Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3867 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Л.К.И. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането
й да заплати сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в
наказателно производство, което е прекратено, ведно със законната лихва от 18.05.2018
г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 08.11.2010 г. срещу нея било образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК, а на 17.08.2011 г. била
привлечена като обвиняем. След внасяне на обвинителен акт в СГС на 04.11.2011
г. съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП за
отстраняване на неясноти и противоречия. СГП подала частен протест, но състав
на САС потвърдил определението на СГС.
С
постановление от 27.09.2012 г. И. отново била привлечена като обвиняем, като
допълнително й е било повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по
чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК. След предявяване на обвинението на 14.11.2012 г.
СГП внесла обвинителен акт в съда на 27.11.2012 г. По образуваното НОХД №
5669/2012 г. съдът установил процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на И., поради което прекратил съдебното производство и го върнал на СГП.
Подаденият частен протест не бил уважен от състав на САС.
Нов
обвинителен акт прокуратурата внесла на 10.01.2014 г., като с присъда по НОХД №
156/2014 г. подсъдимата Л.И. била призната за виновна по част от обвиненията и
оправдана – за други от тях.
Състав
на САС отменил присъдата на СГС и отново върнал делото на прокуратурата.
На
28.05.2015 г. ищцата отново била привлечена като обвиняема за извършено престъпление
по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК. На 05.01.2016 г. се изготвил нов обвинителен
акт, който съдът установил, че съдържа неяснота на обвинението и накърнено
право на защита. Поради това отново прекратил съдебното производство.
Поредният
обвинителен акт от 30.03.2016 г. също страдал от недостатъци и съдът за пореден
път върнал делото на СГП. Частният протест въззивният
съд оставил без уважение.
През
2017 г. СГП внесла два нови обвинителни акта, но съдебните производства отново
били прекратени, а делата – върнати на СГП.
На
07.11.2017 г. в СГС било образувано НОХД № 5199/2017 г. В разпоредително
съдебно заседание на 29.03.2018 г. съдът върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени нарушения. Неоснователен се оказал
подаденият от прокурора частен протест.
С
постановление от 18.05.2018 г. наказателното производство било прекратено. И.
го получила на 04.06.2018 г., а пострадалата – на 26.05.2018 г. При липса на
подадени жалби, постановлението влязло в сила.
Ищцата
твърди, че с действията си представители на ответника нарушили правата й,
включително правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В
продължение на 7 години, 6 месеца и 10 дни И. търпяла сериозни здравословни,
психически и финансови вреди, терзания и неудобства.
От
08.11.2010 г. до 18.05.2018 г. тя била обект на неоснователно наказателно
преследване. Първоначално определеният прокурор Ив. А.оставял исканията й за
събиране на доказателства без уважение, действал пристрастно и предубедено, с
което забавял наказателния процес. Липсвали фактическа и правна сложност, които
да оправдават продължително разглеждане на делото.
При
необходимост от явяване пред органите на разследването и пред съда И. изпитвала
напрежение, несигурност, страх и неудобство от положението, в което се
намирала. Непрекъснато преживявала унижение и стрес. Предявени й били общо осем
обвинителни акта, явявала се многократно за разпит и напрежението отключило
заболявания на сърдечно-съдовата, еднокринната и
опорно-двигателната системи. По този начин неблагоприятно се повлияло и
психическото й здраве.
През
2010 г. Л.И. работела като невролог в ХХІV ДКЦ. Повдигнатото й обвинение
предизвикало затруднения не само в личен, но и в професионален план. Заради
уронения й престиж трудовият й договор с ХХІV ДКЦ не бил продължен.
Освобождаването й от длъжност, както и публичността на случая в медицинските
среди повлияли негативно на мнението на околните. Това попречило в намиране на
нова работа.
Неоснователното
обвинение в престъпление дистанцирало от нея значителна част от колегите и
познатите й. Положението, в което се намирала, повлияло негативно емоциите й и
това породило конфликт между ищцата и близките й.
И.
подала молба до Инспектората на ВСС за определяне и изплащане на обезщетение от
нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Определеният размер на обезщетението ищцата не приела.
Търпените
неимуществени вреди, причинени от неоснователно повдигнатите и поддържани
обвинения, И. оценява на сумата от 140 000 лева, която моли да й бъде
присъдена ведно със законната лихва от 18.05.2018 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е подала отговор, в който оспорва иска по основание и
размер. Моли съдът да отчете обстоятелството, че за престъпление по чл. 319,
пр. 1, ал. 1 от НК наказателното производство е било прекратено с постановление
от 14.04.2015 г. Претенцията за вреди от повдигане на обвинение за извършване
на това престъпление се явявала погасена по давност.
Оспорва
причинната връзка между обвинението и прекратяване на трудовото й
правоотношение с ХХІV ДКЦ. До 07.06.2014 г. И. работила в лечебното заведение,
след което договорът й бил прекратен по взаимно съгласие. Впоследствие
започнала работа в ХХІХ ДКЦ, а паралелно с това работела и на друго място.
Преди
образуване на преписката в прокуратурата срещу Л.И. се провело дисциплинарно
производство, в резултат на което управителят на ХХІV ДКЦ й наложил наказание
„предупреждение за уволнение“. Тази заповед съдът оставил в сила. По този начин
се опровергавала пряката причинно-следствена връзка между описаните в исковата
молба неимуществени вреди, включително прекратяване на трудовото правоотношение
с ХХІV ДКЦ, и повдигнатото обвинение.
Ответникът
оспорва и наличието на причинна връзка между действията на представители на
прокуратурата и влошеното здравословно състояние на И.. Заболяванията на ищцата
датирали далеч преди 2011 г.
Отделно
от това, по отношение на Л.И. не била взимана мярка за неотклонение, а престъплението
по чл. 225в, ал. 1 от НК не било от категорията на тежките такива.
Претендираният
размер на обезщетението от 140 000 лева намира за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени
вреди от действия на органите на прокуратурата – прекратяване на наказателното
производство след повдигане и поддържане на обвинение в престъпления по чл.
225в, ал. 1 от НК и чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК.
В
доказателствена тежест на ищцовата страна е установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от ищцата вреди и
причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие от страна на
представители на ответника.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с постановление от 08.11.2010 г. на прокурор при СРП срещу Л.К.И.
е било образувано наказателно производство, а с постановление от 17.08.2011 г.
е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 225в, ал. 1, пр. 1
от НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка“.
За първи
път делото е внесено в съда на 09.11.2011 г., но образуваното НОХД № 5273/2011
г. е било прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, включително ограничаващи правото на защита на Л.И..
Последвали
са нови обвинителни актове, като още седем пъти в продължение на шест години -
от 2012 г. до 2018 г., са образувани съдебни производства. И. е била обвинявана
не само за извършено престъпление по чл. 225в, ал. 1 от НК, но и за
престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК. Действително, обвинение по
документното престъпление е било повдигнато с изготвения на 27.09.2012 г.
обвинителен акт. Производството по това дела е било прекратено с влязло в сила
постановление от 14.05.2015 г.
По внесения в СГС на 14.01.2014 г. обвинителен акт съдът
е постановил присъда на 29.09.2014 г., с която е признал Л.К.И. за виновна в
извършено на 18.01.2010 г. в качеството й на лекар – специалист невролог към
„ДКЦ ХХІV София” ЕООД престъпление по чл.
225в, ал. 1, пр. 1 от НК и е наложил наказание „глоба“ в размер на 5 000
лева. С присъдата Л.И. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по
чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК.
Тази
присъда е била отменена от състав на САС с решение от 10.03.2015 г.
Последвали
са още пет обвинителни акта, с които ищцата е била привлечена към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 225, ал. 1, пр. 1 от НК. Всяко от
образуваните НОХД № 75/2016 г., НОХД № 1591/2016 г., НОХД № 1268/2017 г., НОХД
№ 3640/2017 г. и НОХД № 5199/2017 г. е било прекратено от съда и върнато на
прокуратурата, все поради съществени процесуални нарушения.
След
прекратяване на НОХД № 5199/2017 г. от състав на СГС, който е препратил към
дадени указания от предходни съдебни състави, с постановление от 18.05.2018 г.
прокуратурата е прекратила наказателното производство поради несъставомерност
на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 225, ал. 1, пр. 1 от НК.
Постановлението е влязло в сила на 12.06.2018 г.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищцата твърди да са й причинени вреди –
образуване на наказателно производство за деяние, което се е установило, че не
представлява престъпление.
Ищцата
следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинна връзка между тях и обвинението в извършване на деяние, за което се
е установило, че не осъществява признаците на наказателно-правен състав.
Съгласно § 1 от ДР
на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
Определянето
на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с уронване на доброто име на ищцата, изживян стрес,
психически дискомфорт и влошаване на здравословното й състояние, невъзможността
да полага труд пълноценно поради незаконосъобразно повдигане на обвинения.
Събраните
по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена промяна
в начина на живот на ищцата. Св. М.разказва, че познавала ищцата от около 30
години. С И. работили в едно здравно заведение, като М.била медицинска сестра. Свидетелят
познава ищцата като добър специалист невролог. По характер И. била ведра и
весела. Знае за воденото срещу ищцата наказателно дело. През януари 2010 г.
повикали И. за справки и тогава я снимали, едва ли не като масов убиец. Наказателното
преследване продължило около десет години. През това време ищцата се чувствала
смазана, плачела и имала проблеми със съня. Появили се колебания в кръвното й
налягане и изпадала в депресия.
Проблемите,
които И. имала, се разчули сред колегите и пациентите й, които лично питали
свидетеля вярно ли е, че И. е подведена под наказателна отговорност. За
определен период от време ищцата останала без работа. Негативно настроение
имало от страна на главния лекар д-р Лазарова, която искала да уволни И..
Към
момента ищцата все още не се възстановила. Споделяла с М., че се чувства затормозена,
не може да спи, приема антидепресанти и вдига високо кръвно. Психическата
травма се отразила зле и на здравословно състояние на И., която не могла да се
отърси от спомена за случилото се.
До
окончателно приключване на наказателното производство се е стигнало след
многократно внасяни в съда обвинителни актове. Въпреки подадени от
прокуратурата протести, въззивните състави са
потвърждавали прекратителните определения на
първоинстанционния съд, мотивирани с допуснати съществени процесуални нарушения
– предимно неяснота и двусмисленост на обвинението и нарушено право на защита
на обвиняемото лице Л.И..
От
образуване на наказателно производство срещу ищцата до окончателното му
приключване са изминали седем години и шест месеца. През този период И. се е
явявала многократно за разпити и в провежданите открити съдебни заседания. Неминуемо
това се е отразило на психическия й комфорт, пораждайки у нея негативни емоции,
стрес и чувство на обида. То е подсилено и от характера на обвинението,
свързано с упражняваната от нея професионална дейност на лекар. Неизбежно
вестта за наказателното преследване е станала достояние на широк кръг от хора –
не само сред колегите, но и сред пациентите и това е породило естествено,
човешко съмнение за достоверност на обвиненията. Неоснователно повдиганите и
поддържани обвинения са накърнили доброто име на ищцата в обществото и
професионалните среди, както и достойнството и самочувствието й.
От
особено значение е обстоятелството, че с присъда от 29.09.2014 г. И. е била
призната за виновна по част от повдигнатите й обвинения. Престъплението по чл.
225в, ал. 1, пр. 1 от НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
присъдата е отменена от въззивния съд. Само по себе
си постановяване на осъдителна присъда е унизително за ищцата и я е поставило в
положение на изолация от околните, в състояние на непрекъснат стрес и страх от
неоснователно осъждане. Депресивните състояния, в които е изпадала, са влошили
отношенията й с околните.
При това
на И., освен обвинение в престъпление по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК, през
2012 г. е било повдигнато обвинение и за документно престъпление. След
постановяване на оправдателна присъда и последвалата й отмяна от САС с решение
от 10.03.2015 г., с постановление от 14.04.2015 г. на прокурор при СГП в тази
част наказателното производство е било прекратено.
Ответникът
е направил възражение за погасителна давност на вреди, причинени от повдигане
на обвинение в престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК, което съдът намира
за неоснователно. От 14.04.2015 г. до датата на подаването на исковата молба,
по която е образувано настоящото производство – 11.05.2020 г. не са изминали
пет години. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците, от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните и
други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностният
срок е спрял да тече. До 11.05.2020 г. петгодишният срок не е изтекъл, поради
което съдът следва да съобрази и вредите, намиращи се в причинна връзка с
повдигане на обвинение в престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК.
Наказанието, което се предвижда за извършване на това престъпление е лишаване
от свобода до три години или пробация, поради което то също не е тежко. То
говори обаче за особена настоятелност от страна на прокуратурата да повдига и
поддържа обвинения срещу Л.И., всяко от които се е оказало неоснователно.
Без да
се е стигало до съдебен акт по съществото на обвиненията – влязла в сила
оправдателна присъда, продължителността на наказателното производство е извън
разумния срок. Обвиненията не представляват фактическа и правна сложност, не са
изисквали ангажиране на многобройни доказателства и комплексни експертни познания,
за да се извърши своевременно разследване и изготви ясен, последователен и
съответен на доказателствата обвинителен акт. Продължителността на
наказателното производство се дължи основно на упоритостта, с която
прокуратурата е внасяла обвинителни актове, неглижирайки
предходни указания на съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения
в досъдебната фаза.
В
подкрепа на твърденията в исковата молба са гласните доказателства – разпит на
свидетеля М., както и медицинската документация, удостоверяваща проблеми в
здравословното състояние на И..
За
наличие на причинна връзка между описаните в исковата молба заболявания и
повдигане на обвинение от ответника е изслушана съдебно-медицинска експертиза.
Заключението на вещите лица е, че през 2010 г. е диагностицирана артериална
хипертония с повишаване и понижаване на стойностите. Вещите лица са изключили
пряка причинно-следствена връзка между това заболяване и действията на
представители на ответника. Въпреки това, периодът на воденото наказателно
производство е спомогнал, чрез причинения на ищцата психо-емоционален стрес, за
отключване на това заболяване. Наказателното преследване не е причина и за надкамерната тахикардия при И.,
но то е спомогнало за зачестяване на пристъпите от нея. Същото се отнася и за исхемичната болест на сърцето. Липсва каквато и да било
причинна връзка между воденото наказателно производство и хроничния нефрит,
който имал бактериална генеза; хроничната вертебробазиларна
недостатъчност и централния отоневрологичен синдром; дисковите хернии в шийния
отдел и гръдния сегмент на гръбначния стълб и дисковите протрузии
в лумбалния отдел.
Пряка
причинно-следствена връзка между физическото състояние на И. и повдигането и
поддържането на обвинение в извършени престъпления липсва. Установява се, че
някои от оплакванията на ищцата имат дълга давност. Някои от тях обаче –
артериална хипертония, надкамерна тахикардия
и исхемична болест на сърцето са спомогнали за влошаване на здравословното
състояние на И.. Преживеният стрес е повлиял негативно на здравния й статус,
като честотата и тежестта на оплакванията са се повишили.
Не се
доказа и че трудовото правоотношение, с което Л.К.И. се е намирала с ХХІV ДКЦ е
било прекратено именно поради образуваното срещу нея наказателно производство.
От приетото по делото заверено копие на трудовата книжка е видно, че договорът
е прекратен по взаимно съгласие на 07.06.2014 г. От влязлото в сила решение от
18.05.2011 г. по гр.д. № 8397/2010 г. по описа на СРС, 77 състав се установява,
че на Л.И. е била наложено наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед
№ РД-15-009 от 04.02.2010 г., като съдът е отхвърлил искането на ищцата за
неговата отмяна. Гражданското производство се е развило в периода 2010 г. –
2013 г. и претенцията за отмяна на наложено наказание също е повлияло върху
здравословното състояние на ищцата.
При
съобразяване на всички тези обстоятелства, особено тежкото и продължително
накърняване на достойнството и доброто име, в което ищцата се е ползвала като
лекар в професионалните среди и сред пациентите (така показанията на свидетеля М.),
влошеното качество на живот в личен и физиологичен план и преживеният стрес от
явяване пред държавните органи (на които И. е оказвала пълно съдействие)
обосноват определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лева. Тази стойност е обусловена и от периода, през който по
отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ –
с постановление от 17.08.2011 г. до отмяната й с постановление от 01.10.2013 г.
За около две години И. не е имала право да променя местоживеенето си и е била
задължена да се явява при призоваване.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. До
размера от 10 000 лева предявеният от ищцата иск е основателен и доказан.
За горницата до 140 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне.
Обезщетението се
дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното
определение т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС), или
12.06.2018 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Ищцата е заплатила 10 лева
държавна такса, която ответникът дължи да й заплати. Разноските за експертиза
се дължат съразмерно на уважената част от иска, или 28.57 лева.
В настоящото
производство ищцата е била защитаван от адвокат, който й е оказал безплатна правна
помощ, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.06.2019 г. На адв.
К. Г. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 371.14 лева от 5 196
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Л.К.И., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинения в престъпления по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК
и чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК в наказателно производство, което е прекратено, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 140 000 лева; на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 38.57 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адвокат К.Г.,
с адрес ***2 сумата от 371.14 лева адвокатско възнаграждение за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: