Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. Враца, 03 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 05.12.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при
секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 2998 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, ет. 2 срещу П.Б.Д. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че на
28.02.2016 г. в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, на ул. „Митрополит Паисий“, до бл.
140 е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил
„Форд Фиеста” с рег. № *******, управляван от ответника П.Б.Д., е блъснал
паркирания зад него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
собственост на и управляван от Г.Г. Н. и е причинил на последния имуществени
щети. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП е поведението на ответника П.Б.Д.,
което било в нарушение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно:
ответникът без да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен, извършил
маневра движение на заден ход, при което блъснал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *******. Ищецът твърди, че във връзка с гореописаното е
образувана щета № 0601-1361-16-4027773 от 01.03.2016 г. Предвид обстоятелството,
че причинилият ПТП автомобил имал действаща към датата на ПТП полица
„Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество, а пострадалият автомобил имал
действаща към същата дата застрахователна полица „Каско“ в „Лев Инс“ АД, ищецът
след направена оценка на щетата изплатил на застрахователя по застраховка
„Каско“ – „Лев Инс“ АД сумата 684,75 лв. за ремонт на увредения автомобил.
Поддържа се също, че ответникът П.Б.Д. напуснал мястото на ПТП преди идването
на органите за контрол на движението по пътищата и по този начин виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, поради което дължи заплащане на причинените от
него вреди на встъпилия в правата на увреденото лице застраховател, ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Въпреки отправената покана
ответникът не възстановил на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение.
При тези фактически твърдения ищецът отправя искане до съда
да осъди ответника да му заплати сумата 699,75 лв.-главница, представляваща
изплатено от ищеца на трето увредено лице обезщетение по щета №
0601-1361-16-4027773 от 01.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-04.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 15,00 лв.-ликвидационни разноски.
Искът е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса
на застраховането (КЗ).
Ответникът П.Б.Д.,
чрез пълномощника си адв. М.С.Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан
по следните съображения: в разглеждания случай липсват доказателства описаното
в протокола за ПТП поведение на ответника да представлява нарушение на
конкретна разпоредба на ЗДвП; между участниците в ПТП не е бил налице спор
относно механизма за настъпването му; причинените от ПТП щети на пострадалия
автомобил не са от такова естество, че да пречат на движението му на собствен
ход; за процесното ПТП липсва нормативно установено задължение да бъде посетено
от органите за контрол на движението по пътищата, поради което дори ответникът
да е напуснал мястото на ПТП, това напускане не е извършено в хипотезата на чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от представената полица
№ 93001510020060/01.04.2015 г., че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******
бил застрахован при застрахователно дружество „Лев Инс” АД по застраховка
„Каско на МПС” за периода от 02.04.2015 г. до 01.04.2016 г.
Видно от представеното свидетелство за регистрация, част I, горепосоченият автомобил е собственост на Г.Г. Н. с ЕГН **********.
Страните не спорят и се установява от представената
разпечатка от електронната система на Гаранционен фонд, че към датата на ПТП
управляваният от ответника автомобил с рег. № ******* е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ с № BG/02/115002252840, сключена с ищцовото застрахователно дружество „Бул Инс“
АД.
По делото е представен протокол за ПТП № 1612084 от 28.02.2016
г., съгласно който управляваният от ответника П.Д. лек автомобил с рег. № 8140
ВВ, без да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен, извършил
маневра движение на заден ход, при което блъснал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ******* и причинил на последния материални щети, подробно
описани в протокола, след което напуснал мястото на ПТП, без да изчака органите
за контрол на движението по пътищата. В протокола е отбелязано, че участник 1 –
ответника П.Д. е напуснал, като същевременно е вписано, че на същия е издаден
талон за кръвна проба. Протоколът е подписан от длъжностното лице-съставител и
от двамата участници в произшествието, като последните не са вписали
възражения.
В протокола за ПТП е посочено, че на участник 1 – ответника
П.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 516507
(непредставен по делото) за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП,
гласяща, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Г. Н. – собственик на пострадалия автомобил и свидетелката Л.Д.–
майка на ответника.
Свидетелят Г. Н. дава показания, че на 28.02.2019 г. бил
паркирал автомобила си на паркинг в близост до бл. 140 в ж.к. „Дъбника”, гр.
Враца, като половината от колата била на тротоара, а другата половина – на пътя
и нямало препятствие, което да скрива автомобила. След два часа свидетелят се
върнал до колата и видял, че същата е ударена – имало изкривен калник, броня,
врата и теглич, като свидетелят веднага се обадил на полицията. Когато
свидетелят паркирал, било още светло, а когато се върнал вече се било стъмнило.
Скоро на място пристигнали полицаи и написали протокол за ПТП, в който вписали
ответника като извършител на нарушението, довело до ПТП, а след около 20 минути
довели и виновния водач, за което съставили втори протокол. Виновният водач се
оказал син на братовчедка на свидетеля, а именно ответника П.Д.. Ответникът не
оспорил, че е блъснал колата на свидетеля, между него и свидетеля Г. Н. липсвал
спор относно начина на възникване на ПТП и вината за това. Свидетелят нямал
претенции към ответника, тъй като колата му имала покритие по застраховка
„Каско”, но държал да се състави протокол за ПТП, за да може да ползва
застраховката.
Свидетелката Л.Д.дава показания, че си спомня за процесния
инцидент и че нейният син – ответникът П.Д., веднага след като причинил
инцидента напуснал местопроизшествието, като едновременно с това се обадил на
свидетелката. Казал на майка си, че е блъснал една кола и е напуснал, а тя го
посъветвала да съобщи за това в полицията, което синът й сторил. Когато
свидетелката и ответника пристигнали на местопроизшествието до бл. 140 в ж.к.
„Дъбника”, полицаите вече пишели протокол, а край тях бил собственикът на
ударената кола, който се оказало, че е братовчедът на свидетелката Г.Г.. И
двата автомобила – участници в ПТП, били в движение. Свидетелката попитала Г.
дали да му дадат пари, тъй като колата му била ударена от нейния син, но Г.
казал, че няма нужда, тъй като колата му е застрахована с полица „Каско”.
Свидетелката предложила на полицаите да изпробват сина й за алкохол с дрегер
или да му вземат кръв за изследване, но полицаите казали, че няма нужда и след
като били съставени и подписани съответните протоколи, освободили нея и сина й.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по
отношение на свидетелката Л.Д., съдът намира показанията и на двамата свидетели
за добросъвестно дадени и съответстващи на писмените доказателства по делото и
им се доверява напълно.
Видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства, за процесното ПТП при ищцовото застрахователно дружество е
образувана щета № 0601-1361-16-4027773 от 01.03.2016 г., като ищецът „Бул Инс“
АД извършил прихващане с насрещна страна „Лев Инс“ АД на задължения/вземания по
застрахователни щети, сред които и процесната такава, т.е. изплатил на
застрахователя по застраховка „Каско“ „Лев Инс“ АД сумата 709,75 лв. като
обезщетение.
Видно от банково бордеро от 31.03.2016 г., „Лев Инс“ АД е
превело на Г.Г. Н. сумата 794,55 лв. с основание „щета № 0601-1361-16-4027773”.
Представена е и регресна покана до ответника П.Д. за процесната
сума, без доказателства да е връчена на адресата.
От приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 28.02.2016 г. около
21.30 часа, на ул. „Митрополит Паисий” в ж.к. „Дъбника”, гр. Враца е възникнало
ПТП, като управляваният от ответника П.Д. лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № ******* е блъснал
паркирания зад него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
собственост на и управляван от Г. Н. и е причинил на конкретно посочени в
заключението имуществени щети. Причина за настъпването на ПТП е поведението на
ответника, който е предприел маневра „заден ход”, без да се увери, че пътят зад
него е свободен. Причинените имуществени щети са пряка последица от настъпилото
ПТП. Действителният размер на причинените имуществени щети към датата на ПТП е
684,75 лв.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ в редакцията му,
действала към датата на ПТП – ДВ, бр. 102 от 2015 г., застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата в редакция към ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г. създава
задължение на участниците в произшествие, с което са причинени само имуществени
вреди да окажат съдействие за установяване на вредите от произшествието, като
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и да уведомят съвместно службата за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, а ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него – без да напускат местопроизшествието, да
уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания.
Видно е, че цитираният текст не изисква в случаите на ПТП с
причинени само имуществени вреди и липса на спор между участниците в ПТП
относно обстоятелствата, свързани с него, изчакването на органите на контрол на
движение по пътищата, което е елемент от фактическия състав на чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ.
За да възникне правото на регрес на застрахователя, се
изисква посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. В чл.
125 от Закона за движението по пътищата са предвидени случаите, в които е
задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, като
съгласно т. 5 на цитирания текст с редакцията си към датата на ПТП, посещението
от контролните органи по закон е задължително, когато има съмнение, че участник
в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или
не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство, а
съгласно т. 7 – когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. Нито една от тези предпоставки не е доказана по делото,
като в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произтича претенцията
му.
Свидетелката Л.Д.установява по категоричен начин, че е
предложила на органите за контрол ответникът П.Д. да бъде изпробван за алкохол,
но това не се е случило по независещи от него причини, а именно контролните
органи са счели, че не е налице такава необходимост. В тази връзка следва да се
отбележи, че ответникът първоначално е напуснал мястото на ПТП, което е и
вписано в протокола за ПТП, но от показанията на свидетеля Г. Н. се установява,
че ответникът се е появил на мястото на ПТП около 20 минути след обаждането в
полицията, а протоколът за ПТП е подписан и от ответника, т.е. поведението на
ответника не е било пречка същият да бъде изпробван за алкохол.
От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че между участниците не е имало каквото и да било разногласия относно
обстоятелствата около ПТП. В тази насока съдът цени и протокола за ПТП, който е
подписан и от двамата водачи, не са направени възражения от ответника за
причините и условията по ПТП, а протоколът е съставен по данни на участниците,
доколкото служител на МВР не е присъствал по време на настъпване на инцидента.
Не е налице и второто допълнително условие, което към
момента вече е отменено като изискване, но е съществувало към датата на ПТП, а
именно едно от МПС-та да не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети. От гласните доказателства се установява
несъмнено, че и двата автомобила са могли да се движат на собствен ход след
инцидента. В същата насока е протоколът за ПТП, в който са описани повреди по
двата автомобила, които не са от естество да препятстват възможността на
автомобилите да се движат след удара, защото не засягат такива техни части и
детайли, които да пречат на движението им.
От представените по делото доказателства не се установява
наличието на други обстоятелства по чл.
125 от Закона за движението по пътищата, обосноваващи задължителност на
явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, поради което и
с оглед наличните по делото данни следва да се приеме, че напускането на ПТП от
страна на ответника не е сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т.
е. когато явяването на органите за контрол на движение по пътищата е
задължително по закон. Следва също да се има предвид, че ответникът се е
завърнал на мястото на ПТП преди да е съставен протокол от органите на МВР,
съдействал е за установяване на механизма на ПТП и вида и размера на
причинените имуществени вреди. Оттук следва, че не са налице основания за
ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени
от ищцовото застрахователно дружество по силата на сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение въобще не е необходимо
да се излагат съображения досежно останалите елементи от фактическия състав на
регресната претенция, свързани с изследване на вината на ответника, определяне
на размера на застрахователното обезщетение за вредите, изплащането му и
поканата за плащане, доколкото те биха имали значение само ако бяха доказани
обсъдените по-горе условия за възникване на регресното вземане на
застрахователя.
От горепосоченото следва извод за неоснователност и
недоказаност на предявената искова претенция.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. за внесен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 срещу П.Б.Д. с
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 699,75 лв.-главница,
представляваща изплатено от ищеца на трето увредено лице обезщетение по щета №
0601-1361-16-4027773 от 01.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-04.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 15,00 лв.-ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 да заплати
на П.Б.Д. с ЕГН ********** *** сумата 300,00 лева –направени по гр. дело № 2998/2019 г. на Врачански
районен съд разноски за внесен адвокатски хонорар.
Районен съдия: