Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….10.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVI-ти
въззивен състав на тринадесети септември две хиляди и
седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
на секретаря Албена Арсова, в присъствието на прокурора Ю. Христова, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 2453 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.05.2016г.
по н. о. х. д. № 11543/2011 г. Софийски районен съд, НО, 103 състав е признал
подсъдимия Н.В.Б. за невиновен в
това, че на 07.10.2005 г. около 15.30 ч. в
гр. София, в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с ДК № *********,
паркиран пред сградата на „Централни Хали”, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил у лицето Б.Н.Р. заблуждение - че ще му върне получената на
заем сума от 125 /сто двадесет и пет/ лева, като деянието е извършено повторно
и случаят не е маловажен - извършил е престъплението след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно по НОХД № 473/2003
г. в сила от 12.05.2004г. на Сандански районен съд, изменена с решение № 540 по
НОХД № 1255 от 18.03.2004 г. на Благоевградски окръжен съд, за престъпление по
чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му
налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, поради което и
на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.210, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 209, вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
С цитираната
присъда за невиновен е бил признат и подс. С.В.С.
за това, че на 07.10.2005 г. около 15.30 ч. в гр. София, в лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло” с ДК № *********, паркиран пред сградата на
„Централни Хали” противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон
марка „Нокиа 3120” на стойност 120.00 /сто и двадесет/ лева, собственост на Б.Н.Р.,
която владеел /бил му даден от Р. да проведе разговор, като не го е върнал, а в
последствие го е заложил/, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - извършил престъплението, след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по малко от една година, а именно - с присъда по НОХД
№ 473/2003 г. в сила от 12.05.2004 г. на Сандански районен съд за престъпление
по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК му налага наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 206,
ал. 3 във вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.
Против
постановената присъда в частта относно признаването на подс. С. за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК е постъпил протест от СРП, в
който се излагат аргументи за неправилност на протестирания съдебен акт. Сочат
се съображения за доказаност на обвинението, като държавното обвинение счита,
че показанията на разпитаните свидетели, установяват, както извършването на деянието,
така и неговото авторство. Счита, че събраните по делото гласни доказателствени
средства са подробни, ясни и подкрепени от писмените такива – а именно от
протокола за разпознаване на лица, по време на което действие по разследването
св. Р. е разпознал подс. С.. Сочи, че обвинението срещу подс. С. се доказва и
от приложените по делото писмени доказателства, установяващи, че именно той е заложил
инкриминирания мобилен телефон, собственост на Р.. Предлага въззивната
инстанция да отмени протестираната
присъда и на основание чл. 334, т.2, вр. чл. 336, ал.1, т.2 от НПК да постанови нова, с която да признае
подс. С.С. за виновен в престъплението, за което е предаден на съд по чл. 206,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста.
Посочва, че присъдата, постановена от СРС е правилна и законосъобразна, както и
че по делото не са налице убедителни доказателства, че двамата подсъдими са
автори на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.
Гражданският
ищец Б.Р. твърди, че именно двамата подсъдими са извършители на деянията.
Служебният
защитник на подс. С. - адв. А. моли да се потвърди първоинстанционната присъда
като правилна, законосъобразна и изцяло постановена в съответствие със събрания
доказателствен материал.
Служебният
защитник на подс. Б. – адв. П. моли да се потвърди първоинстанционната присъда.
В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият С.С. моли да се
потвърди присъдата, постановена от СРС.
В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият Н.Б. моли да се
потвърди присъдата, постановена от СРС.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно гласни
и писмени доказателства и въз основа на техния анализ е приел от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Н.В.Б.
е роден на *** г. в гр. Петрич, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият С.В.С.
е роден на *** г. в гр. Б., българин, български гражданин, с основно
образование, неженен осъждан, безработен, живущ ***, с адрес по л.к. с.
Дамяница, общ. Сандански, ул. „*********, ЕГН **********.
На 07.10.2005 г.
св. Б.Р. работил като таксиметров шофьор на лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Поло” с ДК №*********в гр. Враца. Този ден в гр. Враца го спрели
подсъдимите Н.Б. и С.С. и поискали да ги закара до гр. София, за което св. Р. им
поискал сумата от 50-60 лв. за гориво, но същите му заявили, че като стигнат в
гр. София ще му платят. Св. Р. се съгласил, заредил гориво на бензиностанция
ОМВ в гр. Враца и потеглил с подсъдимите за гр. София, като пътьом спрели в гр.
Ботевград, където св. Р. отново ги попитал дали ще му платят, на което Б. и С.
му отговорили, че като стигнат до София и се върнат обратно, всичко ще му бъде
заплатено двойно, като двамата разменили местата си в автомобила.
При пристигането
си в гр. София подсъдимите обяснили на св. Р., че искат да ги закара до
Централни хали, тъй като от магазин, намиращ се в района трябва да вземат пет
видеокамери, които да продадат впоследствие на лице с име „Пешо” oт гр. Враца.
Попитали св. Р. дали има място в багажника на колата му, за да поставят
въпросните камери. След което св. Р. спрял отстрани до „хали” - те , а подс. С.С.
слязъл от автомобила и отишъл до магазина. След около 5 минути същият се върнал
и заявил, че тъй като камерите са престояли и не са взети навреме, трябвало да
платят допълнително още 300 лева, за да ги вземат. Започнали да се оглеждат за
телефон, но тъй като не видели такъв в близост, поискали мобилният телефон на
св. Р., за да се обадят. Същият им дал телефона си марка „Нокиа”, модел „3120”,
който бил закупил преди това от св. П.Г.. След което бил проведен разговор от
единия подсъдим, с непознато лице във връзка с камерите, като същият дал
телефона на св. Р. да разговаря със същото лице и мъжът с когото пострадалият
разговарял го уверил, че всичко ще бъде наред и като се върнат в гр. Враца,
парите ще му бъдат върнати, а извършеният от него таксиметров превоз ще му бъде
заплатен двойно. След проведения телефонен разговор, мобилният телефон бил
върнат на Р.. Три - четири минути по-късно, другият подсъдим, който бил
пъстроок и с коса, казал на св. Р., че трябва да се обадят, за да уточнят какво
става с камерите и парите, които са искали. Извадил от джоба на анцуга си
мобилен телефон, от който свалил намиращата се в него СИМ карта, поискал мобилният
телефон на Р. и след като последният му го предал подсъдимият разменил СИМ
картите от двата телефонни апарати и провел няколко телефонни разговора. Тъй като сумата от 300 лева била необходима, за да
се вземат камерите, от разговора, между двамата подсъдими станало ясно, че
следва да се върнат до гр. Враца, за да вземат парите, след което отново да се
върнат в гр. София. Св. Р. се притеснил от случващото се, усъмнил се дали ще му
бъде платено за извършения таксиметров превоз, затова предложил на двамата
подсъдими да им даде сумата от 125 лева която имал. Те приели като се разбрали да
му върнат парите като се приберат в гр. Враца. Р. дал парите на единия
подсъдим, който слязъл от автомобила и отишъл отново до магазина. Тъй като
минали 15-20 минути и той не се върнал, св. Р. попитал другия подсъдим - Н.Б.,
кога ще се върне приятелят му, като последният му отговорил да изчака, а той ще
провери какво става и се отдалечил без да върне телефона на пострадалия. След
като чакал още 30 минути и никой не се върнал, св. Б.Р. се обадил на тел. 166, откъдето го упътили да отиде в най -
близкото РУ на МВР и да пусне жалба, което и Р. направил като и депозирал молба
в 03 РУ - СДВР.
Същия ден на
07.10.2005 г. подс. С.С. заложил мобилния телефон марка „Нокиа”, модел 3120” с
ИМЕЙ 355680000524231 в заложна къща на „К.” ЕООД на ул. „*********, за което
бил съставен договор за консигнация. Апаратът останал в заложната къща и бил
ползван от неин служител. През м. септември, 2005 г. св. Иван П., закупил телефонния
апарат, ведно със зарядно устройство за сумата от 130.00 лева, който предал за
ползване на съпругата си.
С протокол за
доброволно предаване от 30.12.2005 г. св. П. е предал в СДВР - 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа 3120”, сив на цвят, с ИМЕЙ*********и един брой батерия за
телефона с надпис „Нокиа” и BL-5C.
От заключението
на изготвената графическата експертиза по делото е видно, че подписите в графи
„Консигнант” на препис от договор за консигнация от 07.10.2005 г. са положени
от С.В.С..
От заключението на оценителната експертиза по
делото е установено, че стойността на мобилен телефон „Нокиа 3120”, закупен
през м. септември 2005 г. е 120.00 /сто и двадесет/ лв., като е приспаднато
съответното овехтяване.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Б.Р.
( вкл. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), св. П.Г., св. И.П.(вкл. и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК) и на св. С.И.(вкл.
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК); писмените доказателства и доказателствени
средства - протоколи за разпознаване на лица и предмети от 09.01.2006г., заверен
препис от договор за консигнация от 07.10.2005 г., протокол за доброволно
предаване от 30.12.2005 г., справки за съдимост на подсъдимите, както и от заключението
на изготвените по делото графическата експертиза и съдебно - оценителната
експертиза. Възприетата фактическа
обстановка се установява и от всички останали събрани по делото писмени
доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният
съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при
спазване на правилата на формалната и житейска логика.
По същество
присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият С.С. следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал.1 б. „А“ от НК поради недоказаност на деянието и неговото авторство. Събраният по делото доказателствен материал
не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При така изложената доказателствена съвкупност не е възможно
да бъдат установени, както обстоятелствата, при които е извършено
посегателството /механизма на реализиране на престъпното посегателство/, така и
да бъде направен единствен и категоричен извод, че подс. С. е извършител на
престъплението - налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по
делото – детерминирането на престъплението и участието на подсъдимия във
вмененото му деяние по чл. 206, ал.1 от НК.
При осъществения въззивен контрол не се констатираха
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание.
Не се споделя оплакването на държавното обвинение
за неправилно тълкуване на доказателствения материал, тъй като първостепенният
съд е подложил на анализ достоверността на гласните доказателства, съпоставяйки
и анализирайки тяхната взаимовръзка и логическа последователност.
Настоящият въззивен състав намира и че правилно е
приложен материалният закон, като не се споделя застъпената от представителя на
прокуратурата теза, че по делото са събрани доказателства относно авторството
на деянието. Извършвайки самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд установи, че в процесния случай показанията на
св. Р. са доказателственото средство, стоящо най-близо до събитието на
престъпното деяние, инкриминирано в обвинителния акт, поради което настоящият
съд намира, че същите трябва да бъдат анализирани внимателно и съпоставени с
останалия събран доказателствен материал, като послужат за основа на
възприетата от съда фактология. Показанията на св. Р. обаче са вътрешно
противоречиви и непоследователни в пресъздаваните от него факти. Дори след
приобщаване на изложеното от този свидетел в хода на досъдебното производство,
разминаванията не са били отстранени, както и причините за тях установени. На
първо място, съществени противоречия съществуват по отношение обстоятелството на
кого от двамата подсъдими св. Р. е предал телефона, предмет на обвинението по
чл. 206 от НК и на кого е предал паричната сума. Видно от дадените пред орган
на ДП показания, свидетелят Р. заявява, че телефонът е предал на двамата
подсъдими, но подс. С. е било лицето, поставило СИМ карта в предадения от Р.
мобилен телефон. Макар да не го назовава поименно, а да го описва единствено
като лицето с косата, съдът съпоставяйки тези гласни доказателствени средства с
проведеното разпознаване на лица, в хода на което Р. е заявил, че е разпознал С.
именно по косата и е посочил, че другото лице е било без коса, то приема, че
заявявайки, че е предал мобилния си телефон на лицето с косата, пострадалият е
имал предвид именно подс. С.. Разпитан вече в хода на съдебното следствие, св. Р.
първоначално не заявява спомен, на кого от двамата подсъдими е предал телефона
и на кого е предал паричната сума, а при проведения допълнителен разпит пред
съда непосредствено преди приключване на съдебното следствие св. Р. с
категоричност е посочил, че лицето, на което е предал парите е бил подс. С., а
този, на когото е дал мобилния си телефон е бил подс. Б.. Посочил е също така и
че е абсолютно сигурен в тези обстоятелства. Констатираните разминавания в
показанията на този свидетел дават основание на настоящия съд да приеме, че
предвид първоначалното напрежение от извършеното деяние и обстоятелството, че и
двамата подсъдими са взимали телефона от Р., разговаряли са по него, отдалечавали
са се и са се връщали до мястото, където пострадалият паркирал таксиметровия си
автомобил, е създало объркване във възприятията на пострадалия, които са били
най-силно изразени в периода след извършването на деянието, при разпита му в
хода на досъдебното производство, поради което тези негови показания не следва
да се кредитират.
Следва да се обърне внимание и на обстоятелството,
че противоречие съществува и по отношение на това дали пострадалият е предложил
да даде телефона си на двамата подсъдими, тъй като трафика е бил интензивен и
търсенето на телефон по това време би отнело време или подсъдимите са му го
поискали. Доколкото вече беше изложено защо съдът намира за достоверно именно
разказаното от Р. в хода на съдебното следствие, следва да се приеме, че именно
подсъдимите са поискали телефона от пострадалия. Изкривяването на фактите
относно случилото се по този начин, погледнато в светлината на твърденията на Р.
за това, че е бил притеснен, че става късно, появилите се съмнения за това дали
двамата подсъдими ще му заплатят извършения от него таксиметров превоз, внася
допълнителна несигурност в достоверността на показанията на пострадалия
свидетел, дадени пред органите на досъдебното производство.
Тук е мястото да се посочи, че от протоколите за разпознаване
на лица по делото се установява категорично единствено, че Р. е разпознал
двамата подсъдими, без обаче да посочи кое лице в какво качество е разпознал, без
да става ясно на кой от двамата подсъдими е предал паричната сума и на кого
мобилния си телефон. Няма никакво съмнение, че св. Р. е предал телефона си на
един от двамата подсъдими. Въпросът на кого именно е бил предаден обаче е
съществен. Въпреки многократните усилия на първоинстанционния съд, този въпрос е
останал неизяснен с нужната категоричност.
Тук е мястото да се посочи, че не могат да бъдат
правени изводи за авторство на деянието от факта, че именно подс. С. се е
разпоредил с инкриминираната вещ, като я е предал в заложна къща срещу парична
сума, за което е бил съставен договор за консигнация. Това е така, тъй като
доколкото остана неустановено по делото с категоричност на кое лице Р. е предал
телефона си, то е напълно възможно на С. да не е било известно, че се разпорежда
противозаконно с вещта, която е владеел. Ето защо макар съдът да кредитира
договора за консигнация и показанията на разпитаните в тази връзка свидетели,
прие, че не може въз основа на тези доказателствени източници да гради изводи
за виновност на подс. С..
Правилно са били кредитирани заключенията на
вещите лица, изготвили назначените на досъдебното производство
съдебно-оценителна и графологическа експертизи, т.к. последните са пълни, ясни
и обосновани и по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност,
поради което и въззивната инстанция изцяло приема фактите, установени от
техните заключения.
В обобщение на гореизложеното, съдът счете, че
първостепенния съд е направил правилни правни изводи, досежно липсата на
несъмнена доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние.
Напълно законосъобразно и обосновано е посочил, че обвинението спрямо
подсъдимия С. е останало недоказано, доколкото събраните по делото
доказателства не сочат категорично и безспорно на извършеното от него
инкриминирано деяние с претендираните от прокуратурата предмети, по
претендирания начин, място и време, въпреки изчерпването на процесуалните
способи за това.
За да е
осъществен състава на престъпното обсебване от обективна страна е необходимо
правомерно преминаване на фактическата власт на чужда движимата вещ върху
дееца, която впоследствие той противозаконно да присвои, т.е. да настъпи
благоприятно изменение в имуществото на дееца без правно основание и във вреда
на собственика на движимата вещ – предмет на престъплението. Престъплението е
резултатно и е довършено с настъпването на общественоопасния резултат –
невъзможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея вследствие на
осъщественото от дееца фактическо или юридическо разпореждане с вещта. За да е
налице престъплението „обсебване“ законът предвижда наличието на пряк умисъл у
дееца – същият следва да е съзнавал неправомерността на своето поведение и да е
искал (целял) настъпването на общественоопасния резултат (държи вещта като
своя).
Във връзка с
горното коректно Софийски районен съд е преценил, че съпоставянето на
обективните признаци на състава на престъплението с наличната по делото
доказателствена съвкупност, налага извод, че твърдяното посегателство върху
чуждата собственост не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Действително от доказателствата по
делото се установява, че посочената в
обвинителния акт вещ- мобилен телефон, собственост на св. Р. е станала предмет
на престъпление, тъй като е напуснала трайно патримониума на своя собственик и
по този начин той е бил лишен от възможността да упражнява властническите си
правомощия върху него. Същевременно обаче не е установено дали се касае за
обсебване или за друг вид посегателства срещу собствеността, като тезата на
прокуратурата остава необезпечена с доказателства и досежно авторството на
престъплението.
С оглед
недоказаността на авторството на инкриминираното деяние, обсъждането на
субективната страна на състава на престъплението е безпредметно.
С оглед на
нормата на чл. 303, ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на предположения, когато, въпреки предприетите
от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението
спрямо всяко едно от подсъдимите лица е останало недоказано, единствено
законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са
налице неразяснени съмнения краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са
налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимите лица към него, породените от
доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална
последица е постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил
такава, за подсъдимия С., след като твърдяната в обвинителния акт на
прокуратурата фактическа обстановка е останала
недоказана от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени
средства, при съблюдаване на принципа на чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на
обективната истина.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид на това
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.05.2016 г. по н.о.х.д. №
11543/2011г. Софийски районен съд, НО, 103-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.