РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.. Т.
при участието на секретаря Х.. И.
като разгледа докладваното от С.. Т. Гражданско дело № 20213110117670 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Т. И., с ЕГН
********** и адрес гр. ***чрез пълномощник адв. Р.Р. – АК ***срещу ***“ АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр. *** с която е предявен частичен иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2210 /
две хиляди двеста и десет/ лева, част от вземане в общ размер на 3290 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по
собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***(увредени детайли:
калник преден ляв, калник заден ляв, врата предна лява, праг преден ляв, врата задна лява,
лайсна врата предна лява, панта на врата предна лява долна) при ПТП настъпило на ***г.
около 14:00 часа в гр.***по вина на водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2021г.
до окончателно изплащане на вземането.
Изменение на исковата претенция е допуснато с протоколно определение от
11.04.2022г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около 14:00 часа в гр.*** по вина на водач на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с ДКН ***настъпило ПТП със собствения на ищеца лек автомобил марка „***“,
1
модел „***“, с ДКН ***. Водачът на лек автомобил *** се движел по ул. „***“ с
несъобразена скорост, загубил контрол върху управлявания от него автомобил и блъснал
движещия се срещу него автомобил *** Виновният водач напуснал мястото на ПТП и след
подаден сигнал и извършени оперативно-издирвателни действия от служители на сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Варна бил установен водачът на лек автомобил ***
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № ***от служител на сектор
„ПП“ при ОД МВР – ***, в който било посочено, че виновен за възникване на
произшествието е водачът на лек автомобил *** с ДКН ***.
Автомобилът на виновния за произшествието водач бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
Вследствие на произшествието възникнали увреждания по автомобила на ищеца,
който бил представен за оглед пред застрахователната компания на виновния водач за
образуване на щета, оглед на автомобила и изплащане на застрахователно обезщетение.
Въз основа на предявената застрахователна претенция била образувана
застрахователна щета № ***.
При извършения от представители на ответника оглед на автомобила били
констатирани увреждания по калник преден ляв, калник заден ляв, врата предна лява, праг
преден ляв, врата задна лява, лайсна врата предна лява, панта на врата предна лява долна.
На 25.08.2021г. по посочената от ищеца банкова сметка, от страна на ответното
дружество била заплатена сума в размер на 1305.29 лева.
Ищецът счита, че средната пазарна стойност за отстраняване на щетите по
автомобила му е в размер на 4600 лева, като незаплатения остатък от дължимото от
ответника застрахователно обезщетение било в размер на 3290 лева.
Ищеца прави искания по доказателствата, моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна.
Не оспорва настъпването на твърдяното в исковата молба произшествие по вина на
водача на лек автомобил *** с ДКН ***, който е бил застрахован към момента на инцидента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Не се спори
също причиняването на щети по автомобила на ищеца, извършването на оглед на
автомобила от служители на застрахователя и изплащането на застрахователно обезщетение
в размер на 1305.29 лева на 25.08.2021г.
На същата дата ищецът подал писмено възражение относно размера на полученото
застрахователно обезщетение, на което бил изпратен отговор от 26.08.2021г.
Ответникът поддържа, че с подаденото уведомление за щети от 09.08.2021г. ищецът
се съгласил застрахователното обезщетение да бъде определено съгласно разпоредбите на
Кодекса на застраховането и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
2
причинени на МПС към Наредба № 24/ 08.03.2006г. Застрахователно обезщетение се
дължало по действителна стойност на вредата, на база цитираната методика към момента на
реализиране на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума.
Ищецът не отремонтирал за своя сметка щетите по автомобила се и не искал
тяхното възстановяване от застрахователя. Размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение бил достатъчен за да репарира вредите, причинени на автомобила на ищеца,
вследствие на настъпилото застрахователно събитие, така че той да стане отново годен за
обичайната си употреба. Към момента на произшествието автомобилът на ищеца бил със
срок на експлоатация 18 години и следвало да се отчете неговото овехтяване. Не била
доказана необходимост ремонтът на автомобила да се извърши в официален на марката
сервиз, съответно да се използват цени за оригинални части.
Ответникът оспорва исковата претенция по размер, моли за отхвърляне на същата и
присъждане на разноски, прави искания по доказателствата.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С протоколно определение от 11.04.2022г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че на ***г. в гр. ***е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДКН ***и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***;
вината за настъпване на произшествието е на водача на лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с ДКН ***; към момента на възникване на ПТП, автомобилът управляван от виновния
водач е бил застрахован по действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество; лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***е собственост на ищеца
С.Т.И.; увредените вследствие на произшествието детайли по автомобила на ищеца,
констатирани при оглед от служители на ответното дружество са калник преден ляв, калник
заден ляв, врата предна лява, праг преден ляв, врата задна лява, лайсна врата предна лява,
панта на врата предна лява долна; на 25.08.2021г. ответното дружество е изплатило на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1305.29 лева.
Липсва спор относно фактите, които пораждат задължение за ответното дружество
да изплати застрахователно обезщетение на ищеца.
Спорът между страните е дали изплатеното застрахователно обезщетение е
достатъчно за възстановяване на вредите по автомобила на ищеца, настъпили от процесното
ПТП.
За изясняване на посочения спорен въпрос по делото са ангажирани специални
знания посредством назначена съдебна автотехническа експертиза.
В заключението си вещото лице определя стойността на необходимите разходи за
3
възстановяване на увредените детайли по автомобила на ищеца в размер на 1657.34 лева
съгласно Методика по Наредба № 24 от 08.03.2006г. и в размер на 3523.08. лева по средни
пазарни цени за нови резервни части от алтернативни доставчици и средна пазарна цена за
труд.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и неоспорено от
страните по делото /л.80-84/.
Съгласно утвърдената трайната практика на ВКС, напр. Решение № 52/08.07.2010г.
по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; Решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на
ВКС, т.о.; Решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и Решение №
165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КНФ.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал.1 КЗ във вр. с ал. 3, като
последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е
уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от КЗ. В
случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за
поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на направените за
ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. В
настоящия случай ищецът не е представил доказателство за извършен собствен ремонт на
МПС, поради което важи правилото за определяне на размера по чл.429 КЗ.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите,
които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние преди
увреждането и когато се установи, че се касае за разходи за поправка на вреди, които са
близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ икономически е необосновано
тяхното обезщетяване, т.е. отговорността е лимитирана от застрахователната сума.
По изложените съображения съдът намира, че дължимото от ответника
застрахователно обезщетение е в размер на 3523.08 лева, като след приспадане на
4
изплатената на ищеца сума от 1305.29 е дължим остатък от 2217.79 лева. Предявения
частичен иск е за сума в размер на 2210 лева, по-ниска от дължимия неизплатен остатък на
застрахователното обезщетение, поради което исковата претенция се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказано сторени разноски. Направените от ищеца разноски са в общ размер на
239 лева, като следва изцяло да се възложат в тежест на ответника. На основание чл.38 от
Закона за адвокатурата в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 385 лева, което отново да се възложи
в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на С. Т. И., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 2210 / две хиляди двеста и десет/
лева, част от вземане в общ размер на 3290 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли: калник преден ляв,
калник заден ляв, врата предна лява, праг преден ляв, врата задна лява, лайсна врата предна
лява, панта на врата предна лява долна) при ПТП настъпило на ***г. около 14:00 часа в
гр.*** по вина на водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован
при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2021г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на С. Т. И., с ЕГН ********** и адрес гр. ***сумата от 239 лв. /двеста тридесет и девет/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З***“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р.В. Р. – АК ***, личен номер ********** и служебен адрес гр. *** сумата от 385
лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
5
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6