Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315 13.07.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Пенка Маринова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 264 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.П.С., подадена
чрез пълномощника му адв.Г.М. – САК, против
Решение № 260146 от 07.04.2021 г., постановено по АНД № 130/2021 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №
20-0284-002476 от 10.11.2020г. на ВПД Началник група в РУ-Казанлък към ОД на
МВР-Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни
основания по чл.
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви по направените
възражения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Оспорва се приетото от районния съд, че
по отношение на вмененото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на
защита на санкционираното лице. Твърди се, че разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП
е бланкетна, поради което в АУАН е следвало да бъде посочена конкретната норма,
установяваща задължение за водачите на МПС да съобразят поведението на пътя със
съответната пътна маркировка и по-конкретно – да не пресичат двойна
непрекъсната линия. Според касатора непосочването на точната разпоредба, която
е нарушена или посочването само на бланкетна норма е винаги съществено
процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице
да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове на закона и
подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не
е изпълнил. Относно другите две вменени нарушения – по чл.100, ал.1, т.1 и т.2,
се поддържа теза за наличие на предпоставките да бъдат квалифицирани като
маловажен случай и прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, което обаче не е
било съобразено както от административнонаказващия орган, така и от въззивния
съд. По тези съображения се иска
решението на Казанлъшкия районен съд да бъде отменено и да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР
– Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита, че жалбата е неоснователна
и предлага решението на Районен съд - Казанлък, като правилно и законосъобразно,
да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд се е
развило по жалба на С.П.С. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 20-0284-002476
от 10.11.2020 г., издадено от Началник група в РУ-Казанлък към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 263883/ 08.09.2020 г., на С.С. са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10лв., на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от с.з. и
глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 08.09.2020г. в 02:30ч. в
гр.Казанлък, на бул.“23-ти Пехотен Шипченски полк“ до магазин „Перун“, в посока
изток-запад, С. управлява лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ ***,
собственост на Д.И.Г., като не съобразява поведението си с пътната маркировка и
пресича двойната непрекъсната линия. Водачът не носи свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него; не носи свидетелство за регистрация на МПС,
като е посочено, че деянието не е маловажно.
Районният съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По
съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и
обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че
по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършените от С.С. административни
нарушения по чл. 185
във вр. с чл. 6, т.1 от ЗДвП, по чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 и чл.183, ал.1, т.1,
предл.3 от ЗДвП, като основание за налагане на предвидените в закона
административни наказания.
Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния
съд, че съдържанието на наказателното постановление съответства на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му.
Неоснователно е наведеното от касатора
оплакване за непрецизна правна квалификация на деянието, квалифицирано като
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, която била с бланкетен характер. Посочената за
нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП регламентира задължение на участниците
в движението, вкл. водачите на МПС, да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. С оглед направеното фактическо описание на нарушението, а
именно "не съобразява поведението си с пътната маркировка и пресича
двойната непрекъсната линия“, непосочването на специалната норма на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП
/с която се дава графично и текстово описание за надлъжната пътна маркировка М2
- представлява "двойна непрекъсната линия", като на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат/, не може да бъде определено
като съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП и представляващо
основание за неговата отмяна. Липсата на привръзка към общата норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, преценено в съвкупност
с конкретно фактическа обстановка, не накърнява правото на привлеченото към
отговорност лице да разбере обвинението и да организира защитата си. Като
правоспособен водач на МПС, касаторът е длъжен да познава значението на всеки
вид маркировка и да я спазва.
Досежно твърдяната липса на обективирана
преценка и изложени мотиви в НП за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
е необходима да се каже, че същата не може да обуслови формална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Действително по аргумент от разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен”, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира
така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. С
издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е
изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
Установените по делото факти не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянията, за
които е санкциониран касатора с процесното НП, като такива с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. А и жалбоподателят
нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на конкретни
обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни
вмененото му със закон задължение при управление на МПС да носи СУМПС и
контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на автомобила.
Само по себе си обстоятелството, че от нарушенията по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
/формални по своя характер/ не са произтекли вредни последици, не е достатъчно
същите да бъдат определени като "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което да обуслови
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Противно на твърдяното в касационната
жалба, въззивният съд е обсъдил възраженията и доводите на наказаното лице,
като е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се
споделят напълно от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни. Обосновано
от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Казанлъшкият районен
съд е приел
за безспорно доказани извършените от С.П.С. нарушения на ЗДвП, за които е
санкциониран с издаденото НП № 20-0284-002476/ 10.11.2020г. на Началник група в
РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260146 от 07.04.2021 г., постановено по АНД № 130/2021 г. по описа на Районен
съд - Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.