заложна къща като обезпечение на паричен заем;
служители на ищцовото дружество са констатирали, че автомобилът се намира на
паркинг в гр. Добрич, където е оставен от ответното дружество; при проведените
разговори управителят на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич е заявил отказ
за връщане на автомобила, тъй като имало заложен билет и автомобилът бил
заложен от *** за сумата от 2000 лева, поради което ответното дружество е
станало негов собственик и има право да се разпорежда както намери за добре с
него; договорът за залог е невалиден като несключен от собственика на
автомобила и въпреки изрично предвидената в самия договор за финансов лизинг
забрана лизингополучателят да залага или по друг начин да се разпорежда с
актива; отправено е изрично искане до ответното дружество за връщане на
автомобила, като след получен отказ е заведено обезпечително производство и
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) е предал процесния автомобил за пазене на пазач
до приключването на гражданското производство; настоява се за уважаването на
иска и присъждането на сторените разноски, включително тези в обезпечителното и
заведеното във връзка с него изпълнително производство.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея ответникът освен направеното възражение за неподсъдност
на делото на Районен съд – Пловдив е посочил, че изложените обстоятелства не
отговарят на обективната действителност; процесният автомобил никога не е бил
във фактическата власт на ответника; *** през месец януари 2019 година е
оставил управлявания от него лек автомобил на охраняем паркинг, който е бил
собственост и стопанисван от „СИАННА“ЕООД – гр. Добрич с управител ***; на
05.04.2019 г. охраняемият паркинг е бил посетен от *** от град Варна, който е
заявил, че е пристигнал да вземе автомобила от паркинга и да го транспортира на
друго място; *** не е представил пълномощно от собствениците на автомобила и
затова „СИАННА“ЕООД е отказало да го предаде; след отказа *** е отворил лекия
автомобил с ключ, поради което *** и неговият познат ***, с който *** е бил в
договорни отношения, се е наложило да подадат жалба до полицията; в резултат на
жалбата и след извършена проверка автомобилът е бил предаден на *** за
отговорно пазене; на 25.04.2019 г. паркингът е бил посетен от ЧСИ и автомобилът
е преместен на друго неизвестно място; исковата молба е заведена на 08.05.2019
г., т.е. след като автомобилът е преместен на другото място; ответникът не само
никога не е упражнявал фактическата власт върху вещта, но и не му е известно
кой упражнява тази власт към настоящия момент; ответникът никога не е оспорвал,
че собствеността върху лекия автомобил е на посочените в свидетелството за
регистрация лица; настоява се за отхвърлянето на предявения иск и присъждането
на сторените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си защита
ищцовото дружество е заявило, че предявеният иск е основателен и трябва да бъде
уважен; процесният автомобил е бил иззет принудително от ответното дружество
чрез частен съдебен изпълнител и предаден за пазене на пазач; това предаване не
променя юридическия факт на упражняване на фактическа власт от ответника до
момента, в който по силата на постановеното от съда решение ищцовото дружество
ще има право да получи фактическата власт върху автомобила; автомобилът е
предаден на пазач, което не променя фактическата власт, упражнявана от „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич чрез друго лице, каквато е формулировката на
чл.68 от Закона за собствеността; не е опровергана презумпцията на чл.69 от
Закона за собствеността, че владелецът държи вещта като своя, освен ако се
установи нещо друго; от действията на представляващия ответното дружество
категорично става ясно, че той е упражнявал фактическата власт, отричал е
правото на собственост на ищцовото дружество и е отказал да му предаде автомобила;
ответникът след заведеното съдебно производство е признал, че ищецът е
действителен собственик на автомобила; от разпита на свидетеля ***в, който е
пряк очевидец на станалото, се установява, че по-рано ответното дружество
многократно е демонстрирало, манифестирало и заявявало, че е собственик на
автомобила; има издаден заложен билет, а залогът като реален договор
задължително включва във фактическия си състав реалното предаване на вещта; „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич е признало, че е получило фактическата власт
върху автомобила от лицето Билент Антонов; налице са категорични доказателства
и дори признания с представените от ответното дружество документи, че то е
упражнявало фактическата власт до момента на принудителното отнемане на
автомобила; автомобилът е отнет и предаден на пазач принудително с участието на
съдебен изпълнител в изпълнително производство, което доказва, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА
– ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич е упражнявало фактическата власт върху него; то е
отказвало да предаде автомобила и всички действия на ищцовото дружество са били
провокирани от това оспорване на правото на собственост и незаконосъобразното
упражняване на фактическа власт върху чужда вещ; в жалбата си до полицията
управителят на ответното дружество Жулиен Риков е признал, че с него
многократно са се свързвали представители на „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД – гр.
София, но Билент Антонов бил декларирал, че той е собственик; основният правен
въпрос по делото е до кой момент ответникът е упражнявал фактическа власт върху
автомобила; установено е, че ответното дружество е упражнявало фактическата
власт към момента на принудителното му отнемане от ЧСИ Диляна Костадинова; от
правна гледна точка то продължава да я упражнява и досега чрез държането му от
пазача до момента на постановяването на съдебния акт и предаването на
автомобила на собственика му чрез съдебен изпълнител; съгласно чл.470 от ГПК
ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител
прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния
изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния
изпълнител; това е поредното доказателство, че автомобилът е иззет от ответника
и той е упражнявал фактическата власт върху него; без съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да предаде автомобила на ищеца, последният няма
правна възможност да го получи; единствено с изпълнителен лист, издаден като
съдебно изпълнително основание по постановеното осъдително решение за предаването на владението върху автомобила,
е възможно пазачът да го предаде по разпореждане на съдебен изпълнител на
ищцовото дружество като негов собственик; искът по чл.108 от Закона за
собствеността е предявен, защото ищецът е бил длъжен да стори това с оглед на
определения му от съда в обезпечителното производство срок; налице е
категорично противоречие между показанията на ангажирания от ответника свидетел
*** и твърденията в отговора на исковата молба; настоява за уважаването на иска
и присъждането на сторените разноски.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ответното дружество чрез своя
пълномощник е посочило, че предявеният иск е неоснователен; в хода на
производството са събрани категорични доказателства, че реалното владение върху
вещта никога не е било на ответното дружество, а същата се е владяла и държала
от юридическото лице, което е стопанисвало охраняемия паркинг; между
физическото лице Билент Севдалинов Антонов и ответното дружество е имало
договорни отношения във връзка с предоставянето на паричен заем и издаването на
заложен билет, но не е било извършено фактическото предаване на владението
върху процесния лек автомобил; след като *** не е представил копие от
свидетелството за регистрация, с което да установи своята собственост,
издаденият заложен билет е бил анулиран в частта на оставянето на автомобила в
залог по предоставения паричен заем; има разминавания между показанията на
ангажирания от ищеца свидетел ***, който е посочил, че на 25.04.2019 г. се
срещнал с управителя на ответното дружество в кафенето на „АГРОХИМИКАЛИ“ в гр.
Добрич и последният му бил заявил, че автомобилът е негова собственост, с
отразеното във връчената разписка от ЧСИ по изпълнително дело №20199010400247,
че управителят на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич след поканата на ЧСИ
категорично е отказал да получи документите по изпълнителното дело, заявявайки,
че автомобилът не е негова собственост; *** е заявил на съдебния изпълнител, че
автомобилът не е негова собственост, което не кореспондира с показанията на
свидетеля на ищцовата страна; за процесния автомобил е бил съставен протокол за
отговорно пазене от длъжностно лице от МВР, като за пазач е бил назначен свидетелят
***; след съставянето на протокола за отговорно пазене при появата на ЧСИ той е
уведомил органите на полицията, защото е бил длъжен да го стори, след като те
са му вменили като задължение да пази процесната вещ до приключването на
проверката; от приложените по делото материали, включително прокурорската
преписка, е видно, че автомобилът е върнат след произнасянето на дежурния прокурор
и предаден на ЧСИ; едната от докладните записки съдържа данни за устно
уведомяване на дежурния прокурор и той е разпоредил автомобилът да бъде
предаден на съдебния изпълнител; от изискания от Районна прокуратура – Добрич и
приложен по делото протокол за разпит като свидетел на *** става ясно, че той
никога не е твърдял да притежава собствеността върху процесния лек автомобил и
никога не е упражнявал фактическата власт върху тази вещ; в действителност ***
е въвел в заблуждение ответното дружество, че е собственик на автомобила, като
е попълнил за това декларация, но не е представил никакъв документ за
собственост; затова сключеният договор за залог е недействителен и не е породил
правно действие; лекият автомобил никога не се е намирал във фактическото
владение на ответното дружество, а *** сам е избрал на кой охраняем паркинг да
го остави и е предал ключовете на лицето, което се е намирало на паркинга; към
датата на завеждането на делото, а и към настоящия момент автомобилът на
практика се намира във фактическата власт на ищцовото дружество; „ЗАЛОЖНА КЪЩА
– ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич никога не е упражнявала фактическата власт върху
процесната вещ, не е претендирала за собствеността върху нея и не е дала повод
за завеждането на настоящото производство; прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по обезпечителната мярка; настоява за присъждането на сторените
по делото разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск по чл.108 от Закона за собствеността е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Между
страните не се спори, че по силата на договор за покупко – продажба на МПС от
19.03.2018 г. (на лист 9 от делото) „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД – гр. София е
станало собственик на процесния лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. №***.
Ответното дружество не оспорва това обстоятелство. Спорният по делото въпрос е за
осъществяваната фактическа власт върху лекия автомобил към момента на
завеждането на исковата молба и към момента на приключването на устните
състезания. Безспорно към момента на завеждането на исковата молба (на 08.05.2019 г. пред Районен съд - Пловдив) и към момента на приключването на устните състезания
с протокол за опис на движима вещ от 25.04.2019 г. на основание на чл.470 от ГПК същата е била предадена за пазене на пълномощник на ищцовото дружество.
Самото предаване за пазене е осъществено след проведено производство за
обезпечаване на бъдещ иск на „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД – гр. София срещу „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич по чл.108 от Закона за собствеността, като
съдебният изпълнител е осъществил действията си въз основа на издадената от
Районен съд – София обезпечителна заповед за налагането на запор върху
процесния автомобил. Завеждането на обезпечителното производство на 12.04.2019
г. се е наложило поради невъзможността за доброволно предаване на автомобила,
предизвикана от действията на управителя на ответното дружество при намирането
му на 05.04.2019 г. на охраняем паркинг от представители на ищцовото дружество
и подадените във връзка с това жалби до полицейските органи. Че автомобилът е
бил във фактическата власт на ответното дружество става ясно както от
подадената от управителя на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич жалба на
10.04.2019 г. до началника на Първо РУ на МВР – Добрич (на лист 43 от делото), в която същият сочи следното: „…На 16.01.2019 г. ми
бе заложен автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 270“ с рег. №***…Заложеният от *** автомобил бе
паркиран лично от него на паркинг в гр. Добрич, собственост на „СИАННА“ЕООД,
след което ми донесе ключовете в офиса…Казах на ***, че не може така да се
вземе този автомобил, тъй като при мен е оставен от *** и тази вещ е
заложена…..“, така и от докладната записка на служителите на полицията,
посетили платения паркинг във връзка с възникнал между групи хора спор относно
изземването на автомобила от частен съдебен изпълнител на 25.04.2019 г. (на лист 46):
„…Установено е, че *** е заплатил няколко вноски по лизинга и залага автомобила
в „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич, собственост на ***, който заплаща
сумата от 2000 лева на *** срещу залог на автомобила и заминава за Германия,
като оставя автомобила на платен паркинг ….Ключовете и документите предава на ***
в заложната къща…“. В намиращия се на лист 49 от делото протокол за разпит на
свидетел от 04.11.2019 г. *** е посочил: „…На 16.01.2019 г. в моята заложна
къща беше заложен лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е270“ с рег. №В2575ВТ. Той беше
заложен от ***….Но ми направи впечатление, че в малкия талон като собственици
фигурират „МОНИКА КОМЕРС“ЕООД и Билент Антонов….На 05.04.2019 г. през деня ми
се обади ***, който държи паркинга, и каза, че идвали представители на „МОНИКА
КОМЕРС“ да вземат автомобила. Взех да обяснявам на Иван, че мерцедесът е
заложен при мен и не може да бъде взет. Иван им е дал ключа, те са тръгнали да
го палят, а когато аз му казах по телефона, че нямат право без документ и без
представители на полицията, като са чули за полиция, те са му върнали ключа и
са заминали… След това няколко дни бях търсен постоянно от представители на
„МОНИКА КОМЕРС“, които искаха информация за автомобила, а аз им отговарях, че
той е заложен при мен и мога да го върна на всеки, който ми донесе документ за
собственост, или решение на компетентен орган, само с представители на
полицията…“. По този начин самият управител на ответното дружество в дадените
под страх от наказателна отговорност пред друг държавен орган показания е
признал, че автомобилът е бил в негова фактическа власт до изземването му от
съдебния изпълнител. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на
ангажирания от ищеца свидетел *** и не се опровергават от тези на ангажирания
от ответника свидетел *** (последният
потвърждава, че *** е присъствал при изземването на автомобила от частния
съдебен изпълнител). Доколкото назначеният въз
основа на издадената заповед в обезпечителното производство пазач на автомобила
има за единствена задача да обезпечи неговото запазване до окончателното
разрешаване на спора (за което именно е заведено настоящото производство), то с посочените по-горе доказателства е установена упражняваната
фактическа власт от ответника върху автомобила. И третата предпоставка за
уважаването на ревандикационния иск е налице – липсата на правно основание за
осъществяването на държането/владението на автомобила от страна на „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич. В жалбите си до полицейските органи управителят
на ответното дружество е посочил, че автомобилът имал двама собственици и това
било записано в неговия талон. От намиращия се на лист 17 от приложеното гр.
дело №7203/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив заверен препис от
свидетелството за регистрация е видно, че това не е така – единствено ищцовото
дружество е посочено за собственик, а *** за негов ползвател; очевидно при
сключването на договора за залог (впоследствие
анулиран) ***
се е заблудил относно правното значение на отделните графи, които фигурират в
свидетелството за регистрация на процесното МПС. Ответното дружество в рамките
на проведеното съдебно производство не само не е отрекло липсата на правно
основание за осъществяваното фактическо владение, но дори е анулирало сключения
между него и ползвателя договор за залог и издадения заложен билет. С оглед на
изложеното предявеният иск по чл.108 от Закона за собствеността е основателен и
трябва да бъде уважен.
С оглед
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени
разноски по гр. дело №4022/2019 г. по описа на ДРС в размер на 1180 лева (в
това число 220 лева внесена държавна такса и 960 лева заплатено адвокатско
възнаграждение). В съответствие с т.5 от Тълкувателно решение №6/2012 г. от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на ищцовото
дружество трябва да бъдат присъдени направените разноски в обезпечителното
производство по частно гр. дело №21109/2019 г. по описа на Районен съд – София
в размер на 290 лева (в това число 40
лева внесена държавна такса и 250 лева заплатено адвокатско възнаграждение –
същото не е прекомерно, тъй като е в по-нисък от минималния размер от 422.50
лева, определен съгласно чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и направените разноски по образуваното въз основа на
издадената обезпечителна заповед изпълнително дело №20199010400247 в размер на
897.40 лева (в това число общо 297.40 лева внесени такси и възнаграждение на
вещото лице по изпълнителното дело (за
образуването на изпълнителното дело, изпращането на съобщение, авансова такса
за извършването на опис, окончателна такса за извършването на опис и внесен
депозит за вещото лице) и 600 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ЖАКА“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***,
представлявано от управителя ***, че „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от управителя ***,
е собственик по силата на договор за покупко – продажба от 19.03.2018 г. на лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. №***, като ОСЪЖДА „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД
– гр. Добрич да предаде на „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД – гр. София владението върху
посочения по-горе лек автомобил.
ОСЪЖДА „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ЖАКА“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич***,
представлявано от управителя ***, да заплати на
„МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ***, представлявано от управителя ***, сумата от 2367.40 лева (две хиляди триста
шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляваща сбор от направените
разноски по гр. дело №4022/2019 г. по описа на ДРС, производството по
обезпечаването на предявения иск и изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадената обезпечителна заповед.
Посочена от ищеца банкова сметка, *** – банкова сметка *** „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД – гр. София с BIC *** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: