Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Русе, 01.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и прокурор ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ касационно
административно наказателно дело № 101 по
описа на съда за 2023 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.Г.Т.,
чрез адв. Н., против решение № 94/21.02.2023 г. по а.н.д. № 2299/2022 г. на
Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 2236004,
издаден от ОД МВР- Русе, с който на оспорващата, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 3, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ѝ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
В касационната жалба се твърди, че й е било
нарушено правото на защита, тъй като не е било обсъдено възражението относно
обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено мястото и действащото
ограничение на скоростта, респ. пътния знак за конкретния пътен участък.
Липсвала информация за пътя на който е извършено нарушението, както и „схема за
организация на движението“, от която да е видно, че ограничение на скоростта
съществува. Не е обсъдено от въззивната инстанция възражението, че техническото
съоръжение, с което е установено нарушението, не е било годно.
Решението на въззивния съд противоречало на
мотивите на ТР № 1/26.02.2014г. на ОСС на ВАС. Иска се отмяна на въззивното
решение и на потвърденото НП. Претендират се разноски.
Ответникът – ОДМВР – Русе, чрез юрк. Д., в
писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено от
въззивния съд, че на 22.08.2018 г., Т.
управлявала лек автомобил марка “Форд”, модел „Фиеста” с рег. № *******, нейна
собственост, в гр.Русе, бул.България, със скорост 78 км/ч при разрешена такава
максимална 50км/ч, като е управлявала лекия автомобил в населеното място.
Тази фактическа обстановка е приета за
доказана по категоричен начин от
събраните по делото доказателства.
От правна страна съдът е приел, че
нарушението е установено, същото било правилно индивидуализирано. Прието е, че
електронният фиш отговаря на абсолютно всички изисквания, досежно съдържанието
и формата му, дадени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Мястото на нарушението е гр.
Русе, в рамките на населеното място, което напълно достатъчно да обуслови
спазването на правилата за определянето му. Спазени са и всички правила на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано
по неговото предназначение.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
създава облекчен ред за налагане чрез електронен фиш на административно
наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство.
Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба и в
случая то е спазено. От формална страна електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална по отношение на изискванията към съдържанието на електронния фиш и
съответно има приоритет пред общите норми от ЗАНН, въвеждащи реквизитите на акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното
постановление (НП) – ср. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН като е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Съгласно изложеното ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Следователно
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (във вр. чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и НП нито по отношение на
съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП), нито
във връзка с процедурата по съставянето им. Реквизитите на ЕФ изискват само точно
посочване на часа на извършване на нарушението, но не и посочване на точното
място на извършване на нарушението и мястото на пътния знак, чието въвеждащо
ограничение на скоростта е санкционирано като неспазено.
Твърдението, че поради липсата на тези
реквизити в ЕФ е допуснато нарушение, поради противоречие в изискванията,
въведени с тълкувателен акт по смисъла на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, също е
неоснователно. Мотивите на тълкувателните актове на ВКС и ВАС нямат правнообвързваща
сила за разлика от мотивите на решенията на КС (вж решение № 13861/17.10.2019
г. по адм. д. № 6662/2019 г. на ВАС, 5-чл. състав; ТР № 5/13.12.2016 г. по
тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС).
По преписката са приобщени данни от които са
видни датата и часът на нарушението, ограничението за скорост, моментната
скорост на автомобила, точното му местоположение (посочени са координати),
както и снимка на превозното средство по време на извършване на нарушението.
Спазени са всички правила на № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Не е настъпила погасителната давност за
наказателно преследване, тъй като видно от справката, приложена по делото, тя е
била прекъсната на 16.02.2021г. с опит за връчване на електронния фиш с обратна
разписка и съответно нейния срок следва да се определи по правилото на чл.81,
ал.3 от НК.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното и на осн. чл. 22,, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
94/21.02.2023 г. по а.н.д. № 2299/2022 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Г.Г.Т. с адрес *** да заплати на ОДМВР
- Русе сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|