Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№142 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „Тексим Банк” АД, гр.София против Б.К.И. ***, с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит – овърдрафт с №***., по силата на който на ответника
бил отпуснат кредит в размер на 2000 лв., при договорна лихва в размер на 28,8%
и краен срок на издължаване на кредита 28.02.2018г., който бил автоматично
удължен с нов дванадесетмесечен период до 28.02.2019г., съгласно чл.7, ал.2 от
Договора за кредит. Ответникът усвоил разрешения размер по кредитния си лимит в
размер на 2000 лв. на два пъти: на 28.02.2017г. изтеглил сума в размер на 1800
лв. и на 01.03.2017г. изтеглил сума в размер на 200 лв. Твърди се, че и двете
тегления били извършени на каса на партньора на банката - „Изипей” АД. Сочи се,
че кредитополучателят бил в неизпълнение на договорните си задължения по
редовното погасяване на месечните договорни лихви, считано от 02.04.2018г.,
поради което на база три незаплатени месечни задължения по договора в срок,
начислени на датите 02.04.2018г., 02.05.2018г., 01.06.2018г., съответно в общ
размер от 136,92 лв., кредитният лимит бил блокиран и на 07.06.2018г.
възможността за ползване на лимита била преустановена. Твърди се, че до
длъжника били изпратени уведомления за блокиране на кредитния лимит и за
предсрочна изискуемост – на 09.07.2018г. и на 11.12.2018г., които били върнати
като непотърсени/неполучени. Междувременно вземането по договора за кредит
падежирало на 28.02.2019г.
Твърди се, че спрямо длъжника било образувано
ч.гр.д.№576/2019г. по описа на РС-Левски, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз
основа на последните било образувано изпълнително дело при ДСИ при РС – Левски,
по което заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди се, че няма постъпили плащания по договора и след издаване на заповедта
за изпълнение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1 940,59 лв. – просрочена главница; 763,55 лв. - договорна
лихва за периода от 02.04.2018г. до 27.08.2019г.; 84,84 лв. –лихва за забава за
периода от 07.06.2018г. до 27.08.2019г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 30.08.2019г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Претендират се направените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производство, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника
- лично, с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение.
В законоустановения срок по делото не е депозиран
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се
явява. Представя писмени бележки, в които е направено искане за постановяване
на неприсъствено решение спрямо ответника.
Ответникът, редовно призован за проведеното съдебно
заседание, на основание чл.41, ал.2 ГПК, не се явява, без да е изразил
становище по правния спор и да е направил искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Същият не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. С връченото му разпореждане по реда на чл.131 от ГПК, на ответника
изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на
ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е
направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съвкупната оценка на представените с исковата молба
писмени доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца
фактически твърдения, предявените искови претенции са вероятно основателни.
Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1, във
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с
което да признае за установено, в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит – овърдрафт №*** следните парични
суми: 1 940,59 лв. – просрочена главница;
763,55 лв. - договорна лихва за
периода от 02.04.2018г. до 27.08.2019г.; 84,84
лв. – лихва за забава за периода от 07.06.2018г. до 27.08.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.08.2019г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №308 от 02.09.2019г.
по ч.гр.д. №576/2019г. по описа на РС – Левски.
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№576/2019г. по описа на РС-Левски, а
именно сума в размер на 105,78 лв., от които 55,78 лв. за заплатена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в хода на
настоящото исково производство, а именно сума в общ размер на 175,24 лв., от
които 75,24 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Б.К.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, на основание
Договор за потребителски кредит – овърдрафт №***, следните парични суми: 1 940,59 лв. – просрочена главница; 763,55 лв. - договорна лихва за периода
от 02.04.2018г. до 27.08.2019г.; 84,84
лв. – лихва за забава за периода от 07.06.2018г. до 27.08.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.08.2019г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №308 от
02.09.2019г. по ч.гр.д. №576/2019г. по описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Б.К.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сума в размер на 105,78 лв., представляваща направени
разноски по ч.гр.д.№576/2019г. по описа на РС-Левски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сума в размер на 175,24 лв., представляваща направени
разноски в исковото производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: