Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 04.04.2018 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 274 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Д.М.Й. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Д.А. Е. с ЕГН ********** с адрес: гр. Радомир, кв. „Г.“, бл.., ет.., ап.. против А.Е.З. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ответника е баща на малолетното дете, като от раждането на детето родителите не живеели съвместно. Твърди се, че ищцата живее с детето и се грижи сама за него, а ответника не полагал грижи за детето и не давал средства за неговата издръжка. Сочи се, че отглеждането на детето било свързано с разходи за закупуване на памперси, дрехи, храна. Излага доводи, че ищцата не работи и трудно се справя с издръжката на детето.
Искането към съда е да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплаща на месечна издръжка на малолетното дете Д.А.Е., чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на иска, ведно с лихвата за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основание за изменяването или прекратяването и.
Отправено е и искане към съда да бъде присъдена и издръжка на малолетното дете Д.А. Е. чрез ищцата, като негова майка и законен представител – Д.М.Й. в размер на 150 лева за минало време, по 150 лева месечно, за периода считано от датата на раждане на детето – 08.07.2017 г., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основание за изменяването или прекратяването и.
В срока за отговор ответника А.Е.З. чрез пълномощника си адв. М. – ПАК е подал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за допустимост на предявения иск, като по същество е заявено становище, че иска е частично основателен. В отговора ответника твърди, че от раждането на детето, винаги е купувал за него памперси, храна, дрехи, бебешки залъгалки и играчки, като ищцата не е полагала грижи за детето в тази насока. Заявил е желание да полага грижи по отглеждането на детето, но се твърди че ищцата не предоставя тази възможност на ответника и възпрепятства контактите на детето с неговия баща. Твърди, че фактическата раздяла по между е настъпила по-късно, а не както се твърди от раждането на детето. Оспорен е размера на исковата претенция, като ответника счита, че с оглед възрастта на детето, размерът на ежемесечната издръжка следва да бъде в законоустановения минимум.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез пълномощника си адв. И. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответника лично и чрез пълномощника си адв. М. оспорва частично предявените искове, и моли същите да бъдат отхвърлени в оспорената им част.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане № ….. от 10.07.2017 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете Д.А. Е., роден на *** г., с ЕГН **********.
Не са спорни обстоятелствата, че страните по делото не са сключили граждански брак, живеели са на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено детето Д.А. Е. Спорно по делото е от кога страните не живеят заедно и дали ответника за времето, от когато не живеят заедно е участвал при отглеждането на детето, респ. в неговата издръжка.
В тази връзка по искане на ищцовата страна е разпитана свидетелката В.Б.В. – майка на ищцата, която в показанията си сочи, че страните не живеят заедно от момента, когато дъщеря и е била бременна 3-4 месец, както и към момента не живеят заедно. Сочи, че ищцата живее в нейното домакинство заедно с детето, а ответника не дава средства за детето, и никой не му пречи да идва и да вижда детето. Твърди, че средствата необходими за детето се осигуряват от неговата майка. Сочи, че ищцата е извеждала детето навън да го вижда баща му, но след това не я е виждала да носи нещо за детето.
По искане на ответната страна по делото е разпитан свидетеля М.И.Н., който твърди, че ответника постоянно говори за детето и иска да го вижда, но майката ограничава контактите му с детето. Сочи, че при раждането на детето страните са живели заедно, както и през по-голямото време от бременността на ищцата, но връзката им била проблемна. Твърди, че през м.09.2017 г. страните се изнесли от гр. Радомир и наели жилище, в гр. Перник, като лично свидетеля прекарал багажа им до жилището, но не ги е посещавал и не се е качвал в апартамента. Сочи, че ответника купувал памперси на детето и полагал грижи за него още от самото му раждане, което ответника споделял със свидетеля, тъй като работели заедно. Твърди, че страните са разделени от м.10 – м.11, като ответника се изнесъл от жилището, в което останала ищцата.
По отношение доходите на страните не са представени писмени доказателства.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – Радомир социален доклад, в който е отразено, че детето е на 8 месечна възраст, роден по време на съвместното съжителство на страните, като от самото му раждане основните грижи за него се полагат от майката, а бащата не участва в отглеждането и възпитанието му. По отношение доходите на страните е посочено, че майката е в отпуск по майчинство, получава месечно по 510 лева, и месечни помощи за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, както и месечна издръжка за по-големия си син. Ответника не работи по трудов договор, но се занимава с ВиК услуги и няма фиксиран месечен доход от работата си, както и фиксирано работно време. Декларирал е, че получава месечно от 500 лева до 700 лева. В заключение е посочено, че в интерес на детето е да се определи издръжка, която бащата да заплаща, с цел покриване в пълна степен потребностите на детето.
В съдебно заседание е изслушан и социалния работник М.А.С., изготвила приетия по делото социален доклад, която сочи, че бащата рядко контактува с детето.
Приет е фискален бон представен от ответната страна, от който се установява, че на 23.11.2017 г. ответника е закупил играчка, пюрета и каши.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите: В.Б.В., М.И.Н. и становището на социалния работник М.А.С..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно.
Доколкото от доказателствата по делото се установи, че ответника е баща на детето съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Досежно размера на предявения иск съдът намира следното:
Размерът на
издръжката по силата чл.142, ал.1 от СК се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
На първо място критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която, размерът се определя от нуждите на децата и от възможностите на родителят, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 141 от 13.07.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2017 г. е в размер на 460 лева, по силата на ПМС № 316 от 20.12.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2018 г. е в размер на 510.00 лева. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта му, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че детето Д. е на 8 месечна възраст, като се нуждае от средства за задоволяване на текущите нужди, съобразно неговата възраст. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над обичайните такива за неговата възраст, както и данни, същото да има здравословен проблем, който да изисква непрекъснат прием на лекарства или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката, респ. изискват повече средства. Ето защо дължимата издръжка на детето следва да бъде определена в размерите по чл.142, ал.2 от СК.
По отношение критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство не са представени доказателства. От приетия по делото социален доклад се установява, че ищцата е в отпуск по майчинство, като получава месечно по 510 лева, и месечни помощи за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, както и месечна издръжка за по-големия си син. За ответника в социалния доклад е посочено, че не работи по трудов договор, но се занимава с ВиК услуги и няма фиксиран месечен доход от работата си, както и фиксирано работно време, а е декларирал месечни доходи от 500 лева до 700 лева. Ответника е на 29 години, поради което е в работоспособна възраст. На 24 години, майката също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото няма доказателства ответника да има месечни доходи, съдът намира, че същият би могъл да получава доходи, в размер не по – малък от минималната за страната работна заплата, от които доходи да дава издръжка на малолетното си дете. Не се събраха доказателства ответника да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
При изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка на малолетното дете е частично основателен. Безспорно е обстоятелството, че ответника е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, видно от които страните са разделени. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да има задължения за полагане на грижи и даване на издръжка към други лица.
Предвид така установените нужди на детето с оглед възрастта му, както и доходи на родителите предвид приетия размер на същите, съобразявайки се и с разпоредбите на ПМС № 38/1985 година, след изменението му с ПМС № 288/2002 година, съдът определя обща месечна издръжка за Д.А. Е. в размер на 200.00 лева месечно. От този размер бащата ще следва да заплаща издръжка в размер на 130.00 лева месечно, считано от 25.01.2018 година – датата на предявяване на иска, а останалата част от определената обща месечна издръжка на детето ще следва да се поеме от майката, която полага и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
По-големия размер на издръжка, дължима от бащата се обуславя от факта, че майката полага непосредствените грижи по оглеждането на детето, както и полага грижи по отглеждане и на другото си по-голямо дете С.. В тази връзка, предвид не ангажираните доказателства, ответника да е в нетрудоспособна възраст, същият може да работи, за да осигури средства необходими за едно домакинство и за издръжката на детето си.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че иска е частично основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Д.А.Е., месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 25.01.2018 г. ведно с лихвата за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването и, като за разликата до пълния предявен размер от 150.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
иска с правно основание чл.149 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. В случая се търси за периода от 08.07.2017 г. (раждането на детето) до 24.01.2018 г., като иска е предявен на 25.01.2018 г. Издръжката за минало време се претендира в размер на по 150.00 лева месечно.
По делото е налице спор, от кога страните живеят разделено, както и ответника участвал ли е в грижите и издръжката на детето. В тази връзка от показанията на разпитаната свидетелка В.Б.В. съдът намира, че страните живеят разделено още от бременността на ищцата, т.е. преди раждането на детето. Предвид на това, че по делото не се спори, че преди да се разделят ищцата и ответника са живели в нейното домакинство, то съдът намира, че нейните показания кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал, а освен това свидетелката има и лични и непосредствени впечатления за този факт. Показанията на В. съдът кредитира при постановяване на настоящето решение, независимо, че същата е майка на ищцата. Нейните показания преценени по реда на чл.172 от ГПК, кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал, същите са логични, последователни и непротиворечиви. Що се отнася до показанията на свидетеля Н., които съдът също кредитира като логични, последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, който сочи, че страните живеят разделено от м.10-м.11, то от неговите показания не може да се направи категоричен извод, че страните са живели съвместно, предвид на това, че същия сочи, че е прекарвал лично багажа на страните от гр. Радомир до гр. Перник, но не ги е посещавал и не се е качвал в апартамента. Поради това, съдът намира, че свидетеля няма лични и непосредствени впечатления за съвместния живот на страните, а само такива, каквито е споделил с него ответника. Ето защо съдът намира, че страните не живеят съвместно от раждането на детето, поради което искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание.
От представения по делото фискален бон от 23.11.2017 г. от ответната страна, съдът намира, че ответника през м.11.2017 г. е участвал в издръжката на детето, чрез закупуване на плюшена играчка, каши и пюрета на стойност от 30.32 лева. Независимо от направеното оспорване на същия от ищцовата страна, че не ответника е закупил вписаните във фискалния бон артикули, тъй като не е посочено, кой е заплатил сумата и може ответника да се е снабдил със същата по друг начин, то нейната материална доказателствена сила не е оборена, тъй като по делото липсват доказателства в противната насока. Ето защо съдът намира, че през м.11.2017 г. ответника е участвал в грижите за детето със сумата от 30.32 лева, като възраженията на ищцовата страна в тази насока са неоснователни и недоказани.
По делото липсват доказателства за доходите на бащата за процесния период.
Относно размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответника да плаща издръжка, съответно размера на минималната дължима издръжка за 2017 г., намира иска за основателен за сумата от 115.00 лева месечно, а за месец януари 2018 г., намира иска за основателен за сумата от 98.64 лева, представляваща пропорционалната част от минималната издръжка определена по реда на чл.142, ал.2 от СК или общо за периода от 08.07.2017 г. (раждането на детето) до 24.01.2018 г. в размер на 762.64 лева. С оглед наличните по делото доказателства че през м.11.2017 г., ответника е участвал в грижите за детето, чрез закупуване на играчка, каши и пюрета в размер на 30.32 лева, то тази сума следва да бъде приспадната от общата издръжка определена за минало време или на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 732.32 лева, представляваща издръжка за периода за периода от 08.07.2017 г. до 24.01.2018 г., като за разликата до пълния предявен месечен размер от по 150.00 лева или общо за исковата сума от 982.32 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
При постановяване на решението съдът не се произнася по разноските направени от ищцата и ответника с оглед изхода на делото, тъй като страните не са направили такова искане.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС, по сметка на Радомирският районен съд държавна такса за присъдената издръжка по чл.143, ал.2 и чл.149 от СК в размер на 237.20 лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че ответника не я заплати доброволно.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, А.Е.З., с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Д.А. Е. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.М.Й. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева месечно, считано от 25.01.2018 г. ведно с лихвата за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването и, като за разликата до пълния предявен размер от 150.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, А.Е.З., с ЕГН ********** *** да заплати на малолетното си дете Д.А. Е. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.М.Й. с ЕГН ********** *** ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за периода от 08.07.2017 г. до 24.01.2018 г. в размер на 732.32 (седемстотин тридесет и два лева и тридесет и две стотинки) лева, като за разликата до пълния предявен месечен размер от 150.00 лева или общо за исковия период от 982.32 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА А.Е.З., с ЕГН ********** *** да заплати по бюджета н а съдебната власт, по сметка на Радомирският районен съд държавна такса в размер на 237.20 (двеста тридесет и седем лева и двадесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 10.04.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./