Решение по дело №320/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

№  141

град Пловдив, 12.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Красимир Папаризов, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД № 320 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда №21/21.05.2019 г. по НОХД №131/2019 г. на Старозагорския окръжен съд подсъдимите Г.И.Г. и А.А.И., двамата от гр. *са признати за виновни в това, че на 03.02.2019 г. в гр.*, в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи - пари сумата от 119 лв., мобилен телефон марка „Нокия“, модел 1650 със СИМ карта - на стойност 20 лв.,  ръчен часовник „Ракета“ -  на стойност 10 лв., джобно сгъваемо ножче - на стойност 3 лв., фиш от „тото 2 5/35“ - на стойност 0,70 лв., червена чанта от плат - на стойност 1 лв., 5 кг захар „Захира“ - на стойност 5,90 лв., кофичка овче кисело мляко „Пършевица“ 6,5% - на стойност 1,80 лв., всичко на обща стойност 161,40 лв. от владението на Д.Г.Д., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б“ от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК са ОСЪДЕНИ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПО ОСЕМ ГОДИНИ, което да изтърпят при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите Г.И.Г. и А.А.И. са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 03.02.2019 г. до влизане в сила на настоящата присъда.

Постановено е веществените доказателства: нож, скъсана опаковка от вафла „Варна“, фискален бон, талон за игра на Кауфланд, червено горнище от анцуг, счупен на части мобилен телефон „Нокия“, модел 1650 и батерия към него, без СИМ карта, като вещи с малозначителна стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимите Г.И.Г. и А.А.И. са осъдени да заплатят в полза на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – *сумите от по 126 лева, направени по делото разноски.

Против присъдата в законоустановения срок са подадени въззивни жалби от адв. Н.Г. и адв. К.П. ***, като служебни защитници на подсъдимите Г.И.Г. и А.А.И., в които се изтъкват идентични становища за нейната незаконосъобразност и несправедливост.

В жалбата на адв. Г. се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като в повдигнатото обвинение срещу подс. Г. липсва точно описание на предмета на престъплението, както и не е индивидуализирано, наложеното му наказание. Поставя акцент върху несправедливостта на наложеното наказание, защото не са съобразени наличните многобройни, смекчаващи отговорността обстоятелства - направените пълни самопризнания, съдействие на разследващите органи, ниската стойност на отнетото, възстановяването на щетите, липсата на други квалифициращи белези. За това счита, че е следвало да се наложи на Г. наказание при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК. По този повод се иска да се измени присъдата като се намали наложеното наказание или алтернативно да се отмени и върне делото за ново разглеждане на друг състав.

В жалбата на адв. П. основните доводи за незаконосъобразност и несправедливост се изразяват в това, че не е индивидуализирано в пълна степен, наложеното на подс. И. наказание. Не са съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства, направените още на досъдебното производство самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина, ниската стойност на отнетите пари и вещи, доброволното възстановяване на парите, критично отношение и съжаление за стореното, подбудите за отнемането на вещите, които са хранителни продукти, липса на сериозни наранявания на пострадалия и др. За това счита, че би следвало да се измени присъдата като се наложи по-занижено по размер наказание при условията на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства или при баланс с отегчаващите такива.

На Окръжна прокуратура – Стара Загора, както и  на самите подсъдими е съобщено за постъпилите въззивни жалби, но не са взели отношение.

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура -Пловдив изразява становище, че подадените жалби са неоснователни във връзка с твърденията за извършена в нарушение на закона индивидуализация на наложените на подсъдимите наказания, защото са обсъдени подробно наличните за тях смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради тези причини намира присъдата за справедлива и предлага потвърждаването й. Същевременно с това изразява становище, че с оглед на ниската стойност на отнетите вещи и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимите не би възразил да им бъдат намалени размерите на наложените наказания.

Подсъдимият Г. се явява лично и със служебния си защитник – адв. Г. ***, като заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения и пледират за намаляване на размера на наложеното наказание.

Подсъдимият И., лично и със своя служебен защитник – адв. П. *** също поддържат подадената жалба за намаляване на размера на наложеното наказание.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подадените жалби са частично основателни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Стара Загора по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Г.И.Г. и А.А.И. за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.

След провеждане на разпоредителното съдебно заседание и произнасяне по въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 - 8 от НПК, подсъдимите Г.Г. и А.И. са се признали за виновни и са отправили искания, подкрепени със становищата на защитниците им - адв. Г. и адв. П., делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК, т.е. за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК е установил, че направените от подсъдимите Г. и И. самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия, съдът правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Г., с установена по делото самоличност е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като влияние върху квалификацията на деянието му, по на настоящото производство оказват следните осъждания:

С влязло в сила споразумение по НОХД № 1076/2014 г. по описа на РС-Казанлък, подс. Г. е признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

С протоколно определение от 29.10.2014 г. на РС-Казанлък по НОХД № 1076/2014 г., съдът е кумулирал наказанието по това дело с наложеното наказание по НОХД № 1561/2014 г., като на подс. Г. му е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от  една година при строг режим, което е изтърпяно на 08.07.2015 г.

 С влязло в сила споразумение по НОХД № 1683/2016 г. на РС- Казанлък, подс. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца при строг режим. Наказанието е изтърпяно на 02.06.2017 г.

 С влязло в сила споразумение по НОХД № 61/2018 г., по описа на РС - Казанлък, подс. Г.  е признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.5, вр. ал.1 и ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 28.01.2019 г.

Подсъдимият А.И., с установена по делото самоличност е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като влияние върху квалификацията на деянието му по настоящото производство оказват следните осъждания:

С присъда по НОХД № 1012/2011 г. на РС - Силистра, подс. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, 4, 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26 вр. чл.29 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години при строг режим. Наказанието е изтърпяно на 31.05.2015 г.

С влязло в сила споразумение по НОХД № 1061/2012 г. на РС -Казанлък, подс. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 07.02.2017 г.

С влязло в сила споразумение по НОХД № 61/2018 г. на РС - Казанлък, обв. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.5, вр. ал.1 и ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на  30.01.2019 г.

Предвид тези осъждания, деянията на подсъдимите Г. и И., предмет на настоящото производство са преценени като осъществени в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като са ги извършили, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, съгласно чл.30 ал.1 от НК.

Подсъдимите Г.Г. и А.И. са се познавали, като са имали трайно изградени престъпни навици. Двамата са извършили при условията на съучастие и последното им криминално деяние,  за което са осъдени по НОХД № 61/2018 г. на РС - Казанлък.

Въпреки наложените наказания на подсъдимите Г. и И. ***, явно не са били постигнати целите по чл.36 от НК, тъй като броени дни след изтърпяването им, двамата са  извършили деянието, предмет на настоящия обвинителен акт.

На 03.02.2019 г. сутринта,  двамата подсъдими се срещнали в гр. *. Времето било топло за сезона, затова около обяд те решили да отидат до поляна, намираща се в близост до казармите в гр.*, покрай ж.п. линията.

По това време пострадалият Д.Д., 78 годишен, отишъл да пазарува в западния край на гр.*, в магазин „*“. Около 13.00 часа, тръгнал да се прибира към дома си, като за по-пряко, тръгнал по черен път, който минавал покрай ж.п. линията, в района на военното поделение, като западно от него започвали ниви. Движил се пеша в посока юг-север. На рамото си носил мъжка чанта от промазан тъмносин плат, в която се намирали портфейла му и джобно сгъваемо ножче. А в ръката си държал  чанта, в която сложил  пазарска чанта от плат, червена на цвят, с  покупките си от магазин „*“- пет килограма захар „Захира“ на пакети по 1 кг, кофичка овче кисело мляко „Пършевица“ 6,5%, касовата бележка и талон за участие в игра на „*“.

През това време, по същия черен път, в посока север-юг, вървели пеша подсъдимите Г. и И.. Двамата забелязали пострадалия и водени от стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин директно се насочили към него. Първоначално го попитали за цигара, целейки да го заговорят и да го разсеят. След като пострадалият им обяснил, че не е пушач, подсъдимите му поискали един лев. Д. отговорил, че нямал излишни пари за даване. В този момент подсъдимият И. се нахвърлил върху него, като с ритане и блъскане го съборил на земята. Пострадалият паднал по гръб върху земния терен. В нанасянето на удари се включил и подс. Г.. Д. прикрил лицето си с ръце, за да се предпази, тъй като подсъдимите продължили да го ритат по тялото и да го удрят с ръце по лицето. Подсъдимият Г. свалил горнището на анцуга, с което бил облечен, и се опитал да го намотае около лицето и главата на пострадалия. Последният се уплашил много и започнал да вика за помощ, но мястото било безлюдно и никой не се отзовал. 

Подсъдимите пребъркали джобовете на пострадалия – първо на ризата, после на панталона и на якето. В левия джоб на якето си пострадалият имал четири лева на монети, които подсъдимите намерили и взели. В джоба на якето на пострадалия, намерили и взели мобилния му телефон марка „Нокия“ черен на цвят, модел 1650 със СИМ карта към мобилен оператор * на *. От джоба на ризата му подсъдимите взели 15 лева, съответно - банкноти с номинал 10 лева и 5 лева, както и фиш от тото 2 5/35. Подсъдимите  забелязали, че пострадалия има на ръката си ръчен часовник „Ракета“, с датник и метална верижка, които също взели. Подсъдимият И. издърпал чантичката на пострадалия, и след като я преровил, намерил и взел джобното сгъваемо ножче и портфейла на пострадалия с намиращите се в него пари. Вътре имало общо 100 лева на банкноти, съответно четири банкноти с номинал 20 лева и две банкноти с номинал 10 лева, а портфейла хвърлил на земята до пострадалия. Подсъдимият И. разделил сумата, като дал половината от нея – 50 лева, на подс. Г..

Подсъдимите взели насила и червената пазарска чанта на пострадалия, в която били покупките му - пет килограма захар „Захира“, кофичка овче кисело мляко, талон за участие в игра на „*“, касовата бележка за покупките, след което си тръгнали спокойно, като продължили пътя си в посока север.

Пострадалият Д. успял да се изправи, взел чантичката си, портфейла и ключовете, които били изсипани на земята и веднага тръгнал към най-близкия блок. Западно от бл.19 в кв. „*“ видял св. Т. и му споделил, че е нападнат и ограбен, като го помолил да сигнализира на тел.112. 

След получения сигнал, на място пристигнал патрулен автомобил, в който били св. И. и мл. инспектор Д., полицаи при РУ - *. След като провели разговор с пострадалия, полицейските служители се насочили към местопроизшествието, за да заловят извършителите на грабежа. С патрулния автомобил тръгнали след подсъдимите по черния път, по даденото им от пострадалия описание. Пътят вървял между ж.п. линията и военното поделение, в района. Когато достигнали северозападния ъгъл на поделението, полицейските служители забелязали на около 100 м в нивата, западно от пътя и от ж.п. линията, двамата подсъдими да бягат в посока северозапад.

Виждайки полицейските служители, подсъдимите изхвърлили в храстите отнетите от владението на пострадалия вещи - часовник, мобилния телефон, джобното, сгъваемо ножче, пазарската чанта, 5 пакета  захар „Захира“, талон за участие в игра на магазин „*“, касова бележка.

Свидетелят И. и колегата му поискали съдействие. На място се отзовали ст. полицай И. и Н.от екип 743, както и автомобил на група „Пътен контрол“, в който били мл. авто-контрольори Г. и Н.. Полицейските автомобили се установили на черния път с цел да блокират опита на подсъдимите да избягат. Свидетелят И. и колегата му излезли от автомобила и тръгнали да бягат след подсъдимите. Няколко пъти извикали „Стой! Полиция!“. Подсъдимият И. се спрял и бил заловен от св. И., а подс. Г. продължил да бяга още няколко метра. Виждайки, че пътя бил блокиран от другите два полицейски автомобила, подс. Г. спрял за малко и започнал да се оглежда, като бил заловен  от ст.полицай Д.. 

На място пристигнала и дежурна следствено-оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието. При огледа били намерени и иззети пет пакета захар „Захира“ по 1 кг, кофичка кисело мляко „Пършевица“ 6,5%, фискален бон от магазин „*“, червена торба от плат, талон за игра на „*“, червено горнище от анцуг от полар, части от мобилен телефон „Нокия“ модел 1650, без СИМ карта, които били отнети от владението на пострадалия Д., чрез  употребена сила.

На местопроизшествието били намерени и иззети опаковки от вафли, които подсъдимите си купили и консумирали по пътя, както и нож, който не бил техен, но го използвали за упражняване на заплаха  спрямо пострадалия.

По време на разследването, непосредствено след задържането им подсъдимите И. и Г. доброволно  предали  парите, които взели от портфейла на пострадалия, в размер на 100 лева. За целта били съставени протоколи за доброволно предаване, приложени по делото, в които подсъдимите са написали обяснения,  признавайки  авторството на деянието.

При извършеното разпознаване на лица по реда на чл.169 от НПК, пострадалият е познал двамата подсъдими, като извършители  на осъществения спрямо него грабеж на движими вещи.

От заключението на изготвената на досъдебното производство СМЕ на живо лице № 22/2019г. /л.69-70 от ДП/, се установява, че лицето Д.Г.Д. е с кръвонасядане по клепачите на дясното око. Счупване на носни кости. Оток и кръвонасядане с леко изкривяване на външния нос. Оток по дясна лицева половина. Контузия на гръдния кош. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както описва прегледаният, а именно при нанасяне на удари с юмруци и ритници. Еволюционната характеристика на уврежданията отговаря да са с давност в рамките на около 24 часа от часа на прегледа. Установените травматични увреждания са разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на изготвената на досъдебното производство СОЕ /л.73-74 от ДП/ се установява, че  общата пазарна стойност на процесните вещи е 42.40 лева.

Горната фактическа обстановка, обосновано е приета за установена от събраните на досъдебното производство доказателства: протоколи, съдържащи обясненията и самопризнанията на подсъдимите Г. и И., показанията на свидетелите – Д.Д. /л. 50 - 51, л.53 -54, л.57/, И.И. /л. 55/, А.Т. /л. 56/, приложените към делото като писмени доказателства - протоколи за оглед /л. 5 - 6 /, за разпознаване /л. 58/, за доброволно предаване /л. 95 - 96/, съдебно-медицинска и оценъчна експертиза, постановления за задържане, справки за съдимост, характеристични справки, всички прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Съдът не е установил допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство, които да опорочават доказателствената им стойност.

Показанията на разпитаните свидетели са преценени като достоверни и в унисон с останалия доказателствен материал, във връзка с възприетата от съда фактическа обстановка. Разказите на пострадалия св. Д. съответстват на обясненията на обвиняемите Г. и И., дадени в хода на досъдебното производство и на останалите гласни и писмени доказателства. Следва да се приемат заключенията на експертизите като компетентни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит в съответната област, свързани с предмета на възложените им задачи.

Въз основа на горепосочените многобройни гласни, писмени и веществени доказателства, съдът е достигнал до закономерния извод, че те описват по един безсъмнен и непротиворечив начин, приетата за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят до един, единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подсъдимите Г. и И..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът правилно е приел от правна страна, че подсъдимите Г.Г. и А.И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК.

Безспорно е установено, че от обективна страна подсъдимите Г. и И. са употребили за извършването на инкриминирания грабеж принуда, посредством физическа сила, за да отнемат чуждите движими вещи от владението на пострадалия Д. и да установят върху тях своя фактическа власт.

Общата стойност на противозаконно отнетите движими вещи е установена от изготвената СОЕ в размер на  42,40 лева, която заедно с отнетата парична сума е в размер на 161,40 лева.

В тази връзка не отговаря на действителността твърдението на защитата, че предметът на престъплението не е бил индивидуализиран. Напротив, всяка една от отнетите вещи и парични суми са били детайлно описани по своите външни белези и себестойност, така че по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на обвиняемите във връзка с повдигнатото им обвинение.

Законосъобразна е преценката, с оглед на горепосочените осъдителни съдебни актове спрямо подсъдимите, за наличието на опасен рецидив под двете му форми на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, т.е. че са извършили престъплението по настоящото дело, след като вече са били осъждани за тежки умишлени престъпления, с които са им наложени наказания лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на които не било отложено по чл.66 от НК, както и два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено по чл.66 от НК, видно от приложените справки за съдимост.

Престъплението е било извършено в съучастие като съизвършители от подсъдимите Г. и И. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

Деянието е осъществено от субективна страна не само при пряк умисъл, но и при общност на умисъла, тъй като подсъдимите много добре са осъзнавали, че отнемат чужди движими вещи от владението на другиго, без неговото съгласие, като са употребили сила, за да могат да установят своя фактическа власт върху вещите и противозаконно да ги присвоят, т.е. с пълно разбиране за обществено-опасния характер на деянието, предвиждане на неговите обществено-опасни последици и с цел за настъпването им.

Правилно е съобразено и наличието на користен мотив от страна на подсъдимите, които са преследвали една, обща цел – незаконна облага за сметка на отнетото чуждо имущество.

По отношение на индивидуализацията на наложеното наказание.

За извършеното от подсъдимите Г.Г. и А.И. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години, като може да се наложи и наказание „Конфискация“ до ½ от имуществото на дееца, ако подобно е налично.

Неоспоримо е отчетеното смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство, свързано с изразеното критично отношение към стореното. Но не са съобразени, като смекчаващи обстоятелства, това че подсъдимите веднага при задържането им от полицейските органи и преди да се проведе разпознаването с пострадалия са направили пълни самопризнания и са върнали доброволно основната част от отнетата парична сума, т.е. са оказали съдействие на разследването[1]. Не следва да се преценяват като смекчаващи обстоятелства подбудите на подсъдимите да набавят хранителни продукти и пари, за да изхранват семействата си, както и ниската стойност на отнетото. И това е така, защото подсъдимите са в активна трудоспособна възраст и пред тях е нямало пречки за набавяне на средства за издръжка на близките си по правомерен начин, отделно парите и хранителните продукти са отнети от пенсионер.

Безспорни са отчетените от Окръжния съд отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимите, сред които се открояват високата степен на обществена опасност на деянието и на самите дейци. За тях са налице предишни многобройни осъждания, които не влияят на правната квалификация, но налагат извод за трайно утвърдени навици за извършване на престъпления против собствеността. Самото престъпление е с висока обществена опасност, защото е извършено на безлюдно място, със сериозен интензитет спрямо телесната неприкосновеност на един възрастен човек. Отделно, настоящото деяние е извършено скоро след излизането на подсъдимите от затвора, т.е. целите на специалната превенция спрямо тях явно не са били изпълнени успешно.

В тази връзка, като цяло правилно е преценено, че възстановяването на социалната справедливост и постигането на персонално възпитателно въздействие спрямо подсъдимите, изискват двамата да бъдат изолирани от обществото за един по-продължителен период при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК над средния предвиден в закона размер.

Същевременно с това, тъй като явно е подценено като смекчаващо обстоятелство, оказаното съдействие на разследващите органи, настоящата инстанция счита, че следва да се намали размерът на наложеното на подсъдимите наказание предвид редукцията с 1 година, т.е. от 12 години на 11 години „Лишаване от свобода“.  

Тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, същото следва да стане при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Или с оглед на изложените по-горе съображения, въззивната инстанция трябва така определеното наказание от 11 години, да го намали с 1/3, при което окончателният му размер се получава от 7 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“. В този смисъл Апелативният съд прецени, че определеното от Окръжния съд крайно наказание от 8 години „Лишаване от свобода“, следва да се намали с 8 месеца, на 7 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“, което налага изменението на постановената присъда в наказателно-осъдителната й част.

Промяната в размера на наложеното наказание лишаване от свобода, не води до изменението в преценката на Окръжния съд за начина на изтърпяването му, като по чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ЗИНЗС, следва същото да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

В случая е неприложимо, предвиденото допълнително наказание „Конфискация“ до ½ от имуществото на подсъдимите, тъй като по делото липсват данни за притежавано такова.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се приспадне от размера на наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимите са били с мярка „Задържане под стража“, в какъвто смисъл е и произнасянето на Окръжния съд.

Тъй като подсъдимите са признати за виновни, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплатят разноските по досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР – гр. *за сумата от 126 лева.

С оглед на гореизложеното, жалбите на защитниците на подсъдимите са частично основателни, като следва да се измени постановената присъда в наказателно-осъдителната й част и се намалят размерите на наложените им наказания лишаване от свобода от по 8 години на по 7 години и 4 месеца.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени  и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 21/21.05.2019 г. по НОХД № 131/2019 г. на Старозагорския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като намалява размерите на наложените на подсъдимите Г.И.Г. и А.А.И. наказания от по 8 години „Лишаване от свобода“ на по 7 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи па обжалване или протест в 15 - дневен срок от съобщаването пред ВКС.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                             2.