Решение по дело №148/2023 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 164

                                              гр.Кюстендил, 15.09.2023год.

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                            НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря   Лидия  Стоилова  и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като  разгледа  докладваното от съдия  Стойчева   КАНД № 148 по описа за 2023год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      В.Г.В. с адрес ***,  оспорва  с  касационна  жалба  решение № 155 от 04.05.2023г.  на Районен съд - Дупница по АНД № 97/2023г.,  с което е изменено Наказателно  постановление  № 7975/23.12.2022г.,  издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към  Дирекция „Анализ на риска и оперативен  контрол“  при  Агенция  “Пътна инфраструктура“ - гр. София.   Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за липса на административно нарушение по чл. 53, ал.1 вр. с 26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата. Сочи се, че субекти на деянието са само превозвачите или собствениците на ППС, но не и водачите на същите. Възразява се срещу процедурата по установяване на административното нарушение в отсъствие на органи от службите за контрол на МВР. Поддържа  се, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  отмяна  на наказателното постановление.

Ответникът – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към  Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр. София,  чрез процесуалния си представител юк И.Л.,   изразява  писмено становище за неоснователност на  касационната жалба, което поддържа и в съдебно заседание. Оспореното решение се приема за правилно като постановено в съответствие със събраните доказателства и  материалния закон.  Искането е да се остави в сила  оспорения съдебен акт.  Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет  на  въззивно оспорване пред районния съд е  Наказателно постановление  № 7975/23.12.2022г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“  към  Дирекция  „Анализ на риска и оперативен контрол“ при  Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора В.Г.В. е наложено административно наказание  „глоба“  в размер на 4500,00лв.  на осн. чл.53, ал.1 ,т.2, пр.2  във  вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата  във  вр. с      чл. 37, ал.1, т.1 , пр.1  от  Наредба  № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Административнонаказателната  отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 28.11.2022год., в 10,34 часа на път І-1, км. 322+100, на отбивка ханче „Кошарите“  в  посока  гр. Перник – гр. Дупница,   е  управлявал  и  извършвал  превоз на товари  с  МПС  с  четири  оси с две управляеми   оси  марка „Волво“, модел ФМ с рег. № СВ****ТС,  което ППС е тежко ППС по см. на чл.3, т.2  от  Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а управлението му е  извършено  без разрешение ( разрешително) за  превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.

АНО сочи, че ППС е тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001г., тъй като измереното с ролетка № 1303/18 и с  техническо средство  ел. везна CAPTELS ORA - 10 № 785, натоварване на  двойната задвижваща ос на МПС е 28,900т при максимално допустимо натоварване  19т  съгласно чл.7, ал.1,т.5, б. „а“ от Наредба № 11/2001г., т.е.  превишението  е  с 9,900т.

За  деянието е съставен  АУАН № 9288/28.11.2022г., в който е описана същата фактическа обстановка, а в съдебното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят на съставянето на акта, които потвърждават изложените в същия обстоятелства относно релевираното деяние, като описват механизма на измерването на процесното ППС, управлявано от нарушителя. 

Като доказателства по делото са приети: кантарна бележка – разпечатка  от техническо средство  ел. везна CAPTELS ORA - 10 № 785, в която са отразени констатираните данни относно процесното ППС; удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 06.03.4542, издадено от ДАМТН относно везна с неавтоматично действие тип  ORA – 10; сертификати за съотвествие на техническото средство;  заявление от 21.04.2022.  до  РО на ГД „МИУ“ за последваща периодична проверка на средства за измерване на везна  тип   ORA – 10, ведно с регистрация на извършени последващи проверки,  последната от които е от 21.04.22г., валидна към датата на установяване на деянието; сертификати за съотвествие на ролетка № 1303/18;  пътен лист  за управление на процесното МПС от нарушителя ведно със свидетелство за регистрация на ППС.   

От така установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правен извод, че административното нарушение е доказано, тъй като проверката на процесното ППС е извършена със средства за измерване, които са технически годни и валидни, което сочи на обективност на отчетените резултати и по същество на съставомерност на релевираното деяние. Допълнително съдът е дал отговор на възраженията на жалбоподателя, относими към субекта на нарушението, правната квалификация на същото, процедурата по установяването му, както и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Във връзка с размера на наложеното наказание, съдът е приел несъответствие с критериите по чл.27 от ЗАНН, поради което е изменил НП  като  е  намалил размера на наложената глоба  до предвидения в закона минимум от 1000,00лв.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила.  Формираните   правни  изводи съответстват  на събраните  доказателства  и приложимите нормативни разпоредби.  Релевираното деяние  е  квалифицирано правилно  от АНО  като административно нарушение по чл.53, ал.1, т.2, пр. 2  във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ , пр.2 от Закона за пътищата.  Визираните  разпоредби на специалния закон въвеждат  санкция за нарушение на забраната  за  дейност от специалното ползване на пътищата,  изразяваща се в движение на  тежко ППС по см. на  чл.3,  т.2  от  Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. 

В случая съставомерното обстоятелство - движение на  тежко ППС е преценено  като  доказано от въззивния съд, който извод касационната  инстанция  счита  за  обоснован  и  правилен.  Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на тежки пътни превозни средства.  Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева,  ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41  или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.  Според чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, като разрешението се издава след заплащане на такси (ал. 2). Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП,  "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.  Кои пътни превозни средства са извънгабаритни, респ. тежки е определено с разпоредбите съответно на  чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от Наредбата.  От данните при извършеното измерване, които нарушителят не е оспорил, е установено, че процесното  МПС  е  тежко  ППС по смисъла на определението по чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001г., с оглед на което е било дължимо разрешение /разрешително/, издадено по реда на раздел ІV на Наредбата от администрацията управляваща пътя, за дейността  от специалното ползване на пътищата, каквото в случая не е представено. 

Предвид горното, изводът на районния съд за безспорната установеност на процесното нарушение от обективна и субективна страна е обоснован и законосъобразен. Същият се споделя изцяло от касационната инстанция. Събраните писмени и гласни доказателства установяват  извършеното от касатора  нарушение по  чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, което   не  разкрива признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел районния съд. При намаляване на размера на наложената глоба до предвидения в санкционната норма минимум, същият е съобразил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и целите по чл. 12 от същия закон.

Извън горното и във връзка с доводите на касатора, следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя констатации на въззивния съд за законосъобразно  ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на тежкото  ППС.  Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на  чл. 53, ал. 1 от ЗП, според която  субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по  чл. 53, ал. 1 от ЗП, може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т. е.  кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и  с превозвачите по см. на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози, в какъвто смисъл са неоснователните твърдения на касационния жалбоподател.  Аргумент в подкрепа на горното  е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, а сочената от касатора  разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП е неприложима по казуса.

Във връзка с реда за констатиране на нарушението, относимите норми на    чл. 56 от ЗП във вр. с чл.36 от Наредба № 11/2001г.,  сочат на  надлежно вменена и упражнена компетентност от органите на АПИ, а за службите за контрол на МВР е предвидена  форма за незадължително участие.

Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят  следва  да бъде осъден да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура"  юрисконсултско  възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство, определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с  чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, изр.1  от  АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                                Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение  № 155  от 04.05.2023г.  на  Районен съд – Дупница,  постановено по  АНД № 97/2023год.   

                ОСЪЖДА В.Г.В. с ЕГН  **********  и  адрес: ***, да  заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.