Решение по дело №535/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2746
Дата: 2 юли 2019 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330100535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2746

 

гр. Пловдив 02.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на    седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева,  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 535 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 против И.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл.79 и  чл.86 от ЗЗД  и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1434,81 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на  потребителски кредит без обезпечение  от *** г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 31.01.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г., сумата от 431,17 лв. – договорна лихва  за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г., сумата от 227,97 лв. – мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в.

 Ищецът сочи, че на *** в *** между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, в качеството на кредитор, и И.Д.Б., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне  на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1531 лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Сочи се, че същият се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете  при условията, уговорени в договора. Посочва се, че в чл.3 (2) е договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 пункта. Твърди се, че към момента на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева е в размер на 7%,  лихвеният процент – 7,5% годишно, а годишният процент на разходите (ГПР)  по кредита – 8,31%. Сочи се, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 10-то число на месеца, като ответникът се задължава да погаси задължението си общо на 48 анюитетни вноски в размер на 39,13 лв., с краен срок на погасяване на кредита до 10.04.2017 г., като всяка вноска включва в себе си три компонента – част от главницата, възнаградителна лихва и застрахователни премии. Посочва се, че след усвояване на кредита кредитополучателят извършва погасявания, поради което размерът на дължимата сума по кредита намалява. Твърди се, че след преустановяване на плащанията остава непогасено задължение по кредита в размер на 2217,34 лв., от които: главница – 1434,81 лв., договорна лихва – 431,17 лв. и мораторна лихва – 227,97 лв. Вземането на кредитора става изискуемо с изтичане на крайния срок на договора – 10.04.2017 г. Посочва се, че на 31.01.2018 г. е сключен договор  за цесия между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: ********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от *** г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията от цесионера въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента. Видно от приложената обратна разписка, на 26.09.2018 г. уведомлението за цесия е получено лично от кредитополучателя на постоянния му адрес, съвпадащ с този, посочен в договора за кредит. Ищецът пристъпва към принудително събиране на остатъка от вземането си по договора, като подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК  на  02.11.2018 г. срещу ответника, по което било образувано  частно гр. дело № 17263/2018 г. по описа на РС - Пловдив, по което е издадена заповед за парично изпълнение, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявява настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и разноските в заповедното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни. Оспорват се всички твърдения на ищеца, касаещи тези искове, с изключение на тези, които се признават по-долу. Оспорва се твърдяното от ищеца в исковата молба обстоятелство, че ответникът е получил уведомление от него, че кредитор спрямо ответника по отношение на паричното вземане, предмет на сключен между него и „Обединена Българска Банка“ АД договор за паричен заем, е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди се, че от представеното по делото уведомление за доставяне е видно, че уведомлението не изхожда от цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, а от ***. Сочи се, че в него не е отбелязано нито размер на задължението, нито основанието за пораждането му, а известието за доставяне касае изпращане на писмо до ответника с подател трето лице, което по никакъв начин не може да бъде свързано с процесното вземане. Счита се, че с оглед на изложеното сключения между ищеца и „Обединена Българска Банка“ ЕООД договор за цесия не е породил действие спрямо ответника, тъй като прехвърлянето на вземането не е съобщено на ответника. Сочи се, че ищецът твърди, че е надлежно уведомен от цедента да извършва от негово име и за негова сметка съобщение до длъжника на основание чл.99 от ЗЗД, но такова пълномощно не е представено по делото. Счита се, че липсва надлежно упълномощаване от цедента до цесионера да извърши съобщаване на цесията. Оспорва се сключването на договор за цесия между ищеца и „Обединена Българска Банка“ АД с предмет вземанията, които има банката от ответника. Посочва се, че в Приложение 1 към Договор за цесия между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 31.01.2018 г. под № *** е посочено името на ответника с номер на договора за кредит ***, като същевременно в представения договор за кредит, сключен между ответника и банката, не фигурира такъв номер, от което следва, че не може да се направи извод за идентичност между вземането, предмет на договора за кредит, сключен между ответника и „Обединена Българска Банка“ АД и вземането, предмет на договор за цесия между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Прави се изрично възражение, че вземането на кредитора е погасено по давност. Сочи се, че от момента на пораждане на задължението на *** г. до момента на претендирането му със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.11.2018 г. са изминали повече от 5 години. Твърди се, че през този период нито от страна на „Обединена Българска Банка“ АД, нито от страна на ищеца са  предприемани каквито и да е действия за събиране на вземането, поради което същото се е погасило по давност. Счита се, че в случая се прилага кратката тригодишна давност, тъй като процесните вземания представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Посочва се тълкувателна практика на ВКС за т. нар. „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, като се счита, че процесните вземания притежават всички, посочени в тълкувателното решение, белези на периодични плащания. Сочи се, че дори кратката тригодишна давност да не намира приложение, то задълженията са погасени с изтичане на петгодишната погасителна давност. Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

        По делото е прието ч.гр.д. №  17263/ 2018 г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 02.11.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и лихва. 

            С оглед допустимостта на производството по предявените искове по чл. 422 ГПК следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

            Не се оспорва, като е отделено, като безспорно обстоятелство, че на *** г. в гр. Пловдив между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, в качеството на кредитор, и И.Д.Б., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне  на потребителски кредит без обезпечение.  По силата на така сключения договор банката е предоставила на ответника кредит в размер от 1531 лв. за покриване на потребителски нужди. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка ***. г. , като от тази дата започва олихвяването. В т.4 от договора е предвидено, че редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на ОББ АД за потребителски кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорната надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на ОББ АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7 процента. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер на 7,5 годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно. В т.4.4. са уговорени условията, при които се променя лихвеният процент.  В т.5.2 е отразено, че общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит при параметрите, залегнали в договора е в размер на 1878,29 лв. Посочени са параметрите на ГПР, както и дължимите такси и комисионни. В т. 7.1. е предвидено, че при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в т. 4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва. Към момента на сключване на договора лихвеният процент, който се прилага при забава на главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 12,5 %.  В т. 10 е уговорено, че кредитът се издължава на 48 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса управление и обслужване, в размер на 37,26 лв., считано от 10.05.2013 г. на 10 то число на месеца. В случаите, когато е сключена застраховка живото месечният размер на вноската е 39,13 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е 10.04.2017 г. В договора страните са уговорили ред за погасяване на задълженията – разноски, лихви, главница. В т. 24 е уговорено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи застраховка живот за своя сметка в полза на банката в ***. При съгласие кредитополучателят подписва застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от застрахователя. Посочва се, че когато кредитополучателят внесе част от сумите, необходими за издължаване на вноските по кредита и за заплащане на застрахователната премия, с внесените средства се погасяват първо вземанията на банката по договора.

 На 31.01.2018 г. между ОББ АД   в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен договор за цесия, като видно от проложенията към договора за цесия, то вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на цесионера.   В Приложение № 1 към договора е описан процесният договор за кредит, като е отразено ЕГН-то и трите имена кредитополучателя и дата на сключване на договора. Отразена е и дата на предсрочна изискуемост 07.02.2014 г. Посочено е, че към 26.01.2018 г. се дължат следните суми, а именно: 1434,81 лв.- главница, 431,17 лв.- лихва и 355,17 лв.- такси и разноски. На същата дата е подписано между представители на цедента и цесионера потвърждение на договора за цесия от 31.01.2018 г. , като същото е надлежно подписано и прието като доказателство.

От приетото по делото, като доказателство пълномощно с упълномощител цедента се установява, че цесионерът, както и процесуалният представител *** са  надлежно упълномощени да уведомят съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – дължници, произтичащи от посочените в договора за кредит – предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. По силата на така дадените пълномощия от адвокатското дружество на 12.09.2018 г. е изготвено уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД, като същото е изпратено на адреса, посочен от ответника и е получено лично от него на 26.09.2018 г.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че по договор за потребителски кредит без обезпечение от *** г., отразен в счетоводната система на Банката по счетоводния запис *** (което обосновава записването под този номер в Приложение към договор за цесия), банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи нужди в размер на 1531,00 лв.. Сумата е преведена по посочената в договора банкова сметка ***г. От кредитополучателя – ответник по делото са извършени плащания на дати и в размер, както следва: на 10.05.2013 г.- 39,13 лв.; на 10.06.2013 г.- 39,13 лв.; на 10.07.2013 г.- 39,13 лв. и на 10.08.2013 г. – 19,28 лв. или общо 136,67 лв. На 17.04.2018 г. по сметката е постъпила от друга сметка от натрупани лихви и сумата от 3,81 лв. , с която е погасена част от мораторната лихва.  Със сумата от 136,67 лв. са погасени главница в размер от 96,19 лв., договорна лихва в размер от 34,87 лв. и застраховка по чл. 10, ал. 2 от договора в размер от 5,61 лв.   Установява се, че са останали дължими главница в размер от 1434,81 лв. и договорна лихва в размер от 431,17 лв. за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г. Вещото лице е посочило, че размерът на мораторната лихва за периода от 10.04.2017 г. до 01.11.2018 г. е 227,25 лв., като не е отразено от тази сума да е приспадната постъпилата сума в размер от 3,81 лв., с която е сочи, че е погасена част от мораторната лихва, поради и което съдът приема, че размерът на мораторната лихва е 223,44 лв. след приспадане на сумата от 3,81 лв. Доколкото липсват доказателства за сключен от ответника застрахователен договор и преведена по сметка на застрахователя сума за застраховка, а от приетото по делото заключение се установява, че със сумата от 5,61 лв. са погасени задължения по сключен договор за застраховка, то съдът счита, че с тази сума следва да се намали дължимата договорна лихва, като същата се установява да е в размер от  425,56 лв.  Изводите на вещото лице, касаещи размера на договорната лихва за посочения период не са оспорени от страните,  поради което съдът ги възприема изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже  фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Следва да се установи и че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем, както и уведомяването на длъжника за така осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както по  основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на начисляването му. В негова тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.  В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените основания; за наличието на неравноправни клаузи, относими по спора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че между ответникът в качеството на кредитополучател и ОББ АД в качеството на кредитор е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е получил  по посочената банкова сметка   ***., която е следвало да се върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в срок до 10.04.2017 г.

Съдът счита за неоснователни направените от  ответника възражения за липса на облигационна връзка с ищеца.   Съгласно т. 18 от договора за кредит е предоставено право на кредитора да прехвърля вземанията по договора за кредит. Налице е потвърждение на извършената цесия, както и пълномощно, по силата на което адвокатското дружество е надлежно упълномощено от цедента и от цесионера да връчва уведомления по чл.99, ал. 3 ЗЗД, както и други документи, свързани с прехвърлените вземания. В Приложение към договора за цесия е описан и процесния договор за кредит, като е отразена дата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника. Доколкото липсват твърдения и доказателства ответникът да има и друг сключен с банката договор за кредит от същата дата и предвид приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява и посочения в приложението номер, съдът приема, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.

В случая е налице оспорване от страна на ответника на известието за доставяне на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. В  чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е прието, че  препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като може да  се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В случая  са изписани имената  на лицето получило съобщението,   като видно от същото, то е получено лично от ответника.  

Още повече, че това обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца, доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер уведомление или от упълномощено лице, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно по силата на което не само цесионерът, но и адвокатското дружество представляващо цесионера, е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Цесията РёРјР° действие СЃРїСЂСЏРјРѕ длъжника РѕС‚ момента, РІ който Рµ уведомен Р·Р° нея РѕС‚ цедента – чл. 99, ал.3 Рё ал.4 Р—Р—Р”. РћС‚ тогава СЃРїСЂСЏРјРѕ длъжника титуляр РЅР° вземането Рµ цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването РЅР° цесията РїРѕ чл.99, ал.3 Р—Р—Р” РЅРµ може РґР° РёСЃРєР° РѕС‚ длъжника изпълнение. Последното Рµ предпоставено РѕС‚ настъпване РЅР° изискуемостта РЅР° вземането. РЎСЂРѕРєСЉС‚ Р·Р° изпълнение РїРѕ правило Рµ установен РІ полза РЅР° длъжника, като РїСЂРё настъпване РЅР° определени РІ закона или РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° (РѕС‚ който РІСЉР·РЅРёРєРІР° прехвърлянето вземане) факти, приобретателят РЅР° вземането, РІ качеството СЃРё РЅР° кредитор, РёРјР° правото РґР° РёСЃРєР° предсрочно изпълнение, РІРєР». РґР° РѕР±СЏРІРё РЅР° длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът РїСЂРёРґРѕР±РёРІР° вземането СЃ всичките РјСѓ принадлежности РїРѕ чл.99, ал.2 Р—Р—Р” С‚.Рµ. СЃ всички произтичащи РѕС‚ или РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ прехвърленото вземане права. 

С оглед изложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно договорно правоотношение по сключения договор за кредит, неизпълнение на договора от страна на длължника, прехвърлянето на вземанията по договора за кредит на ищеца и предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, която е обявена на ответника, са доказани.

Следва да се установи размера на претенциите за главница и възнаградителна лихва. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че  с платените от ответника суми освен договорна лихва и главница са погасени и застрахователни премии, като липсват доказателства за сключен договор за застраховка и съответно твърдения в тази насока. Предвид така установеното по делото, съдът счита, че със сумата от 5,61 лв. следва да се погаси част от дължимата договорна лихва, която вещото лице установява да е в размер от 431,17 лв., като остава дължима договорна лихва в размер от  425,56 лв.  От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва е в размер на 227,25 лв., като част от нея е погасена с преведена сума в размер на 3,81 лв. или размерът на дължимата мораторна лихва се установява да е 223,44 лв. 

Предвид установяване на частичната основателност на претенциите, то следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника възражение за погасяването им по давност.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.  Вземането по кредита е с падеж 10.04.2017 г.. Приложима е 5 годишната погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност. При договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по едно цялостно задължение за връщане на заета сума. Разсрочването на цената на вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. Това становище е застъпено в трайната съдебна практика - Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ВКС; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ВКС; Решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г., I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 103/16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС е прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.

Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който към датата на депозиране на исковата молба, която се счита предявена от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г., считано от датата на  изискуемостта – 10.04.2017 г., не е изтекла, поради и което  възраженията за погасяване по давност на задължението за главница се явяват неоснователни.

При договора за банков кредит/ заем/ става дума за това , че отделните плащания по главницата  са начин на разсрочено погасяване  на едно общо задължение на отделни части, поради което нямат  самостоятелен характер. Самостоятелно задължение е това за периодично плащане на лихвата, защото тя е същинската насрещна престация на кредитополучателя за предоставеното ползване на парични средства, подлежащи на връщане.    Понятието задължения за периодични плащания трябва да се различава  от понятието периодична изискуемост на едно цяло задължение , която е налице , когато страните са уговорили за удобство , че няколко отделни действия или части от една престация  ще се изпълняват на отделни  отрязъци от време/ периоди/.  Задължението за връщане на паричния заем по договора за банков кредит   покрива точно тази правна конструкция: уговорено е цялата парична сума да се връща на части през отделни периоди в интерес на длъжника по съгласие на кредитора- чл.70, ал.1 , вр. с  чл.66 от ЗЗД , вместо наведнъж  до края на целия срок. В случая към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявена и исковата молба – 02.11.2018 г., не е изтекъл краткия тригодишен давностен срок по отношение на вземанията за  възнаградителна лихва за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г., какъвто е предметът на исковата претенция, нито претенцията за мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 01.11.2018 г.

На основание изложените доводи съдът счита, че възраженията на ответника за погасяване по давност на исковите претенции се явяват неоснователни.

Предвид така изложеното съдът счита, че предявените искове се явяват основателни и доказани до размера от 1434,81 лв. главница, 425,56 лв.- договорна лихва и 223,44 лв.- мораторна лихва. За разликата над установените размери на лихвите до пълните предявени такива исковете следва да се отхвърлят, като недоказани.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на  ищеца ще следва да се присъдят разноски, съобразно заявеното и представените доказателства за извършването им.   В заповедното производство са направени разноски в общ размер от 44,35 лв., от които съразмерно на предявената и уважена част от претенциите следва да се присъди сумата от 41,68 лв. В исковото производство ищецът е направил и претендира разноски в размер от  263,04 лв., от които съразмерно на уважената претенция следва да се присъди сумата от  261,77 лв.  или общо разноски в двете производства в размер от 303,45 лв. Ответникът претендира разноски в размер от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 550 лв.- адвокатско възнаграждение за исковото производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, което е неоснователно, тъй като платеното за заповедното производство адвокатско възнаграждение е в рамките на установения минимум, а платеното в исковото производство е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото. Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер от 18, 07 лв.  и разноски в исковото производство в размер от  2,47 лв. или общо разноски за двете производства в размер от  20,54 лв. 

По изложените мотиви съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че   И.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  ДЪЛЖИ НА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6   сумата от 1434,81 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на  потребителски кредит без обезпечение  от *** г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 31.01.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г. до окончателно й изплащане, сумата от 425,56 лв. – договорна лихва  за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г., сумата от 223,44 лв. – мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********  против И.Д.Б., ЕГН: ********** искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  разликата над сумата от 425,56 лв. до пълния предявен размер от 431,17 лв. – договорна лихва  за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г. и разликата над сумата от 223,44 лв. до пълния предявен размер от 227,97 лв. – мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в.

            ОСЪЖДА И.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 сумата от 303,45 лв. – разноски по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в и по гр.д. № 535/2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  сумата от 20,54 лв. – разноски по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в и по гр.д. № 535/2019 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

          Препис от решението да се връчи на страните.                     

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ