гр. Бургас, 07 юни 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Г.
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Г. РАДИКОВА АХД № 1620 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „Алпиди“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Карнобат, ул.„Димитър Благоев“ № 31, представлявано от Д.А.Б., против
Ревизионен акт № Р-02000219004616-091-001/07.05.2020г., издаден от началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП гр.Бургас, в частта, потвърдена с Решение №
142/24.07.2020г. на Директор на дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, с
която на дружеството са определени задължения за ДДС общо в размер на 118
682,59 лева за данъчните периоди от 01.05.20018г. до 31.05.2018г.; от
01.10.2018г. до 31.10.2018г.; от 01.11.2018г. до 30.11.2018г.; от 01.01.2019г.
до 31.01.2019г.; от 01.02.2019г. до 28.02.2019г.; от 01.03.2019г. до
31.03.2019г.;от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. и от 01.06.2019г. до 30.06.2019г.
и са начислени лихви за просрочие общо в размер на 10 509,04 лева.
Жалбоподателят счита
ревизионния акт за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните
норми. Твърди, че констатациите в мотивите му и тези, в потвърждаващото го
решение на директор на дирекция „ОДОП”
гр. Бургас, не са съобразени с представените в хода на ревизията доказателства.
Поради това иска същият да бъде отменен.
В съдебно заседание,
чрез процесуалният си представител адвокат Н. поддържа жалбата. Подробно
аргументира позицията си по спора в писмени бележки. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И., намира оспорването за
неоснователно и недоказано. Допълнително, с писмено становище, излага подробни
съображения в подкрепа на застъпената от него теза. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от
лице, с доказан интерес от оспорването- адресат на акта, в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК .
Със заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219004616-020-001/17.07.2019г. (л.780 от
делото), изменена със ЗВР № Р-02000219004616-020-002/19.09.2019г. (л.730 от
делото), ЗВР № Р-02000219004616-020-003/14.01.2020г. (л.561 от делото) и ЗВР №
Р-02000219004616-020-004/07.02.2020г. (л.556 от делото), спирана със Заповед №
Р-02000219004616-023-001/30.09.2019г. (л.724 от делото), възобновена със
Заповед № Р-02000219004616-143-001/18.12.2019г. (л.720 от делото), издадени от
Началник на сектор при ТД на НАП Бургас, е възложена ревизия на жалбоподателя,
която обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.05.2018г. – 30.06.2019г. Резултатите от ревизията са обективирани в
ревизионен доклад № Р-02000219004616-092-001/03.04.2020г. (л.44 от делото).
Ревизионен акт № Р-02000219004616-091-001/07.05.2020г. (л.35 от делото) е
издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с
разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. Същият е обжалван пред директора на
Дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, който частично го е потвърдил.
Въз основа на
приложените към административната преписка доказателства
и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният
акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената
от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на
доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък върху
добавената стойност за спорния период. Изложил е подробни мотиви в
обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от
ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на ревизионния акт, предпоставящи отмяната му на това основание.
І.ФАКТИТЕ:
През ревизирания
период „Алпиди“ ООД извършвало търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи
изделия. Дружеството било регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 31.07.2013г.
С ревизионният акт, в
частта потвърдена с Решение № 142/24.07.2020г., на жалбоподателя допълнително
са определени задължения за ДДС
в общ размер на 118 682,59 лева,
произтичащи от непризнати вътреобщностни доставки (ВОД), от които:
- 7 547,94 лева за
периода от 01.05.2018г. – 31.05.2018г. по фактури с №**********/10.05.2018г. и
№**********/14.05.2018г.;
- 15 649,20 лева
за периода от 01.10.2018г. – 31.10.2018г. фактури с №**********/09.10.2018г.; №**********/09.10.2018г.;
№ **********/23.10.2018г. и № **********/25.10.2018г.;
- 10 768,63 лева
за периода от 01.11.2018г. – 30.11.2018г. по фактура с
№**********/14.11.2018г.;
- 5 027,82 лева
за периода от 01.01.2019г. – 31.01.2019г. по фактура с №**********/16.01.2019г.;
- 4 716,91 лева
за периода от 01.02.2019г. – 28.02.2019г. по фактура с
№**********/11.02.2019г.;
- 25 496,05 лева за периода от 01.03.2019г. – 31.03.2019г. по фактури с
№**********/12.03.2019г., №**********/12.03.2019г., №**********/22.03.2019г. и
№**********/22.03.2019г.;
- 22 212,41 лева
за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019г. по фактури с №**********/11.04.2019г. и
№**********/25.04.2019г. и
- 27 263,63 лева за периода от 01.06.2019г. – 30.06.2019г., по фактури с №**********/11.06.2019г.
и №**********/25.06.2019г., всички издадени към R.A.A. – Гърция, като за всяко едно задължение е определена
лихва за забава.
За да направи този
извод ревизиращият орган се е позовал на установените от него в хода на
ревизията, следни факти:
При извършена
съпоставка на декларираните данни за ревизираните периоди от VIES - система
били установени несъответствия между декларираните данни на извършени от
„Алпиди“ ООД вътреобщностни доставки и декларираните данни за вътреобщностни
придобивания от неговия контрагент, регистрирано лице за целите на ДДС в Гърция
- R.A.A., с VIN номер EL141925514.
С цел изясняване на
факти и обстоятелства във връзка с декларирани от жалбоподателя ВОД на
хранителни стоки и напитки на R.A.A., на ревизираното дружество било връчено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения.
Във връзка с искането,
ревизираното лице представило обяснения. Според тях, ангажиран с организацията
и заплащането на транспорта на стоки бил клиента, като продавачът единствено се
свързвал със спедитора, осъществяващ групажен транспорт до Гърция, за да го
уведоми, когато стоката е готова за изпращане. Лицето заявило, че няма сключени
договори с гръцките контрагенти, а търговската дейност се осъществявала изцяло
по телефона чрез лицето Козма Константула. Представило ксерокопия на: фактури за покупка на стоките, издадени от „Девин гала“ ЕООД, „Ефект
2002“ ООД, „Орно“ АД и „Ротер“ ООД, инвойс фактури за доставката
на стоки до R.A.A., международни товарителници, товарителници
за вътрешния транспорт до гр.София, фактури за транспортни услуги, издавани на
спедитора „Каргонет-БГ“ ЕООД, документи на гръцки език, банкови извлечения,
както и групажни листове, отразяващи групажа на стоки към съответния получател
при изпращането им от България.
Пред ревизиращите
органи спедиторът „Каргонет - БГ“ ООД представил декларация (л.736 от делото),
в която посочил, че стоките износ към Република Гърция, изпращани от „Алпиди“
ООД, били превозвани с вътрешен транспорт, осъществяван от „Александър
Логистикс“ ООД и „ДСВ Роуд“ ЕООД за сметка на спедитора, след което същите били
изнасяни с групажен транспорт до склад на „SP LOGISTICS EPE“, от където били вдигани за сметка на крайния
получател в Гърция.
В хода на ревизията
били изискани документи и обяснения и от превозвачите „Саларс груп“ ЕООД и „Бобо кар В“ ЕООД, като
в тази връзка дружествата представили пътни листи, международни товарителници,
фактури, договори за транспортни услуги, заповеди за командировки и обяснения
от управителите (л.63 и л.162 от делото).
В хода на извършената
ревизия било отправено запитване
с реф.
№VAT_BG_031157_EL_368А19_20191216_AF_RI_R до гръцката данъчна администрация,
дали стоки, изпратени от „АЛПИДИ“ ООД са пристигнали в склад на „SP LOGISTICS
EPE“ на адрес Odos Megaridos, Thesi Agios Georgios, 19300 Aspropyrgos и дали
тези стоки след това са били предадени на R.A.A..
Според предоставения
от гръцката данъчна администрация отговор (л.715 от делото), гръцкото дружество
„SP LOGISTICS EPE“, сключвайки договори с чужди транспортни компании, действа
като посредник /временен склад/ за сметка на трети лица - търговци на
територията на Гърция. В случая, „SP LOGISTICS EPE“ е сътрудничил с българския
спедитор „Каргонет -БГ“ЕООД, като е получавал стоките в палети или пакети,
придружени от листи за депозиране, след което камиони, вече уредени от крайните
получатели, са извозвали стоките. Според декларация, представена от управителя
на „SP LOGISTICS EPE“, в периода май 2018г.-юни 2019г. в склада са били
получени стоки, предназначени за Ramou Aristea, като по разпореждане на
българското дружество „Каргонет БГ“ЕООД, същите са били доставяни на рампа в
склада на „SP LOGISTICS EPE“, с цел последваща доставка до адреса на Ramou
Aristea, но информация дали стоките действително са били доставени на адресите,
вписани в международните товарителници, не била налична.
По повод установени
несъответствия между декларираните данни на извършени от „Алпиди“ ООД вътреобщностни
доставки и декларираните данни за вътреобщностни придобивания от неговия
контрагент, R.A.A., запитване било отправено и до гръцката данъчна
администрация в хода на предходно административно производство по отношение на
„Алпиди“ ООД. От отговора (референтен № VAT_BG_029973_EL_172ХХ19_20190408_AF_RI_R)
на данъчната администрация на Р.Гърция,
приобщен към преписката с протокол (л.58, л.173-179 от делото) е видно, че на
представителя на R.A.A. е
била изпратена покана за явяване в данъчния
офис, но същият не се е явил. Гръцки данъчни служители са извършили проверка на
място в обекта на търговеца, при която установили, че същият не извършва
дейност. Свързали се и със собственика на наетия недвижими имот, който е заявил,
че дружеството е напуснало имота през 2014г. Била извършена проверка и на
домашния адрес на представителя на дружеството, но същият не бил открит. С
оглед установеното, дружеството R.A.A. било служебно дерегистрирано от
системата на ДДС, считано от 26.06.2019г. Отделно е посочено, че представляващ
на „PAMOY APISTEA ANTONIOS“ е R.A. A..
Лице, което е различно
от соченото от „Алпиди“ ООД като представител на получателя- К. К..
По данни от системата
VIES било установено, че „PAMOY APISTEA ANTONIOS“ не е декларирал нито ВОП на стоки от „АЛПИДИ“
ООД, нито получени услуги от „Каргонет БГ“ ЕООД.
Данъчният орган
констатирал, че не са представени писмени потвърждения от получателите по
чл.45, т.2, б,“а“ от ППЗДДС. За представените международни товарителници, към
всяка една от процесните фактури, преценил, че не съдържат всички изискуеми
реквизити – в кл.24 на товарителниците, която следва да съдържа часа и мястото
на пристигане на стоките и подпис и печат на получателя, в преобладаващата
част, е положен печат с текст на гръцки език, част от който е и наименованието
„S.P. LOGISTICS Е.П.Е“, а не съответното наименование на процесния гръцки
търговец; не е посочен вида на стоката, за транспортирането на която следва да са
съставени същите, а само броя и вида на опаковката, най-често палети, както и
брутното тегло на товара, с изключение на товарителниците по фактури №
153/23.10.2018г., № 160/12,03.2019г, и № 161/12.03.2019г„ № 162/22.03.2019г. и
№ 163/22.03.2019г.; няма посочен и придружаващ стоката документ, какъвто би
следвало да бъде съответната инвойс-фактура, издадена от „АЛПИДИ“ ООД на
гръцкия клиент. Поради това заключил, че не може да се твърди със сигурност, че
представените международни товарителници удостоверяват именно транспорта на
стоките, за които са издадени процесните фактури от „АЛПИДИ“ ООД на „РАМОУ
APISTEA ANTONIOS“.
Установил, че в
международна товарителница, представена за превоза па стоките по фактури №
160/12,03.2019г. и № 161/12.03.2019г. в кл.9 - Buд на стоката, е посочен вида
на стоките - „енергийни напитки, хранителни стоки“, изписано с латински букви,
в кл.5 — Приложени документи, е посочено „инвойс № 160/12.03.2019г. и №
161/12.03.2019г.“, но в кл.24 е положен печат не напроцесното гръцко дружество,
клиент на „АЛПИДИ“ ООД - „РАМОУ APISTEA ANTONIO!“, а на друго - „GL METAFORIKI
АЕ“. Последното било посочено и в още три международни товарителници - тези към
фактура № 165/25.04.2019г, № 166/11.06.2019г. и № 167/25.06.2019г. В международна товарителница, представена
за превоза на стоките по фактури № 162/22.03.2019г. и № 163/22.03.2019г, в
кл.1З - Вид на стоката, бил посочен вида на стоките - „енергийни напитки“,
изписано с латински букви, в кл.5 - Указания на изпращача, бил посочен „инвойс
№ 162/22.03.2019г. и № 163/22.03.2019г.“, но в кл.24 нямало попълнени данни,
т.е. нямало информация кога и къде са доставени стоките и кой ги е получил.
Въз основа на
изложените факти, органът по приходите приел, че липсват безспорни
доказателства за извършена ВОД и превоз на документираните стоки, който да е
завършил на територията на друга държава- членка на Общността.
В резултата на това, с
обжалваната част на РА на „Алпиди“ ООД са определени допълнителни данъчни
задължения за ДДС и лихви за просрочие в общ размер на 129 191,63 лв., от
които:
- начислен (на
основание чл.82, ал.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.17,
ал.2 от ЗДДС и чл.67, ал.1 от ЗДДС) данък върху добавената стойност в общ
размер на 118 682,59 лева за данъчните
периоди: м.май, м.октомври, м. ноември 2018г., м.януари, м.февруари, м.март,
м.април, м.юни 2019г., във връзка с декларирани вътреобщностни доставки на
стоки, за които е установено, че не са изпълнени условията на чл. 45 от ППЗДДС
за прилагане на нулева ставка по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС;
- начислени общо 10
509,04 лева лихви за просрочие (на основание чл. 175 от ДОПК).
По делото е
представена справка (л.797 от делото) от Министерство на вътрешните работи,
Главна дирекция „Гранична полиция“, съдържаща информация за преминалите през
ГКПП товарни автомобили през ревизирания период. В документа изрично е
посочено, че изложените данни не са изчерпателни и е възможно да бъдат непълни.
В хода на съдебното
производство е допусната и приета без възражения, съдебно - счетоводна
експертиза.
Съгласно заключението
на вещото лице, спедитор по всички процесни фактури е „Каргонет-БГ“ ЕООД, като
е налице фактуриране към възложителя R.A.A.. Вещото лице сочи, че
посредническите складови услуги по всички фактури са се осъществявали от
S.P.LOGISTICS LTD, място А.Георгиос 193 00 Аспропиргос - Р.Гърция, като от
междинната складова база стоките са товарени от шофьори, за което са положени
подписи. Фактурирането на складовите услуги
е извършвано от S.P.LOGISTICS LTD на „Каргонет-БГ“ ЕООД с основание –
товарене и разтоварване, дистрибуция на стоки.
По отношение на всички
процесни фактури е налице потвърдена валидност на VIN номер на гръцкото
дружество, контрагент на жалбоподателя.
По отношение на
превозвачите по процесните фактури, вещото лице констатира следното:
- Транспортът на осем
палета по фактура № **********/10.05.2018г. от Карнобат до София е бил извършен
от „Нира-Ив“ ЕООД, а транспортът от София до Атина по същата фактура - от
„Саларс Груп“ ООД. Транспортът на един палет по фактура №
**********/14.05.2018г. от София до Атина е бил извършен от „Бобо кар В“ ЕООД.
И по двете фактури е налице информация за преминаване на посочените в ЧМР
товарни автомобили през ГКПП Кулата.
-Транспортът на седем
палета по фактура № **********/09.10.2018г. от Карнобат до Атина е бил извършен
от „Адисен“ ЕООД, като липсва информация за излизане от РБългария на 10 или 11
октомври 2018г. на посочения в ЧМР, товарен автомобил с ремарке.
-Превозът на стоки по
фактури №**********/09.10.2018г. (София - Атина) №**********/23.10.2018г.
(Карнобат- Атина); № **********/25.10.2018г. (София - Атина) е бил
извършен от „Саларс Груп“ ЕООД, като по първата фактура не е налична информация
за излизане от РБългария на 12 или 13 октомври 2018г. на посочения в ЧМР
товарен автомобил.
-Транспортът на стоки по фактури №
**********/14.11.2018г. и № **********/16.01.2019г. от София до Атина е бил извършен от „Вени
Интертранс“ ООД, респ. от „ДМ-ПМ Транс“ ООД, като и по отношение на двете
липсва информация за излизане от РБългария на съответните дати на товарни
автомобили посочени в ЧМР.
-По фактури №
**********/11.02.2019г. и № **********/11.04.2019г. (ЧМР от 12.04.2019г. и ЧМР
от 17.04.2019г.) транспортът на стоки от Карнобат/София до Атина е бил извършен
от „Инфинити транс 2017“ ЕООД. И по двете фактури е налице информация за
преминаване на посочените в ЧМР товарни автомобили през ГКПП Кулата.
-Транспортът на стоки
по фактури №**********/12.03.2019г. и №**********/12.03.2019г. от Карнобат до
Атина е бил извършен от „Фаворит Ф2“ ООД, като и за двете е налична информация
за преминаване на посочените в ЧМР товарни автомобили през ГКПП Кулата.
-По фактури
№**********/22.03.2019г. и №**********/12.03.2019г. превозът на стоки от Карнобат до Атина бил
извършен от „Голдън фрог“ ООД,
като и за двете е налична информация за
преминаване на посочените в ЧМР товарни автомобили през ГКПП Кулата.
-Транспортът на 21
палета по фактура
№**********/25.04.2019г. е бил извършен, както следва: 19 палета по ЧМР
от 03.05.2019г. от Карнобат до Атина, извършен от „Гайтан Корпорейшън“ ООД и 2
палета по ЧМР от 10.052019г, от София до Атина, извършен от ЕТ „Евгени
Искренов“, като и за двете е налична информация за преминаване на посочените в
ЧМР товарни автомобили през ГКПП Кулата.
-Транспортът на стоки по фактура №
**********/11.06.2019г.
е бил извършен, както следва: 29 палета по
ЧМР от 12.06.2019г. от София до Атина, извършен от „Транслим“ ЕООД, като е
налична информация за преминаване на посочения в ЧМР товарен автомобил през
ГКПП Кулата; и 3 палета
по ЧМР от 14.06.2019г. от Карнобат до
Атина, извършен от
„Инфинити транс 2017“ ЕООД, за която липсва
информация за излизане от РБългария на съответните дати на товарни автомобили,
посочени в ЧМР.
-Транспортът на 33 палета по фактура №**********/25.06.2019г. е бил извършен от „Перла 2017“ ЕООД, като е налична информация за
преминаване на посочения в ЧМР товарен автомобил през ГКПП Кулата.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението е проследило единствено
количеството на палетите, посочено в ЧМР, като е установило, че същото
съответства на количеството при предаване в логистичния център в Гърция, но не
е проследило вида на стоката, тъй като в ЧМР липсва описание на съдържанието на
палетите. Уточнява, че не за всички транспортирани бройки
палети има документ, който да удостоверява тяхното получаване от конкретно
физическо лице.
Заявява, че в много
малко случаи в ЧМР е описано съдържанието на палетите. Когато е описано,
обикновено е описана основната стока, но това описание не е изчерпателно,
защото в много случаи освен основната стока се транспортират и други видове
стоки, които са предмет на фактуриране. В някои случаи в ЧМР са посочвани и
номерата на инвойс фактури, без обаче да има информация какво е съдържанието на
тези инвойс фактури.
Констатира превози, за
които документите удостоверяват предаване на брой палети, но тези случаи не са
всичките по отношение на изпратените палети. Не за всички транспортирани бройки палети има
документ, който да удостоверява тяхното получаване от конкретно физическо лице.
Спедиторът няма
фактурирания към жалбоподателя по отношение организирането на транспорта, а всички издадени фактури на превозвача са към спедитора, като последният ги
фактурира с инвойси на получателя – гръцкото дружество.
Според вещото лице,
„Алпиди“ ООД фигурира в т.нар. групажен лист с броя палети и тяхното тегло, но
без вида на стоката, като в гръцките документи (формуляр
за експедиция, за складуване) е посочен номера на групажния лист, който тръгва
от България. За последния документ обяснява, че се създава в София при товарене
на стоката, която ще замине за Гърция, и съдържа информация за доставчиците и
получателите.
Вещото лице прави
извод за получаване на описаната във фактурите стока от страна на гръцкото
дружество въз основа
на групажните листи и на факта, че издадените
фактури съответстват по период на съответните за този период превози.
Констатира обаче, че в част от гръцките документи като описание на стоката в
някои случаи е записано „оборудване“, което няма нищо с характера на
транспортираната стока.
Отбелязва, че в
международните товарителници има подпис, без посочено име, но почти винаги има
печат на логистичния център в Гърция. По определени ЧМР има и печат на R.A.A.,
но върху документа, който се подписва в логистичния център при предаване на
стоката на получателя, няма печат на R.A.A..
ІІ.ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН:
Съгласно чл. 138, §
1 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена "Освобождавания на
вътреобщностни сделки", държавите-членки освобождават доставката на стоки,
изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но
на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента,
придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено
юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от
тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
Разпоредбата
възпроизвежда съдържанието на чл. 28в,
част А, буква а) от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между държавите
членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да се
прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява
крайното потребление на доставените стоки. Механизмът, създаден с този преходен режим, се
състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно
изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се
изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на
приспадане или възстановяване на платения, по получени доставки ДДС в тази
държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата
членка по пристигане. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на
данъчния суверенитет на съответните държави членки (решение по дело R, т. 38) и
позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да се
гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - решение по
дело Teleos, т. 25, решение по дело Collеe, т. 23 и решение от 22.09.2012 г. по
дело VSTR, С-587/10, т. 28.
Според постоянната
практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока
става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази
стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е
изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката - решение по делото Teleos, т. 42, решение по
дело T. I., т. 23, решение по делото R., точка 41 и решение от 16.12.2010 г. по
дело E. T. H., C-430/09, т. 29.
Следователно, за да се
квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от
ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието
за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2/ физическо
преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги
лице да е данъчнозадължено лице.
По настоящото дело
страните спорят по изпълнението на второто условие.
Освен тези условия,
свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на
разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на
стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво
друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка
или вътреобщностно придобиване на стоки (решение по дело Teleos, т. 70), с
уточнението, че понятието за вътреобщностна доставка, също като понятието за
вътреобщностно придобиване, има обективен характер и се прилага независимо от
целите и резултатите на съответните сделки.
Принципно в тежест на
доставчика на стоките, а именно лицето, което претендира освобождаване на
доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени условията за това. От
практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112 относно
доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да
бъдат освободени от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят - в
съответствие с чл. 131 от
Директивата - условията, при
които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, с оглед да гарантират
правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да
предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.
Разпоредбата на чл. 53 ЗДДС, озаглавена
"Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки",
предвижда, съответно на изискванията на Директивата, облагане с нулева ставка
на вътреобщностните доставки. Ал.2 на текста препраща към чл. 45
ППЗДС, озаглавен
"Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на
стоки". Този текст изисква следните доказателства, с които трябва да
разполага доставчикът: 1. документ за доставката; 2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка.
В случая документи по
т. 1 - фактури са представени за всяка от доставките. Спорът касае документите
по т. 2.
По делото няма спор,
че процесните доставки са извършвани, чрез използването на спедитор (трето
лице), за сметка на получателя.
При това положение
приложима е разпоредбата на чл. 45,
т.2, б.“а“ от ППЗДДС (ред. ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от
29.01.2016г.), изискваща транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество;
Следователно,
въведеното от националния законодател изискване за изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка, е сведено до представянето на транспортен документ или
потвърждение от получателя, като и двете трябва да удостоверяват получаването
на стоките на територията на друга държава-членка.
Липсата на писмено
потвърждение не е спорна. Жалбоподателят твърди наличие на транспортен
документ.
Конкретни изисквания към
този документ националното законодателство не предвижда.
Такива документи
представляват представените по делото ЧМР.
За да могат да
удостоверят получаването на стоките на територията на друга държава-членка,
международните товарителници следва да отговарят на изискванията на чл.6 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, с оглед
разпоредбата на чл.9, т.1.
Според чл.6 от
Конвенцията, товарителницата трябва да съдържа следните данни: а) мястото и
датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и адреса на
превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за
доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното наименование на
вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки - тяхното общоприето
наименование;ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з)
брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;и)
разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически
сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до
доставянето им);й) необходимите инструкции за митническите формалности и други
такива; к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на
режима, установен от тази конвенция.
Процесните ЧМР не
доказват транспортиране на стоките по издадените фактури, защото в голямата си
част, не съдържат наименование на вида на стоките, а само начин на опаковане и
тегло. В тези, в които е посочен вид на стока, този вид не съответства напълно
на вида, посочен в издадените фактури. Поради това и вещото лице посочва, че при
изготвяне на заключението е проследило единствено количеството на палетите,
посочено в ЧМР, като е установило, че същото съответства на количеството при
предаване в логистичния център в Гърция, но не е проследило вида на стоката,
тъй като в ЧМР липсва описание на съдържанието на палетите.
Информация за вида на
стоката не съдържат нито представените групажни листове, нито документите,
изготвени на гръцки език при получаване на стоките в междинната складова база
на S.P.LOGISTICS LTD. Вещото лице изрично сочи, че „Алпиди“ ООД фигурира в
т.нар. групажен лист с броя палети и тяхното тегло, но без вида на стоката,
като в гръцките документи
(формуляр за експедиция, за складуване) е
посочен номера на групажния лист, който тръгва от България.
Нещо повече, във
формулярите за експедиция получената в междинния склад стока в голямата си част
е определена, като „оборудване“.
При това положение
няма как да бъде направен извод, че фактурираните на R.A.A. са идентични със
стоките, съдържащи се в палетите, описани в ЧМР.
В тази насока
заключението на вещото лице е базирано само на предположения, като самото то
отбелязва, че извод за получаване на описаната във фактурите стока от страна на
гръцкото дружество, прави въз основа на групажните листи и на факта, че издадените фактури съответстват по период на съответните за този период
превози.
Предвид изложеното
дори да се приеме, че в междинния гръцки склад са получени стоки за R.A.A., то
не може да се заключи, че тези стоки са именно фактурираните.
В редица свои решения
СЕС отбелязва, че не допуска компетентните органи на държавата-членка на
доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е
представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на
освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати
впоследствие данъка върху добавената стойност върху тези стоки, когато тези
доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено
участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел
всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че
осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в
такава измама.
В случая,
доказателствата по делото предпоставят извод за наличие на данни за данъчна
измама, макар че доказателства с невярно съдържание да не са налице.
Гръцкото дружество-
получател по доставките не е декларирало ВОП на стоки от „АЛПИДИ“ ООД по
процесните фактури ( с изключение на доставка за м. 12.2018г. за сумата от
14 016 евро, сума несъответна на нито една от фактурите), нито получени
услуги от „Каргонет БГ“ ЕООД.
Отделно, то не се
намира на посочения в системата VIES, адрес от 2014г., няма данни да
осъществява дейност към процесния период.
Наред с това, R.A.A.
се представлява от Ramou Aristea Antonionis, а не от Козма Костандула, с когото
жалбоподателя твърди, че е контактувал като представител на получателя.
Макар по делото да са
налице доказателства, че преди фактуриране на стоки „АЛПИДИ“ ООД е извършвало
проверка в системата VIES, съдът намира, че същото не е взело всички разумни
мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от
него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в данъчна измама.
По делото няма данни
жалбоподателят да е изисквал от Козма Костандула доказателства за наличие на
представителни пълномощия по отношение на R.A.A..
Всъщност, твърди се,
че стоките са фактурирани и изпращани само въз основа на проведени телефонни
разговори, което не е характерно за обичайните търговски практики, още повече
като се има предвид стойността на фактурираните стоки- над 300 хиляди евро.
Поради това, като е
определил на жалбоподателя задължения за ДДС и лихви по доставки, за които не
са налице достатъчно убедителни доказателства, за да бъдат определени като
вътрешнообщностни, органът по приходите правилно е приложил материалния закон.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се
присъдят разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 4220 лв.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК,
Административен съд– град Бургас, четвърти състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Алпиди“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат,
ул.„Димитър Благоев“ № 31, представлявано от Д.А.Б., против Ревизионен акт №
Р-02000219004616-091-001/07.05.2020г., издаден от началник сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на
НАП гр.Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 142/24.07.2020г. на Директор на
дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени
задължения за ДДС общо в размер на 118 682,59 лева за данъчните периоди от
01.05.20018г. до 31.05.2018г.; от 01.10.2018г. до 31.10.2018г.; от 01.11.2018г.
до 30.11.2018г.; от 01.01.2019г. до 31.01.2019г.; от 01.02.2019г. до
28.02.2019г.; от 01.03.2019г. до 31.03.2019г.;от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. и
от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. и са начислени лихви за просрочие общо в размер
на 10 509,04 лева.
ОСЪЖДА „Алпиди“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Карнобат, ул.„Димитър Благоев“ № 31, представлявано от Д.А.Б. да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП сума в размер на 4220
лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: