№ 159171
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110159074 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против С. П. С..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания.
По отношение на заявеното вземане, представляващо възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 300,32 лв., съдът
намира следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че
по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на
императивни норми на ЗПК. Видно от представения договор за допълнително услуги към
заем ****, сключен между ***** и С. П. С., предмет на договора е предоставяне на
потребителя на пакет допълнителни услуги „Комфорт“, както следва: 1. Посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на *****; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в
специални промоции. Срокът на договора е 4 месеца при вноска от 75,08 лв., платима на 15-
то число на месеца, т. е. общо възнаграждението възлиза на сумата от 300,32 лв. при
главница по договора за заем в размер на 700 лв.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а,
1
ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугите от пакет „Комфорт“ касаят действия, попадащи в забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като разходите за събиране на дължимите погасителни вноски и
тези по погасяване на задължението, в т. ч. предоговаряне и разсрочване, са свързани с
изпълнение на поетото договорно задължение и представляват разходи по управление на
договора.
За пълнота следва да се посочи и че по отношение на т. 4. „Разглеждане до минути“, т. 5.
„Преференциално обслужване“ и т. 6. „Право на участие в специални промоции“ неясен
остава въпросът за естеството на услугата, в какво се изразява приоритетното разглеждане
на документи/обслужване, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв –
приоритетният, в какво се изразява преференциалното обслужване, респ. – какво
преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата, като
по отношение на правото на участие в промоции изобщо не се касае за някакъв вид
допълнителна услуга, свързана с договора, срещу която да се дължи такса.
На самостоятелно основание клаузата на т. 3 от Договора за допълнителни услуги е
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя да заплати предварително определена в конкретен размер цена, без да получи
конкретна насрещна престация от страна на търговеца, а единствено за да си осигури
правната възможност да се ползва от такава, ако пожелае и ако търговецът я предостави.
Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата на т. 3 от договора за допълнителни
услуги е нищожна поради противоречие със закона и поради нейния неравноправен
характер. По изложените съображения съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за сумата от 300,32 лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „*****, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против С. П. С., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно сумата 300,32 лв.,
представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за допълнително
услуги към заем ****
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за
вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва
от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено
разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2