Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2659 04.07.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4443 по описа
на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, вр. с
чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците И.Д.А., с ЕГН: ********** и Г.Г.А., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез п. адв. Д.П. са предявили срещу ответника К.П.Р., с
ЕГН: **********,*** иск за осъждане на ответника да им заплати сумата от 600
лева (шестстотин лева) - главница, представляваща обезщетение за претърпените
от тях имуществени вреди – счупено предно обзорно стъкло и хлътване на покрива
на лекия им автомобил, притежаван от тях в режим на СИО – „Ситроен”, модел
„Берлинго ФГ” рег. № ***, претърпени на 20.01.2017г. в гр. П. вследствие на
незаконосъобразното бездействие на ответника – неотстраняване на събралото се
количество лед и сняг от навеса на балкона на собствения му апартамент, находящ
се в ***, които лед и сняг на 20.01.2017г. са паднали върху паркирания пред
блока лек автомобил на ищците, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането – 20.01.2017г., до окончателното плащане на задължението,
както и за присъждане на деловодните разноски.
Ищците твърдят да са съпрузи и да притежават лек
автомобил - „Ситроен”, модел „Берлинго ФГ” рег. № ***, който паркират пред
жилищния блок, в който живее м. на ищцата, находящ се в *** пред гаража на м.
на И. А.. Ответникът бил с. на апартамент, находящ се в ***, на терасата на
който апартамент имало изграден навес, който се твърди да е незаконно построен
и с голям наклон. През зимата, м. януари 2017г. имало обилен снеговалеж, вкл. и
натрупани снежни маси върху навеса, който не бил почистен от ответника. На
20.01.2017г. синът на собствениците на автомобила Г.Г.А. паркирал собствения на
родителите си автомобил пред гаража на б. си, за да се качи до апартамента й. В
този момент от навеса, изграден над балкона на ответника, се свлякло голямо
количество снежна маса и лед, които паднали върху автомобила и му причинили
следните вреди – счупване на предно обзорно стъкло и хлътване на покрива на
лекия автомобил в резултат на деформация на централна носеща греда. Тези вреди
били на стойност 600 лева, от които 150 лева за ново предно обзорно стъкло, 50
лева – разходи по подмяната му, вкл. труд и консумативи, и 400 лева – разходи
за ремонта на тавана на автомобила, вкл. труд и консумативи. На инцидента
станали свидетели двама п. на с. на собствениците на автомобила, които го
изчаквали да посети б. си, за да тръгнат заедно. Твърди се ответникът да носи
отговорност за така причинените вреди, тъй като снежната маса и ледът се
свлекли от неговия навес, който, от една страна, бил незаконно построен, а от
друга – ответникът не предприел никакви мерки по почистването му, нито за
поставяне на технически средства, които да го обезопасят и да предотвратят
падането на снежни маси от него. Веднага след инцидента собствениците на
автомобила подали сигнал на тел. 112, пристигнали с. на Първа РСПБЗН П., които
установили щетите на автомобила и още с пристигането си станали свидетели на
ново свличане на снежна маса и лед от същия навес, като свидетели на това
станал и друг с.. Тази снежна маса и лед отново паднали върху автомобила на
ищците, пред погледа на ***.
След случилото се ищците устно поканили ответника да им
заплати щетите, но той се отнесъл грубо и проявил незаинтересованост.
Ето защо се моли да се осъди ответника да им заплати така
причинените им щети, претендират законна лихва от увреждането и разноски.
В съдебно заседание от 03.07.2017г. въз основа на писмена
молба от ищците е допуснато увеличение на предявения иск, като същият е
увеличен от сумата 600 лева (шестстотин лева) на сумата от 937, 78 лева
(деветстотин тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки).
В съдебно заседание ищците, чрез п. си адв. П., считат иска
за доказан по основание и размер и молят да се уважи. Представят писмена
защита, с която детайлно обосновават становището си за основателност на
исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който твърди исковата молба да е нередовна, поради липса на ясна
конкретизация на щетите. По същество искът се оспорва като неоснователен.
Признават се три твърдения от исковата молба – че ответникът е собственик на
описания в исковата молба имот, че над северната му тераса има изграден сенник,
и че ищците са собственици на посочения лек автомобил. Всички останали изложени
твърдения в ИМ се оспорват.
Твърди се сенникът да е с площ 2 кв. м. и върху него да е
невъзможно да се натрупат количества лед и сняг, които могат да причинят
увреждане на автомобила. Сенникът бил с минимален наклон и отстъп от 1,2 м. от
фасадата, като при свличане на снежни маси те не биха могли да попаднат на
улицата, а на балкона на обекта на четвъртия етаж, който бил изнесен към
улицата пред края на сенника с 1,2 метра. В случай, че е падал сняг от сенника,
той не би могъл да падне другаде, освен в този балкон. Твърди се да е налице
съпричиняване от страна на ищците поради това, че автомобилът е бил паркиран
неправилно, както и че уврежданията вероятно са настъпили от паднал от друго
място сняг – натрупан такъв върху калканните зидове на сградата на ***, които
били с голям наклон, ламаринена обшивка и без снегозадържащи скоби. Оспорва се
счупването на стъклото и деформацията на гредата и тавана на автомобила да са
настъпили вследствие на свличане на лед и сняг от сенника на балкона на
ответника. Твърди се жилището да е необитаемо и в процес на ремонт, да е
невъзможно щетите да се причинят от падане на сняг върху площ 1,5 кв. м. с
отстъп 2 м. от фасадата на сградата. Искът освен по основание се оспорва и по
размер. Твърди се претенцията да е силно завишена, тъй като целият автомобил
бил с пазарна стойност 1500 лева, тъй като бил на 21 години, за установяване
размера на вредата следвало да се отчете степента на амортизация на същия, като
влагането на нови детайли за ремонта му на стойност 600 лева би довело до
неоснователно обогатяване на ищците в случай, че искът бъде уважен.
Ето защо се моли искът да се отхвърли, претендират се
разноски.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез п. си адв. Р.
взема становище за недоказаност на исковата претенция, поради което моли искът
да се отхвърли. Представя писмена защита, с която обосновава становището си за
недоказаност на иска.
Всяка от страните претендира присъждане на разноските по
делото, като няма възражения относно размера на претендираните от насрещната
страна разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 50 и 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищците обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане – извършен деликт. За да бъде уважен искът, следва ищците
да установят конкретните увреждания, които са причинени на автомобила, че
същите са настъпили по описания в исковата молба механизъм, както и това, че в
следствие на неправомерното поведение на ответника във връзка с поддръжката на
собствената му вещ са претърпели описаните в исковата молба имуществени вреди,
а наред с това и да докажат основателността на претендирания им размер.
Между страните не се спори, че ищците И. и Г. А. са
собственици на увредения автомобил „Ситроен”, модел „Берлинго ФГ” рег. № ***, в
режим на съпружеска имуществена общност, че ответникът К.П.Р. е собственик на
посоченото в исковата молба жилище – апартамент № ***, находящ се на адрес: ***,
и че на балкона му има изграден навес. Тези обстоятелства се установяват и от
представените свидетелство за регистрация на МПС – част I, удостоверение за сключен граждански брак, ***. актове и декларация.
Представена е служебна бележка от 20.01.2017г., издадена
от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – П. в
уверение на това, че около 15:00 часа е постъпило съобщение за ликвидирано от
физическо лице произшествие – отстраняване на паднала снежна маса и лед върху
лек автомобил, намиращо се на адрес: ***, при което са нанесени щети на лек
автомобил „Ситроен”, модел „Берлинго ФГ” рег. № ***, собственост на И.Д.А..
Местопроизшествието е посетено от служител на Първа районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението” – П. за констатиране и регистриране на
възникналите щети. Произшествието е ликвидирано от собственика, а служебната
бележка е издадена на св. Г.А. като упълномощен представител на собственика.
За установяване на обстоятелството при какви
обстоятелства е настъпило увреждането на автомобила са разпитани свидетелите на
ищците Г.Г.А., техен син, и П. Г. Н. – п. на същия. За установяване твърденията
на ответника, че снегът от неговия навес не е падал на улицата, а в терасата на
долния етаж, са разпитани двама свидетели – В. П. Д. – Н., с. на страните, и П.И.Р.,
негов баща. Разпитан е и с. на Първа РСПБЗН П. И.И.Д., който е посетил
местопроизшествието.
От показанията на св. Г.Г.А. се установява, че на
20.01.2017г. той е шофирал автомобила на родителите си, като инцидентът с него
се случил при следните обстоятелства – автомобилът бил в гаража на б. на
свидетеля, находящ се в сградата на ***, свидетелят извадил автомобила от гаража,
на заден ход, и го паркирал напред, с дясната част на автомобила от страната на
сградата, успоредно на сградата пред съседния гараж, върху тротоара, за да
затвори вратите на гаража. Докато затвори гаража, върху тротоара паднала снежна
маса от сградата, и почти веднага след това отново паднала снежна маса отгоре,
този път върху автомобила, като същата смачкала тавана и счупила предното
обзорно стъкло. На отсрещния тротоар го чакали п. му П. Н. и приятелят му М. Ч.,
тъй като тримата заедно щели да излизат с колата. Било около обяд, било
студено, имало много сняг, над глезените. Свидетелят затворил колата и позвънил
на тел. 112, откъдето го пренасочили към пожарната, подал сигнал и му казали,
че след 30-40 минути ще дойдат. Свидетелят и п.му се качили в апартамента на б.
му в същата сграда, а п. му си тръгнал. След 30-40 минути им се обадили от
пожарната, за да ги уведомят, че екипът идва, свидетелят и п. му слезли пред
сградата, където п. – трима или четирима, ги попитали коя е колата, има ли
пострадали и откъде е паднал снегът. През това време продължил да пада сняг,
помолили го да изместят колата, за да съставят протокол. Свидетелят видял, че
снегът пада от последния етаж от покрив на балкон, направен от прозрачен
материал, приличащ на пластмаса. Свидетелят се обадил на К.Р., тъй като от д.
разбрал, че този апартамент е негов, и Р. му казал, че вече знае за случилото
се. Свидетелят е категоричен, че е видял снежна маса да пада от навеса на
неговия балкон. Р. дал на свидетеля тел. номер на б. си, за да се разберат, но
б. му казал, че това не го интересува, като все пак се извинил за случилото се.
Свидетелят видял да пада сняг около 4 пъти, видял е да пада сняг от последния
етаж, от навеса на балкона, като и четирите пъти снегът паднал оттам.
Последното падане на сняг било пред п., като освен сняг паднали и късове лед.
Според свидетеля освен от този навес от другаде сняг не е падал, а по време на
падането на снега автомобилът се е намирал под навеса. Преди свидетелят да
извади колата, пред гаража също имало натрупан сняг, но свидетелят не знае
откъде е той, дали е навалял или е паднал. Когато започнал да пада снега,
автомобилът бил паркиран наполовина пред съседния гараж, който бил на л. на
свидетеля, а задната му част била пред гаража на б. на свидетеля. откъдето е
изкарал автомобила. На свидетеля е предявена експертизата на в. л. М. със
снимков материал към нея, като на л. 5 има снимка на автомобил – увредения
такъв, който към момента е отремонтиран, паркиран пред гаражи, има три гаража,
средният от които според свидетеля е гаражът на б. му, терасата на ответника с
изградения навес се намира над първия гараж, пред първия гараж има врата за
съседната сграда, построена свързано със сградата с гаражите, а между вратата
на тази сграда и първия гараж има калканен зид, завършващ на нивото на четвърти
етаж на съседната сграда с наклонен скатен покрив. Над гаража на б. на
свидетеля, след терасата с навеса, сградата също завършва със скатен покрив.
Според свидетеля автомобилът към момента на инцидента със снега е бил паркиран
точно пред първия гараж, със задната част пред средния гараж, от който е
изваден.
В показанията си св. П. Г. Н. сочи, че на 20.01.2017г.
пред жилищния блок на б. на св. А. са паднали късове лед и сняг от пластмасова
плоскост на последния етаж на балкон от сградата на *** в гр. П.. Няколко от тях
са паднали върху автомобила, собственост на родителите на св. А.. Времето било
студено, около обяд, свидетелката и приятел на Г. чакали на отсрещния тротоар,
защото щели да излизат с колата. Било леко студено, около обяд, имало слънце и
сняг. Г. изваждал автомобила и в този момент започнали да падат парчетата. Върху
автомобила паднали, когато бил спрян за престой успоредно на сградата, на около
една педя разстояние от същата. Автомобилът според свидетелката бил спрян точно
и изцяло пред първия гараж, който бил на л. на св. А., като сградата се падала
от дясната страна на автомобила, на една педя от него. Свидетелката е
категорична, че е видяла снега да пада именно от пластмасовия навес на балкона.
Паднало значително количество сняг, и върху предното стъкло, и върху тавана на
автомобила, таванът хлътнал, а стъклото се счупило. Дошли п., на място пред тях
паднали още парчета. Някаква част от снега паднала върху колата, а друга в
терасата на етажа под балкона с навеса. От тел. 112 казали да не местят колата,
а когато дошли п., им казали да я преместят. При предявяване на свидетелката на
снимковия материал към експертизата, изготвен от в. л. М. – л. 75 от делото,
същата сочи, че по време на падането на снега автомобилът е бил паркиран
наполовина пред първия гараж и отчасти пред средния, от който е извадена
колата. Относно това как се затваря вратата на гаража свидетелката описва, че
вратата се вдига нагоре към тавана и застава хоризонтално към тавана, излиза напълно
навън, а автомобилът е паркиран така, че да не пречи на отварянето и
затварянето на вратата. Според свидетелката навесът е малко по-навътре от
останалите балкони, а снегът е увредил автомобила при първото падане.
Разпитана е свидетелката на ответника В. П. Д. – Н.,
съседка на страните, от чиито показания се установява, че тя е собственик на
апартамента, находящ се под този на ответника, и нейният балкон е този на
четвъртия етаж, който се пада трети балкон отдолу нагоре, а балконът на
ответника – четвърти от долу нагоре (на първи етаж няма балкони) – снимка л. 75
от делото. И свидетелката, и ответника правили ремонт на жилищата си към
момента на падане на снега и не живеели постоянно там. Свидетелката ходела
веднъж седмично през м. януари 2017г., като отивайки в края на януари видяла,
че балконът й е пълен със сняг. Свидетелката обяснява, че тези балкони са от
северната страна на сградата. Свидетелката обяснява, че терасата на К. е
по-навътре от нейната, неговият балкон е по-малък и навесът му не покрива
нейната тераса, като е видяла, че голяма част от снега не е навалял, а е паднал
и предполага, че е паднал от навеса на К.. Свидетелката не е виждала да пада
сняг на улицата от неговия сенник, но е сигурна, че снегът в нейната тераса е
паднал от сенника на К., тъй като освен навалялия сняг имало около 30-40 см.
паднал такъв, който не може да падне от другаде. Сочи, че апартаментът на К. не
е последен, над него има мансарден такъв. От дясната страна на нейния балкон,
ако е с лице към улицата, имало калканен зид с покрив със стълбички, откъдето
може да се качват на покрива. Според свидетеля там има снегозадържащи скоби.
Разпитан е като свидетел на ответника П.И.Р., негов б.,
който в показанията си сочи, че синът му е собственик на апартамент № ***,
находящ се в гр.***, и че в него и към момента на разпита никой не живее, тъй
като се извършва довършителен ремонт. През 2016г. монтирали сенник над северния
балкон, от полипропилен и алуминий, който изцяло покрива терасата им, а краят
на сенника е над терасата на свидетелката Н.. Над апартамента на с. му имало
друг с мансарден покрив. Сенникът бил с лек наклон, от едната страна долепен за
улука за покрива, а от другата за входната врата за едно от помещенията. За
конкретния случай му се обадил с. на сградата и попитал дали може да предостави
телефона му на сем. А., тъй като имало някакъв инцидент с паднал сняг. Обяснил,
че покривът на конструкцията на терасата не бил укрепен, в тази връзка сем. А.
имали претенции към него, че не го е укрепил, че се е свлякъл сняг и имат
претенции за нещо. Свидетелят казал, че в апартамента не се живее и че
собственик е с. му, и с това разговорът приключил. Около две седмици по-късно
ходил в апартамента и видял, че целият сняг от сенника им е паднал в долната
тераса, която била по-широка. Техният бил около 1,30 м., а долният балкон бил
още 1,30 м. по-широк. Свидетелят предполага, че снегът, който е видял там, е от
сенника на с. му. На снимката на л. 75 от делото свидетелят сочи, че вдясно от
навеса му, ако е с гръб към сградата, има калканен зид с голям наклон, обшит с
ламарина, със снегозадържащи скоби, и е виждал там да се задържа сняг.
По делото е разпитан и пети свидетел – един от с. на Първа
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. П. – И.И.Д.,
който е разпитан през м. септември в годината на инцидента. В показанията си
свидетелят посочва ответника Р., като твърди, че той е м., който е уведомил за
произшествието (бърка същия със свидетеля А., който не присъства в залата). Младежът,
който се обадил, уведомил за произшествие с личния му автомобил. Относно датата
свидетелят няма спомени, но същата била посочена в издадената от тях
документация. Отишли на място и констатирали, че върху покрива на лекия
автомобил е паднал сняг от покрива на съседната сграда, който е причинил щети
върху автомобила. Това се случило през зимата, в началото на 2017г., в близост
до *** махала, като свидетелят описва приблизително мястото на инцидента.
Автомобилът бил паркиран пред гаражите в близост до сградата. При предявяване
на снимката, изготвена от в. л. М. на л. 75 свидетелят сочи, че автомобилът е
бил паркиран изцяло пред първия гараж, най-левия, т. е. гаражът до входната
врата на съседната сграда. Докато били там по време на огледа, паднал сняг от
козирката на същата сграда, като свидетелят сочи навеса на ответника. Този сняг
паднал върху покрива и предното стъкло на автомобила, които вече имали щети.
Свидетелят бил на място с к. си И. М.. Свидетелят сочи, че снегът не е паднал
отведнъж, като отишли на място, имало малки падания, три на брой, но вече
покривът и стъклото били увредени от предходно падане. Следите били по-малки,
но ясно си личало откъде има раздвижване на снега. Падналият сняг бил голямо
количество, били счупени предното стъкло и бил повреден покривът на автомобила,
освен м. на място имало и едно м.. Не са правили оглед на козирката, тъй като е
в частен имот, като описва навеса на терасата на ответника. На тях на място момчето им обяснило, че това е
неговият автомобил, оставил го е паркиран пред гаража и когато се е върнал, го
е намерил по този начин със снега отгоре. Автомобилът бил паркиран почти по
същия начин, но по-назад, отколкото на снимката на л. 75, изготвена от в. л. М.
( на тази снимка автомобилът е паркиран изцяло под терасите, върху тротоара,
пред първия от трите гаража и отчасти пред входната врата на съседната сграда,
като на гаража, пред който е паркирал, има знак за забрана за паркирането и престоя). При второто падане на
сняг, е паднал върху предното стъкло и тавана на автомобила, които вече са били
увредени. Служебната бележка, издадена по делото, била изготвена въз основа на
доклада на този свидетел. Имало и други следи от падане на сняг, но свидетелят
не може да каже от кои части на сградата е паднал. Според него, докато са
отдолу, не могат да кажат от кои части на сградата е паднал снегът, но единственото,
което се видяло, било от навеса, защото бил прозрачен и се виждало, че върху
него има сняг, който е започнал да се свлича.
За установяване размера на щетите и вероятната причина за
настъпилото увреждане е изслушана съдебна автотехническа експертиза на в. лице С.М.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението
на в. лице М. се установява, че стойността на ремонта, вкл. части и труд за
възстановяване на повредения автомобил „Ситроен Берлиинго” ДКН *** възлиза на
937, 78 лева, от които 289, 72 лева за резервни части, 262 лева за механична
работа и 386, 06 лева за боядисване и бояджийски материали. Нанесените на
автомобила вреди са вследствие на падане на снежна маса върху тавана и предното
стъкло. Процесният лек автомобил „Ситроен Берлиинго” ДКН *** към датата на
увреждането е на 21 години, с пробег 278 104 километра, което обаче няма
отношение към стойността на щетата, която зависи от цената на авточастите,
труда и консумативите. В с.з. вещото лице уточнява, че има само една част,
която да се влага при ремонта – предното стъкло, ведно с обслужващите детайли,
а всичко останало са ремонтни дейности – по изправяне на тавана и
пребоядисване. Относно стъклото, при него овехтяване няма. Според в. лице ще
бъде тотална щета само в случай, че стойността на ремонта надхвърля 70 % от
стойността на автомобила – ако автомобилът може да бъде заменен с друг със
същите характеристики за под 1300 лева, но в случая той може да бъде
отремонтиран за около 900 лева. Вещото лице е приложило снимков материал към
експертизата, видно от който към датата на огледа е сменено предното стъкло, но
таванът на автомобила не е отремонтиран. Приложени са и снимки на самата сграда
и разположението на автомобила пред същата, които са коментирани ведно със
свидетелските показания.
По делото е приета метеорологична справка от НИМХ-БАН,
филиал П., според която за периода 18-20.01.2017г. в гр. П. е имало снеговалеж
с временни прекъсвания, а дебелината на снежната покривка е, както следва: на
18.01.2017г. – 30 см., на 19.01.2017г. – 30 см., на 20.01.2017г. – 31 см., на
21.01.2017г. – 28 см.
По делото е представен и приет и инвестиционният проект
на сградата, в която се намират апартаментът на ответника и гаражът на сем. А..
По делото е изслушано и прието заключение на СТЕ на в. л.
Л.Б. – Т., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
заключението на в. лице Т. се установява, че на дата 20.01.2017г. дневната температура
в гр. П. е от -3 до – 4 градуса по Ц., ъгълът на наклона на сенника е 3,3473
градуса, дебелината на снежната покривка на 20.01.2017г. – 31 сантиметра, като
снежната маса от сенника ще падне на разстояние от 0,405 метра по 0,715 метра
при централна ос 0,56 метра от края на навеса. Балконът на етаж 4 е издаден с
0,75 метра от края на навеса и на практика снежната маса е паднала в него, а не
е паднала на улицата. От калканния зид според в. лице не може да падне снежна
маса, тъй като е обшит с ламарина под ъгъл 45 градуса и е невъзможно да задържи
сняг. Сняг на улицата според в. лице може на падне само от стръмния скатен
покрив на самата сграда, който започва над гаража на сем. А. и ще падне с
централна ос на 1,32 метра от края на покрива, който съвпада с края на
сградата, като при падане ще оформи правоъгълен отпечатък с размери 5,80 м. на
0,31 метра. Този сняг според в. лице е паднал, и е паднал на разстояние от
1,165 метра до 1,1475 метра от стената на сградата към улицата. вещото лице е
приложило снимков материал, вкл. и на покривите, съседни на навеса – на
калканния зид и скатния покрив на сградата. Според в. лице най-ниският възможен
коефициент на триене между свличащата се снежна маса в гранично състояние в
точката на триене – на разтапящ се сняг, и поликарбонатната плоскост на навеса,
е 0,05. За битумният скатен покрив на сградата изчисленията са направени при
коефициент 0,95 с оглед материала.
В съдебно
заседание в. лице уточнява, че гранично е състоянието на свличащата се снежна
маса в точката на триене, тъй като, ако снегът не е започнал да се топи, той
няма да се свлича. Гранично състояние е това на размекнатия сняг, който обаче
все още не се топи. Според в. лице на северна фасада, каквато е настоящата, при
дневна температура от -3 градуса по ц., снегът няма да започне да се свлича при
този наклон на покрива. Температурата трябва да е около нулата, обедно време,
за да се получи свличане от покрива. Според в. лице е невъзможно снегът от
сенника да падне извън терасата на долния апартамент, като същото счита
автомобилът да е увреден от снега, паднал от скатния покрив, който е паднал от
по-голяма височина и с по-голяма тежест, с централна ос на 1,68 метра от
стената. Според в. лице Т. върху сенника е имало сняг с общо тегло 220 кг, но
равномерно разпределено върху площ от 2,9565 кв. м., което при падане,
разпределено върху ширина от 2,20 метра, няма да причини толкова сериозни щети
върху автомобила. На скатния покрив обаче общото тегло на задържания сняг е
било няколко тона, снегозадържащите скоби позволяват падане на парчета от по
50-60 сантиметра, и според в. лице именно те са причинили уврежданията върху
автомобила.
По искане на ищеца е допусната допълнителна комплексна
СТЕ, която да бъде изготвена от двете вещи лица по делото – М. и Т., които да
отговорят на въпроса къде би паднал снегът, ако е падал от сенника на три равни
части и при коефициент течно състояние от 0,001, къде би паднала всяка част и
какви вреди би причинила, с придружаващ вертикален разрез на сградата. В с.з.
в. л. Т. изрично е заявила, че изчисления с коефициент под 0,05 са изцяло
хипотетични, а коефициент на триене от 0, 001 е този на смазани с машинно масло
части в двигател за вътрешно горене и е абсолютно неприложим за свличащ се сняг.
Сняг в течно състояние няма, тъй като това е вода и тя ще тече, а няма да се
свлича от покрива, още повече, че се твърди да е падал и лед.
Според допълнителната комплексна САТЕ най-ниският реално
приложим коефициент на триене в случая е
този от 0,045 – между сняг и ски, който най-много се доближава до процесния
случай, който коефициент е взет от *** лаборатория за ***. Според вещите лица
само при коефициент на сцепление/триене под 0,025 или 0,03 е възможно при
падане на три части някаква част от снежната маса да падне извън балкона на ет.
4, на улицата пред северната фасада на сградата, и в този случай само 1/3 от
снега, най-външната, може да падне отвън балкона на ет. 3 на разстояние от 0,8
до 1,3 метра от фасадата, като и тази 1/3 от снега би могла да причини
посочените щети на автомобила предвид земното ускорение, което увеличава силата
на падане. При коефициент от 0, 001, който според в. лица е абсолютно
невъзможен, снегът би паднал на 1,92 метра от стената. Според в. лица дори в
точката на триене снегът да е в състояние вода, коефицентът е не по-малко от
0,035. Според вещите лица при температура от 0 градуса не може да има течно
триене и коефициент под 0, 035, още повече при дневни температури от -3
градуса. На 21.01.2017г. температурите са варирали от -7 до 0 градуса и едва
тогава снегът е започнал да се топи, а процесният случай е от 20.01.2017г. При
южен склон би било възможно коефициентът да е по-нисък, но в случая става
въпрос за северен склон. При изчисленията си в. лица са категорични, че
коефициент под 0,045 е невъзможен, а при него и до 0, 025 снегът не може да
падне другаде, освен в терасата под навеса.
Представят се и снимки, които не са приети от съда, като
страната, която ги е представила, не е поискала приобщаването им чрез
експертиза на същите досежно тяхната достоверност и датата, на която са
направени. Същите се ползват само информативно досежно състоянието на
автомобила след отстраняването на падналия сняг, разположението на терасите,
покривите и снега, като от тях е видно, че по сградата надвиснал и предстоящ да
падне сняг има и се задържа навсякъде – от ръба на калканния зид и улука, през
навеса на ответника, външния ръб на терасата на ет. 3, скатния покрив, издадена
част на фасадата под скатния покрив на нивото на терасата на ответника вдясно
от нея, като всички тези части са разположени над първите два гаража – този на л.
на св. А. и този на б. му, където според същия е бил паркиран автомобилът.
Други доказателства не са събирани.
При така обсъдените факти съдът намира следното:
Основание за ангажиране на отговорността при непозволено
увреждане е настъпването на сложен фактически състав, който обхваща следните
елементи, изискуеми кумулативно: противоправно деяние, вреда, причинена от това
деяние, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, и вина на
деликвента. Противоправното деяние следва да отговаря на следните белези - да е
обективирано в действителността, да е следствие на волева проява в обективната
действителност и това деяние да е противоправно. В случая се твърди наличие на
вреда от вещ, като противоправното деяние на ответника се изразява в това, че
не е почистил своевременно същата от натрупалия се върху нея сняг, който е
паднал върху автомобила на ищците и е увредил същия. В конкретния случай съдът
намира, че безспорно се установява, че ответникът е собственик на апартамент с
навес върху терасата на северната фасада, находящ се в ***, която е четвърта
поред отдолу нагоре тераса, а на кота нула под терасите има гаражи, като
гаражът на л. на ищеца се пада точно под терасите, а гаражът на баба му – под частта,
където започва скатния покрив на сградата. Безспорно се установи и, че на
20.01.2017г. върху тавана и предно обзорно стъкло на лек автомобил „Ситроен”,
модел „Берлинго ФГ” рег. № ***, собственост на ищците, паркиран пред сградата
на ***, е паднала снежна маса, която е причинила счупване на предното обзорно
стъкло и деформация на тавана на автомобила, отстраняването на които щети
възлиза на стойност 937, 78 лева и не зависи от степента на амортизация и
пробега на автомобила.
Съдът намира обаче, че не се установява при условията на
пълно и главно доказване къде точно е бил паркиран автомобилът в момента на
увреждането, в кой точно момент е настъпило увреждането на автомобила и откъде
точно е паднала снежната маса, причинила увреждането. В случая не се установява
снежната маса, причинила увреждането, да е паднала именно от сенника на
ответника, и в този момент автомобилът да е бил паркиран именно под този
сенник. В конкретния случай, по делото са събрани противоречиви твърдения и
доказателства относно това в кой точно момент е настъпило увреждането, къде
точно е настъпило, пред кой от двата гаража, как и кога е установено неговото
настъпване, и как точно свидетелите са разбрали откъде е паднал снегът. В
исковата молба се твърди увреденият автомобил да е бил паркиран изцяло пред
гаража на б. на с. на ищците и уврежданията да са настъпили, докато с. им е бил
в апартамента на б. си, пред чийто гараж е паркиран автомобилът, а двама п. на ***
на автомобила са го чакали на отсрещния тротоар в момента, в който е паднал
снегът. В случай, че автомобилът е бил паркиран именно по описания в исковата
молба начин, то същият не попада под редицата с терасите, в която се намира и
балконът на ответника, а предната му част изцяло попада под еркерите и скатния покрив на сградата. В исковата молба
липсват твърдения кога точно на 20.01.2017г. се е случил въпросния инцидент.
В показанията си свидетелят Г.А., с. на ищците, твърди,
че е станал очевидец на падането на снега, което изцяло противоречи на
изложените в исковата молба твърдения. В тези си показания същият твърди да е
видял точно откъде е паднал снега, че е паднал на два пъти и то все от навеса
на ответника. Според исковата молба обаче, той не е бил на мястото на
инцидента, а у жилището на б. си. според неговите показания автомобилът е
паркиран по средата между гаража на л. му и б. му, с предната част под навеса
на ответника, и че в момента на падане на снега е затварял гаража. От
показанията на св. Н. обаче се установява, че за да се затвори гаражът на б.
му, автомобилът е трябвало да бъде изцяло паркиран под първия гараж, на л. му,
тъй като вратата се отваря с изнасяне навън и застава успоредно на тавана. И
според св. Н., приятелка на св. А., и според св. А., син на ищците, автомобилът
е бил паркиран със задната си част пред гаража на б. на св. А. и с предната пред
гаража на л. му, върху тротоара, при наличие на поставен стикер за забрана за
паркиране и престой, а в този момент св. А. затварял изнасящата се навън врата.
И двамата видели, че снегът пада именно от навеса на ответника, паднал е от там
два пъти, а когато дошли с. на п. е паднал от същото място и трети, и четвърти
път. Според двамата свидетели случката е станала на обяд и веднага са подали
сигнал на тел. 112, като не са местили колата, а с. на Първа РСПБЗН им казали
да я премесят. Според данни от Първа РСПБЗН сигналът е подаден в 15:00 часа. Според
показанията на техния с. в момента на огледа от тяхна страна задната част на
автомобила е попадала пред втория гараж, предната – пред първия, имало паднал
сняг, щети върху автомобила и на място паднал още сняг, който не причинил
вреди, като свидетелят и останалите лица предположили, че пада от навеса на
ответника, тъй като само той бил прозрачен и се виждало, че снегът върху него е
започнал да се свлича. Този свидетел е категоричен, че е видял сняг да пада
върху вече увредения автомобил от този навес. На него м., което ги извикало,
което същият оприличава на ответника, им казало, че автомобилът е бил паркиран,
а като се върнали, го намерили по този начин, с падналия сняг върху него. В
момента на техния оглед автомобилът бил разположен пред първия гараж, но малко
по-назад от мястото, на което е на снимката на л. 75, паднал по малко сняг на
три пъти пред тях, в малки количества, според свидетеля от навеса на ответника.
М. им казало, че автомобилът е бил паркиран долу пред гаражите и впоследствие
го е намерил със снега отгоре. Следите от падане на сняг не знае от кои части
на сградата са, уточнява, че са решили, че е от навеса, защото е прозрачен.
Показанията на този свидетел, който е незаинтересован, съвпадат отчасти с
твърденията в исковата молба, че автомобилът е бил паркиран и синът на ищците
не е бил там, когато е падал снегът, и изцяло противоречат на показанията на
св. А. и приятелката му, които си противоречат и помежду си – от една страна
задната част на автомобила била пред средния гараж, от друга той се затварял с
врата, която не може да бъде затворена, ако пред него има автомобил, от друга в исковата молба и св. Д. се твърди
св. А. да е бил в апартамента на б. си по време на падането на снега, а същият
се явява да свидетелства, че е бил очевидец на падането и то е станало, докато
е затварял гаража. гаражът обаче, при соченото от свидетелите разположение на
автомобила, не би могъл да бъде затворен, от една страна, от друга, те са
заинтересовани, единият е с. на ищците и *** на автомобила, а другият свидетел
е п. му. Свидетелят – *** на п., не е бил в момента ан падане на снега и не
може да каже дали автомобилът е бил на мястото, на което е бил при огледа, или
е бил преместен. Между посочения от свидетелите час и часът на подаване на
сигнала са минали три часа, като по делото няма разпитан незаинтересован
свидетел, който безспорно да установи в кой точно момент е паднал снега, къде
точно е бил автомобилът и че последният не е бил местен между момента на
установяване на падналия сняг и момента на огледа му от п.. Същите, от друга
страна, не са съставили протокол с приложен снимков материал, от който поне да
е видно точното местоположение на автомобила в момента на огледа. Същевременно
от заключенията на в. л. Т. и комплексното на Т. и М. се установява, че при
тези температури -3 и -4 градуса от северен склон на сграда при минимален за размекнат
сняг коефициент от 0, 045 снегът от навеса на ответника, на колкото и части да
пада, не може да падне другаде освен в терасата на долния етаж, която е
по-широка от крайния ръб на навеса с 0, 75 метра. Според тях само при
невъзможен за съответните метеорологични условия и материали – размекнат сняг и
пластмасова плоскост, коефициент на триене под 0, 025 и при падане на три равни
части, разделени успоредно на фасадата на сградата, най-външната би могла да
падне на тротоара пред гаража на л. на св. А., където не може със сигурност да
се установи да е бил автомобила, нито да е паднал точно там снега, нито да е
паднал сняг именно такова количество сняг с такива размери и тегло, и би могъл да
причини подобни щети. Подобни изводи са в сферата на хипотезите, същите не се
подкрепят се опровергават от всички
писмени доказателства по делото и относно метеорологичните условия, а също и от
показанията на св. Д., който твърди по време на огледа да е падал по малко сняг
на три-четири пъти отгоре, който не е причинил щети, автомобилът вече е бил
увреден от голямо количество сняг, а като са погледнали нагоре са видели навес
със свличащ се сняг, откъдето са решили, че точно от там е паднал снегът.
Според в. лица при наличните писмени доказателства относно метеорологичната
обстановка, наклона на навеса, измерен на място, материалът, от който е
направен, ширината на балкона с парапета на долния етаж и реален коефициент на
триене не по-малък от 0, 045 е невъзможно снегът от навеса да падне на улицата.
В унисон с тези изводи са и показанията на св. Н., с. на апартамента под този
на Р., която е съсед и на двете страни, но няма данни да е заинтересована от
изхода на спора, от чиито показания се установява, че терасата й през м. януари
е била постоянно пълна освен с навалял сняг и с такъв, паднал от навеса на
ответника, който е бил в доста голямо количество и не е бил стопен. Същевременно
свидетелят, извършил огледа на вече увредения автомобил твърди да е видял
отгоре да пада сняг на малки части. В случай, че се възприеме тази част от
експертизата, сочеща, че при невъзможни условия този сняг би паднал на улицата,
то според всички свидетели отгоре е падал сняг на няколко пъти, а според в.
лица от навеса на ответника би могъл да падне сняг само веднъж отвън. От
илюстративните материали е видно, че на тази сграда сняг може да се натрупа
навсякъде по сградата, по всеки ръб и издатина, дори на ръба на калканния зид
около улука, върху еркерите, върху покрива. Вещото лице Т. е категорична в
първото си заключение, че съобразно действителната метеорологична обстановка на
20.01.2017г. в гр. П. сняг, който да причини тези увреждания, на това отстояние
от сградата, може да падне само от битумните керемиди на скатния покрив, накъсан
на късове от по 50-60 см. заради снегозадържащите скоби, които пречат да падне
наведнъж, който пък от своя страна се намира точно над гаража на б. на св. А.,
пред който в самата искова молба се твърди да е бил паркиран автомобилът. В
случай, че той е бил паркиран именно по посочения в исковата молба начин, пред
средния гараж, който обаче не е под терасата на ответника, то уврежданията биха
били причинени само и единствено от падащи от края на покрива парчета сняг,
където има условия да се образува и лед, според първото заключение на в. л. Т..
Ето защо, с оглед на всичко дотук изложено съдът намира
да не се установява уврежданията върху автомобила на ищците да са причинени
именно от паднал от навеса на ответника сняг, както и към момента на
увреждането този автомобил да е бил паркиран именно под този навес. Напротив,
ответникът успя да установи по безспорен и категоричен начин, че при
метеорологичните условия на дата 20.01.2017г. какъвто и сняг да падне от
неговия навес, то целият ще падне в балкона на апартамента под неговия, който е
издаден с 0, 75 метра пред крайния ръб на навеса, и е невъзможно каквато и да
било част от този сняг да падне на улицата.
Установи се възражението на ответника, че автомобилът е
бил паркиран пред гаражите в нарушение на чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, върху тротоар, който не е обозначен за паркиране, и пред гаражи,
същото обаче, с оглед недоказаност на твърдението именно от навеса на ответника
да е паднал сняг, който да е увредил автомобила, не следва да се разглежда.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира искът за
изцяло недоказан по основание, поради което същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ответната страна има право на
присъждане на направените от нея разноски. Същите са, както следва – 600 лева
платено адв. възнаграждение и 440 лева платени разноски – депозити на вещи
лица, като по размера на същите ищецът не възразява. Същите следва да се
възложат в тежест на ищцовата страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Д.А., с ЕГН: ********** и Г.Г.А., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез п. адв. Д.П. срещу К.П.Р., с ЕГН: **********,***,
чрез п. адв. В.Р. иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 50 и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 937, 78 лева
(деветстотин тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) - главница,
представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди – счупено
предно обзорно стъкло и хлътване на покрива на лекия им автомобил, притежаван
от тях в режим на СИО – „Ситроен”, модел „Берлинго ФГ” рег. № ***, претърпени
на 20.01.2017г. в гр. П. вследствие на незаконосъобразното бездействие на
ответника – неотстраняване на събралото се количество лед и сняг от навеса на
балкона на собствения му апартамент, находящ се в ***, които лед и сняг на
20.01.2017г. са паднали върху паркирания пред блока лек автомобил на ищците,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 20.01.2017г.,
до окончателното плащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.А., с ЕГН: ********** и Г.Г.А., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез п. адв. Д.П. да заплатят на К.П.Р., с ЕГН: **********,***, чрез
п. адв. В.Р. разноските по делото, от които сумата от 600 лева (шестстотин лева) – платено адвокатско възнаграждение, и
440 лева (четиристотин и четиридесет лева) – депозити за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ