Мотиви към присъда №10 от 04.02.2020г. по
ВНОХД № 1683 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2019г.
С присъда № 309 от 20.12.2018 г. по НОХД № 4572/2018г., Районен
съд-Пловдив, 14 н.с. е признал подсъдимия Д.Р.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.
129, ал.2, вр. ал.1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от две години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
за срок от четири години. Със същата присъда ПРС е уважил предявения срещу
подсъдимия граждански иск за причинени неимуществени вреди за сумата от
10 000 лева, като го е отхвърлил за разликата до пълната предявена сума в
размер на 50 000 лева, както и е отхвърлил изцяло предявения граждански
иск за причинени имуществени вреди в размер на 5 000 лева. ПРС се е
произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу
присъдата е депозирана жалба от подсъдимия чрез неговия защитник адв.П., в
която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата
незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като
се постанови нова, с която да се оправдае подсъдимият по повдигнатото му
обвинение.
Депозиран
е и въззивен частен протест от гражданския ищец и частен обвинител Е.А. с
претенции относно наложеното наказание и размера на уважената част от
гражданския иск за неимуществени вреди, в който смисъл са претендира изменение
на съдебния акт. Впоследствие е депозирана молба от Е.А., с която заявява, че
оттегля депозирания от нея частен протест и желае производството по него да
бъде прекратено.
При въззивните прения представителят на
Окръжна прокуратура-Пловдив изрази мнение, че жалбата на подсъдимия е
неоснователна, а присъдата като правилна подлежи на потвърждаване.
Гражданският ищец и частен обвинител-Е.А. и нейният
повереник поддържат изложеното от страна на държавното обвинение и молят
първостепенната присъда да бъде потвърдена.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата, като мотивира
мнение относно липсата на безспорна фактическа установеност, че процесното
увреждане на пострадалата е причинено именно в резултат от инкриминираното
поведение на подсъдимия. Подсъдимият, поддържа изложеното от своя защитник и
моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Пловдивският окръжен съд,
след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на
законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и
предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество-е ОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 309 от 20.12.2018 г. по НОХД № 4572/2018г., Районен
съд-Пловдив, 14 н.с. е признал подсъдимия Д.Р.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2
вр. ал.1 от НК за това, че на 10/11.08.2017г. в гр. С.,
обл. П., е причинил другиму - на Е.И.А. ***, средна телесна повреда, изразяваща
се в множество травми по главата и тялото, които след светъл период от 24-36
часа, са манифестирали масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довел
до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Видно от мотивите на обжалваната присъда,
Районният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Р.Г. е роден на *** ***, обл. П.. Той е
българин, с двойно гражданство - българско и канадско, има средно образование,
разведен е, пенсионер, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. живеел в ***, но тъй
като се запознал със свид.Е.А. и между тях се появили чувства, започнал да
организира живота си в Р България. През 2014г. двамата сключили граждански брак
и заживели в бащината къща на свидетелката в гр.С.. С течение на времето обаче
започнали скандали между тях най-често поради ревност от страна на подсъдимия
към по-младата му съпруга. При един от тях дори подсъдимият ударил силен шамар
на пострадалата, при което й било спукано тъпанчето на лявото ухо. Въпреки това
не били информирани органите на реда. През месец март 2017г. отношенията между
двамата вече били силно влошени и подс.Г. решил да заживее в собствения си
кемпер с рег.№ ***, който държал паркиран в гр.С. на бетона площадка между пункт за ГТП и бензиностанция „Дизелор“.
При това положение двамата решили да прекратят брака си чрез развод.
Междувременно свид.Е.А. започнала нова връзка със свой познат от детството й–
свид.К.С., който скоро се бил завърнал от чужбина. Въпреки фактическата раздяла
със съпругата си, подсъдимият, след като разбрал за връзката й със свидетеля С.,
отново проявил признаци на ревност. Въпреки това, на 10.08.2017г. свид.А.
влязла във връзка с подсъдимия като поискала да се срещнат, за да уредят
отношенията си по повод лек автомобил „Тойота“, който закупили с общи средства.
Същата вечер около 21.30ч свид.А. била изпратена до дома си от свид.С. като
последният отишъл на работа нощна смяна. След това около 22.00ч подс.Г. се
появил пред дома й, като двамата излезли заедно. Насочили се към кемпера на
подсъдимия, където си говорили и пили по малко бира. Около полунощ обаче свид.С.
се обадил на пострадалата и това силно раздразнило подсъдимия. Последният взел
телефона от ръцете на свид.А. и влязъл в словесен конфликт със свид.С. като му
потърсил сметка защо се обажда на съпругата му. След като прекратил разговора,
подс.Г. насочил агресията си към пострадалата като започнал силно да я дърпа за
ръцете. Същевременно заявил, че била негова. Въпреки че не бил провокиран с
някакво насилие срещу себе си, подсъдимият нанесъл няколко удара на
пострадалата по тялото, както и един
силен удар с ръка в главата на свид.Е.А. и тя паднала на пода. В резултат
същата загубила съзнание. Малко по-късно се свестила, като се намерила в легло
в караваната, където била пренесена от подсъдимия. Междувременно свид.С. се
опитвал да се свърже по телефона със свидетелката А., тъй като бил притеснен от
по-ранния разговор с подсъдимия, но така и не успявал. Сутринта на 11.08.2017г.
подс.Г. закарал свидетелката А. до дома й, където тя се видяла за кратко с
майка си – свид.И.А. и й казала за случилото се. През деня Е.А. се оплакала от
силно главоболие, а се появило и кръвотечение от носа й, но не се обърнала към
органите на реда, нито посетила лекар. Все пак същата прекарала деня на
11.08.2017г. със свид.С., като около 21.15ч. се прибрала сама в дома си и
легнала да спи. На другия ден сутринта състоянието на свидетелката силно се
влошило. Около 09.00ч. тя се обадила на майка си, но гласът й бил слаб. Свид.И.А.
се качила на етажа й, но вратата била заключена. Тъй като никой не й отворил,
свид. А. повикала помощ като се отзовали свид.И. А. – брат на пострадалата,
както и свидетелите Р.П.и Г.И.. Чрез стълба през терасата на жилището
проникнали във вътрешността му и отворили входната му врата. Така открили и
свид.Е.А., която била в безсъзнание, паднала на пода в кухнята. Сигнализирали
на тел.112 като междувременно пострадалата започнала да получава гърчове. След пристигане
на Спешна помощ била хоспитализирана в УМБАЛ „Св.Георги“, където й била оказана
медицинска помощ, тъй като състоянието й било опасно за живота. По този повод
било образувано и гражданско дело за защита от домашно насилие № 13015/17г. на
ПРС. По него била издадена и Заповед за незабавна защита № 147/17.08.2017г.
срещу подс.Г.. Според съдебния акт последният следвало да се въздържа от прояви
на насилие спрямо пострадалата, както и да не я приближава, включително
жилището й, месторабота й и местата за социални контакти и отдих на същата.
Горната
фактическа обстановка принципно се възприема и от настоящата съдебна инстанция,
като се налага известна
корекция в приетата за установена от районния съд фактическа обстановка, която
формално възпроизвежда тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, без първостепенният съд да съобрази обема на доказателствата, приобщени по
разписаните в НПК правила в хода на съдебното следствие. Така, относно възприетото
от ПРС обстоятелство, че непосредствено
след нанесения от подс.Г. побой свидетелката Е.А. загубила съзнание на 10/11.08.2017г., както и че на
12.08.2017г. преди падането на пострадалата, състоянието й се влошило, липсват обективни данни, изводими
от наличните по делото медицински документи, не се установяват и гласни
доказателства, които да подкрепят тези факти, поради което не следва да се
приема, че свидетелката непосредствено след побоя е изпадала именно в безсъзнание,
както и че на 12.08.2017г. преди падането й, състоянието на свидетелката се
било влошило. Това е така, понеже и самата пострадала заявява липса на спомен за
събитията, случили се след като си легнала на 11.08.2017г. вечерта до
озоваването й в болнично заведение. Тази
корекция е необходимо да се отбележи от този състав, доколкото има известно
значение относно основния предмет на доказване, а именно с оглед изясняване на
причината, предпоставила инкриминираното последствие.
За да приеме за установена изложената
фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е ползвал депозираните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства, а именно: частично
обясненията на подсъдимия Г., както и в пълнота показания на свидетелите Е.А., И.А.,
К.С., А.Т., А.П., И. А., А.Д., Р.П., И.Д., Т.Г., Г.П., С.Б., Б.К.и Г.К..
С оглед предмета на делото,
освен гласните доказателства, за да приеме за установена изложената
в мотивите фактическа обстановка, районният съд е ползвал вещо лице
със специални знания в съответната област на науката, позовавайки се на
изготвената съдебномедицинска експертиза, както следва :
Според заключението на назначената в
досъдебната фаза съдебномедицинска експертиза на пострадалата по писмени данни /л.117-124 от ДП/, от изведените по
делото факти се установява, че вечерта на 10/11.08.2017г. при възникнал семеен
конфликт, на Е.А. бил нанесен от Д.Г. поне един удар. Сутринта на 12.08.2017г.
състоянието й рязко се влошило като била настанена в Клиника по неврохирургия, където
била диагностицирана с тежка
черепно-мозъчна травма, която наложила спешна оперативна интервенция за
отстраняване на масивен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, който е от травматично естество. В обобщение вещото
лице е приело, че през нощта на 10/11.08.2017г. на пострадалата Е.А. са били
причинени множество травми по главата и тялото, които след светъл период от
24-36 часа са манифестирали масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
който е бил оперативно евакуиран в болнична обстановка. Сам по себе си този
кръвоизлив е от травматично естество и е довел до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Според експертното становище, останалите отоци и
кръвонасядания по главата и тялото на пострадалата, сами по себе си са довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК /по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
При проведения в съдебно заседание
разпит, вещото лице е уточнило, че е категоричен отговор може да даде
единствено относно естеството на мозъчния кръвоизлив, а именно, че същото е
травматично, т.е. причинен е от „травма в областта на главата“, а не от болест,
която е причинена в рамките на денонощие. Посочва също, че би било некоректно
да се поставят конкретни граници „в рамките на два, на три часа“, поради което
не може да се направи разграничение на сроковете за причина на травмата, довела
до въпросния кръвоизлив. Според вещото лице, е възможно травмата да е била
причинена във времето, когато пострадалата е пребивавала при Г., както допълва,
че поради изключително оскъдните данни в медицинската документация не може да
се посочи дали травмата е причинена от директен удар, или при падане върху
настилката от ръст. По-нататък експертът заявява, че е изключително оскъдна
наличната по делото информация, а така същи и е налице лошо описание на другите
травматични увреждания, за да може да отговори на въпроса дали жената е паднала
или някой я е ударил на това място по главата.
Първостепенният съд е кредитирал заключението на
вещото лице, като изготвено професионално, обективно и с необходимите познания
и опит в съответната област, без да отчита липсата на надлежен писмен отговор
на редица въпроси от особено важно значение за изясняване на обективната истина,
вкл. относно установяване на конкретния механизъм и времето на причиняване на
травмата в областта на главата на пострадалата, която е в основата на
процесната средна телесна повреда. Така в противовес
на трайно установената съдебна практика, районният съд се е позовал
на устните уточнения на вещото лице, мълчаливо приемайки, че такова експертно
изследване може да се направи в съдебната зала и изводите да се заявят устно от
вещото лице при изслушването му по реда на чл.282 ал.1 от НПК. Според съдебната практика не е достатъчно даването пред съда на
устно заключение, записано в съдебния протокол по въпроси и задачи, които не са
изяснени от вещото лице писмено преди изслушването му. Такова устно заключение е негодно да бъде използвано в преценката
относно основния предмет на доказване и ако съдът се позове на него, е налице порок
в процесуалната му дейност, което обаче не води до отмяна присъдата на
процесуално основание, тъй като е напълно отстранимо от въззивната инстанция.
Именно в контекста на посоченото и за да се отговори пълноценно на направените
във въззивната жалба оплаквания от защитата, настоящият състав назначи
допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да отговори на поставените
въпроси относно изясняване
на времето и механизма на причиняване на травмата в областта на главата на
пострадалата, която е в основата на процесната средна телесна повреда.
Според заключението на назначената от въззивния съд
допълнителна съдебномедицинска експертиза, по конкретния казус са налице данни
за травматични увреждания в областта на главата, които могат да бъдат и
вероятно са свързани с получаването на въпросния кръвоизлив. От изключително
значение е тяхната локализация, големина, дебелина, давност и други
характеризиращи фактори, но, както
изрично посочва вещото лице, наличните по делото медицински документи и
гласни доказателства относно тези травми са оскъдни, неточни и дори
противоречиви. Обобщавайки наличната по случая информация, вещото лице приема,
че кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка, локализиран отдясно по извивката
на цялото мозъчно полукълбо е причинен при травма на главата. Сочи се, че
описаните травматични увреждания на главата и особено отокът на меките тъкани
отдясно слепоочно дават основание да се приеме като напълно възможно и вероятно
процесната телесна повреда да е в резултат на травма на главата. По-нататък експертът
посочва, че лошото описание на травмите не дава възможност дори ориентировъчно
да се определи начинът на получаване на тъпата травма на главата. Описаните
множество кръвонасядания по главата и тялото, вкл. лицето и окосмената част на
главата налага извода, че са причинени множество удари с или върху твърд тъп
предмет. Липсата на охлузвания, рани и подлежащи счупвания на кости говори, че
травмите са нанесени със сравнително по-малка сила. Според изложените
съображения, вещото лице приема, че са напълно възможни и двете хипотези за
причиняване на коментираната черепно-мозъчна травма на пострадалата-нанасяне на
удари от страна на подс.Г. с ръце, крака и предмети, както и падане и удар в
предмети от интериора. Обобщено е, че по конкретния казус не може да се
отговори дори с ориентировъчна точност кога и как е причинена травмата на
главата на Е.А., която е в основата на процесната средна телесна повреда. Що се
отнася до евентуално констатирани по пострадалата други травматични увреждания,
вещото лице е посочило, че има травматични увреждания, описани в медицинските
документи и в свидетелските показания като кръвонасядания и/или синини, които
са локализирани в областта на главата, лицето, раменете, ръцете и „цялото
тяло“. Цитира се история на заболяването в епикризата на Е.А., където е
отразено: „глава и тяло с подкожни хематоми с различна давност, оток в дясно
темпорално на меките тъкани на главата“ , като е уточнено, че дори специалист
трудно би могъл да разграничи кръвонасядания, причинени с разлика в давността
по-малка от 3-4 дни, като не съществуват медицински документи, които да
позволят по-точен отговор.
Анализирайки
материалите по делото, включително и тези, събрани в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие, настоящият съдебен състав намира, че не могат да
бъдат споделени направените от първостепенната инстанция правни изводи,
аргументирани с непълноценен и необоснован анализ на събраната по надлежния ред доказателствена съвкупност.
Междувпрочем, прави впечатление липсата на категоричност в обвинителната теза,
очертана в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и в повдигнатото
обвинение относно инкриминиране на конкретната травма на пострадалата Е.А., предпоставила
настъпИ. масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, създал напълно реална
временна опасност за живота й, който е в основата на процесната средна телесна
повреда. Тази колебливост напълно естествено е намерила своето отражение и в
обжалваната присъда, доколкото и наличието на причинно-следствена връзка между
конкретна деятелност на подсъдимия Г. и съставомерното последствие е само
предполагаемо, което е абсолютно недопустимо съгласно изричната разпоредба на
чл.303, ал.1 от НПК.
Така в мотивите към
първостепенната присъда, е посочено, че „показанията на
свидетелите са в хармонична и последователна съвкупност“, за разлика от
обясненията на подсъдимия относно липса на проявена от негова страна агресия
към пострадалата на процесната дата. Последното ПРС е аргументирал по следния
начин : „при положение, че според самия него /има се предвид подсъдимия Г./ свид.Е.А. злоупотребява с
алкохол, то нелогично е да й предложи такъв. Обяснението, че само бира имал на
разположение не може да обоснове поведението му, тъй като той е съзнавал, че
това няма да помогне, а може само да усложни положението. На следващо място,
обективен факт по делото е претърпяната травма от пострадалата. Единствената
възможност да се получи същата е именно при инцидента в караваната на
подсъдимия, тъй като липсват доказателства за друг механизъм на причиняването
й.“ Прави впечатление, че очевидно последното съждение не държи сметка за
разпределението на доказателствената тежест в наказателния процес, неизменно
свързана с презумпцията за невинност, според което не обвиненото лице следва да
доказва своята невиновност, а обвинението трябва да доказва неговата виновност.
Нещо повече, такъв друг механизъм е „предложен“, както от подсъдимия Г., който
твърди, че пострадалата при посещението си при него е паднала еднократно, повлияна
от употребения същата вечер алкохол /л.51 гръб от СП пред ПРС/, сочи се и от
немалка част от свидетелите по делото, които на 12.08.2017г. са открили пострадалата, паднала на земята в дома
си като на пода имало и следи от кръв. Самата пострадала е посочила падане от
ръст в следствие на упражнената върху нея агресия от подсъдимия при посещението
й в кемпера му на 10/11.08.2017г. Без да обсъди и анализира всички тези
възможни механизми за причиняване на травмата в областта на главата на
пострадалата, довела до съставомерния престъпен
резултат, първостепенният съд е изградил един категорично
необоснован извод относно основния предмет на доказване. Ето защо и в
обжалвания съдебен акт, представляващ единство от присъда и мотиви, както и в
обвинителния акт, е налице липса на ясно изразена теза относно инкриминиране на
конкретното посегателство върху телесния интегритет на пострадалата,
предпоставило съставомерното последствие, както и относно механизма на неговото
причиняване. Вместо това са инкриминирани множество неуточнени травми по
главата и тялото на пострадалата, нанесени от подсъдимия Г., като в мотивите
липсва надлежно фактическо отразяване относно наличието на причинно-следствена
връзка между въпросните множество
неуточнени травми, включително и по тялото на Е.А., с настъпилата застрашаваща
живота й телесна повреда, изразила се в масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка.
Настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъдат възприети само частично, както обясненията на подсъдимия Г.,
така и показанията на свидетелите Е.А., И.А. и К.С..
Така подсъдимият Г. отрича на 10/11.08.2017г. да е
нанасял удари върху свидетелката Е.А., което се опровергава от изложеното от
последната, както и от показанията на нейната майка И.А., а и от свидетелите К.С.
и И.Д.. От факта, че Е.А. се явява пострадала от деянието,
предмет на предявеното обвинение, не следва автоматично извод за
заинтересованост от изхода на делото, както и че водена от тази
заинтересованост Е.А. е депозирала изцяло неверни показания. Качеството й на
пострадал наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка
достоверността на заявеното от тази свидетелка и да го съпостави с останалите
доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността й обаче и при
съзвучие на изложените от нея факти с извличащите се от останалия
доказателствен материал обстоятелства, показанията на Е.А. следва да се
кредитират в онези части, потвърждаващи се от други доказателствени източници. Заявеното в показанията от
тази свидетелка за нанесения от съпруга й побой кореспондира с показанията свидетелите И.А., К.С. и
И.Д., потвърждава се в известен смисъл и от приложената по делото
епикриза. Или, коментираните факти, заявени от пострадалата, досежно нанесените
от съпруга й удари по главата и тялото й, намират своята опора и кореспондират
с останалите доказателства и поради това основания за съмнения в обективността
на показанията й в тази им част липсват. Наистина свидетелите И.А., К.С. и И.Д. възпроизвеждат
изложеното им от пострадалата Е.А., но съдът при преценката си отчете и факта,
че същите са възприели и обективни находки върху тялото и главата на
пострадалата, потвърждаващи тезата, че подсъдимият Г. е упражнил физическо
насилие върху съпругата си при посещението й в кемпера му на 10/11.08.2017г.
Такива увреждания са констатирани и от неврохирурга, издал епикризата на
пострадалата-свидетеля К.. Макар във въпросния медицински документ да са
отразени подкожни хематоми върху главата и тялото с различна давност, това
обстоятелство принципно не изключва вероятността част от тези увреждания да са
причинени и в резултат именно от деятелността на Г. на инкриминираната дата. В
разпита си в хода на съдебното следствие свид.К. е пояснил, че под направеното
отразяване в епикризата „глава и тяло с подкожни хематоми с различна давност“ е
имал предвид, че с оглед външния вид на установените хематоми, същите са
свидетелствали да са били получени по различно време-някои са били в стадий на
резорбция, други са били пресни. Предвид гореизложеното, настоящият състав,
като и първостепенният, не кредитира онази част от обясненията на подсъдимия Г.,
в която отрича въобще да е нанасял побой на свидетелката Е.А. при посещението й
в кемпера му на 10/11.08.2017г. В тази им част, съдът отчете двойствения
характер на обясненията му, които от една страна са средство за защита, а от
друга-доказателствено средство, чиято достоверност в коментираната част се
опровергава от останалите материали по делото, коментирани по-горе.
Не следва да бъдат кредитирани обаче в пълнота и
показанията на свидетелите Е.А., И.А. и К.С., в частта с която отричат първата
да е имала припадъци преди процесните събития, както и да е имала случаи на
злоупотреба с алкохола. Тези твърдения на пострадалата и нейната майка, както и
настоящия й съпруг, които в никакъв случай не могат да се приемат за
безпристрастни и незаинтересувани от изхода на делото, не кореспондират с
изложеното, както от подсъдимия Г., така и от свидетеля И. А.-брат на
пострадалата, а така също и с отразеното в епикризата на Е.А. и направените
уточнения в хода на разпита на свидетеля К.. Както бе коментирано по-горе, в
епикризата на Е.А. са отразени подкожни хематоми върху главата и тялото,
свидетелстващи за причиняването им по различно време, като дори самата
пострадала не навежда твърдения извън нанесения й от Г. побой, да е била
„жертва“ на физическа агресия в период от време около процесните събития. Така
също в епикризата е отразено като придружаващи заболявания и „хроничен
етилизъм“, като свидетелят К. посочва, че това е отразено по данни от майката
на пострадала. На следващо място, подсъдимият Г. твърди, че свидетелката е
имала и други случаи на припадъци по време на съвместния им живот, а свидетелят
И. А.-брат на пострадалата, заявява, че нерядко е виждал сестра си в пияно
състояние, като от баща си е чувал оплаквания във връзка с употребата на алкохол
от сестра му, както и че е имала случай /или случаи на изпадане в безпомощно
състояние, като не може да конкретизира, доколкото не е бил и очевидец на събитията,
дали се е касаело за припадък, както и дали това е бил еднократен инцидент.
Коментираните обстоятелства имат отношение към основния предмет на доказване, и
по-точно относно изследване причината за настъпилата съставомерна уреда,
представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, което
ще намери своето подробно обсъждане на съответното систематическо място.
В останалите им части
обясненията на подсъдимия Г., както и показанията на свидетелите Е.А., И.А. и К.С.,
кореспондират със, събраната по делото доказателствена съвкупност и поради това
правилно са възприети от ПРС като достоверни в тези им части.
Според настоящия
съдебен състав, необосновани са съжденията, направени в мотивите към
първостепенния акт, аргументирани с експертното заключение на първоначалната
съдебномедицинска експертиза. Така в същите е отразено, че за падане от ръст липсват категорични данни,
предвид отсъствието на други съпътстващи увреждания. Ето защо първостепенният
съд в правните си изводи е приел, че травмата е в резултат от директен удар в
главата на пострадалата, реализиран именно от подсъдимия Г.. Уместно е да се
посочи, че този извод на ПРС е базиран върху превратно тълкуване на изложеното
от вещото лице, и то в устния му разпит, проведен в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция /както вече бе отбелязано по-горе/, където посочва, че
поради изключително оскъдната информация, отразена в медицинските документи и
лошото описание на другите травматични увреждания, характерни при падане върху
настилка /евентуално по нос, лакти, лице, чело/, не може с категоричност да се
определи дали съставомерната травма е причинена от директен удар или падане от
собствен ръст върху настилка. С други думи, вещото лице не посочва, че такива
други травми няма по пострадалата, а твърди, че същите са лошо описани. Нещо
повече, по делото са налице категорични доказателства поне за едно падане на Е.А.
в периода между 10 и 12.08.2017г., а именно на сутринта, когато е открита,
паднала на пода в дома си, където е имало и следи от кръв, според показанията
на нейния брат свид.А.. Ето защо необходимо е било да се направи по-задълбочен
и подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и едва
тогава да се градят изводи относно механизма, времето на причиняване на
процесната травма, довела до съставомерното телесно увреждане, както и относно
наличието или липсата на причинно-следствена връзка между престъпния резултат и
поведението на подсъдимия Г..
При извършване на задължителната преценка
по чл.154 от НПК във връзка с изготвените по делото експертизи, настоящият
състав съобрази факта, че направените в тях изводи по отношение на поставените
им задачи, са еднозначни. Поради изложеното този съдебен състав не намира
основания да изключи от доказателствения материал изготвените в писмен вид в
досъдебната и въззивната съдебна фаза експертизи, тъй като съдържащите се в тях
крайни експертни изводи са обективни, кореспондиращи си, обосновани и базирани
на пълноценен анализ на наличните по делото материали. Поради това въззивният съд
ползва като способ за подпомагане дейността му двете, изготвени по делото в
писмен вид експертни заключения.
Предвид
гореизложеното, могат да се обобщят безспорните и оспорваните от страните
моменти от фактическата обстановка, касаещи основния предмет на доказване по
следния начин :
Не е спорно по делото, че на 10/11.08.2017г. свидетелката
Е.А. е прекарала вечерта и нощта с подс.Г. в кемпера му, като сутринта на
11.08.2017г. се е прибрала в дома си, както и че деня е прекарала с новия си
приятел свид.К.С.. Няма спор и относно обстоятелството, че на 12.08.2017г.
сутринта е открита паднала на земята в дома си на пода в кухнята в безпомощно
състояние, след което била откарана и настанена в болнично заведение, където
била диагностицирана с тежка черепно-мозъчна травма, която е наложила спешна
оперативна интервенция за отстраняване на масивен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка. Няма спор, че въпросната увреда е
била животозастрашаваща, причинила е на пострадалата разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Изложеното е в синхрон с актуалното и
понастоящем Постановление № 3 от 27.09.1979г. по н.д. № 6/1979г. на Пленума на
ВС, според което разстройството на здравето, временно опасно за живота,
представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни
части от организма се създава опасност за живота на увредения. Тази опасност
трябва да бъде реална, а не абстрактна, несигурна или предполагаема.
Видно
от изложеното от страните в хода на съдебните прения, както и от съдържанието
на въззивната жалба, очертават се като спорни следните обстоятелства от
предмета на доказване, а именно: нанесен ли е побой на пострадалата от нейния
съпруг на 10/11.08.2017г., какви конкретни телесни увреждания са й били
причинени, кога и при какви обстоятелства е била причинена травмата в областта на главата на пострадалата, предоставила процесната
средна телесна повреда, какъв е механизмът на причиняването на въпросната травма,
както и налице ли е причинно-следствена връзка между настъпването на престъпния
резултат и поведението на подсъдимия Г..
Настоящият съдебен състав прие, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, от които да се установява, че на 10/11.08.2017г. подсъдимият Г. е нанесъл на
свидетелката Е.А. няколко удара в областта на главата и тялото, в резултат от
които са причинени подкожни хематоми /отоци и кръвонасядания/ по главата и
тялото й. Не се
установява обаче с необходимата степен на категоричност, че именно следствие на
тези удари на пострадалата е била причинена въпросната черепно-мозъчна травма,
която е довела до масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, застрашил
временно живота на пострадалата. Това е така, понеже по делото липсват
доказателства, които с нужната степен на категоричност да установяват, че
именно в резултат от поведението на подсъдимия Г., осъществено в инкриминирания
момент, е настъпила съставомерната уреда. Както бе отбелязано по-горе, вещото
лице приема, че по конкретния казус не може да се отговори дори с ориентировъчна
точност кога и как е причинена травмата на главата на Е.А., която е в основата
на процесната средна телесна повреда. Посочено е с еднаква степен на
вероятност, както възможността същата да е причинена при директен удар, а така
също и при падане от ръст и удар върху предмети от интериора. При внимателния
анализ, извършен от настоящата съдебна инстанция, също не можа да бъде изведен
категоричен извод относно наличието на причинно-следствена връзка между
настъпването на престъпния резултат и поведението на подсъдимия Г.. Така, по
делото са налице неоспорими доказателства, че /извън нанесените на
10/11.08.2017г. удари от подсъдимия Г. по главата и тялото на Е.А./ пострадалата
е паднала поне веднъж от собствен ръст на 12.08.2017г. сутринта преди да бъде
открита от близките си и отведена до болнично заведение, като причината за това
падане и обстоятелствата, при които е реализирано не могат да бъдат установени
предвид и липсата на спомен у свидетелката за събитията между откарването й в
болничното заведение и вечерта на 11.08.2017г. Ето защо, независимо от
положените, както от страна първата, така и от въззивната инстанция усИ., не се
установява по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл.303, ал.2 от НПК дали
черепно-мозъчната травма, застрашила живота на пострадалата, е била причинена в
резултат от ударите, нанесени от подсъдимия на 10/11.08.2017г., или при
въпросното падане на 12.08.2017г., или при трети обстоятелства. С други думи,
не може да се установи наличието на причинно-следствена връзка между настъпването
на престъпния резултат и инкриминираното поведение на подсъдимия Г.. Макар
подобно твърдение да е извън обхвата на повдигнатото обвинение, уместно е да се
посочи, че по делото липсват и доказателства /писмени и гласни/, въз основа на
които да се приеме, че инкриминираната деятелност на подсъдимия Г., осъществена
на 10/11.08.2017г., е предпоставила падането на пострадалата сутринта на
12.08.2017г., когато е била сама в дома си. Неоспоримо е обаче, че между
11.08.2017г. сутринта, когато свидетелката Е.А. и подсъдимият Г. са се
разделили и 12.08.2017г. /когато е открита паднала от своите близки/ е изтекъл
период от около едно денонощие, през който пострадалата е участвала в известен
смисъл активно в обичайното си ежедневие, като за известен период от време
между вечерта на 11.08.2017г. и откарването й в болнично заведение, дори самата
свидетелка заявява липса на спомен за случилите се събития. Изложеното, в
контекста и на съществуващите по делото данни относно злоупотреба с алкохол от
страна на пострадалата и изпадането й в безпомощни състояния в резултат от тази
употреба, прави напълно вероятен и друг механизъм на причиняване на процесното
последствие, извън възприетия от първостепенния съд, което е в синхрон и с
направените от вещото лице експертни изводи.
Извън гореизложената липса на доказаност на причинно-
следствената връзка между престъпния
резултат и поведението на подсъдимия Г., необходимо е да се обсъди, отбелязаната
по-горе липса на категоричност в обвинителната теза, поставяща рамките на
основния предмет на доказване в наказателния процес, извън които съдът със своя
акт по същество на делото не би могъл да излезе без наличие на съответно
обвинение /арг. от чл.287, ал.1, пр.1 от НПК/. На практика конкретната
черепно-мозъчна травма на пострадалата А., довела до застрашИ. временно живота
й мозъчен кръвоизлив не е била инкриминирана изрично в повдигнатото на
подсъдимия обвинение. Това е така, понеже на Г. е повдигнато обвинение за това, че на 10/11.08.2017г. в гр. С., обл. П., е причинил на Е.И.А. средна телесна
повреда, изразяваща се в множество травми
по главата и тялото, които след светъл период от 24-36 часа, са
манифестирали масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Прави впечатление, че
държавното обвинение буквално е преписало едно от изреченията на експертното
заключение, без да разгледа същото в контекста на останалите експертни изводи,
а и събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и правилата на
обективната логика. Така, на Г. са вменени във вина причинените травми по
главата и тялото на пострадалата А., но по делото е установено с категоричност,
че средната телесна повреда е в резултат именно от причинената черепно-мозъчна
травма, а „останалите отоци и кръвонасядания
по главата и тялото й“, както е отбелязано в експертните изводи, „сами по себе си са довели до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК/.“ С други
думи, именно черепно-мозъчната травма, довела до масивния мозъчен кръвоизлив,
застрашил живота на пострадалата Е.А., е останал извън повдигнатото на Г.
обвинение, което е второто основание аргументиращо настоящата оправдателна
присъда, извън недоказаността на причинно-следствената връзка между описаната
деятелност на подсъдимия Г. и процесната средна телесна повреда.
Предвид гореизложеното, въззивният съд прие, че по делото липсват доказателства
относно наличието на причинно-следствена връзка между престъпния резултат-настъпилата средна телесна повреда на
пострадалата Е.А. и поведението на подсъдимия Г., поради
което и повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 НК е
недоказано по несъмнен начин. Ето защо обжалваната първоинстанционна присъда бе
отменена, като бе произнесена нова, с която подсъдимият бе признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 НК.
Макар
по делото да са налице доказателства относно причинени от страна на подсъдимия Г.
на пострадалата Е.А. увреждания от естеството на лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, то в случая въззивният съд е изправен пред
невъзможност да приложи закон за съответното по-леко наказуемо престъпление,
което е от частен наказателен характер. Такава възможност е изрично предвидена
в разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 НПК, която касае изменение
на първоинстанционната присъда, с прилагане на закон за същото,
еднакво или по - леко наказуемо престъпление, но без съмнение в тази хипотеза
характерът на извършеното престъпление следва да е същият като на
инкриминираното деяние, в конкретния случай-общ характер. От друга страна,
разпоредбата на чл.287, ал.5 НПК предвижда възможност, когато на съдебно
следствие се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и
наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл.81,
ал.3, прокурорът на основание чл.48 от НПК или частният обвинител да поискат
съдът с присъдата да се произнесе и за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия. В случая искане в този смисъл не е направено пред
първостепенния съд от никоя от страните, които биха могли да поискат
произнасяне за престъпление, което е от частен характер, каквото е това по
чл.130, ал.1 от НК, доколкото в цитираната законова разпоредба се предвижда
една възможност, обусловена от волята на точно определени страни в
наказателното производство, а не и задължение за ръководно-решаващия орган в
съдебната фаза на процеса.
С оглед разпоредбата на чл.307 НПК съдът
следва да се произнесе по гражданския иск и в случаите, в които приеме, че
подсъдимият е невинен. Действително, предвид акцесорния характер на
гражданския иск в наказателния процес, същият поначало споделя съдбата на
обвинението. Съдебната практика обаче приема, че при оправдаване на подсъдимия,
искът на пострадалия би бил основателен само ако деянието представлява
граждански деликт, какъвто принципно е налице в настоящия случай,
доколкото по делото съществуват доказателства за нанесен на инкриминираната
дата побой на свидетелката Е.А. от страна на подсъдимия Г., при който са й били
причинени увреждания, които представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 от НК. В конкретния случай за съвместно разглеждане с наказателния
процес е бил приет гражданският иск от пострадалата Е.А. за обезвреда на неимуществени
вреди, вследствие причинената й средна телесна повреда /каквото обвинение е
повдигнато с обвинителния акт/. В този ред на мисли, принципно са налице
предпоставките за наличие на деликт от гледна точка чл.45 от ЗЗД, а именно
деяние, вреда /в конкретния случай-лека телесна повреда/, причинно-следствена
връзка между тях и вина. За уважаването на гражданския иск е необходимо обаче
същият да бъде доказан, както по основание, така и по размер. В конкретния случай по
делото се съдържа информация за травматични увреждания по главата и тялото на
пострадалата с различна давност, като доколкото същите са останали извън
основния предмет на доказване, то понастоящем не може да се направи
разграничение, нито какви, нито колко точно конкретни леки телесни увреждания е
претърпяла ищцата А. в резултат от инкриминираното поведение на подсъдимия Г., нито
да се конкретизират страданията и/или болката, които са й били причинени именно
в резултат от тези увреди, както и времето, през което пострадалата е търпяла
негативни усещания от поведението на деликвента Г., нито евентуално кога са
отшумели същите. Това е така, понеже, макар и в рамките на видовото понятие лека телесна
повреда, отделните повреди на телесния интегритет също имат своите
характеристики, които се различават по значимостта и степента на засягане на
организма, т.е. имат своите специфични медико - биологични характеристики. На следващо място, съдът отчете, че този вид вреди са без паричен или
друг имуществен еквивалент, поради което законодателят е поставил определянето на размера на обезщетението за
претърпените болки и страдания да става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална
дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, на базата
на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече
от степента на страданието.
Ето защо настоящият съдебен състав прие,
че доколкото изцяло неизяснени са причинените от Г. леки телесни повреди на
пострадалата А., а основанието за предявения граждански иск е именно средната
телесна повреда, за която бе произнесена оправдателна присъда, то неоснователна
и недоказана по основание и размер се явява въпросната претенция за обезвреда на
пострадалата, поради което и гражданският иск бе отхвърлен изцяло, като бе
отменена първостепенната присъда и в гражданскоосъдителната й част. Изложеното
не преклудира възможността на пострадалата А. да търси в рамките на нарочно
гражданско производство полагаемото й се справедливо обезщетение за причинените
й в резултат от поведението на деликвента Г. неимуществени вреди за съответните
леки телесни повреди.
С оглед постановената от въззивния съд присъда,
първостепенният съдебен акт бе отменен и в частта относно приложението на
чл.59, ал.1 от НК, както и относно разноските по делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, като бе постановено
направените деловодни разноски да останат за сметка на държавата, а направените
разноски от гражданския ищец и частен обвинител Е.А.-за упълномощения й повереник,
останаха за нейна сметка.
В останалата й част присъдата на ПРС бе потвърдена.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: