Разпореждане по дело №8321/2017 на Софийски градски съд

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

Гр. София 12.06.2019 г.

 

            Софийски градски съд първо гражданско отделение в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев гр. дело № 8321/2017 г. на СГС, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба с вх. № 87735 от 29.06.2017 г., предявена от „И.И.“ ЕООД и И.А.И., с която са формулирани три искания до съда:

1.     Да преустанови неизпълнението на П.на Р. България на конституционните й задължения, с които е нарушено правото на ЕС – чл. 17 от Хартата;

2.     Да присъди на „И.И.“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 90 359 лв за периода от 01.03.2010 г. до подаване на исковата молба и ведно със законната лихва до пълното му изплащане.

3.     Да присъди обезщетение на „И.И.“ ЕООД  за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв за периода от 01.03.2010 г. до подаване на И.М. и ведно със законната лихва до пълното му изплащане.

4.     Моли съда да присъди обезщетение на И.А.И. за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв за периода от 01.03.2010 г. до подаване на исковата молба и ведно със законната лихва до пълното му изплащане.

С разпореждане от 24.07.2017 г. съдът е указал на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба, изразяващи се в уточнение на обстоятелствената част и петитума на исковете, и за представяне на доказателства за платена държавна такса за всеки от исковете в размер на 4 % от цената на всеки от исковете (л. 87). Разяснил е последиците от неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността. Съобщения за указанията на съда са връчени до двамата ищци на 07.03.2018 г.

Дадените от съда указания не са изпълнени от ищците. С молба вх. № 35150 от 12.03.2018 г. ищците „И.И.“ ЕООД и И.А.И. релевират твърдение за изпълнение на указанията от точка 1 до т. 6 на разпореждането, с „молба вх. № 112055 от 28.08.2017 г.“ и оспорва извода на съда за дължимост на 4 % държавна такса върху цената на исковете. В действителност, с молба вх. № 35150 от 12.03.2018 г. ищците са цитирали своя частна жалба срещу разпореждането, с молба вх. № 35150 от 12.03.2018 г., по която е образувано в.г.д.№ 4933/2017 г. на Софийския апелативен съд и която е оставена баз разглеждане с определение № 3342/16.10.2017 г. на САС, влязло в сила на 06.02.2018 г. Не е направено уточнение на исковата молба, съгласно указанията на съда, както и не са представени доказателства за заплатена държавна такса върху (непосочена точно от ищците) цена на всеки от исковете.

Съдът намира, че така предявената искова молба е нередовна и не може да бъде разгледана по същество.

Обстоятелствената част на исковата молба съдърнжа общи съждения без никаква конкретизация на обстоятелствата, на които ищците основават претенциите си към ответника – П.на Р. България. Ищците не са посочили от кой акт на орган на П.произтичат твърдените вреди. Цитират се жалба, подадена до поркуратурата, мотивирани в исковата молба с неприкосновеност на частната собственост, и последващи жалби (цитирани в пирложението) с твърдение за престъпление по чл. 323 от НК. От изложеното изобщо не става ясно от кой акт произтичат твърдените вреди, на какво основание ищците твърдят незаконосъобразност на акта и причинната връзка между актовете на П.и твърдените вреди. От изложението в исковата молба съдът на практика не може да направи никакви изводи за фактическите основания на претенциите и да им даде правилно правна квалификация.

Не е уточнено в какво се изразяват търпените от ищците имуществени и неимуществени вреди. Изложението в исковата молба в тази му част е също без никаква конкретизация. Сочи се единствено обстоятелството, че юридическото лице е застрахователен брокер, за който неизпълнението на задължения на ответника оставяли съмнение, че „юридическото лице има някаква винао“ (юридическото лице не може да има „вина“) и имало причини, които да възпрепятстват дейността, съмнения за непочтеност и унищожени „доброто име, професионалната чест, вярата, доверието в „застрахователния посредник“. Това изложение също поставя съда в невъзможност правилно да квалифицира исковете и да ги разгледа по същество.

Не е изпълнено и указанието за внасяне на държавна такса. Ищците са формулирали три имуществени претенции, съответно за 90 359 лв (пропуснати ползи на ЮЛ), 50 000 лв (неимуществени вреди за ЮЛ) и 20 000 лв (неимуществени вреди за ищцата физическо лице). В обстоятелствената част на исковата молба няма основание за квалифициране на исковете като такива по ЗОДОВ, поради което правилото за определяне на размера на държавните такси не е чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а чл. 1 от същата тарифа. В този смисъл са били и указанията на съда с разпореждането от 24.07.2017 г.

Указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са били отстранени в законоустановения срок, което е основание за връщане на исковата молба. И прекратяване на образуваното производство.

            Поради изложеното и на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

            Връща искова молба с вх. № 87735 от 29.06.2017 г., предявена от „И.И.“ ЕООД и И.А.И. срещу П.на Р. България гр. София.

            Прекратява производството по гр. дело № 8321/2017 г. на СГС.

            Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

СЪДИЯ: