МОТИВИ към НОХД №1332/2016 г.:

Обвинението е против подсъдимия И. *** за престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че в периода от 15.07.2008 г. до 22.07.2008 г. в гр.Пазарджик, при условията  на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 4 935,54 лв., собственост на В.К.Д. /наследник на Спасия С. Грънчева, починала на 28.06.2005г./, Л.К.Г. /наследник на Спасия С. Грънчева, починала на 28.06.2005г./, Н.С.С., Т.С.З. и А.С.Т., която владеел и пазел по силата на Договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №002068 от 09.07.2008 г., сключен между „ВИП 7“ АД гр.Варна чрез И.Г.Н., като лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба №38 за инвестиционните посредници, и А.С.Т., като пълномощник на наследниците на починалия С.Т.З..

От пострадалите В.К.Д., Л.К.Г., Н.С.С., Т.С.З. И А.С.Т. против подсъдимия И.Г.Н. е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за законна лихва върху сумата от на 4 935,54 лв., считано от датата на извършване на престъплението – 15.07.2008 г. до датата на изплащане на сумата-10.06.2016 г.

Пострадалите В.К.Д., Л.К.Г., Н.С.С., Т.С.З. И А.С.Т. са конституирани в качеството на граждански ищци.

На основание чл.76 от НПК пострадалите В.К.Д., Л.К.Г., Н.С.С., Т.С.З. И А.С.Т. са конституирани в качеството на частни обвинители.

Подсъдимият И.Н. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.  

Защитник пледира за оправдателна присъда, поради неосъществен състав на престъплението.  

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият И. *** имал сключен граждански договор от 05.04.2006 г. с „Варненски инвестиционен посредник 7“ АД гр.Варна /“ВИП 7“ АД/, към настоящия момент – „ВИП-Консулт“ АД гр.Варна, съгласно който приемал да извършва от негово име и за негова сметка всички необходими действия за осъществяването на задължения съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Наредба №1, свързани с търговия с ценни книжа. Съгласно задълженията си, произтичащи от сключения договор, подсъдимият Н. сключвал договори с клиенти за продажбата на акции и подготвял съпътстващите ги документи – декларации, нареждания и др., които след това изпращал във „ВИП 7“ АД  с куриерска служба. Във връзка с дейността си подсъдимият Н. бил упълномощен от изп. директор на „ВИП 7“ АД  - Венко В., да открие банкова сметка *** „Пощенска банка“ АД гр.Пазарджик, да се разпорежда със сумите, постъпили по банковата сметка, както  и да подписва всички необходими документи във връзка с тази дейност, в т.ч. и платежни нареждания. След извършването на съответната продажба, получената сума се превеждала в клиентска сметка на подсъдимия Н.. Последният от своя страна се разпореждал с получените пари като ги превеждал на клиентите по тяхна банкова сметка ***, за което съставял разходни касови ордери. След съставянето на РКО, същите се изпращали отново по куриер на „ВИП 7“ АД гр.Варна. 

Наследодателят С.Т.З., починал на 15.03.1972 г., притежавал земеделски земи, за които с Решение №3Ж028 от 19.07.2006 г. на ОС „Земеделие“ гр.Пазарджик по преписка №62278А неговите наследници – свидетелите В.К.Д. /наследник на Спасия С. Грънчева, починала на 28.06.2005г./,  Л.К.Г. /наследник на Спасия С. Грънчева, починала на 28.06.2005г./, Н.С.С., Т.С.З. и А.С.Т., били обезщетени по реда на чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ  за 14.621 дка с 13 203 бр. поименни компенсационни бонове /ПКБ/ с номинал 1 лв., разделени поравно между наследниците. Депозитарната разписка била получена на 28.12.2006 г. от един от наследниците на С.Т.З. – свидетеля А.Т.. Всички наследници на починалия С.Т.З. подписали декларации, с които се съгласили поименните компенсационни бонове от 13 203 бона да бъдат разделени поименно и съгласно квотите.

През 2008 г. след получаването на депозитарната разписка за притежаваните 13203 броя поименни компенсационни бонове, свидетелят А.Т. бил упълномощен от останалите наследници на наследодателя С.Т.З. да продаде компенсационните бонове, както и да подписва всички необходими документи във връзка с това. Свидетелят А.Т. знаел, че подсъдимият И.Н. извършва дейност, свързана с търговията с ценни книжа, и по този повод го посетил в офиса  на посредника, находящ се на ул.“Трапезица“ №7 в гр.Пазарджик. Подсъдимият Н. обяснил на свидетеля А.Т. какъв е редът за продажбата на поименните компенсационни бонове, както и какви документи следва да се представят и изготвят във връзка с продажбата им. Двамата постигнали съгласие поименните компенсационни бонове да бъдат продадени на лимитирана цена от 1 лв. за ПКБ. След като свидетелят А.Т. се снабдил с необходимите документи, на 09.07.2008 г. отново посетил офиса на инвестиционния посредник в гр.Пазарджик, където по това време била свидетелката Н.М.. Последната била сестра на подсъдимия Н. и изпълнявала длъжността „вътрешен контрол“, като приемала и поръчки за продажбата на финансови инструменти. Свидетелката М. подготвила необходимите документи, изискуеми при продажбата на компенсационни бонове, а именно: Договор  за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №002068 от 09.07.2008 г., сключен между „ВИП 7“ АД , чрез подсъдимия И.Н., като лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба №38 за инвестиционните посредници, и свидетеля А.Т., като пълномощник на останалите наследници на починалия С.Т.З.; Нареждане за прехвърляне на ценни книжа – от собствена сметка 100045180504 по клиентска подсметка при инвестиционния посредник „ВИП 7“ АД и Нареждане за продажба на поименни компенсационни бонове. Тези документи били подписани от свидетеля А.Т., който представил на свидетелката М. пълномощно от останалите наследници, копия на личните им карти, удостоверение за наследници на С.Т.З., както  и депозитарната разписка. По силата на горепосочения договор инвестиционният посредник, представляван от подсъдимия Н., се задължавал да изпълни приложените към договора нареждания, при уговорените в тях условия и инструкции от клиента, като положи всички усилия за постигане на най-доброто им изпълнение. След финализирането на сделката, инвестиционният посредник се задължавал да прехвърли на клиента резултатите от нея според условията на конкретното нареждане.

След като подписал горепосочените документи в качеството на лице, осъществяващо дейност от името на инвестиционния посредник, подсъдимият Н. съставил Нареждане за продажба на поименни компенсационни бонове №2969 от 09.07.2008 г. за продажбата на 7 000 бр. ПКБ, но не по уговорената със свидетеля А.Т. лимитирана цена от 1 лв. за ПКБ, а  посочил лимитирана цена не по-малко от 0,38 лв. за 1 бр.ПКБ, каквато била към момента пазарната цена на Българска фондова борса /БФБ/. След окомплектоването на преписката, същата била изпратена в гр.Варна, където било седалището на дружеството, и предадена на свидетелката В.Х. – брокер във „ВИП 7“ АД. Свидетелката Х. разполагала с достъп до електронната платформа на Българска фондова борса /БФБ/ и имала право да качва поръчки за сделки с ценни книжа.

На 10.07.2008 г. поръчката на свидетеля А.Т. за продажба на 7000 бр. ПКБ била регистрирана на електронната платформа на БФБ, като още на същия ден били осъществени две сделки – първата  за 3 000 бр. ПКБ на цена 0,393 лв. за сумата от 1179 лв., а втората за  4 000 бр. ПКБ на цена от 0,391 лв. за сумата от 1564 лв.  Сделките били изпълнени от Централен депозитар /ЦД/, като три дни по-късно общата сума в размер на 2 743 лв. била преведена от ЦД  по сметка на „ВИП 7“ АД гр.Варна. Тази сума включвала, както клиентски средства от покупко-продажбата на ценни книжа, така също и средства на дружеството – инвестиционен посредник във вид на комисионни от приключените сделки. След приспадане на комисионна в размер на 54,51 лв., остатъкът от горепосочената сума в размер на 2 688,49 лв. бил преведен по банкова сметка *** „ВИП 7“ АД в „Пощенска банка“ клон Пазарджик, за да бъде предадена на свидетеля А.Т. като пълномощник на наследниците на починалия С.З..

На 15.07.2008 г. подсъдимият И.Н. изтеглил сумата от 2 688,49 лв.  и посредством съставен от него Приходен касов ордер /ПКО/ №29 от 15.07.2008 г. я заприходил в касовата книга на офиса на дружеството в гр.Пазарджик. Подсъдимият Н. приспаднал от горепосочената сума 66,83 лв. – неговата комисионна за извършената сделка, а остатъкът от сумата в размер на 2 621,99 лв. не предоставил на свидетеля А.Т., а се разпоредил с парите като със свои. Въпреки, бил  съставен Разходен касов ордер №66 от 15.07.2008 г., на който бил придаден вид, че сумата от 2 621,99 лв. /след приспадане на 66,83 лв. комисионна за инвестиционния посредник в гр.Пазарджик/ е била изплатена и получена от свидетеля А.Т..

На 16.07.2008 г. било съставено Нареждане за продажба на ПКБ №2973 от 16.07.2008 г. за продажбата на 6 203 бр.ПКБ, като в него била вписана лимитирана цена не по-малко от 0,38 лв. за 1 бр. ПКБ. Така оформената преписка отново била изпратена в офиса на „ВИП 7“ АД в гр.Варна, където на същата дата била регистрирана от свидетелката В.Х. в електронната платформа на БФБ. На същата дата били осъществени две сделки - първата за 4 200 бр. ПКБ на цена 0,391 лв. за сумата от 1 642,20 лв., а втората за 2 003 бр.ПКБ на цена от 0,39 лв. за сумата от 781,17 лв. Сделките били изпълнени от Централен депозитар /ЦД/, като три дни по-късно общата сума в размер на 2 423,37 лв. била преведена от ЦД  по сметка на „ВИП 7“ АД гр.Варна. Тази сума включвала както клиентски средства от покупко-продажбата на ценни книжа, така също и средства на дружеството – инвестиционен посредник във вид на комисионни от приключените сделки..

След приспадане на комисионна в размер на 109,82 лв., инвестиционният посредник превел остатъка в  размер на 2 313,55 лв.  по банкова сметка *** „ВИП 7“ АД в „Пощенска банка“ клон Пазарджик, за да бъде предадена сумата на свидетеля А.Т..

На 22.07.2008 г. подсъдимият Н. изтеглил горепосочената сума и посредством съставен от него Приходен касов ордер /ПКО/ №30 от 22.07.2008 г. я заприходил в касовата книга на дружеството. На същата бил съставен и Разходен касов ордер /РКО/ №68 от 22.07.2008 г., на който бил придаден вид, че е подписан от свидетеля Т. като получател и удостоверява изплатена и получена сума в размер на 2 313,55 лв., въпреки че тази сума не била предадена на свидетеля Т., като пълномощник на наследниците на починалия С.Т.З., а била присвоена от обвиняемия.

Тъй като свидетелят А.Т. не получил никакви пари от продажбата на поименните компенсационни бонове, многократно търсил подсъдимия Н., за да получи информация относно продажбата на същите. Подсъдимият Н. убедително твърдял, че ПКБ не са продадени, тъй като курсът не е изгоден, като обещавал, че ще го уведоми при финализиране на сделката. През 2011 г. свидетелят А.Т. разбрал, че лицензът на „ВИП 7“ АД гр.Варна е бил отнет. След писмено запитване до Централен депозитар, свидетелят Т. бил уведомен, че компенсаторните инструменти, регистрирани на наследниците на С.Т.З., а именно поименни компенсационни бонове от емисия РКВ55155 с номинал 13203, са били продадени с четири сделки, сключени на 10.07.2008 г. и на 16.07.2008 г. на Българска фондова борса, чрез инвестиционния посредник „ВИП 7“ АД гр.Варна.

По този повод свидетелите А.Т. и Н. *** с жалба, в която описали твърденията си за извършени неправомерни действия от страна на подсъдимия И.Н.. След извършена предварителна проверка била образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването е изготвена почеркова експертиза /л.177-183 от ДП/, според заключението на която подписите в графи „Получил сумата“ в ксерокопия на РКО №66/15.07.2008 г. и РКО №68/22.07.2008 г. не са копия на подписи, положени от свидетеля А.С.Т., а подписите в графи „Броил сумата“ в същите разходни касови ордери са копия на подписи, положени от подсъдимия И.Н.. Според заключението на експерта, изготвил горепосочената експертиза, не може да се установи дали подписите в графи „Получил сумата“ в горепосочените РКО са копия на подписи, положени от подсъдимия И.Н..

Според заключението на изготвената почеркова експертиза, подписите в графи „Вносител“ в ксерокопия на ПКО №29/15.07.2008 г. и ПКО №30:22.07.2008 г. са копия на подписи, положени от подсъдимия И.Н..

В хода на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимия е назначена и приета без възражения почеркова експертиза. От заключението на същата се установява, че подписите за „Клиент/Пълномощник“ в ксерокопия на Нареждане №2969/09.07.2008 г. и Нареждане №2973/16.07.2008 г. не са положени от А.С.Т. и Н.С.С..

Според заключението не може да се установи дали подписите за „Клиент/Пълномощник“ в ксерокопия на Нареждане №2969/09.07.2008 г. и Нареждане №2973/16.07.2008 г. са положени от И.Г.Н. и Н.Г.М..

Подписите за „Получил за клиента“ в ксерокопия на Потвърждение за изпълнение на нареждане за брокерска услуга за сключена сделка №4143/2008 г.  по нареждане №2973/16.07.2008 г. и Потвърждение за изпълнение на нареждане за брокерска услуга за сключена сделка №4144/2008 г. по нареждане №2973/16.07.2008 г. не са положени от А.С.Т. и Н.С.С..

Вещото лице дава заключение, че не може да се установи дали подписите за „Получил за клиента“ в ксерокопия на Потвърждение за изпълнение на нареждане за брокерска услуга за сключена сделка №4143/2008 г.  по нареждане №2973/16.07.2008 г. и Потвърждение за изпълнение на нареждане за брокерска услуга за сключена сделка №4144/2008 г. по нареждане №2973/16.07.2008 г. са положени от И.Г.Н. и Н.Г.М..

Преди започване на съдебното производство подсъдимият Н. е изплатил на пострадалите сумата от 4 935,54 лв. по предявеното обвинение, за което е представен протокол №22, том І, общ  на Нотариус в района на РС Пазарджик вписан под №168 на Нотариалната камара.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А.Т., Н.С., В.Д., В.Х., Р.Д., заключенията на почерковите експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Не се спори по делото, че свидетелят А.Т. е предоставил на подсъдимия Н., депозитарна разписка за притежаваните от наследниците на С.Т.З. 13 203 броя поименни компенсационни бонове с цел да бъдат продадени на фондовата борса, срещу което наследниците да получат сумата от продажбата на ценните книжа. Депозитарната разписка за поименните компесаторни бонове били приети от подсъдимия Н., в качеството му на лице по чл.39, ал.1 от Наредба №38 от 25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, работещ по граждански договор от 05.04.2006 г. с „Варненски инвестиционен посредник 7” АД гр.Варна. За целта подсъдимият Н. подписал съответни документи: Договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №002068 от 09.07.2008 г., сключен между „ВИП 7“ АД , чрез подсъдимия И.Н., като лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба №38 за инвестиционните посредници, и свидетеля А.Т., като пълномощник на останалите наследници на починалия С.Т.З.; Нареждане за прехвърляне на ценни книжа – от собствена сметка 100045180504 по клиентска подсметка при инвестиционния посредник „ВИП 7“ АД и Нареждане за продажба на поименни компенсационни бонове.

По този начин  подсъдимият Н. е придобил владението върху въпросните вещи – общо 13 203 броя поименни компенсационни бонове, собственост на наследниците на С.Т.З., а именно В.Д., Л.Г., Н.С., Т.З. и А.С.Т..

Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства /писмо от Централен депозитар потвърждения за изпълнение на нареждане за брокерска услуга от  за сделки №4133 и №4134 от 09.07.2008 г. и за сделки №4143 и №4144 от 16.07.2008 г. – л.75,76,96 и 97 от ДП, дневник за сделките на ИП „ВИП-7“ АД-л.78 и 99 от ДП/, че сделките за продажба на въпросните компенсаторни бонове са били изпълнени на 09.07.2008 г. и на 16.074.2008 г., като за боновете са били осъществени общо четири сделки, съответно за 7 000 бр. на 09.07.2008 г. и 6 203 бр. и на 16.07.2008 г.

От представените отчети по сметки на банка „Юробанк и Еф Джи България” АД е видно, че сумите от продажбата на акциите са постъпили от Централен депозитар АД и са прехвърлени по банкова сметка ***, които подлежат на изплащане на клиенти в офис на дружеството в гр.Пазарджик.

Общата сума в размер на 5 002,04 лв., включваща клиентските средства от покупко-продажбата на компенсаторните бонове на свидетелките В.Д., Л.Г., Н.С., Т.З. и А.С.Т. и фирмените средства във вид на комисионни от приключени сделки е била изтеглена от подсъдимия И.Н., съответно на 15.07.2008 г. и 21.07.2008 г..

След получаване на сумите подсъдимият е следвало да изплати на клиентите, съответно сумите 2 621,99 лв. и 2 313,55 лв. или обща сума в размер на  4 935,54 лв.

За изплащането на тези суми има съставени разходни касови ордери, съответно 66/15.07.2008 г., удостоверяващ че сума в размер на 2 621,99 лв. е изплатена на А.Т., като пълномощник на наследниците на С.Т. и №68/22.07.2008 г., удостоверяващ, че сума от 2 313,55 лв. е изплатена отново на А.Т., като пълномощник на наследниците на С.Т., като за получаване на сумите са поставени подписи от името на А.Т., но фактически свидетелките Т. не е получил парите и не е положил подписа си срещу получил сумите.

Последното обстоятелство недвусмислено се установява от приетата по делото почеркова експертиза /л.177-183 от ДП/..

Относно фактическите обстоятелства за намерението на подсъдимия да неизплати получените от продажбата на акциите суми, а да ги свои, съдът цени показанията на свидетелите А.Т. и Н.С..

Свидетелите Т. и С. дава ясни, категорични и последователни показания, че след предоставянето на депозитарната разписка за притежаваните компенсаторни бонове от страна на Т. в продължение на близо 3 г. подсъдимият не бил изплатил на когото и да било от наследниците никакви суми, а също и не върнал депозитарната им разписка, като твърдял, че боновете не са продадени. Едва когато свидетелят Т. направил проверка в Централния депозитар, от където разбрал, че боновете са продадени още през 2008 г. И двамата свидетели, подкрепени от свидетелката В.Д. са категорични, че в този период подсъдимият не им е изплащал никаква сума, въпреки, че както се установява несъмнено притежаваните от тях бонове 13 203 бр. са били продадени през м.юни 2008 г., макар и на по ниска от договорената цена.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. и С., тъй като са ясни, последователни, категорични и еднопосочни. Свидетелите пресъздават непосредствените си възприятия на участници в  събитията. Освен това се подкрепят от показанията на другите свидетели, съсобственици на компенсаторните бонове . Л.Г., В. Дончеваи Т.З..

Допълнителен довод за кредитиране на показанията на свидетелите Т. и С. е заключението на почерковата експертиза, назначена в съдебно заседание.  

За да е налице престъпление, квалифицирано като "обсебване" по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.

В случая не може да се приеме, че правоотношенията на подсъдимия с наследниците на С.Т.З. са на базата само на граждански договор. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били негово владение, фактически се е разпоредил с тях.

Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл.206, ал.1 от НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че ги дължи. Разпореждането с компенсаторните бонове, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и неплащането й на собствениците, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Г.Н. от обективна и субективна страна е осъществил признаците престъпния състав на чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 15.07.2008 г. до 22.07.2008 г. в гр.Пазарджик, при условията  на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 4 935,54 лв., собственост на В.К.Д. /наследник на Спасия С. Грънчева, починала на 28.06.2005г./, Л.К.Г. /наследник на Спасия С. Грънчева, починала на 28.06.2005г./, Н.С.С., Т.С.З. и А.С.Т., която владеел и пазел по силата на Договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №002068 от 09.07.2008 г., сключен между „ВИП 7“ АД гр.Варна чрез И.Г.Н., като лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба №38 за инвестиционните посредници, и А.С.Т., като пълномощник на наследниците на починалия С.Т.З.., като присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното следствие.

От обективна страна е безспорно установено, че след като правомерно е придобил владението върху компенсаторните бонове, по силата на писмен договор с цел продажбата им е започнал в един момент да третира вещите, като собствени. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В разглеждания случай е налице втората хипотеза, тъй като подсъдимият се е разпоредил със боновете, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и неплащането й на собствениците, присвоявайки имущество, което подсъдимият е владеел.

При извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

Двете деяния, извършени от подсъдимия И.Н. осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението “обсебване”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

От представения по делото протокол от 10.06.2016 г. и изявленията на пострадалите, че отношенията им, свързани за плащането на стойността на акциите са уредени се установява и последният релевантен факт, а именно заместване на присвоеното имущество, което мотивира приложението на привилегирования състав на чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК.

При така формираните фактически и правни изводи относно съставомерността на деянието и неговата правна квалификация по чл.206, ал 6, т.1 във връзка с ал.1 НК, съдът намира, че абсолютната погасителна давност за така извършеното престъпление предвидената в закона е изтекла.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, т.4 от НК - наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година /каквато и е настоящата хипотеза/.

В същото време нормата на чл.81, ал.3 от НПК сочи, че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 НПК.

За престъплението, извършено от подсъдимия И.Н., квалифицирано като такова по чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. С оглед на това, срокът на абсолютната давност, приложима към конкретния случай възлиза на седем години и шест месеца. Видно от доказателствата по делото, деянието, за което е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н., е довършено на 22.07.2008 г. Следователно абсолютната погасителна давност за така извършеното от Н. престъпление, квалифицирано по чл.206, ал.6, т.1 от НК е изтекла към 22.01.2016 г., респективно преди постановяване на крайния съдебен акт.

Настоящият състав на съда намира, че след като подсъдимия И.Н. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.206, ал. 6, т.1 във връзка с ал.1 от НК, същият не следва да бъде наказан поради изтичането на абсолютната погасителна давност.

Аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК последица от изтичането на погасителната давност е прекратяване на наказателното производство, освен в случаите, в които подсъдимият се откаже от тази възможност и поиска наказателното производство да продължи. Видно от протокола от проведеното на 01.06.2016 г. съдебно заседание, подсъдимият и неговият защитник са поискали подсъдимият да бъде оправдан, което изявление според настоящия съдебен състав се явява достатъчно, за да обоснове наличието на воля у подсъдимия за продължаване на производството, която е и обективирана.

Единствената хипотеза, при която съдът може да прекрати наказателното производство поради изтичане на абсолютната погасителна давност, е тази, при която констатирането на изтекъл давностен срок е станало в съдебна фаза преди постановяване на крайния съдебен акт и то единствено, преценявайки давността с оглед правната квалификация на деянието, визирана в обвинителния акт. Във всички останали случаи, когато в хода на съдебното следствие се установят факти и обстоятелства, водещи до промяна на правната квалификация на деянието, съдът е длъжен да продължи разглеждането на делото, а едва с присъдата в случай, че признае подсъдимия за виновен, какъвто е настоящия, да не го накаже, като приложи закона за давността съобразно чл.305, ал.5 от НПК.

Това е така, тъй като прекратяването на наказателното производство поради изтекла погасителна давност се извършва с оглед квалификацията на деянието по обвинителния акт, за което подсъдимият е предаден на съд. Обстоятелствата, които се разкриват в съдебно заседание и които водят до по-благоприятна квалификация на деянието, не са основание за прекратяване на производството, защото не е налице съдебен акт, който определя окончателната квалификация на престъплението. Първоинстанционният съд, какъвто е настоящият, едва с присъдата, въз основа на събраните по делото доказателства може да приеме за установена определена фактическа обстановка, въз основа на която формира правните си изводи относно съставомерността на деянието и неговата квалификация. Едва тогава, с оглед приетата като окончателна правна квалификация, съдът може да прецени основанията за прилагане на закона за давността. По време на разглеждане на делото в съдебно заседание съдът не може да приеме наличието на друга квалификация, различна от тази в обвинителния акт, преди да се е произнесъл с присъда, доколкото едва с нея обстоятелствата, обосноваващи по-леката квалификация на деянието, за която давността е изтекла, ще станат безспорни.

Въпросът относно прекратяването на наказателното производство е процесуалноправен, поради което решаващият съд не може да се произнесе по него с присъда, в която съобразно нормата на чл.301 от НПК дава отговор на въпросите по същество, а именно: извършеното ли е деянието, правната му квалификация, неговото авторство, виновността на подсъдимия и пр. При това положение при така констатираната изтекла давност, но за престъпление, чиято крайна квалификация е определена с присъдата, единствената възможност, с която съдът разполага е да признае подсъдимия за виновен и да не го накаже, прилагайки закона за давността. В тази насока са Решение №1286 от 28.11.2011 г. на СГС по в.н.о.х.д. №4957/2011 г. и Решение №472 от 7.11.2012 г. на ВКС по н. д. №1532/2012 г., III н.о.

С оглед на така изложеното съдът призна подсъдимия И.Г.Н. за виновен за извършено от него престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.4 от НК НЕ ГО НАКАЗА, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.

Известно е, че гражданската отговорност в наказателния процес е функция от наказателната, доколкото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправна норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму и доколкото това деяние е противоправно и виновно по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Затова и гражданският иск в наказателния процес споделя поначало съдбата на обвинението. Съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, съгласно чл.307 от НПК. При погасяване наказателната отговорност съдът следва да се произнене по гражданския иск, но само когато погасяването й не е резултат от прекратяване на наказателното производство, защото в този случай той може да се занимава само с въпроси, свързани със самото прекратяване. За да се произнесе по основателността на гражданския иск, съдът следва да реши въпросите относно противоправността и виновността на деянието, т. е. дали то представлява граждански деликт, за който се дължи обезщетяване на вредите, на основание чл.45 от ЗЗД. Решаването на тези въпроси предполага установяване на факти, каквато възможност едно прекратено наказателно производство не предоставя. Друго е положението в настоящия случай, тъй като спрямо подсъдимия  се прилагат на правилата за давността, в хипотезата на чл.305, ал.5 във връзка с чл.289, ал.2 във връзка чл.24, ал.1, т.3 от НПК ( вж. р. №225/2004 г. на ВКС, I н. о., р. №631/2002 г. на ВКС, I н. о.).

Касае се за започнато наказателно производство преди възникване на коментираното прекратително основание. Давността погасява самата наказателна отговорност на едно неосъдено лице., т. е. материалноправните последици на престъплението и по-специално възможността да бъде наложено и изпълнено наказание. Когато наказателната отговорност е погасена по давност, съдът обаче е длъжен да се произнесе по предявения граждански иск и в съответствие с чл.305 от НПК, във връзка с чл.45 от ЗЗД и да ангажира само гражданската отговорност на подсъдимия.

Несъмнено, с оглед събраните доказателства, съдът установи, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпление, като с оглед изтеклата погасителна давност за наказателно преследване не следва да се налага наказание.

Неналагането на наказание на подсъдимия не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.  В случая, след като подсъдимия е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.206, ал.6 от НК, същият дължи обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на деянието.

Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл.114, ал.3 от ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай деецът е известен, поради което подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, ако не ги плати тогава, без да е необходима покана за плащането.

В този смисъл съдът намира, че претенциите на пострадалите по акцесорния иск за законна лихва върху главното задължение са основателни.

Затова, въпреки че основното задължение е погасени с неговото плащане, подсъдимият дължи обезщетение в размера на законната лихва за забава върху сумата от 4 935,54 лв. от дена на забавата, което е датата на започване изпълнението на деликта – 15.07.2008 г. до момента на погасяване на основното задължение – 10.06.2016 г..

Съдът прие, че гражданският иск следва да бъдат уважен и поради факта, че не е направено възражение за изтекла давност по чл.110 от ЗЗД. 

С оглед на изложеното съдът осъди подсъдимия И.Г.Н. да заплати на Л.К.Г., В.К.Д., Т.С.З., А.С.Т. и Н.С.С. законна лихва върху сумата от 4 935,54 лв. за периода от 15.07.2008 г. до 10.06.2016 г.

С оглед направеното искане, съдът осъди И.Н. да заплати на гражданските ищци направените по делото разноски в размер на 800 лева.

При този изход на делото, съдът осъди подсъдимия И.Г.Н. да заплати направените по делото разноски в размер на направените по делото разноски в размер на 241,28 лв., както и 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист, всички платими по сметка на Районен съд Пазарджик на основание чл.189, ал.3 от НПК. Това е така, доколкото нормата на чл.189, ал.3 от НПК свързва поемането на разноските от подсъдимия с неговата виновност, а не наказуемост. Наред с това, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, изрично сочеща, че разноските по дела от общ характер остават в тежест на държавата единствено в случаите, в които подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено - все хипотези, пред които не сме изправени по настоящото дело.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: