№260060
гр. Силистра, 14.12.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
При
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 357/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба от С.Т.М., подадена чрез процесуален
представител против Решение № 436 от 19.08.2020г. постановено по гр.д. №
335/2020г. на РС – Силистра, с което съдът е признал за установено, че С.Т.М.,
дължи на “БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
“Московска” № 19, представлявано от В.М. С. и Д. Н. Н., в условията на
солидарност с Т. Е. Т.. и като негов поръчител следните суми по заповед за
изпълнение № 3055 от 11.09.2019г. по ч.гр.д. № 1147 по описа на РС – Силистра
за 2019г.: главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2015 г. и договор за
преструктуриране от 27.03.2017г. в размер на 18346,37 лв. (осемнадесет хиляди
триста четиридесет и шест лв. и 37 ст.), договорна лихва за периода от
15.05.2018 г. до 24.01.2019г. в размер на 1151,56 лв. (хиляди сто петдесет и
един лв. и 56 ст.), лихвена надбавка за забава за периода от 16.01.2018 г. до
07.02.2019 г. в размер на 40,01 лв.
(четиридесет лв. и 1 ст.), законна лихва
за периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019
г. в размер на 685,59 лв. (шестстотин осемдесет и пет лв. и 59 ст.), такса
изискуемост в размер 120 лв. (сто и двадесет лв.) и и законна лихва върху
главницата от 19.07.2019г. до окончателното ѝ плащане, като е ОТХВЪРЛИЛ,
като неоснователни исковете за установяване вземането на ищеца за главница по
договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2015г. и договор за
преструктуриране от 27.03.2017г. за сумата над 18346,37 лв., договорна лихва
извън периода от 15.05.2018г. до 24.01.2019г. и за сумата над 1151,56лв. и за
законна лихва извън периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. и за сумата над
685,59 лв.
Със
същото решение РС – Силистра е осъдил С.Т.М. да заплати на “БДСК” ЕАД с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19,
представлявано от В.М. С. и Д.Н. Н.,
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 409,67 лв.(четиристотин и девет лв. и 67 ст.) за държавна такса,
342,20 лв. (триста четиридесет и два лв. и 20 ст.) за експертиза, 196 лв.(сто
деветдесет и шест лв.) за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 476,29
лв. (четиристотин седемдесет и шест лв. и 29 ст.), и е ОТХВЪРЛИЛ искането за присъждане на разноски над тези
размери.
С
атакуваното решение съдът е осъдил и “БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от В. М. С. и Д. Н.Н., да заплати на С.Т.М. направените
по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски хонорар и разноски по
заповедното производство в размер на 17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за
адвокатски хонорар.
Въззивникът
– С.Т.М. с, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е
неправилно, тъй като е обосновано с погрешни изчисления формирали неправилни
изводи. Сочи се още, че в решението не са преценени фактите обуславящи
недействителност на договорни клаузи от договорите представляващи
правопораждащи факти в процесното кредитно правоотношение. По тези съображения
се иска отмяна на атакуваното решение, като вместо него въззивния съд да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло ищцовите претенции. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – “БДСК”
ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19,
чрез процесуален представител в срок депозира писмен отговор на въззивната
жалба в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд
да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно
решение. Претендира деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключен на
29.09.2015г. между банката и кредитополучателя Т.Е. Т. договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който кредиторът предоставил на съконтрахента
си кредит в размер на 20000 лв., който последният се задължил да ползва и да му
върне в срок от 120 месеца заедно с уговорената между страните възнаградителна
лихва.
На
27.03.2017г. страните подписали споразумение за преструктуриране на кредита,
чрез което се уговорили, че остатъкът от задълженията в размер на 18990 лв.
следва да бъде погасен в срок от 144 месеца, както и че срещу ползването на
сумата длъжникът ще заплаща лихва в посочен в споразумението размер.
Задълженията на кредитополучателя по споразумението били обезпечени чрез
поръчителството на ответницата, предоставено чрез договор за поръчителство от
27.03.2017г.
Първоинстанционният
съд приел, че длъжника преустановил обслужването на дълга си, считано от
15.06.2018 г. - датата на първата неплатена (изцяло) погасителна вноска, поради
което след изтичането на 90 дни от забавата на основание чл. 18.2 от ОУ към
договора за кредит настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост, което банката обявила чрез нотариална покана, връчена чрез
залепване на уведомление на 24.01.2019г.
Поради
липсата на доброволно плащане кредиторът инициирал на 19.07.2019г. заповедно
производство срещу длъжника и поръчителя и се снабдил със заповед за изпълнение
срещу тях, издадена по ч.гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2019 г., за следните
суми: главница по договора за кредит за текущо потребление от 29.09.2015 г. и
споразумението за преструктуриране от 27.03.2017 г. в размер на 18726,77 лв.,
договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на
1177,92 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 16.01.2018 г. до
07.02.2019г. в размер на 40,01 лв., законна лихва за периода от 08.02.2019г. до
19.07.2019г. в размер на 842,38 лв., такса изискуемост в размер на 120 лв. и
законна лихва върху главницата от 19.07.2019г. до окончателното й плащане.
След
подадено от ответницата възражение срещу заповедта било инициирано и настоящото
установително производство, с което ищецът моли съда да признае за установено,
че ответницата му дължи горните суми, както и да я осъди да му заплати
разноските, направени по исковото и по заповедното производство.
Ответницата
С.Т.М. изразила пред първоинстанционния съд становище за неоснователност на
исковите претенции позовавайки се на твърдяното обстоятелство, че
кредитополучателят е получил уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита още на 09.02.2018г., поради което на основание чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД, нейната отговорност като поръчител се е погасила на 09.08.2018 г.
с изтичането на шестмесечен срок от датата на изискуемостта, през който банката
не е упражнила правата си спрямо основния длъжник, тъй като инициирал
заповедното производство едва на 19.07.2019г. Изтъкнато е и възражение за
нищожност на клаузата на т. 2, изр. 2 от договора за поръчителство, според
която отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск
срещу основния длъжник в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чиято разпоредба според
ответницата има императивен характер недопускащ предварителен отказ право.
За
да постанови атакуваното решение първоинстанционния съд приел иска за частично
основателен и се произнесъл в този смисъл излагайки подробни мотиви.
Съдът
приел, че до 15.10.2017г. - падежната дата на първата вноска от 233,12 лв.,
длъжникът редовно обслужвал задълженията си, като внасяните от него суми
надвишавали сбора на дължимите до този момент 6 бр. вноски - техният общ размер
възлизал на сумата от 455,28 лв., а внесената от кредитополучателя сума била
584,26 лв. На 16.10.2017г. кредитополучателят внесъл сумата от 100 лв., която
ведно с надплатената отпреди това сума от 128,99 лв. (разликата между 584,26
лв. и 455,28 лв.) формира вноска от 228,99 лв. - с около 4 лв. по - малка от
дължимата. На 15.11.2017 г. по кредита отново била изплатена сума от 100 лв.,
вместо пълната вноска от 233,12 лв., което продължило и през следващите месеци,
през които плащанията били от порядъка на 100 лв. месечно. Според първоинстанционния
съд от деня, следващ падежната дата 15.11.2017г., кредитополучателят изпаднал в
просрочие за сумата от 133,12 лв., като от този момент до 09.02.2018г. изминали
86 дни, които не били достатъчни за осъществяване на обективната предпоставка
за обявяване на предсрочна изискуемост, предвидена в чл. 18.2 от ОУ към
договора за преструктуриране, а именно забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни.
При
тези съображения съдът приел, че към 09.02.2018г. обективните предпоставки за
обявяване на предсрочна изискуемост не са били налице и реалното му
предприемане не е произвело правно действие - не е лишило длъжниците от
преимуществата на допуснатото чрез договора за преструктуриране разсрочено
плащане на задълженията им.
За
да приеме частичната основателност на претенциите първостепенният съд
съобразил, че като обективна предпоставка за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита според подаденото заявление е частичното
неплащане на вноска в падежна дата 15.06.2018г. и изцяло следващите вноски до
15.01.2019 г. включително. Съдът съобразил, че според вещото лице изготвило
назначената ССЕ към момента, в който кредиторът отправил уведомление за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита - 22.11.2018г., били налице
обективните предпоставки за настъпването на такава, т.е. вноската от м. юли
2018 г. и следващите не били изобщо заплатени. Изявлението за обявяването на
изискуемостта било отправено чрез нотариални покана, връчена на основния
длъжник на 24.01.2019 г. чрез залепване на уведомление, поради което
първоинстанционният съд приел, че от тази дата уговореният между страните срок
за погасяване на задълженията отпаднал и кредиторът получил правото да потърси
незабавно връщане на предоставената в заем парична сума. След, като ищеца пристъпил
към събиране на вземането си на 19.07.2019г., когато депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение пред PC - Добрич. Ето защо районният
съдия приел, че регламентирания в чл. 147 от ЗЗД, шестмесечен срок на запазване
отговорността на поръчителя е спазен, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е постъпило в съда преди неговото изтичане, което пък го
мотивирало да отхвърли това ответниково възражение.
За
да обоснове жалбата си въззивникът приема, че изчисленията на районния съд са
погрешни, и че срокът по чл. 147 от ЗЗД, е бил изтекъл тъй като предпоставките
за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния кредит са
били настъпили много по – вече от шест месеца преди иницииране на заповедното производство.
Според въззивника предпоставките за предсрочната изискуемост на задълженията по
кредита са били на лице на 09.02.2018г, когато и кредитора е изявил волята си
за обявяването й, поради което пък срокът по чл. 147 от ЗЗД, е изтекъл на
09.08.2018г. след, което поръчителството се е погасило. Отделно въззивникът се
позовава на твърдяното обстоятелство, че в договора за преструктуриране на
кредита е допуснат анатоцизъм водещ до пълната му нищожност. За да обоснове
това си твърдение процесуалният представител на ответника се позовава освен на
клаузите от договора за преструктуриране, но и на падежа според погасителния
план – 15.09.2017г., на който се прибавя половината от лихвата за шест месеца
към главницата, върху която сума е договорено начисляване на нова лихва.
Ответникът
по жалбата изцяло споделя метода на изчисление използван от първостепенния съд
за установяване на това дали са били налице предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита през 2018г. коментира правната стойност на
писмото за обявяване на предсрочна изискуемост връчено на кредитополучателя на
09.02.2018г., като приема, че в него момент не са били изтекли 90 дни забава в
плащанията, тъй като кредитополучателя е правил частични погашения на
задълженията си, които отнесени, към най – старите непогасени задължения
установяват по – малък от 90 дни период на забава, което пък от своя страна
обуславя липса на визираните в договора предпоставки наличието, на които дава
възможност на кредитора да обяви предсрочната изискуемост. Коментира се и
значението на писмото връчено на кредитополучателя, чрез поръчителя – настоящ
ответник, като се оспорва валидното връчване и представителната власт на С.М.
да представлява основния длъжник Т.Т.. Въззиваемият намира, че това писмо не
представлява изявление на банката тъй, като е получено от лице без
представителна власт, а не от действителния адресат. По тези причини приема, че
вземането на банката по процесния кредит не е станало изискуемо на
09.02.2018г., а на 24.01.2019г. когато второ писмено уведомление е връчено на
кредитополучателя чрез залепване на уведомление от нотариус.
Предвид
изложените становища и аргументи на страните основателността на настоящата
въззивна жалба е обусловена от това, дали предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост на процесния кредит са били настъпили към 09.02.2018г. и дали е
правно валидно връчването на адресираното до кредитополучателя Тодоров
уведомление от банката кредитор получено от ищцата М.. В случай, че тези
предпоставки са били действително налице към посочената дата и уведомлението от
кредитора до длъжника може да се приеме за редовно връчено след, като е
получено от поръчителя, то срокът по чл. 147 от ГПК, ще е изтекъл преди
инициирането на заповедното производство, когато възможността за ангажиране на
поръчителската отговорност е била вече преклудирана.
ОС
след, като обсъди установеното по делото приема, че тези предпоставки са били налице.
От заключението на вещото лице изготвило допълнително назначената в хода на
въззивното производство ССЕ може да се установи, че към 09.02.2018г. длъжникът
по процесния договор за кредит е бил в забава от 117 /сто и седемнадесет/ дни.
Това е така защото според експерта към 15.10.2017г. общият размер на
задължението за главница и лихви е бил 471.72лв. /четиристотин седемдесет и
един лева и седемдесет и две стотинки/, а общия размер на сумите от всички
погасителни вноски направени от кредитополучателя до 15.01.2018г. е 406.71лв.
/четиристотин и шест лева и седемдесет и една стотинки/. Ето защо,
съобразявайки заключението на експерта съдът приема, че към 15.01.2018г.
длъжникът по договора за кредит е бил в забава надхвърляща договорно
определения период от 90 /деветдесет/ дни наличието, на който дава възможност
на кредитора да обяви вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми.
Очевидно към него момент и самия кредитор е бил на това становище след, като
чрез пълномощника си Д. Р. е връчил на кредитополучателя чрез неговия
пълномощник писмено уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на
кредита именно поради забава.
ОС
не споделя аргументите на въззиваемия относно правната стойност на
коментираното уведомление от 09.02.2018г. основани на твърдяната липса на
представителна власт у ответницата – М. да получава правно валидно книжа от
името на кредитополучателя Т.. Това е така предвид на обстоятелството, че
договорът за престрктуриране на кредит от 27.03.2017г. представляващ
правопораждащ факт в процесното правоотношение е подписан именно от ответницата
М. в качеството и на пълномощник на кредитополучателя Т., като тогава в
наличието на нейната представителна власт са се уверили представителите на
банката Р.Н.– мениджър ФЦ и Д. Р. – инспектор ПКГ подписали договора от страна
на кредитодателя. Нещо повече - видно от самото изготвено от представител на
банката уведомление връчено на 09.02.2018г. текста му предварително е
структуриран така щото да бъде подписано за получател именно от ответницата М.
в качеството й на поръчител и пълномощник на главния длъжник.
Изложеното
мотивира ОС да приеме, че връчването на коментираното уведомление по чл. 60 от
ЗКИ, с което банката кредитор уведомява неизправния кредитополучател, че
обявява задълженията му по кредита за предсрочно изискуеми е извършено правно
валидно и е породило своето действие след, като е връчено на неговия
пълномощник представлявал го при подписване на договора за преструктуриране на
кредита, от който договор банката черпи правата си по процесното
правоотношение.
По
тези причини съдът приема, че вземанията на „Банка ДСК“ АД, по договор за
текущо потребление от 29.09.2015г.
сключен между банката и кредитополучателя Т.Е. Т.са станали изискуеми към
09.02.2018г. В този смисъл и след, като съобрази, че заповедното производство
имащо за цел реализиране правата на кредитора за събиране на вземанията му е
инициирано едва на 19.07.2019г. с подаване на Заявление по чл. 417 от ГПК, ОС
приема, че отговорността на поръчителя М. – ответник в настоящото производство
е погасена по реда на чл. 147 от ЗЗД.
По
изложените съображения ОС намира въззивната жалба за основателна. Макар
жалбоподателят да е посочил, че иска отмяна на цялото първоинстанционно решение
ОС приема, че предмета на жалбата не обхваща неговата отхвърлителна част, която
е в полза на въззивника и същия няма правен интерес от отмяната й. Ето защо
съдът приема, че следва да отмени първоинстанционното решение само в частта в
която районния съдия е признал съществуването на вземанията на банката против
ответницата М. и е осъдил последната за разноски а вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли исковите претенции. В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Предвид
изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът следва да присъди в полза на въззивника деловодни разноски в размер
съобразен с представения списък по чл. 80 от ГПК. ОС не кредитира направеното
от процесуалния представител на въззиваемия възражение за прекомерност на
заплатения от въззивника и претендиран от него адвокатски хонорар тъй като
същият е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но счита, че от посочената в представения от
въззивника списък по чл. 80 от ГПК, сума следва да извади сумите присъдени от
първоинстанционния съд в полза на ответницата М. с необжалваната и влязла в
сила част от първоинстанционното решение. По тези съображения ОС счита, че
следва да осъди въззиваемия да плати на въззивника сумата от 3422.43 лв. /три хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ деловодни
разноски за заповедното, установителното и въззивно производства получена след,
като от претендираната по списък сума от 3456,87лв. /три хиляди четиристотин
петдесет и шест лева и осемдесет и седим стотинки/ е приспаднати присъдените от
първоинстанционния съд 17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски
хонорар и разноски по заповедното производство в размер на 17,22 лв.
(седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски хонорар с влязлата в сила част от
първоинстанционното решение.
В
последното проведено открито съдебно заседание назначеното от съда вещо лице М.Д.
е направило искане да й бъде възстановена сумата от 30 /тридесет/ лева, която
заплатила в местния клон на ищеца „Банка ДСК“ АД, за да й издаде и предостави
банкови извлечения от сметките на кредитополучателя нужни за изготвяне на
заключението. Предвид това, направеното от експерта искане и представено
доказателство /лист № 31 от делото/ съдът намира, че следва да осъди ищеца де
плати в приход на държавния бюджет по набирателната сметка на ОС – Силистра
сумата от 30 /тридесет/ лева, която след това да бъде изплатена на вещото лице.
Предвид
изхода на делото ищецът – въззиваем в настоящото производство следва да бъде
осъден да заплати
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 436 от 19.08.2020г. постановено по гр.д. № 335/2020г. на РС –
Силистра В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че С.Т.М., дължи на
“БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” №
19, представлявано от В.М. С.и Д. Н.Н., в условията на солидарност с Т. Е. Т. и
като негов поръчител следните суми по заповед за изпълнение № 3055 от
11.09.2019г. по ч.гр.д. № 1147 по описа на РС – Силистра за 2019г.: главница по
договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2015г. и договор за преструктуриране
от 27.03.2017г. в размер на 18346,37 лв. (осемнадесет хиляди триста четиридесет
и шест лева и тридесет и седим стотинки), договорна лихва за периода от
15.05.2018 г. до 24.01.2019г. в размер на 1151,56 лв. (хиляди сто петдесет и
един лева и петдесет и шест стотинки), лихвена надбавка за забава за периода от
16.01.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на 40,01 лв. (четиридесет лева и една
стотинки), законна лихва за периода от
08.02.2019г. до 19.07.2019г. в размер на 685,59 лв. (шестстотин осемдесет и пет
лева и петдесет и девет стотинки), такса изискуемост в размер 120 (сто и
двадесет) лева и и законна лихва върху главницата от 18346,37 лв. (осемнадесет
хиляди триста четиридесет и шест лева и тридесет и седим стотинки) от 19.07.2019г.
до окончателното ѝ плащане, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
“Московска” № 19, съдът да признае за установено, че С.Т.М., дължи на “БДСК”
ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19,
представлявано от В. М. С. и Доротея Н. Н., в условията на солидарност с Т.Е.Т.
и като негов поръчител следните суми по заповед за изпълнение № 3055 от
11.09.2019г. по ч.гр.д. № 1147 по описа на РС – Силистра за 2019г.: главница по
договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2015г. и договор за
преструктуриране от 27.03.2017г. в размер на 18346,37 лв. (осемнадесет хиляди
триста четиридесет и шест лева и тридесет и седим стотинки), договорна лихва за
периода от 15.05.2018 г. до 24.01.2019г. в размер на 1151,56 лв. (хиляди сто
петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки), лихвена надбавка за забава за
периода от 16.01.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на 40,01 лв. (четиридесет лева
и една стотинки), законна лихва за
периода от 08.02.2019г. до 19.07.2019г. в размер на 685,59 лв. (шестстотин
осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), такса изискуемост в размер
120 (сто и двадесет) лева и и законна лихва върху главницата от 18346,37 лв.
(осемнадесет хиляди триста четиридесет и шест лева и тридесет и седим стотинки)
от 19.07.2019г. до окончателното ѝ плащане.
ОТМЕНЯ
Решение № 436 от 19.08.2020г. постановено по гр.д. № 335/2020г. на РС –
Силистра В ЧАСТТА, с която РС – Силистра е осъдил С.Т.М. да заплати на “Банка ДСК”
ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19,
представлявано от В. М. С.и Д.Н. Н.а,
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете
в размер на 409,67 лв.(четиристотин и девет лв. и 67 ст.) за държавна такса,
342,20 лв. (триста четиридесет и два лв. и 20 ст.) за експертиза, 196 лв.(сто
деветдесет и шест лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по
заповедното производство в размер на 476,29 лв. (четиристотин седемдесет и шест
лв. и 29 ст.), като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
“Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
“Московска” № 19, да заплати на С.Т.М., 3422.43 лв. /три хиляди четиристотин
двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ деловодни разноски за
заповедното, установителното и въззивно производства.
ОСЪЖДА
“Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
“Московска” № 19, да заплати в приход на държавния бюджет по набирателната
сметка на ОС – Силистра сумата от 30 /тридесет/ лева, която след това да бъде
изплатена на вещото лице М.Д. ***.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.
Препис от решението да се връчи на
страните.