Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 21.10.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на двайсети септември през две хиляди и деветнайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
ПЛАМЕН ПЕНОВ,
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№393/2019г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.344,ал.1,т.1 и т.2, чл.187,т.8 и т.9 и
чл.190 от КТ.
С Решение № 102/09.05.2019г.,постановено
гр.д.№582/2012г. РС-Ловеч е отхвърлил исковете на Х.П.К. *** против
„МИРО”ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
представлявано от Р.М.И.- Управител, с
правна квалификация по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ-за признаване за незаконно уволнението на Х.П.К.,
обективирано в Заповед № 5/09.02.2012 г. на Управителят на „МИРО”ООД и неговата отмяна и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност-”Продавач–бензиностанция”,с място
на работа обект Бензиностанция „МИРО”ООД–гр.Ловеч, намиращ се на адрес
гр.Ловеч, ул.”Велико Търново”№3, като
неоснователни и недоказани. На основание чл.78,ал.3 от ГПК, Х.П.К. е осъден
да заплати на „МИРО”ООД с ЕИК ***, сумата от 400лв.- разноски по делото.
Против решението е подадена е въззивна жалба от Х.П.К. ***,
чрез адв. А.Х.Х. - САК, със съдебен адрес:***,an.5, моб, тел. ***, e-mail: ***.bg. Счита,че е постановено при
нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано, поради което моли да
се отмени изцяло и се постанови ново, с което се уважи изцяло исковата
претенция.
За безспорно установено и доказано в
настоящия процес приема сключеният между страните Трудов договор
№15/19.06.2008г.,с който Х.К. е бил назначен на длъжност „Продавач -бензиностанция"
при „Миро" ООД-Ловеч. Трудовият договор е бил за определен
срок-19.12.2008г. Уговорено е основно месечно възнаграждение о размер на
350.00лв, което се изплаща окончателно всеки месец. Не се спори в
производството, че при възникване на трудовото правоотношение К. е бил запознат
с длъжностната характеристика за длъжността „Продавач в магазин", което е
удостоверил с подписа си.
Освен тези безспорни факти, останалите
разсъждения на първоинстанционния съд счита за напълно нелогични. Твърди,че са
изградени върху един повърхностен, удобен за ответната страна - работодател
анализ, поради което са неправилни и в пряк дисонанс с материалния закон. На
практика, въпреки ясно разпределената доказателствена тежест в доклада по
делото и указанията за доказване законността на уволнението, които са в тежест
на „Миро"ООД-Ловеч, в постановения и обжалван акт съдът самоволно изземва
тази функция на ответната страна и с анализа на представените доказателства
наглася една удобна законова структура „доказваща” законността на уволнението.
Развива,че от неоспоримата константна
практика по въпросите за провеждане на дисциплинарно производство и
последващите го актове, е ясно, а и решаващият съд в началото правилно приема,
че ищецът оспорва издадената заповед за уволнение, като твърди, че е
незаконосъобразна. По трудови спорове, за уволнение, доказателствената тежест
лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е
упражнил правото си. В тежест на работодателя е да докаже твърдените нарушения
на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното най-тежко наказание. В
конкретния случай работодателят е издал процесната Заповед № 5/09.02.2012г., с
която е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение" и с която е прекратено
трудовото правоотношение. Съдът приема, че процедурата по издаване на
процесната заповед е спазена, позовавайки се на основание чл.195,ал.3 от КТ,че
е връчена на лицето, а волеизявлението на работодателя е достигнало до адресата
си. Счита за правилно приет и безспорно доказан по този начин моментът на
прекратяване на правоотношението. По този начин и по правилата на чл.194 от КТ
е възможно да бъдат определени сроковете и тяхното броене. Изразява несъгласие
с последвалите разсъждения на първоинстанционния съд и че е опорочен изначално
съдебният акт.
Обяснява,че със Заповед №
5/09.02.2012г. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание на Х.К. -
„уволнение", въз основа на установени нарушения по чл. 187, ал. 1, т.8 и
т.9, вр. с чл. 190, ал. 1, т.4 и т.7 от КТ. Твърди се в производството от
страна на ответника, което твърдение е възприето и от съда, че работодателят е
установил посочените нарушения сред проведена внезапна проверка в обекта-
„бензиностанция" на 15.12.2011г., когато на смяна не е бил ищецът. Прието
е пак по думи на ответника, че са представени от ищеца са поискани обяснения и същите
са предоставени на база проверката,отново без да са представени доказателства.
Противно на тази последователност съдът приема напълно несъстоятелно, че е
проведена изрядна процедура, че в представените в нея обяснения от Х.К. са
предоставени, след изготвяне на ревизионен акт от 17.02.2012г., като съответно
установените по акта му нарушения са доказани несъмнено, а буквата на закана е
спазена.
Не се съгласява с тази теза и твърди,че
процедурата по чл. 195 от КТ е категорично опорочена и съответно на това
основание връчената Заповед № 5/09.02.2012г. е незаконосъобразна. Развива,че съгласно
ноторно известната константна практика нормите на чл.194 и 195, ал.1 КТ са
императивни и съдът следи служебно за прилагането им. Разпоредбата на чл.195,ал.
1 КТ указва какво трябва да съдържа заповедта за дисциплинарно наказание. В
мотивите на заповедта трябва да е посочен нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на които се налага. Липсата
на който и да е от тези кумулативни реквизити нарушава правото на защита срещу
уволнението на работника и прави невъзможна проверката на законосъобразността
наказанието, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора
по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол.
Поради това следи служебно за наличието на задължителната форма по чл.195,ал.1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта е едно от
основните права на всеки човек, а именно правото на труд и защитата му, както и
общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване
на предвидените в закона защитни норми. Твърди,че в оспорвания акт липсват
изискваните от закона реквизити,като конкретното нарушение не е описано
подробно и ясно, а от друга страна липсва препращане към извършената на
17.02.2012 г. ревизия, респ. - към констатациите в изготвения по нея акт от
същата дата. Не е изведен механизъм на извършеното, няма позоваване на
конкретни финансови документи, няма нищо. На следващо място е опорочено и
задължението по чл. 195,ал,1 от КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно
уволнение. Същото е въведено с оглед изискването на чл.189,ал.2 от КТ за
еднократност на наказанието, с оглед съобразяване сроковете по чл.194 от КТ и
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство
по чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Видно от самата заповед, формалното посочване на
текстовия израз на наложеното наказание, без да е спазено същественото
изискване към мотивирането, за ясното индивидуализиране с всичките обективни и
субективни признаци на извършеното дисциплинарно нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му, е
от съществените пропуски на този акт. Твърди,че в случая липсва каквото и да е
конкретно описание кога ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя.
Действително е посочен един продължителен период от време- от средата на 2009г.
до края на 2011г., но не е ясно в какво точно са се изразявала визираната
злоупотреба, как са извършвани, при какви обстоятелства, няма никакви данни.
Тази липса не би могла да се коригира и с приетото по делото експертно решение,
тъй като това представлява изначална липса на елементи от акта. Счита,че дори и
да се приеме, че такава конкретизация не е необходима, както е сторил и
първоинстанциония съд, предвид константната практика намира за редно заповедта
да препраща към даден документ, на който се основава. В случая няма препращане
към дадени констатации от документ. Дори и да е имало, те ще са несъстоятелни,
тъй като единственият възможен подобен акт е издаден след влизане в сила на
заповедта за уволнение, по аргумент от чл.195,ал. 3 от КТ. Поради изложените
несъответствия със императивната норма на чл.195,ал.1 от КТ, приема обжалваната
заповед за незаконосъобразна и това е достатъчно основание за районния съд да
постанови акт за обезсилване на уволнението. Развива,че съдът удобно е ползвал
Ревизионен акт от 17.02.2012г., на който обосновава законността на уволнението,
без да отчете, че същият е съставен едва осем дни след издаването на оспорената
заповед. Не е отчетено и че по Заповед № 5 е посочен размерът на
вредите/липсите за Х.К., а именно 19 121,25 лева, като този размер реално е
установен едва осем дни по-късно. Намира за странно как работодателят е
провидял бъдещи събития и на тяхна база е издал акта си, как е допуснал да
приеме подобни документи!? По същия начин съдът приема, че представените пред
работодателя обяснения на Х.К. са дадени въз основа именно на този Ревизионен
акт. Видно обаче от самите тях, те са налични от дата 16.12.2011г. Поставя
въпроса как съдът приема, че дадени обяснения са поискани и са дадени преди
акта, обосноваващ тяхното изготвяне!? Както и допустимо ли е да се ползват
дадени обяснения без да има данни въз основа на какво те да предоставени?
Сочи и други нарушения на императивните
правила на закона,които определя като съществени. Освен нарушението на
чл.195,ал.1 от КТ твърди,че не е спазена и нормата на чл.194 от КТ. В решението
е прието, че в оспорената заповед е посочено, че вмененото на ищеца нарушение
на трудовата дисциплина, е извършено за времето от 01.08.2009г. до 15.12.2011г.
Като съдът се позовава на заключението на вещото лице и на изготвения в рамките
на възложената проверка Акт от 17.02.2012г. Спрямо това се признава, че една
част от тези причислени на Х.К. деяния са осъществени извън периода, посочен в
разпоредбата на чл.194,ал.1 КТ, поради което за тях ищецът не може да бъде
санкциониран. Тук попадат всички установени актове на отклоняване на средства в
рамките на периода 01.08.2009г. до 09.02.2011г. Останалите деяния обаче, се
приема че са извършени в периода от 09.02.2011г. до 09.02.2012г. и попадат в
рамките на срока, посочен в цитираната норма. Сочи,че от практиката е ясно, че
такова тълкуване е невъзможно и е незаконосъобразно. Фактите в производството
обосновават, че узнаването за нарушението от работодателя е възникнало на
15.12.2011г. при извършена внезапна проверка на обекта. Именно тази проверка е
повод за възлагане на такава в рамките на 2011г., а в последствие и за
цялостна, на външно за дружеството лице, за периода 01.08.2009г. до
31.12.2012г. Заповедта за уволнението е от дата 09.02.2012г., а Ревизионният
акт е от 17.02.2012г. Следвайки логиката на закона по чл.194,ал.1 от КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, Съотношението е
следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не
може да се приложи едногодишният срок; ако с изтекъл едногодишният срок от
извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението.
„Откриване на нарушението" по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
дисциплина, установено е съществените му признаци - субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните
допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.
В случая предвид вярната хронология на
събитията, е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание,
което е станало чрез направената внезапна ревизия на 15.12.2011г. в обекта на
работодателя - бензиностанция, т.е. това е моментът на узнаването. Изтекъл е
обаче едногодишният срок по чл.194,ал.1 КТ, чието начало е обвързано с момента
на извършване на нарушението - конкретните действия на служителя. А именно от
представените в производството документи е видно и се признава от
работодателя-ответник, че същият е имал данни за проблеми с касовите наличности
от обекта още през 2010г., на практика работодателя - ответник признава за свое
бездействие в един продължителен период от време. Има данни за издаден
Констативен протокол от проверка на място от 15.12.2011г., когато настоящия
ответник не е бил на смяна. В производството няма данни този акт да е връчван
по какъвто и да е начин на Х.К., не е представен и в делото, но на база същия
се твърди момент на установяване на нарушението на К., ерго, първопричина за
възлагане на проверка на лицето Иванова. На практика въз основа на така
описаните в производството данни, не става ясно към кой момент управителят на
дружеството установява наличието на липси, съответно към кой момент приема, че
именно Х.К. е причинител на подобна липса.
Поставя въпроса това узнаване към 2010г. ли е било, или е породено като
предположение към 15.12.2011г. На този въпрос съдът не дава отговор, а
безпротиворечиво приема, че началната дата е именно 15.12.2011г. Счита,че с
това си действие съдът пренебрегва императивните норми на чл.194 от КТ и
изначално изменя сроковете на броене. За необоснован приема и извода, че
двумесечния срок по чл.194,ал.1 КТ е започнал да тече от момента на връчване на
внезапната проверка, тъй като това противоречи на точното тълкуване на чл.194
от КТ. Такова връчване спрямо Х.К. няма, при което се гадае за реалния начален
момент.
На следващо място се позовава на
принципа на адекватност на дисциплинарното наказание спрямо нарушението,което
включва изискването за своевременно налагане на санкцията. В конкретния случай
са заявени дисциплинарни постъпки, извършени от ищеца в период
01.08.2009-31.12.2011г. Ако се приеме горната дата за начален на узнаването
момент, тези постъпки могат да бъдат наказани до съответната дата на 15.02.2012г.
(реалният акт е от 09.02.2012г.), но като се спази принципа - една година от
извършването, то за всичко преди 09.02.2011г. е невъзможно да се търси
отговорност. Счита,че обстоятелството, че конкретните нарушения са станали
известни на работодателя през декември 2011г., не дава основание за ново начало
на срока по чл.194,ал.1 КТ, както и за превратното му тълкуване. Няма как,а и
законът го забранява, в дадена заповед да се посочи, че се налага наказание за
срок, надхвърлил едногодишния от извършването на нарушението му. Не съгласява с
тълкуването и смисъла на закона, както е сторено от първоинстанционния
съд,който е приел, че след като в посочения период 01.08.2009г. – 31.12.2011г.
се включва и период извън преклузионната давност от 09.02.2011г. - 31.12.2011г.,
то заповедта е законосъобразна и са спазени сроковете. Счита,че едногодишният
срок по чл.194 КТ поглъща двумесечния, т.е. правилно съдът го е изчислил.
Възразява,че законът е ясен и заповед
може да се наложи не по-късно от една година от извършване на нарушение. По
производството началният момент на извършвано на нарушението, приет от
документите е 10.08.2009г., т.е. той е погасен по давност, съответно заповедта
е издадена след сроковете си. Налагането
на дисциплинарното уволнение на ищеца след изтичането на едногодишния срок
по чл.194,ал.1 от КТ, т.е. след като вече е било преклудирано правото на
работодателя за наказание, е достатъчно, за да обуслови извод за
незаконосъобразност на уволнението и за основателност на иска по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ, без да е необходима да се изследва по същество дали
ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Твърди,че това
не е сторено,като съдът приема, че част от деянията, за които ищецът е
санкциониран, не е са погасени към датата на издаване на оспорената заповед и
нейното връчване, респ. по отношение на тях срокът по чл.194 от КТ е спазен. Не
приема тези разсъждения,тъй като с тях се санира поредният порок на издадената
заповед № 5/09.02.2012г.
Като следващ съществен порок на заповедта
и дисциплинарното производство сочи липсата на реални данни, доказателства и
твърдения на работодателя за проведена процедура и взети обяснения от работника
К. по реда на чл.193,ал.1 от КТ. Не се съгласява с приетото от съда, че „по
делото са налични писмени доказателства - обяснения от ищеца, съгласно които,
по повод констатираните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина
ищецът е дал саморъчно написани обяснения, в които е признал, че понякога,
когато е бил нощна смяна е зареждал гориво в личния си автомобил, като за
зареждането пускал кредитна разписка и впоследствие го фактурирал".
Твърди,че от съвкупният анализ на данните по делото не се откриват такива
доказателства. Признава,че е налице обяснение на Х.К. 16.12.2011г. с посочения
от съда текст,но освен него и един кратък коментар на ответника-работодател, че
е поискано обяснение, няма други данни за правилно проведена процедура по чл.
193 от КТ. Позовава се на константна
съдебна практика,в която се приема,че писмените обяснения на работника, дадени
по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се
преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и с
оглед показанията на свидетелите. Признанието по реда на чл.193,ал.1 КТ е
извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че
са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на това
признание се основава на неизгодността на заявеното от заявителя, но с оглед
възможността то да не отговаря на истината, задължава съда да го преценява с
оглед на всички обстоятелства по делото, което твърди,че не е сторено.
Моли съдът да вземе под внимание, че
установяването на допуснато нарушение е възникнало евентуално на 15.12.2011г.,
в смяната на трети на производството лица, за което е издаден Констативен
протокол от същата дата, който не е наличен в делото. В посочената смяна Х.К.
няма участие. Няма данни в производството, а само твърдения, че именно спрямо
тези събития са поискани и взети обясненията на ищеца/въззивник. Няма
доказателства в производството как, под каква форма е ориентирано искането за
обяснение и по-важното какви въпроси са зададени на К.. Действително законът не
дава изрично разпореждане как следва да се провежда процедурата, тя не е строго
формална, но е ясно, а и практиката го налага, че искане за обяснения трябва да
има и да е разбираемо, да бъде изложено за какво се искат обясненията,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи. Установяването на това обстоятелство е в тежест на работодателя
съгласно чл.154 ГПК,като твърди,че в настоящия процес не са ангажирани годни
доказателства в този смисъл. Добавя,че видно от Ревизионния акт от
17.02.2012г., той е продукт на проверка, възложена с договор към лицето И. на
15.01.2012г. Едва след издаването на приетия по делото Ревизионен акт от
17.02.2012г. е станало ясно какви евентуално са нарушенията на ищеца/въззивник,
но въпреки това осем дни преди това той е уволнен. Поражда се резонния въпрос
как съдът приема едни обяснения, при положения че същите са дадени при
неизяснена обстановка. Счита,че ревизионният акт е ползван от съда като
доказателство за установено дисциплинарна нарушение без ясни въпроси, на които
следва да се отговаря, без дори свидетелско потвърждение, че такива са
отправяни до К. и съответно-дадени два месеца преди ревизионния акт. Твърди,че
ревизионният акт не е връчван на ищеца/въззивник, той не е запознат с
констатациите по него. От представеното трудово досие става ясно, че Х.К.
редовно и напълно законосъобразно е ползвал установен отпуск. Именно от молба и
заповед на стр. 92 от делото Х.К. е бил u законоустановен отпуск от 16.12 до
28-12.2010г., от Ревизионният акт, стр. 47 от делото, е посочено, че К. е бил
на работа през същия период,което поставя резонния въпрос как едно лице е на
две различни места едновременно и как е полагало труд, при положение, че в
делото и е трудовото му досие няма данни този отпуск да е прекратяван? Задава
се и въпроса „установените липси" как са начислявани, има ли възможност за
манипулация на системата и съответно нагласяме на удобни виновни, с цел
прикриване на реален извършител? От всичко изложено счита,че се доказва
несъмнено, че представените обяснения не са анализирани от съда с оглед всички
доказателства в производството, поради което и те не могат да се ползват.
Нарушено е задължението на работодателя по чл.193,ал.1 КТ преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения. Наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във
връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника. Той
е поставен в такова положение, бил е обективна невъзможност да отговори на
въпросите за вменени му нарушения, в т.ч. да обоснове дали е извършвал такива
действия, за да има възможност както от страна на работодателя, така и след
това, от страна на съда, да бъдат проверени и евентуално ангажираните и от
страна на служителя доводи и доказателства. Липсва както съответното искане
(дори и устни доказателства за неговото съществуване), но и има пълна неяснота
какво с съдържало то и на какво е отговарял настоящият въззивник. Поради което
и е невъзможно да се приеме толкова лесно, че процедурата по чл.193 КТ е
спазена.
Счита,че при тези съществени нарушения
на процедура и закон първоинстанционният съд е следвало да отмени един порочен
акт и да не обсъжда спора по същество. Когато
е установено дадено нарушение на трудовата дисциплина и съответно се налага
наказание, то същото следва да е отговаря на тежестта, обстоятелствата и
поведението. Това е изискването на чл.189 от КТ. Когато се говори за
дисциплинарно нарушение - злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки
нарушения, аргумент от чл.190,ал.1,т. 4 и т. 7, по същността си това са актове,
които могат да доведат до най-тежкото наказание уволнение. Но законът е ясен,
че за да се случи този краен резултат действията трябва да бъдат несъмнено
доказани, а процедурата по гл. ІХ, р-л Дисциплинарна отговорност, трябва да е спазена.
Твърди, че в настоящото производство несъмнено процедурата е опорочена. По
делото е установено само, че ищецът е изпълнявал длъжността
„продавач-бензиностанция'' при работодателя „МИРО”ООД - Ловеч, като съгласно
връчената му длъжностна характеристика са му възложени отчетнически функции по
приемането, съхранението и отчитане на парични и стоково-материални ценности.
Твърди,че от събраните по делото доказателства не се установява реално
ищецът/въззивник да е извършвал отклоняване на парични средства. В Ревизионния
акт от 17.02.2012г. се съдържат противоречиви данни. Не е направена дори
елементарна съпоставка на документи, не е изяснен механизмът на извършване на
деянието. Видно от качените в системата на търговския регистър отчети на
ответника/въззиваем липсва посочване на претендираната сума и претърпени вреди,
на практика по тези отчети не са описани липси. За констатациите си съдът се е
доверил на събраните по делото гласните доказателства, приложения ревизионен
акт от проверката възложена на външно лице, дадените от ищеца обяснения и
заключението на вещото лице, които обаче по ясен и категоричен начин
установяват единствено факта, че има нарушена процедура по ЗДДС и ЗС към датата
на Заповедта, но нищо повече. Не е съобразен фактът, че във всички становища на
ответника работодател се потвърждава, че реално за него не са установени вреди,
тъй като визираните от същия недействителни разписки са фактурирани и заплащани
от клиенти на обекта. Съдът не е съобразил, че в ползваните за аргументация
документи има редица пропуски,изготвени са на базата на неясни правила и не са
връчени на ищеца.Не е съобразено и обследвано съответствието на счетоводните
документи с ЗДДС и ЗС към момента на издаването им и дали изобщо кредитната разписка е годен
счетоводен документ.
Моли да се приеме,че обжалваното
решение на РС-Ловеч е постановено при нарушаване на съдопроизводствените
правила, необосновано, неправилно и е в противоречие с материалния закон,поради
което да се отмени изцяло и вместо него се постанови ново,за уважаване на
исковата претенция. Моли да се присъдят и направените разноски пред първата и
настояща инстанции.
Има особено искане по реда на
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.Обяснява,че към момента по описа на РС-Ловеч съществува
НОХД №249/2019г.,с подсъдим настоящият ответник. Счита,че това производство е
определящо за основателността на настоящия иск,предвид нормата на чл.203,вр.с
чл.212 от КТ. След отмяната на Присъда №33/01.11.2017г.,пост.по НОХД
№456/2016г.на РС-Ловеч (с решение от 2019г. на ЛОС по ВНОХД №444/2018г.),
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В това производство са
налични данни,от които е видно,че посочените нарушения не са довели до вреди
спрямо отв.”МИРО”ООД-като работодател,както и са събрани редица данни за
системата за издаване на счетоводните документи. Счита,че към момента са налице
основания за спиране на настоящето производство,тъй като в друг съд се
разглежда дело,чието решение ще има значение за правилното прилагане на закона.
Моли с цел процесуална икономия служебно да се изиска справка от РС-Ловеч,по
НОХД №249/2019г.на РС-Ловеч,чрез която да се установят предмета на
спора,страните и етапа,до който е достигнало производството. Моли след
представяне на тези документи производството по делото да се спре. Твърди,че
това производство и приложените към него писмени доказателства са от съществено
значение за решаване на спора и следва да се приобщят към настоящето,тъй като
имат съществено значение по делото.
Алтернативно,ако не е възможно
изискването на служебна справка, моли да се издаде съдебно удостоверение,чрез
което ще се снабди с друго по посоченото наказателно производство,като се
удостовери предмета на спора, страните и какъв етап се намира производството.
Към въззивната жалба се прилага ГФО за
периода 2008-2015г. на „МИРО”ООД и молба за оттегляне на пълномощия на адвокат.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от „МИРО”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ***, представлявано
от управителя Р.И., чрез адв.С.Л.-ЛАК. Моли да се отхвърли като неоснователна и
недоказана и остави в сила постановеното първоинстанционното Решение от
09.05.2019г. на РС-Ловеч по гр.д. № 582/2012г. Счита,че съдът е постановил
правилно, аргументирано и обосновано решение, анализирайки всички събрани по
делото доказателства.
Излага,че правилно и обосновано
РС-Ловеч е отхвърлил изцяло предявените обективно съединени искове като
неоснователни и недоказани. Сочи,че е безспорен факт,че ищецът и ответникът са
се намирали в трудово-правни отношения, като трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено с оспорената заповед. Служителят е бил назначен на длъжността
„продавач бензиностанция" при пълен работен ден, със срок на изпитване от
6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Видно от длъжностната
характеристика на посочената длъжност, основните задължения за длъжността са:
осъществяване приемането, съхранението и отпускането на различни видове
материали и стоки от склад и доставчиците, водене отчетност по приемането,
съхранението и отпускането на материални ценности, организиране и съблюдаване
на правилата и начина за приемане, съхранение и отпускане на материални
средства, участие при проверки и инвентаризации.
Изготвен е ревизионен акт за
извършената ревизия, съставен от М.П.И.по възлагане от управителя на ответното
дружество. Констатациите в акта са направени на база извършена проверка на
дневните отчети от фискалната памет, отчетени продажби и сведения за заредени
горива на отложено плащане. Проверката е обхванала периода 01.08.2009г.
-31.12.2011г. и от нея категорично се прави заключение, че има разлики между
заредените количества на отложено плащане в сведенията за всяко дружество,
дневните отчети от фискалната памет и действително отчетените парични средства от
продавачите, и то за всяка смяна. Общо за проверявания период, във всички 414
смени, е установена разлика между касовата наличност и сумите по фискалните
отчети в размер 178 454,67 лева.
По делото е прието заключение на СИЕ,
което установява, че в смените на ищеца за периода 10.08.2009г.-15.12.2011г.
има установени разлики, т.е. отчетени в по-малко парични средства /липси/,
които за ищеца са установени в размер 19 121.25 лева. Изслушани са като
свидетели Т.- която работи като счетоводител дружеството и М.И., която е
извършила проверка и ревизия на обекта за периода 01.08.2009г. -15.12.2011г.
Проверена е цялостната документация на дружеството- дневни отчети, парични
отчети, сведения, хронология на продажбите. Проверката обхванала всяка една
смяна, като било установено, че касовите бонове на клиенти, зареждащи в брой,
са насочвани в кредитни разписки за отложено плащане и не са отчитани като
платени в брой, а преди приключване на отчетния период за клиенти с отложено
плащане тези суми са фактурирани на клиенти, заредили в брой.
Фактическата обстановка се установява и
доказва от представените и приети по делото писмени доказателства, които не са
оспорени от ищеца, включително от изготвения по възлагане на ответника
ревизионен акт. Писмените доказателства се подкрепят и събраните гласни
доказателства и от заключението на вещото лице.
Твърди,че извършеното уволнение е
законосъобразно. При направена ревизия в дружеството на 15.01.2012г.
работодателят констатирал, че служители на дружеството, включително ищецът, в
рамките на продължителен период от време, са присвоявали средства на
дружеството. Начинът на присвояването е описан в съставен по случая ревизионен
акт, като при осъществяване на зареждане на гориво и заплащане на цената в брой
ищецът е отразявал това плащане като извършено при условията на отложено
плащане и е съставяна кредитна разписка. Платената от клиента сума не се е
отчитала, а се е присвоявала от ищеца, като няколко дни по-късно кредитната
разписка се е унищожавала, а описаното гориво се фактурирало на случаен принцип
на друга фирма, платила в брой или на дружества, които не са зареждали гориво в
съответния ден. Вменено е на ищеца извършено дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в присвояване на средства от обект „Бензиностанция", на
която той е работил. В задълженията на ищеца е включено опазване активите на
дружеството, включително паричните потоци. Ищецът е бил задължен да контролира
постъпилите количества горива и реализираните средства в наличност. В
изготвения от св. Петкова ревизионен акт е посочен моментът на осъществяване на
всяко едно деяние, с което са отклонявани средства от оборота за продадени
горива. Видно от ревизионния акт, такива деяния са извършени и в рамките на
периода 09.02.2011г. - 09.02.2012г., които са релевантните и попадат в рамките
на установения в чл.194,ал.1 от КТ срок от една година от извършване на
деянието. В рамките на този едногодишен срок се включва и двумесечният срок от
узнаване за нарушението от работодателя, което се е случило на 15.12.2011г. при
извършена проверка на обекта. Затова счита,че част от деянията не са погасени
към датата на издаване на оспорената заповед и нейното връчване.
Позовава се на писмените обяснения на
ищеца, изискани по реда на чл. 193 от КТ, в които признава, че е имало случаи,
при които е зареждал гориво в автомобила си и е съставял кредитна разписка.
Извършеното нарушение на трудовата дисциплина е тежко и наложеното наказание е
съобразило критериите на чл.189 от КТ. Твърди,че отклоняването на средства от
ищеца се е отразило пряко върху дейността на работодателя и върху договорните
му отношения с трети лица. Деянията са осъществявани в продължителен период от
време умишлено, били са подготвяни чрез събиране на касови бонове, неполучени
от лица, заредили гориво. Част от сумите са отклонени в смени, когато ищецът е
работил сам, което категорично доказва, че той е извършил вмененото му
нарушение. За дружеството са настъпили значителни по размер вреди вследствие на
извършените деяния. Не е необходимо посочване на всеки един отделен акт на
злоупотреба, тъй като те са многобройни. Общо е посочен периодът на
установените липси и извършените злоупотреби, като е ясен началният и крайният
момент на установените нарушения и размерът на настъпилата вреда. Твърди,че
оспорената заповед е законосъобразна,тъй като е посочен е нарушителят,
фактическите основания за издаването й - в какво се изразява нарушението,
момент на извършването му, правните норми, които са нарушени виновно,
Дисциплинарното нарушение е очертано с неговите обективни и субективни
признаци, заповедта е мотивирана и обоснована.
Счита за неоснователни всички
възражения, изложени във въззивната жалба по отношение на преклузивния срок за
налагане на дисциплинарно наказание,като твърди,че е спазен - както
двумесечният срок от откриване на нарушителя-15.12.2011г., така и едногодишният
от извършване на нарушението. В заповедта е посочен целият период, в който са
констатирани липсите и присвояванията, извършени от въззивника. Този период е
01.08.2009г.-15.12.2011г. и в неговите рамки са установени многобройни и
многократни нарушения, извършени от Х.К., които са обосновали налагането на
наказанието, a в рамките на този период е включен и едногодишен период от
09.02.2011г. до 09.02.2012г., който е включен именно в периода, посочен в
разпоредбата на чл.194, ал. 1 от КТ. Посочването на по-дълъг период от обхвата
на този по чл.194,ал.1 от КТ не е нарушение, което да обуслови
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение.
Развива,че дали ще бъде стеснен този период от 09.02.2011г. до 09.02.2012г. или
ще се посочи дългият период от 01.08.2009г. до 15.12.2011г., е без значение,
след като в рамките на посочения в заповедта период са обхванати извършени от
служителя многократни и многобройни злоупотреби в неговите смени. Счита,че не е
необходимо констативният протокол от 15.12.2011г. да е връчен на служителя. Той
има значение само относно датата, на която е станало известно на работодателя,
че злоупотреби се извършват. Невярно се твърди в жалбата също, че узнаването за
нарушенията датирало от 2010г. /без конкретна дата/. Съмненията за проблеми с
касови наличности са били с неизяснен произход и едва на 15.12.2011г.
работодателят установява, че липсите се дължат на извършени трудови нарушения.
Сочи,че работодателят е изискал
обясненията на служителя по чл.193 от КТ, видно от самите представени писмени
обяснения. Счита,че е без значение, че служителят се е възползвал от правото си
да даде тези обяснения на датата 16.12.2011г. В този смисъл са и изслушаните по
делото свидетелски показания. Нещо повече, обясненията съдържат и признание от
страна на служителя, че е извършвал нарушения, с които е ощетявал работодателя
и е злоупотребявал с доверието му.
Невярно се сочи, че съдът обосновал
решението си едва ли не само на база на дадените писмени обяснения на
служителя. Напротив, по делото е представен неоспорен от въззивника Ревизионен
акт от 16.12.2011г. и е изслушано заключение на вещо лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от което категорично се установява размерът на
липсите в смените на въззивника.
Счита,че е без значение на коя дата е
издаден Ревизионният акт. За законосъобразно уволнение на основание чл.
330,ал.2,т. 6 от КТ, вр. с чл.187,т.8 и т.9, вр. с чл.190,ал.1,т.4 и т.7 от КТ
не се изисква да е издаден ревизионен акт. Важното е нарушенията да са
установени и изводът за извършването им да се подкрепя от доказателства. Какви
и колко ще бъдат те зависи от конкретния случай, а в настоящия това са
издаваните от служителя кредитни разписки и дневни отчети с невярно съдържание.
Издаването на ревизионния акт не е необходимо, още по-малко задължително
условие за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, реализирал
щетите.
Без всякакво значение за
законосъобразността на издадената заповед за дисциплинарно уволнение е дали на
датата 15.12.2011г. въззивникът бил на смяна и дали присъствал при внезапната
проверка. Изводите на работодателя за злоупотреба със средствата на дружеството
се основават на водената счетоводна и отчетна документация, голяма част от
която е съставена от самия служител, и от която е видно, че същият е отклонявал
парични суми в големи размери. Проверката на 15.12.2011г. е поставила
единствено началото на събирането на информация за извършените злоупотреби за
целия период 01.08.2009г.-15.12.2011г. Същественият момент е кои служители са
издавали кредитни разписки и дневни отчети с невярно съдържание, а не кой е бил
на смяна на 15.12.2011г. Това е така, тъй като нарушенията не са извършени само
и единствено на 15.12.2011 г., а са многократни и многобройни и са извършвани
през период от три години.
Възразява,че е невъзможно в заповедта
да се опишат подробно всички извършени нарушения по дати и с посочване на
издадени документи. Достатъчно е, че е посочен периодът на установените злоупотреби
и размерът им общо.
Моли да не се приемат приложените към
въззивната жалба годишни финансови отчети на „МИРО"ООД. тъй като същите се
представят извън преклузивните срокове за бързите производства едноседмичния
срок по чл.312, ал. 2 от ГПК и без да се сочат каквито и да било причини за
представянето им с въззивната жалба. Дори не се твърди, че доказателствата са
нововъзникнали, че се сочат нови обстоятелства, а е видно, че се представят
документи, публично известни и налични в търговския регистър. Ако все пак
приемете тези писмени документи, моля да имате предвид, че ”МИРО"ООД
включва в Счетоводния баланс информацията за установените липси едва след
установяването на липсата - 15.12.2011г., т.е. тези липси са намерили отражение
в ГФО за 2011r., като в стойността на актива са включени „други вземания"
на стойност 196 000 лева. Ето защо, твърдението, че липсите не са счетоводно
отразени е невярно.
Счита,че обстоятелството дали има
нарушени процедури по ЗС и по ЗДДС, няма никакво отношение към въпроса дали служителят
е извършил дисциплинарно нарушение, отклонявайки парични суми от касата на
бензиностанцията на дружеството, където е работил. Нарушенията на ЗС и ЗДДС се
проверяват и санкционират от оправомощени за това лица и нямат отношение към
въпроса какви действия е извършил виновният служител, злоупотребявайки със
средства на дружеството.
За неоснователно определя и искането за
повторно спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК поради висящо
наказателно производство срещу въззивника. Твърди,че от изхода на това
производство не зависи решаването на настоящия правен спор, т.е. то не е
преюдициално спрямо настоящото производство, тъй като за доказването извършване
на дисциплинарно нарушение не е нужно да се установи дали това дисциплинарно
нарушение е престъпление. Дори да не е осъществен престъпен състав, нарушението
на трудовата дисциплина е налице и е установено и доказано по настоящото дело.
Дисциплинарната отговорност не е обусловена наличието на наказателна такава.
Поддържа искането за допускане на
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза съгласно депозирана молба в
последното открито съдебно заседание по делото в Ловешкия районен съд след
неговото възобновяване, като счита, че поставените въпроси ще помогнат за
разкриване на обективната истина в детайли.
Моли да се отхвърли въззивната жалба,
като неоснователна и недоказана и се остави в сила Решение от 09.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 582/2012г. по описа на Ловешкия районен съд, което е
валидно, допустимо и правилно, като се присъдят и сторените разноски за
въззивната инстанция.
С Определението по чл.267 от ГПК съдът остави без
уважение доказателствените искания на страните.
В съдебно заседание възивникът се представлява от
адв.Х.-САК,която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.
Въззиваемото
дружество се представлява от адв.Л.-ЛАК,която поддържа отговора на въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства- приложените по
гр.д.№582/2012г. на РС-Ловеч,както и становищата на страните, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че с Трудов договор №15/19.06.2008г. ищецът Х.П.К. е бил назначен на длъжност „Продавач”
в бензиностанция на ответното дружество „Миро”ООД-Ловеч. Договорът е срочен-до
19.12.2008г. Не се спори,че трудовото правоотношение е било продължено след
този срок. По делото е представена
Длъжностна характеристика на „продавач-магазин”, запознаването с която на
19.06.2008г. ищецът е удостоверил с подписа си.
При
възникване на трудовото правоотношение ищецът е бил запознат с длъжностната
характеристика за длъжността „Продавач в
магазин””, което е удостоверил с подписа си. Съгласно характеристиките на
длъжността, основните задължения са да- осъществява приемането, съхранението,
отпускането и отчитането на различни видове материали и стоки от склад и
доставчиците; водене отчетност по приемането, съхранението и отпускането на
материални ценности; организиране и съблюдаване на правилата и начина за
приемане, съхранение и отпускане на материални средства; участие при проверки и
инвентаризации.
По делото е представен Ревизионен акт
от 07.02.2012г. за извършена ревизия на обект „Бензиностанция” в гр.Ловеч,
собственост на „Миро”ООД, изготвен от М.И. Иванова, въз основа на договор за
възлагане от 15.01.2012 г. Проверени са дневните отчети от фискалната памет по
смени за всеки ден в период от 01.08.2009г. до 31.12.2011г., сведения за
действително заредени количества горива от клиенти на отложено плащане и
Констативен протокол от 15.12.2011г. Като задача е поставено да се установи има
ли разлика между заредените количества горива на отложено плащане,отчетени в
сведенията на всеки клиент,дневния отчет от фискалната памет и действително
отчетените парични средства от продавач-консултантите във всяка смяна. Посочено
е,че ревизията е извършена на 15.12.2011г.,от управителя и счетоводителя Радка Т..
Тогава на смяна са били Михаела Ангелова и Детелин Денев.
Проверката е извършена в общо 410
работни дни,с анализ на дневния отчет и наличността на касата и констатации за установени
различия за всеки ден, със съобразяване на лицата,които са били на работа.
Посочено е,че установената разлика е била разпределяна между лицата,които са
били на смяна. Обобщено по години е установено,че за 2009г. (01.08.2009г.-29.12.2009г.)
е установена процесната разлика в 9 от смените на ищеца,заедно с други лица. За
2010г.(04.01.2010г.-28.12.2010г.) е установена разлика в средствата в касата и
отчета в 80 смени на ищеца, като в три от тях е бил сам на смяна. През 2011г. (04.01.2011г.-
28.11.2011г.) е установена разлика в 98 смени на ищеца, като в 27 е бил сам на
смяна. Общият размер на установена разлика между касовата наличност и сумите по
фискални отчети,е в размер на 178 454,67лв.,а конкретно при ищеца – 19 121,25лв.
В акта подробно е описан механизмът на
причиняване на констатираните различия и изводите за работодателя -„…фирмите,
които зареждат горива на отложено плащане са получавали кредитни разписки, тъй
като към датата на зареждането те реално не са заплащали в момента горивата.
Плащането се извършва в края на всяка седмица, след издаване на фактура,като се
спазва изискването на чл.113,ал.4 от ЗДДС...” Проверяващият е установила,че почти
всеки ден е имало количества заредени и платени горива, които са насочвани към
фирми, които заплащат отложено и по банков път, но реално не са заредили посочените
количества горива. Тека насочените към фирмите бонове не са отчитани от
софтуерната система като продажби в брой, а като такива на отложено плащане.
Средствата не са отчитани от продавачите на смяна. По този начин дневните
отчети за деня и смяната съответстват и не може да се отчете, че има
недействително заредени количества горива. Констатирала е, че съставените
недействителни разписки за отложено плащане са фактурирани на фирми, които са
плащали в брой,като тези фактури са с дата и час, различни от датата и часа на
фискалния бон. Така в тези фактури има зареждания, които въобще не са извършени
от фирмите, на които са фактурирани кредитните разписки. Пояснено е, че общата
присвоена сума е разпределена между лицата, работили в съответната смяна. Така
по отношение на ищеца сумата е в размер на 19 121.25лв.
Приложени са саморъчни
обяснения на ищеца от дата 16.12.2011г., където е обяснил,че „..понякога,
когато съм бил нощна смяна и съм нямал финансова възможност съм си зареждал колата.
След като съм си заредил колата,съм пускал зареждането на кредитни разписки и
след което съм го фактурирал”.
Приложени са и обяснения от друг работник в същия
обект-Д.Е.А.от 16.12.2011г.,в които също се потвърждава установения в
ревизионния акт механизъм на нарушение.
От „МИРО”ООД е издадена оспорената Заповед
№5/09.02.2012г.за прекратяване на трудовото правоотношение с Х.П.К.,на
основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ, чл.187,т.8 и т.9, вр.чл.190,ал.1,т.4 и т.7 от КТ, с пояснение- „за злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане
имуществото на работодателя”. Като мотиви за прекратяване на трудовия договор са посочени –„констатирана злоупотреба с парични
средства на обект „Бензиностанция „МИРО”ООД за времето от 01.08.2009г. до
15.12.2011г. в размер на 19 121,25 лв.”. Постановено е задължение на
работника към работодателя на основание чл.221,ал.2 от КТ. Заповедта е връчена
на ищеца на 09.02.2012г., което е потвърдил с подписа си.
Работодателят е ангажирал свидетелски
показания в подкрепа на тезата си законосъобразност на извършеното уволнение.
Разпитана е св.Р.С.Т.-счетоводител в
дружеството, която обяснява,че още през 2010г. установили, че касовата
наличност във фирмата счетоводно нараства и затова решили да анализират нещата
и да потърсят наличието на грешка. Констатациите им продължили и през 2011г. и
тъй като не могли да установят причината, се обърнали към фирмата в Русе, която
поддържа софтуерния им продукт. Проверката при последните установила,че е
налице проблем с фирмите на отложено плащане. Връщайки се от Русе извършили
веднага проверка в бензиностанцията и предположенията им се потвърдили.Понареждане
от управителя е извършила проверка и за предходни години.свидетелят потвърждава
установения в ревизионния акт механизъм на извършване на нарушението.
Свидетелят М.П.И. е извършила ревизията
и издала коментирания ревизионен акт. Потвърждава възлагането на проверката от
управителя на ответното дружество. Описва установения механизъм на неотчитане
на продажби и пояснява разпределението на сумите в ревизионния акт-според
лицата,работили в съответната смяна.
При съобразяване на нормата на чл.172
от ГПК съставът отчита възможната
заинтересованост на тези свидетели,с оглед връзката им с ответното
дружество,но при съпоставка с останалите събрани доказателства не открива
основание за съмнение в обективността им. Обясненията им са точни, ясни и
конкретни и изцяло се потвърждават с останалия доказателствен материал.
В първата инстанция е назначена
съдебно–икономическа експертиза, която е потвърдила факта на извършена ревизия
от св.М.Иванова по договор за възлагане от 15.01.2012г., за периода от
01.08.2009г. до 31.12.2011г. При ревизията е установено, че за периода от
10.08.2009 г. до 15.12.2011г. в касата на дружеството са внесени в по-малко
парични средства, в общ размер от 178 454,67лв. Експертът е извършила
проверка на дневните отчети от фискалната памет на системата, отчитаща
продажбите, на произволно избрани дати от ревизионния акт, на които има вписано
името на ищеца, и потвърждава,че действително има разлики между стойността на
отразеното количество продадено гориво, отразено в дневните отчети за фирми с
отложено плащане и „Сведението”,в което е вписвано зареденото количество гориво
и подпис на шофьора на клиента,въз основа на което са издавани и фактурите на
тези фирми за действително заредени количества. Експертът потвърждава,че в
смените на ищеца за периода от 10.08.2009г. до 15.15.2011г. има установени
разлики, които представляват отчетени в по-малко парични средства/липси/.
Потвърждава и размера по отношение на Х.К.-19 121.25лв.Съставът приема
заключението на експертизата ,като обективно и се позовава на него при решаване
на делото.
Не се спори по делото,че за така установените
различия е ангажирана и наказателната отговорност на ищеца. Образувана е Преписка
№464/2012г.на РП-Ловеч и ДП №32/2012гна ОД на МВР-Ловеч. По образуваното НОХД
№456/2016г.на РС-Ловеч спрямо ищеца е постановена осъдителна присъда
№33/01.11.2017г. Въззивният съд-ОС-Ловеч с решение по ВНОХД №444/2018г. е
отменил присъдата изцяло и върнал делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Образуваното НОХД №249/2019г. на РС-Ловеч е в ход на разглеждане. Въззивният
състав изцяло споделя извода на РС-Ловеч за липсата на предпоставки за
обусловеност на настоящия трудов спор и този по ангажиране на наказателната
отговорност на ищеца.Поради тази причина не уважи искането на въззивника за
спиране на производството по реда на чл.229,ал.1,т.4 от КТ.
При така установената фактическа
обстановка,съставът намира,че съдът е сезиран със обективно съединени искове- иск по чл.344,ал.1,т.1
от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и отмяната му и иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност.
РС-Ловеч е изложил подробни
мотиви, защо приема, че работодателят е спазил императивните материално-правни
норми при провеждане на процедурата по дисциплинарното уволнение на ищеца на
посоченото основание–чл.330,ал.2,т.6 от КТ. Съставът напълно ги споделя, препраща
към тях по реда на чл.272 от ГПК и ги допълва със следното:
Дисциплинарното наказание
"уволнение", като най-тежкото трудово наказание, се налага, когато
служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения,което с
оглед тежестта на нарушението е довело до дискредитиране на трудовата му
характеристика до степен, налагаща прекратяване на правоотношението,а в някои
случаи и други съпътстващи санкции, произтичащи от
правоотношението-(отговорността по чл.221,ал.2 от КТ и др.). С оглед
съществените последици на тази санкция и гарантиране правата на санкционирания,
в КТ са създадени изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, чието изпълнение обвързва и законността на уволнението. Тежестта на
доказване за спазване на тези изисквания е за работодателя.
Императивна норма, за спазването на която
съдът следи служебно, е тази на чл.193,ал.1 от КТ, която вменява в задължение
на работодателя преди налагане на наказанието,в периода на установяване факта
на нарушението на трудовата дисциплина, да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарна власт представлява, от друга страна и право на работника изслушан
или да даде писмени обяснения. Нужно е обясненията да са получени от
работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.
От събраните по делото доказателства се
потвърди,че веднага след потвърждаването на проблема при отчитането на
т.н.продажби с отложено плащане, извършено от фирмата,която поддържа софтуерния
счетоводен продукт, управителят и счетоводителят са извършили проверка в
бензиностанцията (наречена внезапна) и при нея са се потвърдили съмненията и
конкретно са установени действията,с които са извършвани отклоняването на
парични средства. Като дата се сочи 15.12.2011г. и това се потвърждава от ревизионния акт и
показанията на свидетелите. Налице са обяснения от Христов и те са от дата
16.12.2011г.-т.е.своевременно,а от съдържанието им става ясно,че са и относими
към установеното нарушение-ясно и конкретно
е описал механизма на нарушението,което е извършвал. Обясненията са
съобразени от работодателя и отчетени при преценката за реализиране на
дисциплинарната отговорност и преди издаване на обжалваната заповед.
На следващо място изискване към работодателя
е да мотивира уволнителната заповед,
като посочи нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието, което е
преценил,че е съответно и законовия текст, въз основа на който го налага. Съставът
намира,че е изпълнено и това изискване, като оспорваната заповед съдържа всички
законови реквизити,с оглед на което не са налице формални основания за
ревизиране на дисциплинарната процедура.
Неоснователно е възражението,че нарушението
не е установено в достатъчна категоричност. Стана ясно,че работодателят е поискал
анализ на забелязаните „различия” до организацията, обслужваща ползвания
счетоводен продукт. С оглед констатациите, е извършил и самостоятелна проверка,
която е потвърдила механизма и периода на извършване. Съставен е констативен
протокол, обективирал установеното. В случая нарушението е било установено още
към 15.12.2011г., ясно и конкретно. Действително-ревизионният акт е издаден
след оспорваната заповед,но това обстоятелство не е относимо към законността й,
тъй като актът не е бил основание за издаването й. Нарушението е било
установено в съществените му елементи-период, механизъм-конкретно ден и смяна, размер
на вреда и е дало основание на работодателя да приеме за доказан факта на
извършено нарушение. Констатациите от ревизионния акт единствено потвърждават
изводите за правилността на предприетата дисциплинарна мярка. В тази насока са
и изводите на назначената по делото съдебна експертиза,която също потвърди
обективирането на елементите на нарушението.
Неоснователно е и възражението,че
нарушението не е описано подробно и ясно. Следва да се съобрази,че се касае за
продължителна дейност, извършвана в дълъг период от време, с множество
повтарящи се действия. Не е нужно подробно да се изброяват всички деяния,след
като могат да бъдат обобщени по индивидуализиращите им белези-период на
извършване и еднородност в механизма. Както е посочил и първоинстанционния
съд-този подход по никакъв начин не опорочава индивидуализацията на
нарушението, съответно не препятства работника да узнае за какви действия е
санкционират, в който смисъл е и постоянната съдебна практика,споделяна и от
състава..
Не може да се сподели възражението за
неспазване на изискването за на чл.194 от КТ от първоинстанционния съд. Съдът е
изложил са подробни мотиви и е съобразил законовото ограничение за ангажиране
на отговорността на работника. Отчетено е,че макар деянията през периода от
08.09.2009г.-09.02.2011г. да се явяват извън 2-месечния срок от откриване на
нарушението и съотв. 1-годишния от установяването му, то останалите- от
09.02.2011г.до 09.02.2012г. не са погасени по давност и правилно са отчетени от
работодателя при налагане на дисциплинарната отговорност. В случая следва да се
отчете,че се касае за деяния,извършвани в продължителен период, но всяко едно
от тях е самостоятелно и е достатъчно основание да ангажира отговорността на
работника. Видно от ревизионния акт само в относимия период, са установени 93
бр.случаи на „различия” в смените на ищеца,които са достатъчни да обосноват
трайния характер на нарушението и сериозността на вредоносната дейност.
С оглед определения по-горе относим период
на извършени нарушения неоснователно е възражението за противоречиви
констатации в ревизионния акт-стр.47,където било посочено,че К. е бил на работа
в периода 16-28.12.2010г., в противоречие с приложената в Личното трудово досие
молба и разрешение за ползване на платен отпуск през същия период. Както се
посочи по-горе меродавни за ангажиране на дисциплинарната отговорност са
нарушенията, извършени в периода от 09.02.2011г.до 09.02.2012г.,т.е. соченият е
извън тях.
Неоснователно е опонирането с тезата за липса
на своевременни констатации на твърдяните липси в извършените през годините
счетоводни проверки и отчети. Както се установи спецификата на деянието не е
позволявала да се установи чрез
годишните инвентаризации,тъй като с тях се е следяло движението на количествата
гориво. Счетоводно е било налице съответствие (макар и привидно) между
количеството продадено гориво и заплатените за него суми на отложено плащане.
Единствено детайлната и специализирана проверка в софтуерната програма е могла
да открие „различията”. Съставът споделя
извода на РС-Ловеч,че работодателят е положил дължимата грижа и отговорност,а
не е проявил безхаберие.
При така установените елементи на
нарушението правилно работодателят ги е
квалифицирал,подвеждайки ги под нормите на чл.187,т.8 и т.9 от КТ. Съгласно
чл.126,т.9 от КТ работникът е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, да не
злоупотребява с доверието му и пази доброто му име. Нарушението на това
задължение изрично е определено като тежко дисциплинарно нарушение. Макар и да
липсва легална дефиниция на понятието "злоупотреба с доверие на
работодателя”, съдебната практика приема, че следва да е налице умишлено
поведение на "използване на оказаното доверие от работодателя и с цел
неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък", а уронването
на престижа и доброто име на работодателя, като "нелоялно отношение към
работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети
лица". В трайната си практика ВКС приема, че е достатъчно работникът или
служителят да не е оправдал оказаното му доверие, като не е необходимо да е
установено извличане на материална облага за служителя или негов близък,
т.е.злоупотреба с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е
израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в
отношенията работник, респ. служител и работодател. Нарушението
може да се прояви в различни форми, като общият им елемент е разрив в
отношенията на доверие между работодател и работник.
В случая същественото е, че на Х. е била възложена длъжност, свързана
с боравене с парични средства и материали,която предполага сериозно и отговорно
изпълнение. Изискванията към него са завишени, съответно и доверието, с което
му е възложена отговорната работа. Установи се,че неизпълнението на тези основни
ангажименти е съществено, извършвано е в продължителен период от време,
трайно-почти при всяка смяна, съвместно с останалите му колеги и със съществени
имуществени последици за работодателя. При тези резултати е ясно,че
работодателят не може за в бъдеще да очаква добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от работник, дискредитирал
доверието в работата си по този начин.
Доказано е и увреждането за работодателя, установен
е неблагоприятният имуществен резултат и конкретната вреда от К.-в размер на
19 121.25лв.
По изложените съображения въззивният състав
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на въззивното производство
въззиваемият има право на възстановяване на направените разноски. Представен е
Списък по чл.80 от ГПК от пълномощника на „МИРО”ООД с отразен като реално
изплатен хонорар от 560лв.,който следва да се възложи в тежест на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 102/09.05.2019г., пост.по гр.д.№ 582/2012г.на
РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Х.П.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МИРО”ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано
от Р.М.И.-Управител, сумата от 560(петстотин
и шейсет)лева, представляваща разноски във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му,на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.