№ 21135
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110124451 по описа за 2022 година
Ищецът С. Д. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител - адв. К. И. Б. от
РАК е предявила срещу **********, Номер на вписване в регистъра Търговски съд - Париж:
**********, чрез „*********** КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ **********, седалище и адрес на
управление на КЧТ: *********** следните искове:
Иска се съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че **********, чрез „*********** КЧТ с
БУЛСТАТ на КЧТ ********** дължи на С. Д. Н. с ЕГН ********** сумата от 1730 лв.,
представляваща неоснователно заплатена от нея сума на ***********, чийто правоприемник
е ответникът в настоящото производство /във връзка с Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARU-13753910/04.08.2016г./, сключен между *********** и ищцата поради пълната
му недействителност или евентуално - неоснователно заплатена сума по
нищожни/недействителни клаузи, съдържащи се в него/.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото трябва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2023г. от 15:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца
и от ответника.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 597/2022г. по описа на СРС.
1
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:
Ищцата чрез пълномощника си твърди, че на 07.01.2022г. е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу **********, Номер на вписване в
регистъра Търговски съд - Париж: **********, чрез „*********** КЧТ с ЕИК на КЧТ
**********, за сумата от 1730 лв., представляваща неоснователно заплатена сума от С. Н. на
***********, чийто правоприемник е ответникът в настоящото производство, във връзка с
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARU-13753910/04.08.2016г./, сключен между
*********** и ищцата, тъй като твърди, че този договор е недействителен или евентуално,
че неоснователно е заплатила сума по нищожни/недействителни клаузи, съдържащи се в
него/. Задължението по издадената заповед за изпълнение е оспорено, поради което ищцата
в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявява настоящия иск.
Ищцата С. Д. Н. твърди, че на 04.08.2016г. е сключила с *********** Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARU-13753910, по силата на който *********** й е
предоставил в заем парична сума в размер от 9800 лв. –главница. При сключване на
процесния договор от уговорената главница в размер на 10000 лв. е удържана сума в размер
на 200,00 лв. като „такса ангажимент”. Ищцата твърди, че процесният ДПК е сключен при
следните условия: брой погасителни вноски - 44; ГПР - 14,55%, годишен лихвен процент -
12,47%, БЕЗ УГОВОРЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ НА ДЕН, размер на месечната погасителна
вноска - 321,88 лв., обща стойност на плащанията - 14167,12 лв. След сключване на
договора С. Н. е заплатила 10 пълни месечни вноски в полза на ***********, възлизащи
общо на 3219,80 лв. Плащането на 10-тата от тези вноски е извършено на 08.06.2017 г.
Ищцата се е ползвала от правото си на пълно предсрочно погасяване на кредита,
регламентирано в ЗПК, като на 03.08.2017г. е сключено споразумение за пълно предсрочно
погасяване на кредита, носещо подписа на двете страни. Видно от споразумението,
процесният ДПК е изменен, като изявлението на ***********, обективирано в него е, че С.
Н. следва да заплати още 8313,12 лв., с което плащане ще счита ДПК за изцяло погасен.
Ищцата твърди, че е извършила това плащане, като *********** удостоверява това
обстоятелство с Удостоверение за изплатен кредит, от което е видно, че към 22.08.2017 г., не
дължи на БНП Париба суми за погасяване на Договор с номер CARU-13753910.
От изложеното ищцата прави извод, че тя е заплатила следните суми в полза на БНП Париба
по договор с номер CARU-13753910, а именно: 10 месечни вноски от по 321,98 лв. всяка,
както и еднократна сума от 8313,12 лв. или общо 11532,92 лв.
Заявителката счита, че неоснователно, без правно основание, е заплатила процесната сума в
размер на 1730,00 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева/ над чистата получена от нея
стойност, която възлиза на 9800,00 лв., тъй като ДПК е изцяло недействителен по смисъла
2
на Закона за потребителския кредит поради обстоятелството, че не отговаря на ред законови
изисквания за действителност на договорите за потребителски кредити. Ищцата счита, че в
процесния ДПК не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на
шрифта, с който е изготвен ДПК е по-малък от 12. Счита, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК, съгласно който договора трябва да съдържа подробен погасителен план, какъвто в
случая няма. В таблицата, инкорпорирана в договора, са посочени само и единствено общия
размер на месечните вноски, без да е посочено каква част от вноската е главница, каква -
лихва или други разходи. Сочи, че нарушенията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК влекат до
санкцията, предвидена в чл. 22 ЗПК, а именно - пълна недействителност на договора за
потребителски кредит. Сочи, че в процесния ДПК не е посочен и лихвения процент на ден,
което е още едно нарушение на ЗПК, водещо до пълната му недействителност.
Ищцата счита, че дори да се приеме, че договорът не е изцяло недействителен, то отделни
негови клаузи са нищожни. Такива клаузи са например застраховката „защита на
плащанията”, както и „Такса ангажимент”, включена в процесния ДПК, сама по себе си е
нищожна уговорка, срещу нея не е ясно нито какви услуги се предлагат, нито дали такива са
предоставени, а е събрана изначално сума от 200 лв. От процесния ДПК счита за неясно
дали тази такса и застрахователната премия участват или не във формиране на ГПР и дали
се включва към главницата и олихвява допълнително. На практика, таксата ангажимент,
както и застраховката „защита на плащанията” представляват скрита лихва, като отделянето
й в самостоятелни уговорки цели единствено заобикаляне на закона. Ищцата счита, че ако
тази такса и застраховка бяха включени в ГПР, последният щеше да надхвърли петкратния
размер на законната лихва, допустим от ЗПК и съответно - договорът щеше да е
недействителен на това основание. Ищцата твърди, че по-силната икономически страна не
би сключила процесния ДПК без тези клаузи и тъй като те са съществени елементи от ДПК,
нищожността им влече до недействителност/нищожност на целия договор на самостоятелно
основание.
Ответникът е получил исковата молба, ведно с приложенията й и разпореждането по чл.131
от ГПК, и чрез пълномощник е депозирал отговор в срок, с който оспорва иска по
основание. Оспорва твърдението, че договора е нищожен, тъй като е съставен на шрифт по-
малък от 12 в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че използвания шрифт е Garamond,
размер 12 и излага твърдения за разликата между понятията шрифт и размер на шрифта,
като визуализацията и параметричното съотношение в информационните технологии.
Ответникът твърди, че видно от текста на Договор № CARU-13753910 от 04.08.2016 г.,
същият е съставен в еднакъв размер и шрифт и е изключително ясен, четлив и разбираем,
като основните параметри по кредита са извадени изначално най-отгоре в самия договор,
така че за потребителя да бъде ясно при какви условия получава заем.
Ответникът оспорва твърдението, че в договор № CARU-13753910 от 04.08.2016 г. не се
съдържа подробен погасителен план. Твърди, че изискването на посочената разпоредба се
отнася към информацията относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
3
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Твърди, че законовото задължение на кредитора е
спазено, като в чл. 7, изречение 5 от процесния договор, изрично е предвидено, че
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за
състоянието на Договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
предстоящи плащания. Сочи, че необходимостта в договора за потребителски кредит да
бъде включен погасителен план е уредена в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като изчерпателно е
регламентирано неговото задължетелно съдържание - информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди, че в ЗПК не се
съдържа изискване в договора за потребителски кредит да се включва информация за
начислявания лихвия процент на ден, още повече, че в настоящия казус са напълно
излишни, тъй като процесния договор е сключен при условие на фиксиран лихвен процент
за целия период, който не подлежи на промяна.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца по отношение на предвидените в договор №
CARU-13753910 от 04.08.2016г. „такса ангажимент“ и застраховка „Защита на плащанията“.
Излага становище, че в чл. 2 от договора изрично е посочено, че кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита при усвояването му.
Таксата се удържа като възнаграждение за кредитора за поетия ангажимент за фиксиран
лихвен процент за срока на договора. Стойността на таксата е включена в годишния процент
на разходите и твърденията на ищеца в обратния смисъл са напълно неверни. Същата се
приспада еднократно от стойността на кредита при отпускането му и не се включва в
месечната погасителна вноска. Предвид тези обстоятелства счита, че таксата за поет
ангажимент не може да се приеме, че представлява скрита лихва, с която кредиторът се
опитва да заобиколи максималният размер на годишния процент на разходите. Счита за
неправилно твърдението, че застраховката „защита на плащанията“ също представлява
скрита лихва. Договорът за застраховка е различен и независим от процесния договор за
кредит. Сключването на застраховка е въз основа на изразено от кредитополучателя
желание и съгласие и не представлява задължителна предпоставка за отпускането на
потребителски кредит. Същото е видно от предоставен на потребителя стандартен
европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация, като в глава III, т.3
изрично е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие, за да бъде
сключен договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“ КЧТ. Какъв е размерът на застрахователната премия, какъв риск и при какви
условия е сключена застраховката „Защита на плащанията“ са обстоятелства, върху които
кредиторът не влияе, тъй като същият се явява единствено лице в полза на което евентуално
ще се изплати застрахователното обезщетение. Ответникът е посочил, че кредиторът и
застрахователят са различни юридически лица, а застраховката е външно правоотношение
по отношение на договора за потребителски кредит. В съдържанието на чл. 2 от Договора е
посочено ясно, че размерът на застрахователната премия ще бъде изплатен директно на
застрахователния агент посочен в застрахователния сертификат, а застрахователната премия
ще бъде разделена на броя месечни погасителни вноски по кредита. След като
4
застрахователя е издал необходимия застрахователен сертификат, същият е удостоверил
наличието на такава застраховка. В този смисъл твърди, че премията не се включва в
подлежащата на възстановяване главница и не се олихвява, същата не е заплащана от
кредитополучателя в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ,
поради което претендираното от ищеца възстановяване счита за неоснователно и
недопустимо.
В случай, че съдът обяви договор № CARU-13753910 от 04.08.2016г. за нищожен,
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата
претенция в размер от 1 730 лева, представляваща заплатени в периода 09.2016г. - 08.2017г.
разходи по договор № CARU-13753910 от 04.08.2016 г. за потребителски кредит.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор и суми в какъв размер,
кога и на какво основание е заплатил на кредитодотеля.
В тежест на ответника е да докаже съдържанието на годишния процент на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5