№ 61
гр. Шумен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500070 по описа за 2022 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 749/10.01.2022г. депозирана от Р. Д. Р. с ЕГН
* от гр. В., ж.к.бл. , ап. чрез адв. К.Н. К. от АК – В., в качеството му на длъжник срещу
постановление за възлагане от 10.12.2021г. на недвижим имот по ИД № 2020*0400780 по
описа на ЧСИ Д.З. с рег. № *, с район на Действие ОС – Шумен, представляващ: ½ ид. ч. от
Ливада с площ от 5.463дка., имот № 016026 в местност „Горни ливади“, землището на с. Ж.,
общ. Н.П., обл. Ш., по КККР ПИ с идентификатор 29391.16.26.
Жалбоподателя излага, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй
като възложеният имот е несеквестируем. Сочи, че преценката за това следвало служебно да
бъде извършена от ЧСИ, без длъжникът да има задължение изрично да твърди
несеквестируемост. Също така твърди, че не е своевременно уведомен за описа на имота и
не е присъствал на него, както и че не е уведомен за проданта. На посочените основания,
моли съда да отмени изцяло Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.12.2021г.
по ИД № 2020*0400780 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № * и да му бъдат присъдени разноски.
Ответника по жалбата – взискател в изпълнението „ОТП Факторинг България“ ЕАД
с ЕИК ********* е депозирал отговор срещу жалбата, в което изразява становище за
нейната недопустимост, като просрочена, а в условията на евентуалност за нейната
неоснователност и моли съдът да я отхвърли, както и да остави без уважение искането за
присъждане на разноски. Сочи, че длъжникът е уведомен за предприетите принудителни
действия срещу имота още с получаване на ПДИ от 24.10.2015г., с която е уведомен за
1
наложената възбрана върху имота и срокът му за възражение за несеквестируемост е
изтекъл на 10.11.2015г.. Отделно от това, счита, че жалбоподателя обжалва провеждането на
публичната продан, но не по надлежния ред, че надаването не извършено надлежно или, че
имуществото не е възложено по най – високата предложена цена, а обжалва действията на
ЧСИ относно организиране и провеждане на публичната продан - за липса на уведомяване за
предприети принудителни действия и несеквестируемост, което е недопустимо, тъй като от
материалите по делото е видно, че длъжникът не е регистриран като земеделски
производител и имота е секвестируем.
Съдебният изпълнител, на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, е изложил подробни
мотиви по обжалваното действие, както и становище за неоснователност на жалбата.
Излага, че длъжникът е редовно уведомяван, както за образуването на изпълнителното дело,
така и за предприетите действия по насочването на изпълнението върху процесния имот.
Разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК, на която жалбоподателя се позовава била приложима
само за земеделски стопани, а видно от книжата по делото жалбоподателя не попадал в тази
категория, тъй като не е регистриран като такъв и моли съда да остави жалбата без
уважение.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, констатира следното:
Жалбоподателят – длъжник по изпълнението атакува постановление за възлагане на
недвижим имот от 10.12.2021г., с мотива, че същият е несеквестируем, съгласно чл. 444, т.5
от ГПК.
Относно момента, до който е допустимо да се релевира възражението за
несеквестируемост е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. На осн. чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. Съгласно т.1 на ТР, налагането на
възбрана върху несеквестируема, непотребима вещ, както и описът на такава вещ са
допустими изпълнителни действия. Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на
закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до
изтичането на двуседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта.
Пропускането на срока осуетява само отмяната на запора или публичната продан като
изпълнителни действия. Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и
разпределението в тридневен срок от предявяването му. В мотивите към същото решение се
излага още, че срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да
тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок
обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати
започналата продан преди издаването на постановление за възлагане /съдебният изпълнител
не може да оттегли постановлението за възлагане/ или да му върне получената от
публичната продан сума, преди тя да е получена от кредитора, тъй като съдебният
изпълнител може да предпочете да обезщети вредите на участвалите наддавачи в
публичната продан, вместо да продължи да уврежда длъжника. Длъжникът може също да
2
обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока
осуетява само отменяването на публичната продан като изпълнително действие /отделното й
обжалване е недопустимо и съответно отменяването й – невъзможно/. От материалите по
делото е видно, че за насрочената публична продан длъжникът е редовно уведомен на
12.10.2021г., чрез връченото му съобщение с изх. № 22253/05.10.2021г. на ЧСИ Д. З. (л.317)
и следователно срокът за възражение за несеквестируемост на изнесения на публична
продан имот е изтекъл на 26.10.2021г. Тъй като по делото вече е издадено постановление за
възлагане, длъжникът не може да го обжалва поради несеквестируемост на възложената
вещ, но доколкото е прието, че може да обжалва разпределението на получената от проданта
сума на основание несеквестируемост, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса
относно несеквестируемостта на възложеният имот, тъй като преждевременната жалба на
основание несеквестируемост винаги е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неснователна, поради следното:
Производството по ИД № 2020*0400780 по описа на ЧСИ Д. З., е образувано, след
изпращането му за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ В.Р. с рег. № * с
район на действие ОС – Добрич по ИД № 2015*0400200 с взискател „Банка ДСК“ ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист от 27.08.2015г. по ч.гр.д. № 9126/2015г. на РС - В. срещу
длъжника Р. Д. Р. с ЕГН * от гр. В., с предмет парично вземане. На 02.10.2015г. по искане на
взискателя е наложена възбрана върху собствената на длъжника ½ ид. част от процесния
имот представляващ Ливада с площ от 5.463дка., имот № 016026 в местност „Горни
ливади“, землището на с. Ж., общ. Н.П., обл. Ш., по КККР ПИ с идентификатор 29391.16.26.
На длъжника редовно е връчена ПДИ на 24.10.2015г.. С молба от 18.08.2020г. взискателят е
поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ Д. З. за продължаване на изпълнителните
действия. На 25.03.2021г. е извършен опис и оценка на процесната ½ ид ч. от недвижимия
имот и на 05.10.2021г. е обявена публична продан за периода 08.11.2021г. – 08.12.2021г.. За
насрочването на описа длъжника е уведомен по реда на чл. 47 от ГПК (л. 267), а за
насрочената публична продан лично на 12.10.2021г. (л.317). Междувременно по делото е
конституиран като взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********* въз основа
на сключен на 29.01.2021г. договор за цесия, по силата на който от досегашния взискател
„Банка ДСК“ ЕАД са му прехвърлени всички вземания по договор за банков кредит от
19.02.2007г. с длъжник Р. Д. Р. с ЕГН *, които са предмет на изпълнителното производство.
С протокол от 09.12.2021г. за купувач на процесната ½ ид. част от недвижимия имот,
представляващ: Ливада с площ от 5.463дка., имот № 016026 в местност „Горни ливади“,
землището на с. Ж., общ. Н.П., обл. Ш., по КККР ПИ с идентификатор 29391.16.26 е обявен
Л.И.Г. с ЕГН ********** при цена 3 220.00 лева и на 10.12.2021г. е изготвено
постановление за възлагане.
В конкретния случай жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на изнесения
на публична продан имот по силата на чл. 444, т. 5 от ГПК, според който изпълнението не
може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице – земеделски стопанин:
градини и лозя с площ общо до 5 дка. или ниви или ливади с площ до 30 дка. Нормата има за
3
цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство, като
основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват
такава дейност. Обективно наличието на тези обстоятелства понастоящем се установяват
чрез въведения от Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз
основа на чл. 7 от него, Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър
за земеделските производители регистрационен режим на лицата, стопанисващи земеделска
земя и/или осъществяващи производство на земеделска продукция. Физическите лица се
регистрират като земеделски производители в областната дирекция "Земеделие" по
постоянният си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава
регистрационна карта. От материалите по делото е видно, че както в изпълнителното
производство, така и пред настоящата инстанция, жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства, че е регистриран като земеделски производител, за да може да се ползва от
несеквестируемостта по чл. 444, т. 5 от ГПК, а напротив от изисканите от ЧСИ справки от
НАП и от Министерството на земеделието, Областна дирекция „Земеделие“ – В. (л. 380 и
381) е видно, че длъжникът нито е регистриран като земеделски производител, нито е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При това положение, настоящия въззивен състав намира, че продадения недвижим
имот представляващ: ½ ид. ч. от Ливада с площ от 5.463дка., имот № 016026 в местност
„Горни ливади“, землището на с. Ж., общ. Н.П., обл. Ш., по КККР ПИ с идентификатор
29391.16.26. не е несеквестируем и така направеното възражение за несеквестируемост е
неоснователно и недоказано. Неоснователни са и направените възражения за липса на
своевременно уведомяване за извършените по делото изпълнителни действия. От
материалите по делото е видно, че длъжникът е редовно уведомен, както за описа, така и за
обявената публична продан.
От друга страна, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само
с позоваване на изчерпателно изброените основания по чл. 435, ал.3 от ГПК – наддаването
при публичната продан да не е извършено надлежно или имотът да не е възложен по най-
високата предложена цена. В случая липсват такива оплаквания в жалбата, поради което и
предвид всичко изложено по – горе, същата следва да се остави без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба вх. №
749/10.01.2022г. депозирана от Р. Д. Р. с ЕГН * от гр. В., ж.к.бл. , ап. чрез адв. К.Н. К. от АК
– В., в качеството му на длъжник срещу постановление за възлагане от 10.12.2021г. на
недвижим имот по ИД № 2020*0400780 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № *, с район на
Действие ОС – Шумен, представляващ: ½ ид. ч. от Ливада с площ от 5.463дка., имот №
016026 в местност „Горни ливади“, землището на с. Ж., общ. Н.П., обл. Ш., по КККР ПИ с
4
идентификатор 29391.16.26.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Д.З. с рег. № *, с район на действие ОС –
Шумен по ИД № 2020*0400780.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5